Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІI
- "В" състав, в публичното заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като взе предвид докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1551 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 537501 от 16.11.2018 г., постановено по гр. дело № 127/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 26 с-в, е уважен предявеният от Ж.Г.Т. срещу Г.П.П. иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като е развален по отношение на ¼
ид. част за ищеца, в качеството му наследник на П.И.Х., договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 14.06.2011 г.
с нотариален акт № 175, том II, рег. № 8988, дело № 349/2011 г., по описа на
нотариус Ц.С., с рег. № 030, с район на действие – Софийски районен съд, по
силата на който П.И.Х. е прехвърлил на Г.П.П. собствената си 1/2 ид. ч. от
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 681134.1930.108.484 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Витоша“, ул. „********, с площ по скица от 332 кв.м., без
построена в имота сграда. С решението ответникът Г.П.П. е осъден да заплати на
ищеца Ж.Г.Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски по делото в
размер на 2206,83 лв.
Срещу горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Г.П.П., чрез адв. Б.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че не били налице елементите от фактическия състав на правото да се развали договорът, тъй като не било налице неизпълнение на задълженията на жалбоподателя по договора. В случая не можело да се претендира каквато и да било форма на неизпълнение на договора, тъй като приживе прехвърлителят Х.приел престираното от жалбоподателя-ответник и се считал за удовлетворен. Поради това наследникът на прехвърлителя не можел да развали договора, тъй като последният приел изпълнението и по този начин го одобрил. От ангажираните по делото доказателства не се установявало /а и в исковата молба нямало такива твърдения/ прехвърлителят Х.приживе да е изразявал недоволство от грижите или издръжката, която получавал по договора, действал в продължение на околко 6 години. Никой от разпитаните свидетели по делото не установявал между прехвърлителя и приобретателя да е имало конфликт, неразбирателство, респ. да е заявявал недоволство или неудовлетворение от грижите, полагани за него. Без значение било, че страните по договора не живеели в общо домакинство, защото такова задължение не било уговорено, нито се предполагало от обстоятелствата, при които договорът бил сключен. Нямало значение и това, че ищцата също полагала лично грижи за съпруга си. Естествено било съпрузите да полагат грижи един за друг, особено при болест на единия от тях, независимо от това, че бракът на ищцата с Х.бил сключен на 22.08.2016 г. Същественото било това, че приживе Х.не бил дал никакъв повод да се смятало, че бил недоволен от начина на изпълнение на договора. Ето защо моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ж.Г.Т., чрез адв. С., е подала
отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че първоинстанционното решение
е правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните
по делото е възникнало действително облигационно правоотношение по договор за
прехвърляне на процесния имот срещу насрещната непарична престация – полагане
на грижи за прехвърлителя и неговата издръжка, включваща изцяло храна, режийни
разходи, дрехи и други, според нуждите на прехвърлителя /без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството според неговата нужда и
възможностите да се справя сам. Приел е, че от представените по делото
документи и показанията на свидетелите се установило, че част от необходимата
храна и разходи за отопление са били осигурявани от ответника. Не се доказало,
обаче, цялостната издръжка, включително заплащане на всички режийни разходи /ток,
вода/, поддържане на хигиената в жилището /чистене/, осигуряване на дрехи,
на необходимите на прехвърлителя храна и лекарства във връзка със заболяванията
му, да са били осигурявани от ответника. Напротив, от показанията на
свидетелите и от представените по делото медицински документи се установило, че
по-голямата част от тези разходи били осигурявани със средства на
прехвърлителя. Приел е, че в последните месеци от живота на прехвърлителя,
особено през месец август и септември 2016 г., когато същият не можел да се
придвижва сам и имал нужда от постоянни 24 часови грижи, за него се грижила
съпругата му. По делото не се доказало ответникът да е осигурил подобна грижа,
въпреки възникналата нужда. СРС е достигнал до извода, че прехвърлителят е бил
частично подпомаган от приобретателя, но поетото по договора задължение за
издръжка и гледане не е било осъществявано в пълен обем, в съответствие с
нуждите на прехвърлителя. Липсвали доказателства да е била заплащана издръжка
през целия период от сключване на договора до смъртта на прехвърлителя. Задължението
за гледане и издръжка било натурално, а не парично. Приобретателят имал
задължението да извършва лично действията във връзка с осигуряване на
необходимите грижи и издръжка, а не дължал заплащане на определена парична
сума. Единствено при неизправен кредитор приобретателят можел да поиска
трансформация на натуралното задължение за грижи в парично, но в случая такива
твърдения от страна на ответника липсвали. Предвид гореизложеното
първоинстанционният съд е приел, че алеаторният договор не е бил изпълнен в
уговорения обем, тъй като на прехвърлителя не са били осигурени грижи и
издръжка съобразно нуждите му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно
е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на
14.06.2011 г. П.И.Х.прехвърлил на Г.П.П. своята ½ идеална част от
следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 68134.1930.484
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, район
„Витоша“, ул. „********, с площ по скица 332 кв.м. и с площ по доказателствен
нотариален акт от 330 кв.м., срещу задължението на Г.П. да поеме издръжката и
гледането на прехвърлителя П.Х., като му осигури спокоен и нормален живот,
такъв какъвто е водил, докато е бил жив.
От
представените медицински документи по делото се установява, че П. Х.е имал
здравословни проблеми, като е бил с поставена през 2016 г. диагноза и придружаващи
заболявания – тумор на белия дроб, метастази, дихателна недостатъчност,
артериална хипертония.
Не
се спори по делото, че на 13.09.2016 г. П.И.Х.починал, като ищцата Ж.Г.Т. е
негова съпруга и законна наследница.
Спорът във въззивното производство,
както и в първоинстанционното такова, се концентрира единствено относно
обстоятелството дали въззивникът – ответник пред СРС, е изпълнил /и ако е
изпълнил – в какъв обем/ задължението си за гледане и издръжка на прехвърлителя
по процесния алеаторен договор от 14.06.2011 г.
За
да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление ищецът
да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за
гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1. наличието на действително
облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на
собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.
приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно
задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е
незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3.
кредиторът да оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на
поетите от него правни задължения по процесния ненаименован договор.
Договорът
за прехвърляне на процесния имот от наследодателя на ищеца на ответника срещу
поето насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, е действителен и е
породил целените от страните правни последици. При прехвърлянето на правото на
собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква
изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно,
постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на
прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и
социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за гледане и 2/
за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар
и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от
тях точно в качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът,
респ. неговият наследник може да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо
право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния
двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е било да установи по
несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора. Кредиторът не е
длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението
си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на
задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако
приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да
докаже своето изпълнение /виж Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1313/2009 г., IV г. о., ГК/.
Обемът
и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните
съгласие, като при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на
чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема
на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи /в този смисъл Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. №
609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007
г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ
г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС/.
Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и
гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други
според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д. №1853/2014 г. IV г. о. на
ВКС/.
Длъжникът
по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно
поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на
прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията, която се дължи, взета в
своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г. на
ВКС по гр. д. № 944/2001 г., на ІІ г.о., Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 491/2008 г., на I г.о., Решение № 165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
71/2009 г., на III г. о./. Задължението е неделимо, поради което е недопустимо
да се дели по обем и на периоди /Решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1512/2998 г., на I г.о., Решение № 95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009
г., на IV г.о./.
Освен
това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави на
кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и
издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва всички
действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното
състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен
елемент – уважение, внимание. Обемът на задължението за издръжка зависи от
нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем, независимо от това, че
прехвърлителя разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях. И
това е така, тъй като дължимата издръжка по алеаторния договор не се подчинява
на правилата за издръжката, уредени в Семейния кодекс. Противоположен извод би
противоречал на възмездния характер на алеаторния договор и би се стигнало до
това приобретателя да получи недвижим имот без да престира нищо от своя страна.
В
случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно обема на уговореното
задължение – както вече бе посочено, постигнато е съгласие приобретателят да
осигурява цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя – да му осигури спокоен
и нормален живот. Релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите от Г.П.
задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайният живот на П. Х.– от
значение е стандартът му на живот към момента на сключване на договора и налице
ли е промяна в нуждите му след този момент. Следователно, не е
уговорен конкретен обем от грижи и издръжка, поради което при изпълнение на
непаричното задължение е следвало да се задоволят обичайните битови и социални
нужди на праводателя, съобразени с неговото здравословно състояние, респ. с неговата
възраст.
Безспорно
е по делото, че П. Х./роден през 1940 г./, с оглед напредването на възрастта си
в годините и здравословното му състояние след сключване на договора се е
нуждаел от спокойна и нормална атмосфера на живот, добри взаимоотношения, помощ
при водене на домакинството, както и най – вече осигуряване на медицинска
помощ, която несъмнено е възниквала с оглед данните по делото.
В
процесния договор не е уговорено задължение за допълване на издръжката или за
подпомагане на П. Х.в издръжката му, а е поето задължение за цялостна издръжка.
Обемът на задължението за грижи зависи единствено от нуждата на прехвърлителя
от грижи и от възможността му да се справя сам, тоест не се дължат грижи, които
последният е в състояние да положи сам за себе си и за своето домакинство.
Задължението на приобретателя да предоставя издръжка и да полага грижи е лично
и е корелативно свързано с правото на прехвърлителя да го изисква и получи.
В
разглеждания случай по искане на страните са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.И.И.и М.В.А. /по искане на ищцата/ и Г.П.Б.и Н.С.Д./по
искане на ответника-приобретател/.
На
първо място въз основа на взаимно подкрепящите се показания на всички свидетели
се установява, че прехвърлителят П. Х.е имал здравословни проблеми, поради
което се е нуждаел от непрекъснати и ежедневни грижи.
От
показанията на свид. И.се установява, че ищцата и П. Х.са живеели в една къща,
като за кратък период от време същите били разделени „по документи“, но въпреки
това продължавали да обитават един и същи имот. През това време ищцата се
грижела за П. Х.и за домакинството, като закупувала и необходимите за съпруга
си лекарства. Настоящият съдебен състав приема, че показанията на посочената
свидетелка следва да бъдат кредитирани като ясни, убедителни, житейски логични
и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, за което
съобразява на първо място обстоятелството, че свидетелката е живяла в един
квартал с покойния прехвърлител и неговата съпруга, общувала е често с тях и
има преки наблюдения относно начина им на живот, поради което може да се
приеме, че е била в по-близки отношения с тях, който извод е обусловен от
съдържащата се в показанията й информация относно събития от по-личен характер /знания
за техния брак и за къщата, която са обитавали, за това, че последно са живеели
заедно в една стая, за здравословното състояние на прехвърлителя Х./. На второ
място, съобщеното от свидетелката се подкрепя от показанията на свидетелката А.,
която също заявява, че П. Х.и ищцата са живеели в една къща, като Ж. винаги се
грижела за своя съпруг, а след влошаване на здравословното му състояние заедно
със свид. А. често са посещавали болница „Токуда“.
От
показанията на свидетелката Б., които въззивният съд кредитира като логични,
убедителни и последователни, се установява, че приобретателят Г.П. също е
полагал грижи за прехвърлителя Х., като му осигурявал храна, съдействал му е за
медицински грижи, водил
го е на прегледи в МБАЛСМ „Пирогов“. Съобщеното от свид. Б. се подкрепя и от
показанията на свид. Д., който заявява, че приобретателят Г.П. е полагал
всякакви грижи за прехвърлителя П.Х., като е имало период, през който П. е бил
като член на семейството.
От
съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че първите няколко
години след сключването на алеаторния договор ответникът Г.П. е полагал грижи
за прехвърлителя П.Х., като му е осигурявал храна, дърва за огрев, съдействал
му е за медицински грижи, превеждал му е през периода м.06.2011 г. – м.09.2012
г. парични средства в размер на 400 лв. месечно. Същевременно, обаче,
ответникът не установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да е предоставял издръжка и да е полагал грижи за прехвърлителя с по –
голям интензитет, особено през последните месеци, преди смъртта на П.Х., когато
е имал най – голяма нужда от внимание и грижи. От показанията на разпитаните
пред СРС свидетели не може да се достигне до категоричен извод, че от момента
на сключването на договора до смъртта на прехвърлителя, ответникът е полагал ежедневни,
непосредствени и непрекъснати грижи за П.Х.. Всички свидетелски показания
обективират субективни възприятия относно полаганите от приобретателя грижи, но
не и по отношение на обстоятелството, че ответникът се е грижил и издържал
кредитора през последните месеци преди неговата смърт. Разпитаните по искане на
ответника свидетели не са познавали прехвърлителя П. Х.и нямат преки и
непосредствени впечатления относно обстоятелството как е бил гледан и издържан
през последните месеци от неговия живот, когато с оглед на тежкото заболяване се
е нуждаел от ежедневни грижи, изрязващи се в полагане на личен труд в
домакинството за поддържане на хигиената в жилището, приготвяне на топла храна
и напитки и пр., закупуване на продукти и вещи от първа необходимост, както и най
– вече лекарства и медицинска апаратура. Индиция за това, че единствено ищцата
се е грижела за прехвърлителя през последните месеци от неговия живот е и
представеният по делото пред СРС договор за наем от 05.08.2016 г., от който е
видно, че Ж.Т., в качеството й на наемател е получила от „Т.Х.С.“ АД, в
качеството на наемодател, оксиген концентратор, разходите за който са били
заплатени от ищцата. Неблагоприятните изменения в здравословното състояние на
прехвърлителя с напредването на възрастта му /каквито са установени в
частност/, не са основания за неизпълнение и освобождаване от отговорност на
длъжника. Същността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжника да се
приспособи към кредитора. Заедно с това той трябва да търпи последиците и на
физическите и психическите болезнени прояви, които могат да се проявят с
течение на времето у прехвърлителя. Алеаторността на облигационното
правоотношение прави неизвестно при сключването на сделката, както неговата
продължителност, така и промяната с течение на времето на нуждите на
прехвърлителя, включително и неговото физическо, психическо и емоционално
състояние /виж Решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г.,
IV г.о./. Следователно, за да подсигури „спокоен и нормален живот”, какъвто прехвърлителят
е водил до момента на сключване на процесния алеаторен договор – 2011 г., ответникът
е следвало да полага трайно, постоянно и непрекъснато по-големи грижи,
отколкото би се нуждаел един човек със здрав организъм съобразно възрастта, на
която е бил кредиторът.
Тъй като в съществен период от време, през което, съобразно своето тежко здравословно състояние, ищецът е имал нужда от издръжка и грижи, ответникът не е доказал да е осъществил изпълнение, отговарящо по обем и качество на уговореното в процесния договор, е налице неизпълнение на договорното задължение от ответника, като неизпълнението не е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, поради което е възникнало потестативното право на наследника на изправния кредитор с едностранно волеизявление – чрез предявяване на конститутивен иск, да развали процесния двустранен договор в частта, в която е прехвърлена ¼ ид. част от правото на собственост върху процесния имот.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея
решение на СРС – потвърдено, като правилно.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Въззиваемата
страна /ищцата/ претендира разноски, по което искане, с оглед изхода от
настоящия спор, СГС следва да се произнесе на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По
делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, с който е уговорен
адвокатски хонорар от 750 лв., който е заплатен изцяло и в брой от въззиваемата
страна, поради което посочената сума следва да й бъде присъдена.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 537501 от 16.11.2018 г., постановено по гр. дело № 127/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 26 с-в.
ОСЪЖДА
Г.П.П., с ЕГН **********,***, да заплати на Ж.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.