Решение по дело №45/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Директор на ОДБХ-гр.Шумен срещу Решение № 370/28.11.2023г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1421/2023г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № КХ- 11/29.05.2023г. на Директора на ОДБХ- Шумен, с което на Д.Д. Д. с ЕГН: ********** *** на основание са наложени две административни наказания “глоба” в размер на по 1000 лева всяко основание чл.134 ал.2 от Закона за храните, във вр. с чл.130 ал.1 т.3 и чл.139 т.1 от ЗХ за нарушение на чл.50 ал.1 от Закона за храните и на чл.12 от ЗХ. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.137 ал.11 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, съгласно която личните стопанства, които са животновъден обект подлежат на регистрация в ОДБХ, но при ограничение от две едри преживни животни, което не кореспондира на количеството транспортирано прясно мляко от Д.Д.. Процесното стопанство било със заличена регистрация. Ответникът притежава качеството бизнес оператор по смисъла на ЗХ с факта на превозването на храни и след като е оператор на храни трябва да притежава редовно заверена здравна книжка. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответната страна Д.Д. ***, не се явява лично в открито съдебно заседание, а се представлява от преупълномощен процесуален представител. Депозира отговор на жалбата и писмено становище по същество на спора,като претендира разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

От въззивният съд било установено следното от фактическа страна: На 11.04.2023г. на път SHU 2156 до табелата на с.Хитрино, общ.Хитрино, обл.Шумен, от служители към ОДБХ Шумен била извършена проверка на лек автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от Д.Д., при която било констатирано, че същият превозва на задната седалка два пластмасови бидона със сурово прясно мляко в недобро хигиенно състояние. Всеки един от двата бидона бил с вместимост от 120 литра, като прясното мляко било към 100 литра в бидон. Било установено, че на транспортното средство, собственост на трето лице, не бил поставен стикер, удостоверяващ регистрация по чл.50 ал.1 от Закона за храните, а водачът не представил документ за произход на млякото и лична здравна книжка.

От М.Г.- главен инспектор в ОДБХ и свидетел по делото, на 11.04.2023г. бил съставен АУАН № ********* за извършени две нарушения, осъществяващи състава на чл.50 ал.1 от Закона за храните и чл.12 от Закона за храните. Нарушителят изложил възражения в акта, че млякото е предназначено за лична консумация, с произход от личното стопанство на жената, с която живее и е транспортирано към нейната майка. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, депозирал възражения в същия смисъл. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол от 11.04.2023г., с който млякото било насочено за унищожаване, като било издадено и Разпореждане за забрана № 36 от същата дата. Видно от приложената кантарна бележка, предметът на превоз бил с тегло 182кг.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно- наказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.50 ал.1 и на чл.12 от ЗХ, на ответника по касация било наложено административно наказание “глоба” в размер на по 1000 лева за всяко нарушение. Депозираните писмени възражения били приети за неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които са изложени в пълнота и при съобразяване с приложимия закон, поради което настоящата инстанция не следва да ги повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно съдът е установил, че от обективна страна не е налице осъществено деяние, изразяващо се нарушение на чл.12 от ЗХ, който предвижда, че лице, работещо в обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата по чл.34 ал.3 от Закона за здравето. По делото липсват всякакви доказателства, че санкционираният Д.Д. полага труд по трудово или гражданско правоотношение в обект за производство на храни.

Касационната инстанция установи още, че както е отбелязано от въззивна инстанция, по делото няма доказателства, че водачът е извършвал превоз, попадащ в обхвата на чл.50 ал.1 от Закона за храните. Съгласно посочената в АУАН и в НП разпоредба, бизнес оператор може да извършва транспортиране на храни в обхвата на Приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 само с превозни средства, регистрирани от съответния компетентен орган, обозначени и вписани в регистъра по чл.24 ал.1, което се удостоверява със стикер, съгласно чл.51 от ЗХ. Според чл.9 от ЗХ, бизнес операторите, са лица, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна. Същите фигурират в публичен национален регистър на бизнес операторите поддържан от Българската агенция по безопасност на храните, съгласно чл.24 ал.1 от ЗХ. От наименованието на адресата на процесната правна норма, посочена като нарушена, и от процедурата по регистрация на превозно средство, с което ще се транспортират храни, предвидена в чл.55 от ЗХ, е видно, че същият следва да осъществява транспорт на храни по занятие. В настоящия казус, неправилно е била ангажирана административно– наказателната отговорност на ответника по касация по чл.50 ал.1 от ЗХ, понеже няма доказателства за качеството на водача на превозното средство като бизнес оператор и по отношение на същия не е приложим Регламент (ЕО) № 853/2004 относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, към който препраща нормата, предвид изключенията в обхвата му по чл.1, за храни предназначени за лично домашно потребление. С оглед на изложеното, издаденото НП е незаконосъобразно. Следователно, като е обосновал резултат за отмяна на издаденото наказателно постановление, Районен съд- Шумен е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания, същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, следва да бъдат присъдени деловодни разноски в тежест на касатора, представляващи заплатено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл.1-во от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370/28.11.2023г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1421/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА ОДБХ- гр.Шумен, представлявана от Директора К.Р., с адрес: гр.Шумен, ул.“Съединение“ № 53, да заплати на Д.Д. Д. с ЕГН: ********** ***, сумата 800.00 лева /осемстотин лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: