№ 150
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000293 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 250 ГПК.
С решение № 89 от 28.07.2021 г., постановено по в. търг. дело № 293 по
описа за 2021 г., Пловдивският апелативен съд е постановил следното:
„ОБЕЗСИЛВА решение № 26029 от 26.01.2021 г., постановено по т.д. №
137 по описа за 2019 г., Старозагорският окръжен съд в частта, с която е
отхвърлен предявения от Г. Н. АС., ЕГН ********** против „З. к. Л. и." АД,
ЕИК: *********, иск за заплащане на разликата над присъдените 100 000
лева до претендираните 140 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес,
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018
г., до окончателното изплащане на сумата, като в тази част ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА Г. Н. АС. , ЕГН ********** да заплати на „З. к. Л. и." АД,
ЕИК: ********* сумата 300 лева деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение на представляващия дружеството юрисконсулт в
производството по в.т.д. № 293 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд.“
1
След постановяване на решението, в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК
по делото е постъпила молба от адвокат П.К. - пълномощник на ищеца Г. Н.
АС. за допълване на постановеното решение по въззивната жалба от същата
страна относно неправилното определяне на началния момент на дължимост
на законна лихва върху присъденото с обжалваното решение застрахователно
обезщетение.
От ответника по иска „З. к. Л. и." АД не е постъпило становище по
молбата в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди молбата за допълване
на постановеното решение с оглед направеното искане, преценява същата
като редовна и допустима.
Както е отбелязано в съдебния акт, решението на Старозагорския
окръжен съд е обжалвано от ищеца Г. Н. АС. в частта, с която е отхвърлен
предявения от него против „З. к. Л. и." АД иск за заплащане на сумата 40 000
лева – разликата над присъдените 100 000 лева до предявените 140 000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП,
настъпило на 30.06.2018 г., както и в частта относно началната дата на
законната лихва върху определените обезщетения /Раздел II от въззивната
жалба/.
С решението, чието допълване се иска, Пловдивският апелативен съд се
е произнесъл по жалбата на ищеца срещу първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Н. АС., против „З. к. Л. и." АД
иск, за заплащане на разликата над присъдените 100 000 лева до
претендираните 140 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Действително липсва произнасяне по жалбата против решението в
частта относно определената от Старозагорския окръжен съд начална дата на
дължимата законна лихва – 13.10.2018 г., върху присъдените обезщетения от
100 000 лева за неимуществени вреди и 431.56 лева за имуществени вреди.
В тази насока във въззивната жалба се съдържа оплакване, че
първоинстанционният съд неправилно е определил датата, от която
застрахователят изпада в забава, поддържайки довода, че застрахователното
обезщетение се дължало от датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3
КЗ, а в случая това била датата 08.07.2018 г. или най-късно от 13.07.2018 г.,
когато е предявена претенцията от пострадалия.
2
Жалбата е неоснователна.
В конкретния случай ищецът е подал молба до ответното
застрахователно дружество, за изплащане на обезщетение за вредите от
настъпило застрахователно събитие на 13.07.2018 г., което косвено се
установява от приложеното писмо изх. № 8764/10.08.2018 г. /л.11 от гр.д. №
11563/.
Неоснователно е поддържаното от ищеца становище, че в случая,
съгласно с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, лихвата се дължала след
изтичане на седемдневен срок от настъпване на застрахователното събитие –
08.07.2018 г. или от датата на уведомлението - 13.07.2018 г., доколкото
посочените в тази разпоредба начални дати за дължимата от застрахователя
лихва се отнасят до покриване отговорността на застрахования в хипотезата
на чл. 429, ал. 1, т. 2 ЗК, която е неприложима за настоящия случай.
В разпоредбата на чл. 497 КЗ – приложима за застрахователните
обезщетение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите -
изрично е посочен момента, от който застрахователят дължи лихва за забава,
както следва:
- от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
- от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Предвид установената дата на подаване на уведомлението от ищеца до
ответното дружество – 13.07.2018 г. и съобразно с разпоредбата на чл. 497 КЗ,
в случая лихвата е дължима, считано от изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ, т.е. от 13.10.2018 г., поради което от тази дата следва да се
присъди и законната лихва върху главното вземане, както е приел
първоинстанционният съд с обжалваното решение.
Крайният извод е, че в тази обжалвана част решението е правилно и
следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 89 от 28.07.2021 г., постановено по в. търг. дело
3
№ 293 по описа за 2021 г. на Пловдивският апелативен съд със следния
диспозитив:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26029 от 26.01.2021 г., постановено по т.
д. № 137 по описа за 2019 г. на Старозагорският окръжен съд в частта, с
която е присъдена законна лихва върху застрахователните обезщетения от
100 000 лева за неимуществени вреди и 431.56 лева за имуществени вреди,
които „З. к. Л. и." АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на Г. Н. АС. ЕГН
**********, считано от 13.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4