№ 285
гр. Монтана, 13.06.*****25 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
*****251630100167 по описа за *****25 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1
от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, кумулативно съединен с иск по чл. 55, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД за неоснователно обогатяване.
Ищцата Н. Д. С., ЕГН********** с адрес: гр.Монтана, С. К. О.‘‘
№ ********** е предявила срещу ответното дружество Ф. Б.Е, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр.**********,
********, район *************** 3‘‘, ул.,,А. М.‘‘ № ******** *, ****
офис ***** обективно съединени искове с петитум: да се постанови решение,
с което да :
-Да бъде прогласена нищожността на сключения между страните
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1291973/05.10.*****23
г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК;
- Ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от
1 **********9,***** лв. представляващи заплатените от ищцата суми без
правно основание по Договора.
В исковата молба се излагат съображения за недействителността
на процесния договор, поради нарушението му на чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
Изпълнена е процедурата по чл.1**********, ал.1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок ответната страна е подала писмен отговор на
исковата молба. Исковете се оспорват в цялост, като процесуално
допустими, но неоснователни, за което се излагат съображения.
Ответникът моли съда да
1
отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни. Претендира
деловодни разноски по чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Исковете са процесуално допустими за съдебно разглеждане. Разгледани
по същество- основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото
лице Г. Е. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза по делото.
По делото не е спорно, че между ищцата и ответника Ф.
България‘‘ ЕООД на 05.10.*****23 година е сключен договор за
потребителски кредит, при следните параметри:
Сума по кредита- 4 000 лв.;
Срок на кредита- 18 м.;
Брой на погасителните вноски- 18;
Първа падежна дата- 04.11.*****23 г.;
Годишен лихвен процент-2***33%;
Годишен процент на разходите- 49,66%;
Обезпечение- кредитът се обезпечава с поръчителство от ,,М. Б.‘ в полза
на дружеството.
Съгласно заключението по ССЧЕ, което съдът кредитира в цялост, като
обективно, обосновано и компетентно дадено се установява:
-ГПР, който е бил реален по кредита с всички включени разходи, които
оскъпяват кредита би бил в размер на 255,87%;
-Ищцата е заплатила по кредита общо 5 **********9,***** лв., от които-4 000
лв. главница; лихва-305,24 лв.; такса напомнително писмо-180 лв.; такса
предсрочно погасяване; 79***96 лв.- по договор за гаранция.
В чл.5 от договора изрично било предвидено, че заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от ,,М. Б.‘ в полза на
дружеството-ответник, като договорът се сключва не по – късно от края на
работния ден, в който е сключен договорът за заем. Одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. В предоставената
преддоговорна информация не е вписано/а е следвало/, че при наличие
на договор за гаранция очакваните разходи за кредитополучателя се
увеличават.
Тези разходи не са включени в ГПР, който се изчислява по Договора
само от главница и договорна лихва, което е било задължително, тъй като в
случая се касае за допълнителна услуга, водеща до оскъпяване на кредита,
която не е елемент от договора за кредит.
Договорът за поръчителство не бе представен по делото,
2
макар ответникът да не отрича, че такъв е налице и въпреки указанията на
съда, този договор да бъде представен, предвид което намира приложение чл.
161 от ГПК.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
В настоящият случай съдът намира, че в договора за
потребителски кредит не е посочен действителния размер на
ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде
посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на гаранта следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския
кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.5 от договора за
кредит сочи на безусловно изискване да бъде сключен договор за
поръчителство и то именно с ,,М. Б.‘ и изрично е посочено, че с
одобряване на договора за заем се одобрява и договора за
поръчителство.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето
й с естеството на сключения договор за потр. кредит, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор
за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде
то.
Същевременно, кредиторът не включва плащането по договора за
обезпечение на кредита към разходите по кредита и към ГПР, като по този
начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която е допустим
размер на ГПР в размер не по-голям от 50%. В процесния случай реалният
3
размер на ГПР многократно надвишава този размер, което води до
недействителност на целия договор за потребителски кредит.
Вземането по възмездния договор за обезпечение на вземането, на
практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова
следва да бъде включено в годишния процент на разходите, особено като се
има предвид, че двете дружества са свързани лица.
Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и
посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски
кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Установените факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща
търговска практика.
На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит
следва да бъде обявен за недействителен, както и на ищцата следва да се
възстанови платената от нея по кредита сума от 1 **********9,***** лв. без
правно основание. Това е така, тъй като съгласно чл. 23 от ЗПК се дължи само
,,чистата‘‘стойност по кредита-главницата, респективно надплатената от
ищцата сума от 1**********9,***** лв. над размера на главницата е
недължимо платена и представлява неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на длъжника.
Така мотивиран съдът намира, че исковете, като основателни и
доказани, следва да се уважат.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адв. И. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита. Съдът намира, че
следва да се присъди адв. възнаграждение само относно осъдителния иск с
цена от 1 **********9,***** лв., тъй като установителният иск няма
самостоятелно значение, а е именно предявен като обуславящ осъдителния.
Предвид посоченото и на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от НМАР съдът определя адв.
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита от 518 лв. с ДДС.
На следващо място, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Монтана общо *****0 лв.-
такса и разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена по реда н чл.
8*** ал.2 от ГПК.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр.
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1-во от
ЗЗД
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Ф.Б.
ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: град **********, р-н М., М. *** бул. А. М.
******** *, **** оф.*****
НИЩОЖНОСТТА/НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения
между дружеството и Н. Д. С., ЕГН********** с адрес:
гр.Монтана, С. К. О.‘‘ № ********** Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1291973/05.10.*****23 г., поради нарушение на
закона и на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: град **********, р-н М., М. ***
бул. А. М. ******** *, **** оф.***** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. С.,
ЕГН********** с адрес: гр.Монтана, С. К. О.‘‘ № ********** сумата
от 1 **********9,***** лв. платена без правно основание сума по
недействителния договор.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
„Ф.Б. ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: град **********, р-н М., М. *** бул. А. М.
******** *, **** оф.***** ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД,,Е. И.,
БУЛСТАТ: ****************, с адрес: П., ******* № 3 сумата от 518
лв.с ДДС- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК „Ф.Б. ЕООД с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: град
**********, р-н М., М. *** бул. А. М. ******** *, ****
оф.***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от *****0
лв.- държавна такса и разноски, от чието заплащане ищецът е
освободен по чл. 8*** ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5