РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500290 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано по подадена от М. М. Ш. въззивна
жалба против Решение №345/15.03.2021г. , постановено по гр. Д. №
2753/2020г. по описа на ВТРС, с което е осъден ХЮС. С. М., ЕГН
********** да заплати на М. М. Ш., ЕГН ********** сумата от 6 000.00
(шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от причинена на 6.3.2017 г. средна телесна
повреда, както и сумата от 429.00 (четиристотин двадесет и девет) лева,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част
от иска, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата до
пълния размер от 20 000.00 лева.
Решението се обжалва в отхвърлителната му част, като се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на същото , както следва :
Не са правилни изводите на съда, че възстановяването на ищеца е
минало без усложнения, а след поставянето на зъбен имплант неговото
здраве било възстановено в пълен обем.
не е съобразен фактът, че имплантът е поставен четири месеца сле9д
избиването на горния резец на ищеца,
Не е съобразено, че травмата затруднява дъвченето и говоренето на
1
ищеца за дълъг период от време, като и към момента ищецът изпитва
болки в челюстта на мястото на избития зъб. Не са съобразени
показанията на съпругата на ищеца, че той е посещавал зъболекар за
отстраняване на всички проблеми със зъбите му за период общо около
година. Според нея лечението му продължава и към настоящия момент.
Отправя се молба до съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част и да присъди обезщетението за неимуществени вреди в
пълния му претендиран размер .
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че
самият той първоначално е заел становище, че размерът на дължимото се на
ищеца обезщетение би следвало да е 2 000лв., но след като се е запознал с
приложените към делото доказателства и събраните такива в съдебно
заседание, е приел, че следва да заплати присъдената от първоинстанционния
съд сума от 6 000лв. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му
част.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението в обжалваната му част за правилно. Съображенията за този извод
2
са следните:
С исковата си молба ищецът твърди, че със споразумение по НОХД №
1707/2018 г. на Районен съд – Велико Търново ответникът се е признал за
виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 3 НК – причиняване
на средна телесна повреда н а ищеца - травматично избиване на горен резец,
причинило трайно затруднение на дъвченето и говора. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
20 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
които са пряка последица от извършеното от ответника престъпление.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът по същата оспорва предявения иск за разликата над 2000 лв. ,
колкото счита, че е справедливият размер на дължимото се на ищеца
обезщетение. Твърди, че от страна на ищеца е налице съпричиняване – че
именно последният е предизвикал конфликта, довел до процесната телесна
повреда, както и че той пръв го е обидил и му е нанесъл удар с юмрук. Сочи,
че доста време преди инцидента ищецът е страдал от заболяване на венците –
парадонтоза, като е имал и изразено клатене на зъбите, което неминуемо е
оказало влияние за получената телесна повреда.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 45 от ЗЗД вр. С чл. 52 от ЗЗД .
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на иска и размера, в който претенцията следва да се уважи.
По оплакванията в жалбата :
Оплакванията в жалбата касаят единствено приложението на критерия за
справедливост при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която е
присъдено обезщетение в размер на 6 000 лв. за причинените на ищеца
неимуществени вреди от извършеното от ответника престъпление.
Възражението, че съдът необосновано е счел, че възстановяването на ищеца
3
е минало без усложнения, а след поставянето на зъбен имплант неговото
здраве било възстановено в пълен обем, е неоснователно. Заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза , което съдът
възприема изцяло като компетентно и обосновано сочи, че към момента на
извършения преглед от вещото лице – през февруари 2021г. вещото лице не е
отбелязало наличието на усложнения или невъзстановени последици от
нанесената на ищеца травма. От данните по делото не се установява по
какъвто и да било начин лечението на ищеца да е протекло с усложнения,
като на съдебно-медицинската експертиза не е поставен въпрос в тази насока,
а освен това не са налице и каквито и да било писмени доказателства,
установяващи посещенията на ищеца при лекар по дентална медицина,
извършените му манипулации и проведено лечение. По категоричен начин е
установено само, че на ищеца е имплантирана метало-керамична корона на
предните горни резци. При тези данни от фактическа страна не може да се
направи друг извод освен този, че ищецът е бил лекуван съгласно наложените
медицински стандарти и към момента вече не е налице каквато и да е увреда
на здравето му, която да е последица от деянието на ответника.
По отношение на момента, в който е поставен имплантът на ищеца,
свидетелката Ш., съпруга на ищеца, сочи, че той е отишъл на лекар за
поставянето на импланта 3-4 месеца след инцидента . Каква е причината за
това забавяне обаче е обстоятелство, което не е изяснено от събраните по
делото доказателства, включително липсват данни за това и в приложеното
НОХД 1707/2018г. на ВТРС. Впрочем, при определяне на обезщетението
първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че зъбният имплант е
поставен на ищеца 3-4 месеца след инцидента, респ. че за този период ищецът
е бил затруднен при дъвчене и говорене. По отношение на възражението, че
не са съобразени показанията на съпругата на ищеца, че той е посещавал
зъболекар за отстраняване на всички проблеми със зъбите му за период общо
около година , същото не е основателно. Показанията на тази свидетелка са
обсъдени и кредитирани от първоинстанционния съд относно това, че ищецът
все още изпитва болки в областта на травмата и това обстоятелство е отчетено
при определяне размера на обезщетението. Що се касае до това, че
свидетелката твърди, че ищецът около година се е лекувал при лекар по
дентална медицина във връзка с получената травма, показанията й в тази им
част са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Липсата на каквато и да било медицинска документация
относно проведеното лечение на ищеца не дава възможност на съда да
формира извод, че ищецът е посещавал лекар по дентална медицина за
толкова продължителен период от време. Съдът, при определянето на
обезщетението за неимуществени вреди, следствие от нанесена средна
телесна повреда следва да съобрази тежестта на физическата травма,
продължителността на оздравителния период, интензитета на претърпяната
физическа болка и нейната продължителност, степента на влошаване на
качеството на живот на пострадалия и продължителността на това влошаване,
степента на засягане на психиката на пострадалия от инцидента. Всички тези
обстоятелства обаче следва да бъдат доказани от ищеца. По делото е
4
установено, че ищецът е загубил един от предните си резци, че за период от
3-4 месеца преди поставянето на зъбен имплант е бил принуден да търпи
липсата на този зъб, чиято естествена последица е затрудняване на дъвченето
и говоренето. Очевидно е, че ищецът е претърпял редица интервенции за
поставянето на имплант, като е общоизвестно, че подобен род дентални
манипулации са придружени с болка и дискомфорт. Ищецът не е представил
никакви доказателства относно продължителността на проведеното му
лечение, тежестта и сложността на проведените му дентални манипулации,
както и не е доказал до каква степен е бил затруднен начинът му на живот и
за какъв точно период в следствие на травмата. Впрочем, в исковата молба не
се и съдържат твърдения за наличието на затруднения в начина на живот на
ищеца, както и за продължителността на претърпените физическа болка и
страдание. В този случай ищецът следва да понесе последиците от своето
процесуално бездействие, а именно, съдът да изгради изводите си само въз
основа на горепосочените, доказани по делото факти, които от своя страна
обосновават справедлив размер на дължимото му се обезщетение за
преживените физическа болка и страдание от 6 000 лв. При определянето на
този размер въззивният съд съобрази освен представените по делото
доказателства и обстоятелствата, които са общо известни, като например , че
травма, каквато е получена от ищеца, неминуемо е съпроводена с болка и
неприятни усещания, че липсата на преден резец създава дискомфорт и
неудобство. Но съдът не може да изгради изводите си на предположения
относно интензитета на болката, неудобството и дискомфорта при ищеца,
доколкото това са чисто субективни усещания и за всеки отделен човек те
имат различно измерение.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба и следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по
жалба разноските по водене на делото пред въззивната инстанция , които
възлизат на 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
Потвърждава Решение №345/15.03.2021г., постановено по гр. Д. №
2753/2020г. по описа на ВТРС в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от М. М. Ш., ЕГН ********** против ХЮС. С. М., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от причинена на 6.3.2017 г. средна телесна
повреда за разликата от присъдените 6 000 лв.до претендираните общо 20 000
лв.
5
ОСЪЖДА М. М. Ш., ЕГН ********** да заплати на ХЮС. С. М., ЕГН
********** разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер
на 1000 лв. ( хиляда лева) .
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6