О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ….…/……..2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като
разгледа докладвано от младши
съдия Филип Радинов въззивно
гражданско дело № 1364 по описа на
съда за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 259 и следващите от ГПК и е
образувано по повод депозирана въззивна
жалба вх. 38046/28.05.2019 от въззивника А.Х. М.,
адрес ***, чрез адв. Н.Г. – ВАК, адрес *** срещу
Решение № 1812/30.04.2018 по гражданско дело № 14145/2018 на ВРС, с което е
отхвърлен искът по чл. 124 ал. 1 от ГПК предявен срещу ответника - община Варна
(въззиваем по настоящото дело) за приемане на
установено, че последната не е собственик на недвижим имот с идентификатор №
10135.52.94, находящ се в гр. Варна, ул. „Сава“ № 53 А, с площ 100
кв.м., при граници – имоти с
идентификатори № 10135.52.92, 10135.52.96, 10135.52.520 и 10135.52.93.
Иска се
отмяна на обжалваното решение, поради
неправилност.
Жалбоподателят
споделя приетите от първоинстанционния съд фактически
констатаций, но счита, че последният необосновано е
приел от правна страна, че процесните дворни места са
били държавна собственост, а на лицата които са изградили постройките в тях е
предоставена възможност да наемат тези места или да закупят правото на строеж
на същите. Твърди, че по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че процесния имот е бил държавна
собственост, нито че с А.А. е бил сключен договор за
наем за този имот. Сочи се, че необосновано не е възприета СТЕ, в която е
възприето, че имотът е бил собственост на П. Н. П.към годината на съставяне на
АДС. Твърди, че процесният имот е придобит чрез давностно владение от 1960 до 1972 г. от А. А. О., а от
1972 г. се владее явно, спокойно и необезпокоявано от А.А.,
който го е придобил по давност. От твърдяното и събраните по делото
доказателства, жалбоподателят прави извод, че процесният
имот не бил безстопанствен, тъй като към момента на съставяне на АДС № 7979/08.08.1965 г. е принадлежал на физическо лице.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор вх. № 52622/18.07.2019 на въззивната жалба, в който е направено искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Излага мотиви
за правилност на обжалваното решение като сочи, че процесният
имот е общинска частна собственост и жалбоподателя не го е придобил по давност, поради въведеният
мораториум, съгласно който давностния срок е спрян до
31.12.2022 г.
Претендират се разноски.
Във
въззивната жалба и отговора към нея доказателствени искания не са направени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С оглед изтъкнатото по - горе
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от въззивна
жалба вх. 38046/28.05.2019 от А.Х. М., адрес ***, чрез адв.
Н.Г. – ВАК, адрес *** срещу Решение № 1812/30.04.2018 по гражданско дело №
14145/2018 на ВРС, с което е отхвърлен искът по чл. 124 ал. 1 от ГПК предявен
срещу ответника - община Варна.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание на 28.10.2019
год. от 14, 30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:…………………
Членове:
1 . ……………….;
2 . ……….……….