№ 170
гр. Велико Търново, 23.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000111 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. П. Н. против определение № 33/16.02.2022 г.,
постановено по т.д. № 43/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е прекратено
производството по делото, образувано по искова молба от Н. П. Н. против „Мобил Експрес“
ООД – гр. Плевен, с искане за отмяна на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ на взетите на
9.12.2020 г. решения на общото събрание на съдружниците.
В частната жалба се излага, че констатацията на съда за липса на данни ищецът да се
е възползвал от възможността за спиране на незабавното изпълнение, е невярна. В тази
насока се твърди, че с възражение от 9.08.2019 г. срещу заповед № 2587 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
4634/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, жалбоподателят е поискал спиране на
незабавното изпълнение на заповедта на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК. Посочва се, че към
момента на вземане на оспорените решения от общото събрание на „Мобил Експрес“ ООД –
гр. Плевен на 9.12.2020 г., жалбоподателят е притежавал качеството на съдружник, което
представлява основание за водене на производство по чл. 74 от ТЗ. Излага се, че при
наличие на спор относно този факт, съдът е следвало да даде указания, съответно да изиска
представяне на доказателства, а не да прекратява производството, без да е изследвал
възможните доказателства, установяващи обратната теза. Посочва се още, че е налице
разминаване в твърденията за връчване на изявлението за прекратяване на участието на
жалбоподателя в дружеството, като в издаденото удостоверение с изх. № 694/9.02.2021 г. на
ЧСИ П. Д. е посочено, че това е станало на 2.12.2020 г. в кантората му в гр. Плевен, а в
поканата за свикване на общо събрание на съдружниците на „Мобил Експрес“ ООД,
подписана от управителя, е посочено, че връчването на документите е станало на 1.12.2020
г. В тази връзка се излага, че тези противоречия са могли да бъдат установени в хода на
производството по т.д. № 43/2021 г. на Ловешкия окръжен съд, преди да бъде формиран
извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ. Направено е
искане за отмяна на обжалваното определение, като неправилно и необосновано.
Насрещната страна „Мобил Експрес“ ООД – гр. Плевен е депозирала писмен отговор,
1
в който заема подробно мотивирано становище за неоснователност на частната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като прецени изложеното в частната жалба,
доводите на насрещната страна и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Пред Плевенският окръжен съд е депозирана искова молба от Н. П. Н. против
„Мобил Експрес“ ООД – гр. Плевен, с посочено правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, с
искане за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на ответното дружество,
обективирани в протоколи от 9.12.2020 г., с които е извършено съответно едновременно
намаляване и увеличаване на капитала; извършени са съответните промени в дружествения
договор във връзка с отпадането на ищеца Н.Н. като съдружник; уредени са имуществените
отношения по повод прекратяване участието на Н.Н. като съдружник в ответното
дружество. В исковата молба се твърди, че решенията от 9.12.2020 г. са незаконосъобразни
и са приети в противоречие със закона и учредителния договор. Ищецът твърди също, че
към датата на вземането на решенията е притежавал качеството съдружник в дружеството,
като за проведеното общо събрание научил при случайна проверка по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ на 5.03.2021 г. Счита, че за него е налице правен интерес от
завеждане на иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ с посоченото по-горе искане.
Към исковата молба е приложено заверено копие от покана за свикване на общо
събрание на съдружниците на „Мобил Експрес“ ООД- гр. Плевен на 9.12.2020 г. от 12:00 ч.
В същата е посочено, че във връзка с документи, връчени на управителя на дружеството на
1.12.2020 г. от ЧСИ П. Д. по изп. д. № 152/2019 г., от които е видно, че участието на
съдружника Н.Н. е прекратено, се свиква общо събрание на съдружниците на 9.12.2020 г. от
12:00 ч. при следния дневен ред: разпределение на дяловете на изключения съдружник и
приемане на свързаните с това промени в дружествения договор.
Приложени са и два броя протоколи за проведени на 9.12.2020 г. общи събрания на
съдружниците на „Мобил Експрес“ ООД, съответно в 12:00 ч. и 13:00 ч., на които са взети
решенията, атакувани с иска по чл. 74 от ТЗ. Представено е и заверено копие от решение №
260040/26.02.2021 г. по гр.д. № 579/2020 г. на Ловешкия окръжен съд, с което са отхвърлени
като неоснователни и недоказани положителните установителни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 102, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от М. И. К. срещу Н. П. Н., да
бъде признато за установено, че Н.Н. дължи на М. К. сумата 57585,36 евро по споразумение
към договор за временна финансова помощ от 17.10.2017 г., ведно със законната лихва от
11.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и 2568,41 лв. разноски по заповедното
производство, които са присъдени по заповед за изпълнение № 2587/15.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 4634/2019 г. на Плевенския районен съд, солидарно с „Мобил Експрес“ ООД.
Поради отвод на всички съдии от Плевенския окръжен съд производството по делото
е прекратено и същото е изпратено на Апелативен съд – Велико Търново за определяне на
друг, равен по степен съд, за разглеждането му. С определение № 242/15.06.2021 г.,
постановено по в.ч.т.д. № 199/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, на
основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, делото е изпратено за разглеждане в Окръжен съд – Ловеч,
пред който е образувано производството по т.д. № 43/2021 г. по описа на съда.
С отговора на исковата молба насрещната страна „Мобил Експрес“ ООД е заела
становище за недопустимост на предявения иск. В отговора е посочено, че до 1.12.2020 г.
Н.Н. е бил съдружник в „Мобил Експрес“ ООД, като е притежавал 25 дяла с номинална
стойност от 10 лв. за всеки един от тях. Срещу Н., в качеството му на длъжник, било
образувано изп. д. № 152/2019 г. по описа на ЧСИ П. Д., рег. № 755 при КЧСИ, с район на
действие Плевенски окръжен съд. В полза на взискателя по изпълнителното дело М. К. бил
наложен запор върху дружествения дял на Н.Н., вписан в ТРРЮЛНЦ на 12.08.2020 г. На
основание чл. 517, ал. 3 от ГПК взискателят по изпълнителното дело с писмено изявление
прекратил членството на длъжника Н.Н. в „Мобил Експрес“ ООД. Изявлението за
2
прекратяване било връчено на управителя на дружеството на 2.12.2020 г. С оглед на
изложеното ответникът твърди, че считано от 2.12.2020 г. Н.Н. не е съдружник в „Мобил
Експрес“ ООД. Отделно от горното е посочено, че Н.Н. не е отправил искане за спиране на
изпълнението нито до съдебния изпълнител по изп. д. № 152/2019 г., нито до Районен съд –
Плевен или Окръжен съд – Ловеч; не е представил надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180 и сл. от ЗЗД; решение № 260040/26.02.2021 г., постановено по гр.д. №
579/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч не е влязло в сила. Излага се, че прекратяването на
членството на съдружника по чл. 517, ал. 3 от ГПК има за последица загуба на
легитимацията на ищеца и недопустимост на иска; независимо от обстоятелството, че
прекратеното участие на Н.Н. в „Мобил Експрес“ ООД, считано от 2.12.2020 г., не е било
вписано в ТРРЮЛНЦ, към 9.12.2020 г. той не е имал качеството съдружник в „Мобил
Експрес“ ООД и не е активно легитимиран да атакува взетите на 9.12.2020 г. решения на
общото събрание по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ.
Към отговора на исковата молба са приложени преписи от заповед № 2587/15.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 3206/17.07.2019 г., издадени по ч.гр.д. № 4634/2019 г. по описа на
Районен съд – Плевен, въз основа на които е образувано производството по изп. д. №
152/2019 г. по описа на ЧСИ П. Д.. Приложено е също и удостоверение с изх. №
694/9.02.2021 г., издадено от ЧСИ П. Д., от което се установява, че на 2.12.2020 г., в
кантората на последния в гр. Плевен, лично на А.Ц., в качеството му на управител на
„Мобил Експрес“ ООД, било връчено изявление по чл. 517, ал. 3 от ГПК на взискателя по
изп. д. № 152/2019 г. М. К. за прекратяване на участието на длъжника Н.Н. като съдружник в
„Мобил Експрес“ ООД, както и удостоверение за актуалния размер на дълга от 30.11.2020 г.
Представени са и копия от посочените документи, върху които с ръкописен текст А.Ц. е
удостоверил получаването им на 2.12.2020 г. Представена е и справка за наложения на
12.08.2020 г. запор върху дружествения дял на Н.Н. в „Мобил Експрес“ ООД.
С допълнителната искова молба ищецът Н.Н. е навел възражение, че извършеното
прекратяване на участието му като съдружник в „Мобил Експрес“ ООД на основание чл.
517, ал. 3 от ГПК е незаконосъобразно, тъй като към момента на изявлението на М. К. до
ЧСИ П. Д., е било налице валидно подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4634/2019 г. на Районен съд – Плевен, т.е. вземането е било
оспорено. Посочва, се че с разпореждане № 2516/2.03.2020 г. по ч.гр.д. № 4634/2019 г. на
Районен съд – Плевен (препис от което е приложено към молбата) М. К. е уведомен, че е
постъпило писмено възражение от Н.Н., като му е указано, че в едномесечен срок може да
предяви иск за установяване на вземането си. По депозирана от него искова молба е
постановено решение № 260040/26.02.2021 г. по гр.д. № 579/2020 г. на Окръжен съд –
Ловеч, с което са отхвърлени като неоснователни установителните искове по отношение на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 2587/15.07.2019 г. по ч.гр.д. №
4634/2019 г. на Районен съд – Плевен. Ищецът твърди в допълнителната искова молба, че
при наличието на висящ исков процес за установяване на вземането, изцяло
незаконосъобразно е направеното изявление за прекратяване на членството му в „Мобил
Експрес“ ООД, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.
Насрещната страна „Мобил Експрес“ ООД в допълнителния си писмен отговор е
оспорила възраженията на ищеца, като е посочила, че възражението срещу заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК не спира
принудителното изпълнение. Към отговора е приложено удостоверение с изх. №
7823/24.11.2021 г., издадено от ЧСИ П. Д. по изп. д. № 152/2019 г. по описа на съдебния
изпълнител, от което се установява, че по посоченото изпълнително дело от страна на
длъжника Н.Н., не е правено искане за спиране на изпълнителното производство.
Представено е и заверено копие на решение № 1/6.01.2022 г. по в.гр.д. № 225/2021 г. на
Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 260040/26.02.2021 г. по
3
гр.д. № 579/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, вместо което е признато за установено на
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Н. П. Н. дължи на М. И. К. сумите, за които са
издадени заповед за изпълнение № 2587/15.07.2019 г. и изпълнителен лист от 17.07.2019 г.
по ч.гр.д. № 4634/2019 г. на Районен съд – Плевен.
С обжалваното определение Ловешкият окръжен съд е прекратил производството по
делото, образувано по искова молба от Н. П. Н. против „Мобил Експрес“ ООД – гр. Плевен,
с искане за отмяна на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ на взетите на 9.12.2020 г. решения на
общото събрание на съдружниците.
За да постанови този резултат съдът е приел в мотивите си, че по реда на чл. 517, ал. 3
от ГПК членството се прекратява автоматично в деня на получаване на изявлението за това,
което в конкретния случай е станало на 2.12.2020 г. Приел е, че атакуваните решения на
общото събрание на „Мобил Експрес“ ООД са били взети на 9.12.2020 г., а към тази дата
Н.Н. вече не е бил съдружник, с оглед на което не притежава активна легитимация за
атакуване на решенията по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ. Предвид изложеното е приел, че
производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения
иск.
Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по съществото си – правилно.
В настоящия случай частния жалбоподател Н.Н. в качеството си на ищец е предявил
иск по чл.74 от ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците, проведено
на 9.12.2020 г.
Към момента на вземане на решенията от Общото събрание на съдружниците на
9.12.2020г. Н.Н. не е бил съдружник. Това е така, тъй като членственото му
правоотношение е прекратено, считано от 2.12.2020г., на която дата е връчено изявлението
на взискателя по чл.517 ал.3 изр.първо от ГПК на дружеството „Мобил Експрес“ ООД – гр.
Плевен. При преценката дали е настъпило и кога прекратяване на участието на съдружника
въззивният съд в настоящия си състав съобрази решение № 236 от 18.01.2017г. на ВКС,
постановено по т.д. № 2309/2015г., І т.о., ТК относно това кои са елементите на фактическия
състав по силата на който настъпва прекратяване на членството по чл.517 ал.3 ГПК. В
цитираното решение се сочи, че изявлението на взискателя по чл.517 ал.3 изр.първо от ГПК
ще има за последица прекратяване на длъжника като съдружник, ако взискателят разполага с
изпълнителен титул като кредитор; образувал е изпълнително дело и е предприел действия
по принудително изпълнение срещу длъжника с наложен запор върху дяловете на
съдружника-длъжник; вземането по изпълнителния титул не е удовлетворено към момента
на връчване на изявлението на взискателя по чл.517 ал.3 изр.1 от ГПК.
В случая са налице посочените условия. Взискателят М. И. К. има изпълнителен
титул като кредитор. Образувал е изпълнително дело № 152/2019 г. по описа на ЧСИ П. Д.
против длъжника Н.Н.. Върху дружествения дял на Н.Н. в „Мобил Експрес“ ООД – гр.
Плевен е наложен запор, вписан на 12.08.2020 г. Изявлението на взискателя по чл.517 ал.3
изр.първо от ГПК е получено от дружеството на 2.12.2020г. Не се твърди и няма данни
вземането да е било удовлетворено към момента на връчване на изявлението на взискателя
по чл.517 ал.3 ГПК. При това положение считано от датата на връчване на изявлението на
взискателя по чл.517 ал.3 от ГПК-2.12.2020г. е настъпило прекратяване на участието на
съдружника-длъжник Н.Н. в дружеството. След като е прекратено членството на ищеца в
дружеството преди датата на която са взети решенията от Общото събрание на
съдружниците, то той не е активно легитимират да предяви иска по чл.74 от ТЗ, поради
което искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
Оплакването на частния жалбоподател, че по делото е налице противоречие кога е
връчено на дружеството изявлението на взискателя по чл.517 ал.3 ГПК, е неоснователно.
Както от удостоверението на съдебния изпълнител, така и от отбелязването на самото
изявление на взискателя, е видно, че изявлението по чл.517 ал.3 изр.1 от ГПК е получено на
4
2.12.2020г. от управителя на дружеството А.Ц.. Това са документите, които посочват датата
на връчване на изявлението на взискателя. Обстоятелството, че в протокола на Общото
събрание е посочена дата на връчване-1.12.2020г. е без правно значение.
Издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед подлежи на незабавно изпълнение.
Обстоятелството дали длъжникът е отправял искане за спиране на изпълнението, е
без значение в случая. От значение би било спиране на изпълнението, допуснато било то от
заповедния съд или от съда, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК. В случая ищецът не твърди
да е било спряно принудителното изпълнение.
Оплакването на частния жалбоподател, че първостепенният съд не е изготвил доклад
по реда на чл.146 ал.1 от ГПК, не е разпределял доказателствената тежест, нито е приемал и
събирал доказателства по делото, е неоснователно. Преди да пристъпи към разглеждане на
предявения иск с правно основание чл.74 от ТЗ, съдът следва да провери дали ищецът е
легитимиран да предяви иска, като неговата легитимация произтича от качеството му на
съдружник. В случая ответникът е оспорил качеството на съдружник. При двойната размяна
на книжа страните са имали възможност и във връзка с това оспорване са направили своите
твърдения и възражения и са представили доказателства, които съдът е преценил. Когато
преценява допустимостта на предявения иск съдът не изготвя доклад и не се произнася по
приемането на представените доказателства. Тези действия съдът извършва една когато
приеме, че искът е допустим и пристъпи към разглеждането му.
Поради съвпадане изводите на първостепенния съд с тези на настоящата инстанция
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 16.02.2022 г. на Окръжен съд – Ловеч,
постановено по т.д. № 43/2021 г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5