№ 1162
гр. Пловдив, 29.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
СъдебниНеофит Т. Чолаков
заседатели:Владимир Кр. Урилски
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
и прокурора Анелия Л. Трифонова
Сложи за разглеждане докладваното от Теофана Б. Спасова Наказателно дело
от общ характер № 20255300200683 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Поради изчакване в залата да се яви адв.Б. заседанието започва в
отразения по-късен час.
Подсъдимата В. Д. М., редовно уведомена, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв.Н. Д. от АК-София.
Явават се пострадалите А. Ж. Х., А. Л. Х. и К. Ж. Т., редовно призовани
за днес.
Не се явява пострадалата Л. К. Т., редовно призована.
В залата се явява адв.А. Б. - повереник на пострадалите К. Ж. Т. и А. Ж.
Х.,
Както е докладвано в предходно съдебно заседание по делото е
постъпила молба от К. Ж. Т. и А. Ж. Х., чрез повереника им адв.Б., с която се
моли същите да бъдат конституирани като частни обвинители по делото.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.Б.: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.
1
ПОСТР.А. Х.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТР.К. Т.: Да се даде ход.
ПОСТР.А. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС.М.: Да се даде ход.
Съдът, след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в разпоредително заседание, и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимата:
В. Д. М. - родена на * год. в гр. *, живуща гр. *, обл.*, *, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работеща, ЕГН
**********.
На подсъдимата СЕ РАЗЯСНИХА правата по чл. 55 от НПК, както и
правото да участва в обсъждането на въпросите в разпоредително заседание.
ПОДС.М.: Наясно съм с правата си. Получила съм препис от
обвинителния акт преди повече от 7 дни, ведно с разпореждането на съдията-
докладчик за насрочване на разпоредително заседание.
Сне се самоличността на пострадалите:
А. Ж. Х. - 57 г., *, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство с подсъдимата;
А. Л. Х. – 35 г., *, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство с подсъдимата;
К. Ж. Т. – 61 г., *, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с
подсъдимата.
2
РАЗЯСНИХА СЕ на страните правата по чл.274 и чл.275 НПК.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи, както и доказателствени
искания.
АДВ.Б.: Нямам искания за отводи, нито доказателствени искания.
ПОСТР.А. Х.: Поддържам казаното от повереника и.
ПОСТР.К. Т.: Поддържам казаното от повереника ми.
ПОСТР.А. Х.: Нямам отводи, нямам искания по доказателствата.
АДВ.Д.: Нямаме отводи. Нямаме доказателствени искания.
ПОДС.М.: Нямам искания за отводи, както и доказателствени искания.
Съдът РАЗЯСНИ на страните разпоредбата на чл.248, ал.3 НПК.
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.1 – 8 от
НПК.
ПРОКУРОР: По въпросите по чл.248 ал.1 от НПК отговарям по следния
начин:
Делото е подсъдно на настоящия съд. Считам, че няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че в хода
на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата, на защитата и пострадалите лица.
Считам, че има възможност делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното производство, ако постъпи искане за това.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
Моля да потвърдите мярката за неотклонение към момента, взета
спрямо подсъдимата.
Нямам искания за събиране на доказателства.
Относно молбите на пострадалите за конституирането им като частни
3
обвинители по делото, не възразявам, същите са своевременно предявени,
изпълнени са формално законовите реквизити. Моля да конституирате същите
като частни обвинители по делото.
При евентуално насрочване на делото по общия ред моля да бъдат
призовани лицата от посочения списък.
АДВ.Б.: По т.1 делото е родово и местно подсъдно на ПОС, като първа
инстанция. По т.2 - няма основания за прекратяване или спиране на
производството. По т.3 – не считам, че е допуснато каквото и да е отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правата на някоя от страните.
Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, има такава възможност, зависи от волеизявление на подсъдимата и
защита й. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, както и не са
налице останалите изброени в т.5-та хипотези.
По т.6 – следва да бъде потвърдена наложената мярка за неотклонение
„подписка“, която очевидно се спазва.
На този иетап нямам искане за събиране на нови доказателства.
В случай, че подсъдимата и нейният защитник не направят искане за
разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, делото следва да бъде
отложено с призоваване на всички лица от списъка за призоваване.
ПОСТР.А. Х.: Изцяло се присъединявам към казаното от повереника ми
по въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание. Нямам какво да
добавя.
ПОСТР.К. Т.: Изцяло се присъединявам към казаното от повереника ми
по въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание. Нямам какво да
добавя.
ПОСТР.А. Х.: Поддържам казаното от адв.Б. по всички въпроси по
разпоредителното заседание, нямам какво да добавя.
АДВ.Д.: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд, според
4
правилата за местната и родова подсъдност. Няма основания за прекратяване
или спиране на настоящото производство.
По т.3 считам, че има налице допуснати съществени процесуални
нарушения, които доведоха до ограничаване правата на подзащитната ми да
разбере в какво е обвинена, а така също и обвинителният акт е изготвен в
разрез с императивните разпоредби на чл.246 от НПК и ТР № 2/2002г. на
ВКС. Какво имам предвид:
В обвинителния акт не са посочени най-важните обстоятелства,
свързани с обвинителната теза, а именно времето и начина на извършване на
престъплението. Времето от своя страна е функция на видимостта, а тя не е
определена, а има и доказателствена обезпеченост за това, която обаче
прокурорът изобщо не е посочил, каквото е императивното изискване на
чл.246 от НПК. Разпитани са 5 човека свидетели, които говорят за конкретна
видимост, ангажират се дори с разстояние на видимост.
Ако прочетете експертизата, вие сте добре запознати с АТЕ, основата, по
която е изградена обвинителната теза, там само в един абзац от едно
изречение е написано, че „осветеността на автомобила на фаровете била 2-3
лукса.“ Има учебник на проф.Карапетков за юристи, където в по-достъпен вид
са обяснени всички основни обстоятелства, свързани с цялото
съдопроизводство по такива дела за ПТП. И оттам добре знаете, че
осветеността се определя в метри, а не в луксове. Ние не може да разберем по
какъв начин първо е определена видимостта, защото няма описана такава в
обвинителния акт и второ – няма конкретни параметри. Знаете, че
осветеността има определени параметри. Знаете, че фаровете на автомобила са
разположени асиметрично - левият фар или лявата страна, откъдето идва
подсъдимата, фабрично е монтиран по-ниско от десния фар и той осветява по-
ниско долу с цел да не се заслепява насрещно идващите автомобили. От тази
страна осветеността е различна съобразно тази от дясната страна и т.н. За
всички тези факти и обстоятелства чл.246 задължава прокуратурата, това е
основата на обвинителната теза, да бъдат не само описани, изискване
императивно е на чл.246, но и да се посочат доказателствата, въз основа на
които е определено това обстоятелство. В случая има разпитани 5 човека
свидетели, изобщо тези свидетели не са описани в обв.акт. Прокуратурата се е
задоволила да каже само, че е изготвена АТЕ, разпитани са свидетели и т.н., и
5
какво от това? Законът изисква малко повече усилия да се положат като се
съставя обв.акт, не в тази, разбира се, доказателствена обезпеченост и
подробност какъвто би бил крайният съдебен акт, но трябва да има екзистенс
минимум, за да разбере В. М. в какво е обвинена.
На В. М. е повдигнато обвинение за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП,
друг проблем, без да е посочено в обв.акт нито едно обстоятелство,
подкрепящо това обвинение – по какъв начин тя била загубила контрол и по
какъв начин тази загуба на контрол е довела до това ПТП. Няма причинно-
следствена връзка между това обвинение, което чисто диспозитивно е
преписано от текста и конкретното обвинение.
Законът изисква също да се опише в обстоятелствената част дали чрез
действие, дали чрез бездействие е извършила това нарушение. В чл.9 ал.2 от
НК има легална дефиниция какво представлява престъпление и какви
признаци трябва да се покриват, за да има осъществен състав на съставомерно
престъпление.
И много интересно как и по какъв начин тя е осъществила и състава на
чл.20 ал.2 от ЗДвП. На стр 2. от обв. акт долу е направена абсурдна
компилация между двата текста, че /цитира/: „Водачката е можела при първа
възможност да реагира със задействане на спирачната система с максимална
интензивност.“ И какво от това, това всъщност е част само и единствено от
признаците на ал.2 на чл.20 от ЗДвП. И по какъв начин с едно бездействие
според прокурора, видите ли, тъй като тя не била реагирала на опасността,
осъществява и двата състава на престъпление. Но ако това беше вярно
трябваше да напише и нещо повече – дали това престъпление е осъществено
при условията на идеална или реална съвкупност от престъпления. По тия
ПТП такава компилация е абсурдна и невъзможна, но това е друг въпрос.
В подкрепа на това е кажа, че в АТЕ, пак се връщам на основното
доказателствено средство, чрез което се събират доказателства, няма нито
дума за загуба на контрол при механизма или при който и да било от
отговорите на въпросите. А загубата на контрол винаги е технически въпрос и
на него трябва да отговори конкретно вещо лице, а не да се вменяват
произволно задължения, каквито моята доверителка не притежава, защото сме
изправени пред друг проблем: от моята доверителка се изисква свръх
задължение, каквото няма правно регламентирано, излизаме извън рамките на
6
конкретната правна норма.
Няма отговор и на въпроса кой е първият момент на възникване на
опасността, императивно изискване, има тълкувателно решение от 2016г. по
този род дела и според обв.акт на стр.3 се описва отново една фактическа
обстановка и се приема, че В. М. била можела да възприеме пострадалата в
зоната на осветявана от фаровете, коя е тази зона обаче няма и дума в тази
АТЕ, освен да са описани луксовете, с които по принцип светят автомобилите.
В АТЕ няма и думичка тя на какви светлини се е движила: къси или дълги. Не
са необходими специални знания да се стигне до извода, че осветеността е
различна. Едва в обв.акт се казва, че тя се била движила на къси светлини. И в
този случай, освен че няма ясно дефинирани основни принципи, които
изискват обв.акт да съдържа определените признаци на конкретно извършено
престъпление, когато се говори за загуба на контрол трябваше да се опишат
чрез какви субективни действия, поне винаги е така, а и трайната практика на
съда е такава - трябва да се опишат органите за правоуправление, които моята
доверителка е следвало, но не е направила.
Имаме драстично разминаване между доказателствата, събрани със
свидетелски показания с тези доказателствени средства по отношение на
видимостта с тези, които съвсем фрагментарно вещото лице е изложило, но не
е взело предвид - показанията на свидетелите. Отделно от това имаме
конкретна реална фактическа обстановка, свързана с видимостта и всички
свидетели казват, че е било изключително тъмно и е валяло силен дъжд.
Никъде по това дело от материалите не става ясно каква е била реалната,
а не фактическата видимост, което е изискване отново на това тълкувателно
решение от 2016г. на ВКС, където се казва, че принципните положения винаги
трябва да бъдат определяни по фактически, а не по формални признаци.
Не на последно място искам да обърна внимание на един сериозен
пропуск в обв.акт. Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП изисква освен
изброителното хипотетично вменяване на доверителката ми на извършени
нарушения на правилата за движение, за които нито има доказателствена
обезпеченост, нито прокурорът си е направил трудът да направи такова
изложение в обстоятелствената част, но ал.2 на чл.20 съдържа и едно
императивно изискване, че опасността винаги трябва да бъде реална. Т.е.
задължително трябва да бъде описано в обв.акт както в обстоятелствена, така
7
и в диспозитивната част дали опасността е била предвидима. Без това
изречение ние нямаме състав, който да запълва бланкетната правна норма на
ал.2 на чл. 20 от ЗДвП.
Не на последно място чл.246 от НПК изисква, освен да бъдат описани
времето, мястото и начина на престъплението, извършено от обвиняемия, така
също и обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на
обвиняемия. Считам, че неволно е изпуснато това обстоятелство да бъде
изложено в обв.акт, защото то е изключително важно и е свързано с
определянето на вида и размера на наказанието, което евентуално вие бихте
наложили. Ние пропускаме и още един важен факт, че пострадалата е също
участник в движението. Нито думичка по тоя въпрос и нито думичка по
въпроса на какво място тя пресича, по какъв начин, а имаме специални
разпоредби на чл.112 и чл.113 от ЗДвП, които правно регламентират дължимо
поведение на другия участник в това произшествие.
Междувпрочем отварям една скоба към АТЕ, ако прецените да се
прекрати делото и върне, следва да бъдат поставени още много важни
въпроси, но нямам право сега да обсъждам въпросите по доказателствата и
няма да навлизам, но вещото лице е трябвало да отговори на въпроси, които
не са били поставени, свързани с предотвратимостта на ПТП от страна на
другия участник в движението. Вие сте гледали със сигурност и други ПТП и
винаги, като им навлизане на автомобила в насрещната лента - той по принцип
е виновен, чл.15 и чл.16 от ЗДвП, но се изчислява възможността за
предотвратимост на водача и от насрещната лента, защото също е участник в
движението.
Ето защо считам, че за да може наистина делото да мине гладко, още от
първия път и най-вече да ни се осигури възможността да упражним законните
си права и аз същевременно да защитя нейните законни интереси пред вас,
единственият начин е делото да бъде върнато и да се изчистят тези проблеми,
които съществуват в обв.акт, който всъщност е компилацията и венеца на
цялото ДП. Не напразно това тълкувателно решение от 2002 г. акцентира и
много подробно върху недостатъците, които трябва да бъдат отстранени и не
следва да се съдържат при изготвяне на обвинителен акт. Това е акт, който е
със същата процесуална тежест както една присъда. Няма силата на присъдено
нещо, но на този етап това е венецът на ДП и искам да заявя, че аз желая
8
делото да премине по чл.371 т.2 от НПК или по реда на гл.27 от НПК, но за да
мога да използвам целия доказателствен материал, който се съдържа в делото,
считам че ДП е проведено некоректно е необективно, каквото е изискването
на чл.12 и чл.13 от НПК и тези текстове важат за всички правораздавателни
органи, едва тогава считам, че биха се запазили както правата и интересите на
моята доверителка, така биха били в интерес на цялото правосъдие и не би
имало дефект, който в последствие да се налага да бъде отстраняван от други
съдебни инстанции и делото да тече много години във времето. Това е по т.3-
та.
С оглед на процесуална икономия поддържам по останалите точки
казаното от държавното и частното обвинение.
С оглед добрите характеристични данни, перфектното процесуално
поведение и т.н. и с оглед евентуалният изход от делото моля изцяло да
отмените тази мярка за неотклонение „подписка“, защото тя води по някой път
до някакви негативни последици, които считам, че на този етап от процеса и с
оглед бързото му развитие до момента тя би могла да участва в този процес и
без каквато и да било мярка за неотклонение.
Отварям скоба, когато й снемахте самоличността я питахте какво работи
и къде живее, тя живее в гр.*, пътува всеки ден до Пловдив, работи като * в *
в гр.Пловдив.
Това е!
ПОДС.М.: По въпросите по чл.248 НПК съм съгласна с казаното от
адвоката ми и го поддържам изцяло. Нямам какво да добавя.
Съдът, след съвещание, и като взе предвид становищата на страните по
въпросите, визирани в чл.248, ал.1 НПК, намира следното:
Съобразно правилата за местна и родова подсъдност, делото е подсъдно
на Окръжен съд – Пловдив.
Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
Относно обстоятелството допуснати ли са съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила във фазата на ДП, съставът намира
следното:
9
На първо място във внесения за разглеждане обвинителен акт формално
са изпълнени изискванията относно посочване на дата, време и място на
извършване на твърдяното престъпление, като освен това формално са
спазени и изискванията за посочване на смекчаващи и отегчаващи
отговорността на твърдения извършител обстоятелства.
По отношение на въпросите доколко пълна и обоснована е изготвената в
ДП комплексна Автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, или
самостоятелно всяка една от тях, представлява изцяло въпрос по същество. В
този смисъл дали е налице непълнота на приобщените по делото
доказателства не е предмет на преценка в хода на разпоредителното заседание
и само по себе си не представлява съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила.
Изложеното изцяло се отнася и до наведените аргументи относно
конкретната осветеност на местопроизшествието от автомобила на
подсъдимата в метри, както и собственото поведение на пострадалата *. В
този смисъл съдебната фаза на процеса, като централна такава, дава пълна
възможност за попълване на доказателствената съвкупност с всички
предвидени в НПК средства.
На следващо място от обстоятелствената част на обвинителния акт може
в достатъчна степен да се изясни на какво почива твърдението на
представителя на ОП-Пловдив, че подсъдимата по негово мнение е нарушила
разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.
Не така, обаче, стои въпросът относно вмененото във вина на
подсъдимата нарушение на другата норма на ЗДвП, а именно: чл.20 ал.1 от
същия закон. Както е посочено в самия обвинителен акт същата въвежда в
задължение на водачите на ППС да контролират същите по време на
управлението им. Съставът констатира, че във внесения за разглеждане
обв.акт по същество отсъства каквото и да било твърдение за неизпълнението
от страна на подсъдимата на това нейно задължение, като никъде не се дори
навеждат доводи за това същата действително да не е контролирала
непрекъснато ППС, което е управлявала. Посоченият извод не се променя от
обстоятелството, че причините за това отново представляват изцяло въпрос по
същество и подлежат на установяване, доказване и преценка в същинския
съдебен процес.
10
Така или иначе, обаче, със съдържанието на внесения за разглеждане
обвинителен акт действително е допуснато съществено отстранимо
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правата на
подсъдимата да научи точно в какво е обвинена доколкото вмененото й
нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП не почива на никакви изложени в
обстоятелствената част на обв.акт факти, независимо дали същите се
подкрепят от приобщените в ДП доказателства. Всичко изложено мотивира
настоящият съдебен състав да приеме, че с оглед допуснато съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила делото следва да бъде
върнато на ОП-Пловдив, като се прекрати съдебното производство.
Това мотивира състава на съда понастоящем да не се произнася по
останалите въпроси по чл.248 ал.1 от НПК, което ще стори при констатиране
за отсъствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
в хода на досъдебното производство.
Ето защо и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Намира, че делото му е подсъдно.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
КОНСТАТИРА, че във фазата на досъдебното производство е допуснато
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила в изложения в
обстоятелствената част на определението смисъл и ВРЪЩА делото на ОП-
Пловдив за отстраняването му.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 683/2025 г. по описа
на Окръжен съд-Пловдив.
В тази част определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив, по реда на Глава ХХІІ НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:18 часа.
11
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12