РЕШЕНИЕ
№ 2390
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.НОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110205189 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ************** със седалище и адрес на
управление гр. ************************ срещу наказателно постановление
(НП) № НП-КД-1 от 27.01.2023 г., издадено от изпълнителния директор на
Агенция за качеството на социалните услуги /АКСУ/, с което на основание
чл. 170 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева, за нарушение на чл. 134, ал. 3
ЗСУ.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
неправилно. Поддържа се, че жалбоподателят е имал издаден от АКСУ
лиценз за предоставяне на социална услуга „резидентна грижа“ и че в
рамките на същия е била осъществена констатираната дейност. Твърди се, че
проверката на жалбоподателя /която е първа и единствена/ е извършена при
неспазване на изискванията на чл. 115 от ЗСУ, а именно не по-рано от 3 и не
по-късно от 6 месеца от датата на започване на дейността по предоставяне на
услугата. Твърди се неспазване реда и условията на раздел III на Наредбата за
1
качеството на социалните услуги /Наредбата/, а именно за даване срок за
изпълнение на предписание, извършване на последваща проверка, даване на
допълнителен срок. Поддържа се, че препис от констативния протокол не е
връчен на проверяваното лице в нарушение на чл. 41 от цитираната Наредба,
както и че не е издадено задължително предписание и от страна на АКСУ не е
предоставена методическа подкрепа за подобряване качеството на услугата.
Цитира се разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата, съгласно която АУАН
може да бъде съставен при констатирано при повторна проверка
неизпълнение на задължително предписание. Цитира се разпоредбата на чл.
134, ал. 3 от ЗСУ и се посочва легалната дефиниция на понятието
"специализирана среда". С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, пред първоинстанционния съд, при настоящето
повторно разглеждане на делото, след връщането му от АССГ за ново
разглеждане от друг състав на СРС, жалбоподателят „************ редовно
призован се представлява от адв.Върбовска, която поддържа жалбата и въз
основа на изложените в нея съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното НП, моли за неговата отмяна. Моли за
присъждане на направените разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
ВъззИ.емата страна – изпълнителният директор на Агенция за качеството
на социалните услуги, редовно призована се представлява от юрк. ******, с
представено пълномощно, която моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като счита, че при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, същото е издадено от
компетентен орган и при спазване целта на закона. Подробни аргументи
излага в писмен вид. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
************* притежава лиценз № Л-3129-568 от 15.09.2021 г. за
предоставяне на социалната услуга "Резидентна грижа"; целева група
"Възрастни хора в надтрудоспособна възраст", издаден от АКСУ.
На 08.12.2022 г. служители на АКСУ, сред които и св. И. Д. С. – главен
инспектор, извършили проверка в гр. София, ******* ************ на който
2
адрес дружеството-жалбоподател осъществявало дейността си. Те
констатирали, че там се предоставя социалната услуга "Резидентна грижа" не
само на хора в надтрудоспособна възраст, но и на лица извън тази целева
група – лица с увреждания, които имали издадено решение от ТЕЛК. Св. С.
счела, че дружеството е нарушило чл. 134, ал. 3 ЗСУ, тъй като в една обща
специализирана среда интегрирано се предоставяли отделни социални услуги
за резидентна грижа. Поради това съставила на 05.01.2023 г. срещу
************* акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ АКД-1 от 05.01.2023 г. в присъствието на управителя Б. Б.. Съставеният
АУАН е бил предявен и връчен на представителя на дружеството, който го
подписал без възражения.
Въз основа на този АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното
описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта
и наказателното постановление съвпадат по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. С., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради
което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305,
ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84
ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставянето им и
съдържат всички необходими реквизити. Изготвени са от лица с нужната
материална компетентност, съгласно чл. 171, ал. 1 и 2 ЗСУ.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци.
Правната квалификация отговаря на описанието.
По отношение на спазването на процесуалните правила при издаването
3
на АУАН и НП се съдържат правни изводи и в Решение №2055/28.03.2024 г.,
постановено по дело №1135/2024 г. по описа на АССГ, които се явяват
задължителни указания за настоящия съдебен състав по приложение на
процесуалния закон.
Съдът намира, че възраженията, изложени в жалбата и касаещи
неспазването на изискванията на Наредбата за качеството на социалните
услуги са неотносими, тъй като жалбоподателят е санкциониран за
неспазване разпоредба на ЗСУ, а не на Наредбата.
По същество:
Един от видовете социални грижи е резидентата грижа – чл. 15, т. 8 ЗСУ.
Определение за "Резидентна грижа" е дадено в пар. 1, т. 15 от ДР на ЗСУ:
дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-
годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна
възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на
24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите
от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на
самостоятелен начин на живот.
Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗСУ интегрирано предоставяне на подкрепа чрез
социални услуги е, когато на едно лице се предоставя комплексна подкрепа
чрез различни видове социални услуги. Алинея 3 на същия член предвижда,
че доставчиците на социални услуги могат да предоставят интегрирано
всички видове социални услуги, като не се допуска интегрирано предоставяне
на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана
среда.
В конкретния случай, на едно и също място се е предоставяла
интегрирано резидентна грижа на лица от различни целеви групи / лица в
надтрудоспособна възраст, без увреждания и лица с увреждания/. Съдът
намира, че това се е случвало в обща специализирана среда, съгласно пар. 1,
т. 35 от ДР на ЗСУ - физическо пространство, което осигурява необходимите
материални условия (сграден фонд, оборудване, обзавеждане и други) за
предоставяне на социална услуга. Впрочем, този факт не се оспорва и от
самия жалбоподател, като не се твърди, че физическото пространство за двете
целеви групи е било обособено по някакъв начин. С оглед на това, съдът
приема, че лицата от отделните групи не са били отделени в отделни
4
помещения и неизменно споделяли общи помещения и обзавеждане. Поради
това, не е била изпълнена забраната по чл. 134, ал. 3 ЗСУ, доколкото на хора
с различни потребности са се предоставяли отделни социални услуги за
резидентна грижа в обща специализирана среда.
Това съставлява административно нарушение, тъй като за него е
предвидена санкция в закона – чл.170 ЗСУ и законосъобразно отговорността
на дружеството е ангажирана на основание чл. 170 ЗСУ. Тази разпоредба
предвижда спрямо орган на управление на социална услуга, който не изпълни
задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на
закона, да се налага глоба от 3000 до 5000 лева или имуществена санкция от
5000 до 7000 лева – при първо нарушение.
Получавайки лиценз за предоставяне на социална услуга „резидентна
грижа“ ************* е придобило качеството частен доставчик на социална
услуга по смисъла на чл.28, вр. чл.30, т.1 и чл.31 от ЗСУ. Съгласно чл.28 от
ЗСУ, доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето
на социалните услуги и съответно има и качеството на орган на управление
на социална услуга, доколкото съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗСУ
именно на доставчика на социална услуга е възложена организацията на
предоставянето на социалните услуги в съответствие със стандартите за
качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. А
неизпълнението на тези задълженията, свързани с организацията на
предоставянето на социалните услуги в съответствие със Закона и Наредбата
отново е отговорност на доставчика на социални услуги. Именно поради това,
законосъобразно е ангажирана отговорността на „************ в качеството
на доставчик и орган на управление на социална услуга, на осн. чл.170 ЗСУ,
за констатираното нарушение на чл.134, ал.3 ЗСУ.
За извършеното административно нарушение е предвидено налагането на
имуществена санкция на юридически лица в размер от 5000 до 7000 лева – за
първо нарушение. В обжалваното НП изрично е посочено, че се касае за
първо нарушение, а съображенията, които са изложени за обосноваване на
наложения максимален размер на санкцията всъщност представляват
съставомерните признаци от обективна страна на самото нарушение, поради
което не могат да се вземат предвид като отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват налагането на санкция в размер на
5
максималната. Следователно, в случая санкцията е индивидуализирана в
размер на максимума, предвиден от законодателя, без да са посочени
конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства, в противоречие с
разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН. С оглед на това, както наказаното
лице, така и съдът е поставен в невъзможност да разбере мотивите на
наказващия орган за определяне на санкцията в този размер, което пък
лишава съда от възможността да извърши контрол по законосъобразност на
тези мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради
което не обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но води до ревизиране на наложеното административно
наказание в неговия минимум. Предвид липсата на конкретно посочени
отегчаващи отговорността обстоятелства, които да бъде преценени от съда,
настоящият съдебен състав счита, че размерът на имуществената санкция
следва да се редуцира до предвидения в закона минимален размер от 5000
лева.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са
налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
самото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Касае се за
формално нарушение /на просто извършване/, доколкото законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни негативни правни
последици от същото, като е приел, че самото извършване на деянието
оправдава налагането на санкция в предвидените граници, очевидно
отчитайки дължимата грижа към уязвимите членове на обществото,
нуждаещи се от социални услуги.
С оглед изхода на делото /липсва основание за отмяна на НП, а само за
изменението му в санкционната част/ искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Предвид направеното изрично искане за това, в полза на въззИ.емата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, който според съда
представлява справедлив размер, съответстващ на фактическата и правна
сложност на делото и на факта, че до момент делото е разгледано два пъти от
въззивен и един път от касационен съд и във всички заседания се е явявал
6
юрисконсулт за наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-КД-1 от 27.01.2023 г.,
издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните
услуги /АКСУ/, с което на „************ с ЕИК: ************ на основание
чл. 170 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 134, ал. 3 ЗСУ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 5000 (пет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА „************ с ЕИК: ************ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция за качеството на социалните услуги сумата в размер на 200.00
/двеста/ лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.София в 14-дневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7