Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … май 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 3667 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 66, ал.6 ЗБН.
Постъпило е възражение от Д.С.Д., ЕГН **********, против
Решение № ЗБН66-45 от 14.01.2016 г. на синдика на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК ****, постановено по депозирано от първия възражение
срещу изготвения от синдика на Б.та списък на предявените и приетите от тях
вземания. Във възражението се твърди, че Д.Д. е
предявил вземанията си в размер на 308 908,75 лв., произтичащи от Рамков
договор за платежни услуги на потребители от 23.04.2013 г. със сметка IBAN ***, в
производството по несъстоятелност на Б.та, на 22.06.2015 г. Твърди, че вземането му е включено в
списъка на приети вземания само в размер на 11 719,69 лв. Подал е
възражение срещу списъка на 24.08.2015 г., в което е представил доказателства и
е изложил съображения за разваляне на договора му за прехвърляне на свое
вземане срещу банката на „Е.****“ ООД. Синдикът на банката е оставил без
уважение възражението му. Твърди, че след уведомяване на банката за разваляне
на процесния договор за цесия между него и „Е.****“ ООД, „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) не е
осчетоводила и сторнирала вземането по партидата му. Твърди, че договорът за
цесия между него и третото лице не е породил действие, тъй като е развален
преди изготвяне на списъците с кредиторите с приети вземания на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност). Твърди, че банката е предявила отменителен
иск по реда на чл. 59, ал.3 във вр. с ал.4 ЗБН за
прогласяване на нищожност или относителна недействителност на извършено
прихващане на вземането, придобито от „Е.****“ ООД чрез цесия от него, с вземанията на банката
към третото лице.
Моли съда да отмени Решение № ЗБН66-45 от 14.01.2016
г. на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) и да уважи подаденото от Д.С.Д.
възражение, с което моли да бъде включен в списъците като кредитор на банката с
вземане в размер на 308 908,75 лв. или при условие на евентуалност като кредитор
с вземане под условие, че извършеното с тази сума прихващане, бъде обявено за
недействително с окончателен съдебен акт.
В отговора на възражението „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), твърди, че с договор за цесия кредиторът Д.С.Д. на 19.06.2014
г. е прехвърлил на „Е.****“ ООД чрез цесия свое вземане срещу банката в размер
на 298 000 лв. и с уведомление от 06.11.2014 г. я е уведомил за това.
Излага твърдения, че на същата дата третото лице, чрез писмено волеизявление до
банката, е упражнило правото си прихващане на задълженията си към нея с
придобитите по договора за цесия вземания, с което действие е настъпил
погасителния ефект на двете насрещни вземания. Счита, че поради погасяването на
тези вземания към момента на разваляне на договора вземанията не са
съществували в имуществото на цесионера, поради което не е възможно те да са се
върнали в патримониума на цедента.
Моли съда да остави без уважение възражението като
неоснователно.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С договор от 19.06.2014 г. Д.С. Б.е
прехвърлил на „Е.****“ ООД свои вземания от „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) в размер на
298 000 лв. главница заедно с дължимите към същата дата лихви по безсрочен
депозит на граждани „Плюс“ по банкова
сметка *** ***, които
произтичат от рамков договор за платежни услуги от 23.04.2013 г. и анекс към
него.
На 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ е поставил
„К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) на режим под специален надзор за срок от три
месеца, спрял е изпълнението на всичките ѝ задължения за същия срок и я е
ограничил да извършва всички дейности, съгласно лиценза ѝ.
С решение от 16.09.2014 г. на Управителният съвет на
БНБ е удължен срока до 20.11.2014 г., в който „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
остава под специален надзор.
Безспорно е по делото, че на 06.11.2014
г. Д. Б.е подал в „К.т.б.“ АД
(в несъстоятелност) уведомление, с което я информира, че е прехвърлил
вземанията си, които има към банката, в размер на на 298 000 лв.,
на „Е.****“
ООД по силата на договор за
цесия от 19.04.2014 г.
Не се спори по делото, че на същата дата
„Е.****“ ООД е депозирал в „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) изявление за прихващане на дължимите от първия към банката задължения в размер на 4 994 161,28
лв. – главница и 312 413,64 лв. – лихви, произтичащи от договор за банков
кредит от 22.07.2011 г. и анексите към него, с дължимите от банката на
дружеството 298 000 лв. заедно с лихвите към 19.06.2014 г., произтичащи от
договори за цесия на „Е.****“
ООД с Д. Б.от 19.06.2014
г.
Безспорно е по делото и видно от
представения протокол № 27 от заседанието
от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, последният е взел решение за
отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на ответника „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
Между страните е
безспорно и е видно при справка в ТР, че на 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, е постановил решение № 664, с което обявява
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с начална дата
06.11.2014 г., открива производство по несъстоятелност за банката, обявява я в
несъстоятелност и прекратява дейността ѝ.
На 12.06.2015 г. Д.Д. и „Е.****“ ООД са сключили анекс към
договора за продажба на вземане, по силата на който са се споразумели да бъде
развален последния по право, по причина на неизвършено прихващане с дълга на цесионера към „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), считано от деня на
подписването му – 12.06.2015 г. По делото е представена декларация от управителя
на „Е.****“
ООД Д.Д.с нотариална заверка на подписа, затова
че сключеният договор за цесия от
19.06.2014 г. между Д.Д. и „Е.****“ ООД е
прекратен и не е породил правни последици, включително и не е извършено прихващане
на задълженията на дружеството към „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
За да доведат до знанието на банката за настъпилото
разваляне на договора за цесия между Д.Д. и „Е.****“ ООД, същите са подали на 22.06.2015 г.
уведомление до „К.т.б.“ АД
(в несъстоятелност), в което ѝ съобщават за настъпилата, според тях,
промяна.
Не се спори, че Д.Д.
е депозирал в СГС, ТО, VI-4 с-в, на 22.06.2015 г. и до синдиците
на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) молби, с които заявява качеството си на
кредитор на банката с парично вземане в размер на 308 908,75 лв. въз
основа на Рамков договор за платежни услуги на потребители от 23.04.2013 г. със
сметка IBAN ***лючен в списъка
на кредиторите ѝ. Представил е и извлечение от сметките си.
На 24.08.2015 г. с възражение до
синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) Д.Д.
заявява, че оспорва размера на признатото му вземане в първоначалния списък на
приетите вземания на кредиторите на банката, което е в размер на 11 991,73
лв. Същият отправя искане да бъде признато вземането му в пълен размер –
318 193,61 лв.
По делото е представен списък от
синдика на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) на неприетите от него вземания на
кредитори на банката, за които е подадено възражение в съда, от който се
установява присъствието в него на Д.С.Д. с вземане с № 58 в размер на
296 917,02 лв.
С решение № 196 от 13.11.2015 г.
управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е освободил Л.П.И.и
Р.И.А.като синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) и е назначил за нов
синдик К.Х.М.и А.Н.Д..
На 14.01.2016 г. синдикът на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) е постановили Решение № ЗБН66-45, с което оставят без
уважение като неоснователно подаденото от Д.Д. на
24.08.2015 г. възражение срещу списъка на приетите от тях вземания на
кредиторите на банката.
По делото е представено решение от
25.07.2016 г., постановено от СГС, ТО, VI-17, с което съдът е отхвърлил
предявените в условие на евентуалност искове от синдиците на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) срещу „Е.****“
ООД за установяване и прогласяване на недействителността на основание чл. 3,
ал.3 ЗБН и чл. 53, ал.3 ЗБН на извършено прихващане, обективирано в изявление
от 06.11.2014 г. касаещо вземанията по договор за цесия с Д. С.Б.за сума в
размер на 298 000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По делото няма спор по фактите.
Спорът е съсредоточен относно това дали настоящият
възразил кредитор срещу списъка с предявени приети вземания, има вземане по
отношение на „КТБ“ АД /н/ в съдебно заявения размер от 318 193,61лв, след
извършеното от него разпореждане с част от това вземане в размер на сумата от
298 000лв, в полза на трето неучастващо по делото лице, което е извършил
прихващане с това вземане, като се съобрази и твърдяното от Д. преустановяване
на договора за цесия.
Договорът за цесия е способ за придобиване на права,
регламентиран с нормата на чл.99 ЗЗД, представляващ деривативно
придобивно основание, представляващ консенсуален, каузален договор, неформален, с възможност да
е възмезден или безвъзмезден.Поражда своето действие от момента на постигане на
съгласието и има за предмет вземане, ведно с всичките му принадлежности, освен
ако е уговорено друго.При неговото сключване цесионерът придобива едно вземане,
без това да доведе до промяна в страните на съществуващото правоотношение.За да
породи действие по отношение на длъжника, законодателят, с оглед правната
сигурност, е поставил като изискване цесията да му бъде съобщена от “стария“
кредитор / чл.99, ал.4 ЗЗД/ на длъжника.
Не се спори, че такъв договор е
сключен между Д. и ТД “Е.****“ЕООД и че същият е бил съобщен на „КТБ“ АД/н/ от
цедента на 06.11.2014г..Не се спори и относно това, че цесионерът е направил
изявление за прихващане, отправено до банката на същата дата. Извършеното
прихващане, имащо последиците на плащане, е довело до погасяване на двете
насрещни вземания, до размер на по- малкото от тях. Дали това прихващане е
действително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД/н/ е въпрос,
който не може да бъде разрешен в това производство и не представлява част от
предмета на спора. Въпросът, който е значим в настоящия случай, е дали след
извършеното прихващане, так. нар. прекратяване /
разваляне/ на договора за цесия, е повлияно от компенсацията и дали е довело до
възстановяване на състоянието, предшестващо сключването на договора за цесия.
По виждане на
състава извършената компенсация от страна на цесионера не е довела до невъзможност
договорът за цесия да преустанови своето действие, включително и чрез разваляне
на същия, поради неизпълнение, доколкото се касае за двустранен договор.Въпросът
е, че това разваляне на договора не води до автоматично връщане в патримониума на всяка от страните по договора за цесия, на
даденото по сделката.Реституцията на разменените престации не настъпва
автоматично, а в настощия случай това няма и как да
стане, тъй като вземано, което цесионерът е придобил е „послужило“ за
погасяване на насрещните - негови и на банката вземания.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че
подаденото от Д.Д. възражение за включване на негово
вземане в размер на сумата от 308 908,75лв, намиращо опората си в
разпоредбата на чл.66, ал.6 ЗБН, се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
По разноските.
По дължимата държавна такса.
Настоящето производство е
самостоятелно такова, в което със СПН се установява наличието на вземане и
неговата поредност, аналогично е с производството по
чл.694 ТЗ.В ЗБН липсва уредба на дължимите разноски в производството не само
относно това кога същите се дължат, но и относно това как следва да се
процедира при десезиране от страна на възразилия
кредитор.
Следва да бъде отбелязано, че
с брой 105 на ДВ от 30.12.2016 година е извършено изменение на ТЗ, включително
и в частта, регулираща института на несъстоятелността и установителните
претенции по чл.694 ТЗ.
По виждане на състава,
основавайки се на института на аналогията на закона, изменението, касателно дължимите държавни такси по исковете по чл.694 ТЗ, следва да намери приложение и в производството по чл.66, ал.6 ЗБН.Това е
така, тъй като, за да имаме аналогия на закона, трябва да са налице два подобни
случая, от които единият да е уреден от законодателя, а другият да не е уреден.
Първо трябва да се констатира, че има празнота, след което трябва да се потърси
друг случай, който да е подобен на уредения и този случай да е уреден в
законите, както и да е установена степента на подобие (т.е. кое е основното и
кое е допълнителното). След това се установява, че правната норма, уреждаща
подобен случай е приложима и към неуредения, като за съответствието разбираме
от целта на уредената правна норма, като трябва това прилагане да не
противоречи на морала.
Настоящият случай е точно
такъв, а на това сочи и нормата на чл.612, ал.2 ТЗ, съобразно която производствата по несъстоятелност на банка и
застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон, като правилата на
ТЗ се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго.
Тъй като липсва уредба на
разноските в ЗБН, то правилата на ТЗ, касателно
разноските, в частност държавната такса, следва да намерят приложение и в
настоящето производство.
Съобразно разпоредбата на
чл.694, ал.7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането,
за което е предявен иск.
В настоящия случай размерът
на предявеното вземане е 308 908,75лв и дължимата държавна такса е 4% от
една четвърт от това вземане – сумата от 3 089,09лв.
Относно това кой дължи тази такса.
Разпоредбата на чл.694, ал.7 ТЗ сочи, че
при отхвърляне на иска по чл.694 ТЗ, разноските са за сметка на ищеца и
дължимата от него държавна такса по сметка на СГС е в посочения по- горе
размер.
Ответникът
претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, в размер на сумата от 7 700лв,
която следва да му бъде заплатена от ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК.В тази
насока е и представеният от ответника списък по чл.80 ГПК.Съобразно чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
дължимото адвокатско възнаграждение при този материален интерес е сумата от 7 708,17лв.Претендираното възнаграждение е в размер, който е под
минималния размер и ищецът следва да го заплати на ответника.
При изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ възражение по чл.66, ал.6 ЗБН на Д.С.Д., ЕГН **********,***
, срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН 66-45 от 14.01.2016г. на синдика на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ****, с което е
отхвърлено възражение на кредитора срещу неприемане на негово вземане в размер
на сумата от 308 908,75лв, произтичащо от Рамков договор за платежни
услуги на потребители от 23.04.2013г., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 3 089,09лв.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД, ЕИК **** ,разноски по водене на делото в
размер на 7 700лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Решението да се впише
в книгата на актовете по несъстоятелността,
а препис от него да се
изпрати за обявяване в Търговския регистър, на основание
чл. 48 ЗБН, по партидата
на КТБ АД/н /, ЕИК ****.
СЪДИЯ: