Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.11.2020 година Град Свиленград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД –
СВИЛЕНГРАД, І
граждански състав, на десети ноември през две хиляди и
двадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При секретаря: Ангелина Добрева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 452 по описа на съда за 2020 година,
намери за установено следното:
Производството е образувано
по предявен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. с чл.9 от ЗПК,
във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
иска от съда да осъди ответника М.П.Х.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да му заплати сумата 600,24
лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за която по частно гр. дело
№ 273/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград е отхвърлено заявлението му
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът, като кредитор, твърди, че на
30.05.2018г. е сключил с ответника, като кредитополучател, Договор за потребителски
кредит № **********, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 500 лв. Договорната лихва за целия период
възлизала на 241,84 лв., като било уговорено сумата да бъде изплатена на 24
месечни вноски, със срок на последната до 25.06.2020г. При сключването на
договора ответникът бил запознат с Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД, за което подписал
декларации. Съгласно чл.8 от Общите условия, ищецът поел
задължение със закупен пакет от допълнителни услуги, като допълнителните услуги
се изразявали в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За
закупения пакет от допълнителни услуги ищецът се задължил да заплати сумата
600,24 лв., която също била дължима на 24 месечни вноски, в размер на 25,01 лв.
всяка една.
Ищецът твърди, че ответникът не направил
нито една погасителна вноска по договора за кредит, поради което задълженията
по него били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 27.08.2019г., а
междувременно вече настъпил падежът на последната дължима вноска
/25.06.2020г./.
Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на
дължимите по договора суми, в това число на сумата 600,24 лв. – възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, но заявлението в тази му част било
отхвърлено – разпореждане по ч.гр.дело № 273/2020г.
по описа на Районен съд - Свиленград. В изпълнение на дадените му указания,
заявителят – настоящ ищец, предявил иск
настоящия осъдителен иск, в 1-месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Ответникът не е представил отговор в
указания му от съда едномесечен срок, като е бил предупреден за последиците по
чл.133 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
процесуален представител, но чрез писмено становище поддържа изцяло предявения
иск. Претендира направените съдебни разноски.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично в първото съдебно заседание и оспорва иска
като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
От приложеното
частно
гр. дело № 273/2020г. по описа на Районен съд -Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено ответникът да му заплати следните суми:
сумата
500 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № **********/31.05.2018г.,
сумата 191,29 лв. – неизплатено договорно възнаграждение за периода
25.07.2018г. – 27.08.2019г., сумата 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането
за периода 09.08.2018г. – 27.08.2019г., и сумата 92,82 лв. – лихва за забава от
26.07.2018г. до 27.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 10.06.2020г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 45,06 лв. – разноски. С Разпореждане №
2344/11.06.2020г., постановено по същото дело, съдът е отхвърлил заявлението на „Профи
Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу М.П.Х. за заплащане на сумата 600,24 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. Разпореждането е влязло в сила на 24.06.2020г. и
съдът е указал на заявителя, в едномесечен срок от съобщаването, да предяви
осъдителен иск срещу длъжника, на основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.4 от ГПК. В изпълнение на дадените указания, процесният иск е
предявен в 1-месечния срок по чл.415,
ал.4 от ГПК, при довнасяне на дължимата държавна такса, поради което е
допустим.
С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит
№ **********, сключен на 31.05.2018г. между „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитор,
и М.П.Х., като кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя заем в размер на 500,00 лева, срещу задължение за връщането
му за срок от 24 месеца, на месечни погасителни вноски, в размер на 30,91 лева
всяка, в това число с уговорената лихва. Договорът съдържа и клауза за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, срещу възнаграждение в размер на
600,24 лв., платимо на месечни вноски, в размер на 25,01 лева всяка. Така,
размерът на задължението на кредитополучателя по договора възлиза на 1342,08
лв., включващо главница, лихви и възнаграждение за пакета допълнителни услуги.
Безспорно е, а и видно от договора, падежът на първата погасителна вноска
е 25.06.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска – 25.06.2020 г., т.е. към настоящия момент е изтекъл.
От приложеното към договора Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, подписано от страните, се установява, че същите се
изразяват в: 1/. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2/. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/. Възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4/. Възможност за смяна на
дата на падеж; 5/. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Видно от споразумението,
кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя, но само по негово
искане и при изпълнение на посочените в Общите условия изисквания, една или
всички от изброените допълнителни услуги.
Безспорно, представеният договор представлява договор за потребителски
кредит, уреден в разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съгласно чл.9, ал.1 от който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.24 от ЗПК, за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 -
148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
С разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП е дадена изрична дефиниция на
неравноправна клауза в договор с потребител: Неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно
такъв е характерът на поетото задължение за заплащане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, доколкото в случая очевидно потребителят
е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора - чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП.
В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици
от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието
им по силата на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Съдът достигна до този извод, тъй като
това възнаграждение води до скрито оскъпяване на кредита, като следва да се
заплати сума, значително надвишаваща стойността на кредита. Същата съставлява
сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора, без да
е налице насрещна престация от последния. Поради това, съдът намира, че
потребителят не би приел тези клаузи, ако е знаел, че ще следва да заплати още
веднъж стойността на кредита. От това следва, че основната цел на тези уговорки
е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя. Ето защо и предвид създаденото значително неравновесие между
правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузата за
заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се явява
неравноправна, поради което следва да бъде прието, че е нищожна.
Отделно от това, възнаграждението за
пакета допълнителни услуги е уговорено да се дължи от кредитополучателя само за
възможността за предоставяне на тези услуги, т. е. без значение е дали някоя от
тези услуги ще бъде реално предоставена и ползвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договаряне изискват потребителят да заплати
такса за реално ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава. Не може да се игнорира и факта, че с част от изброените допълнителни
услуги на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо,
което страната има по силата на закона, като правото да инициира предоговаряне
срока на падежа на договора или плащане на вноските, или свободата да се
договаря отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като едната страна – потребителят заплаща правото да договаря с другата страна
– кредитора, за изменение параметрите на сключения договор. И заради това
уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги се явява недействителна.
По изложените съображения, съдът намира,
че за ответника не е възникнало задължение да заплати претендираното от ищеца
вземане, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
Мотивиран
от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.П.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск за заплащане на сумата 600,24 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ********** от
31.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.06.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, за която сума по частно гр. дело № 273/2020г. по описа на Районен
съд – Свиленград е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: