Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
27.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 180 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.В.В. от гр. Нови пазар, депозирана
чрез адвокат А.Д. от Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение №
260037/28.04.2021г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД №
365/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш
за налагане на глоба серия „К“ №4007315, издаден от ОДМВР - Шумен, с който на М.В.В.
на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 /четиристотин/ лева за това, че на 17.06.2020г. в 12.06 ч. в обл. Шумен, гр.
Каспичан, по път I-2 км.133+235 /населено място/ до разклон за гр. Плиска в
посока към гр. Шумен и отчетен толеранс от 3км/ч, е управлявал лек автомобил „===“,
рег. № ...със скорост от 86 км/ч, при допустима такава в размер на 50 км/ч., заснето
с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 591, като с това водачът е
допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
незаконосъобразност на процесния фиш поради изготвянето му в нарушение на ЗДвП
и на разпоредби от ЗАНН. Релевира и подробни аргументи за недоказаност на
вмененото му нарушение. С оглед на това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наложеното му административно
наказание. В условията на алтернативност желае връщане на делото за разглеждане
от друг състав на районния съд. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, депозира писмен отговор чрез главен юрисконсулт Ив. С., в който
излага съображения за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Юрисконсулт С. представлява ответника и в
открито съдебно заседание.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Електронен фиш за
налагане на глоба серия „К“ №4007315, издаден от ОДМВР – Шумен на М.В. е вменено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 17.06.2020г. в 12.06ч. в обл. Шумен, гр.Каспичан, по
път I-2 км.133+235 /населено място/ до разклон за гр. Плиска в посока към гр. Шумен
и отчетен толеранс – 3км/ч /5/ с МПС, „===“, рег. № ...управлявал същото със
скорост 86 км/, при допустима такава в размер на 50 км/ч., като нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 591. Превишението е с 36
км/ч.
Съставен бил клип с
№5332, в който е отчетена скорост на движение на автомобила 89 км/ч., като
контролният орган е отчел допустимо отклонение от -3% и е прието, че скоростта
на водача е била 86 км/ч. От изготвената
служебно справка от сектор „ПП“ се установява, че жалбоподателят е собственик
на процесното МПС. На основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
на В. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
При така установената фактическа
обстановка районният съд изложил съображения относно това, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички изискуеми се по закон реквизити. Съдът посочил,
че същият е бланков, типов, по образец и
съдържание, съобразно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдебният състав констатирал, че е
спазено и изискването на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата да се попълва протокол съгласно
приложението. Отбелязано е името на служителя, работил с посоченото АТСС, времетраенето,
през което е било използвано същото. Приложена е снимка на разположението на
служебния автомобил,на който е бил инсталирано АТС, съгласно чл. 10, ал. 3 от
Наредбата. Съдебната инстанция счела също, че нарушението е подведено под
правилната материално-правна и санкционна норма, като с оглед приобщените
доказателства се установява и авторството на простъпката. Поради това съдът
потвърдил атакувания пред него ЕФ.
Съобразявайки
приобщените доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен състав
достига до извод относно безспорната установеност на приписаното на касатора
деяние, до какъвто аналогичен извод е достигнал и районният съд.
В тази връзка, следва да
се отбележи, че при съставянето на ЕФ стриктно са били спазени разпоредбите на
ЗДвП, разписващи реда и съдържанието на санкционния акт. Изготвеният фиш
разполага с нормативно изискуемите реквизити, издигнати в условие за неговата
законосъобразност от специалния нормативен акт, а именно ЗДвП. От тази гледна
точна, твърденията на касатора за допуснати нарушения на ЗАНН се явяват напълно
неоснователни, доколкото режимът за съставяне на ЕФ не попада в приложното поле
на чл. 39 от ЗАНН, регламентиращ специфичен способ за санкциониране на
нарушители за явно маловажни случаи на административни нарушения, установени
при извършването им. От тази позиция, паралел между издаването на ЕФ и
съставяне на фиш за явно маловажно нарушение е невъзможен. Именно заради
спецификите на конкретната простъпка и на метода на установяването ѝ, не
е приложим и общият ред за съставяне на АУАН и издаване на НП. За прецизност на
изложението следва да се отбележи също, че не намират резон и твърденията за
порочност на ЕФ с оглед датата на изготвянето му – тълкуването, което предлага
касаторът, а именно, че ЕФ следва да се издаде незабавно в деня на нарушението,
не намира законова опора и не съответства на законодателния смисъл, вложен в
ЗДвП. Не съществува основание да се приеме тезата, че несъставянето на ЕФ в
деня на констатиране на нарушението налага издаването на АУАН и НП. Датата на
изготвяне на фиша има отношение единствено за осъществявания контрол за
спазването на съответните давностни срокове по НК, като от приложените писмени
материали се установява, че простъпката е реализирана на 17.06.2020г., а фишът
е съставен на 29.09.2020г. и давността не е изтекла.
Не се кредитира и
твърдението на касатора, че неправилно е бил възприет за субект на
административнонаказателната отговорност. Установява се, че именно той е
собственик на превозното средство. В това си качество е получил електронния
фиш, с който изрично му е предоставена възможност да заплати доброволно
наложената му санкция или да посочи в писмена декларация лицето, което е
извършило нарушението, прилагайки и копие от свидетелството му за управление на
МПС. От тази възможност жалбоподателят не се е възползвал, поради което
закономерно е била насочена административната принуда.
Не се споделя и
твърдението, че мястото, на което е установено противоправното поведение,
попада извън рамките на населеното място. Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства установя също, че контролираният участък попада в рамките на
населеното място с произтичащото от това задължение по съблюдаване на максимално
въведената скорост от 50 км/ч. С категоричност се установява, че участъкът,
където е извършена контролната дейност е част от републикански път I-2, но
попада в границите на населено място, обозначено със съответните знаци „Д11“ и
„Д12“, а именно от км. 132+235 до км. 133+420, като разделя населеното място на
две части. Нарушението е констатирано на км.133+235. Подобен извод кореспондира
и с представените пред районния съд, а и пред настоящата инстанция официални
писмени документи, сред които е и Протокол за местоположението на пътни знаци
„Д11“ и „Д12“ от 10.05.2019г., изготвен от комисия, в която са участвали
представител на Областно пътно управление и представител на Община Каспичан.
Именно комисията при извършения оглед и базирайки се на съответните планове е
определила мястото на посочените знаци в смисъла, коментиран по-горе. По делото
са приложени и Заповед № РД-18-57/01.10.2015г., с която е одобрена
кадастралната карта и регистри за землището на гр. Каспичан и извадки от
кадастрално-административната информационна система, които подкрепят
становището, че републиканският път разделя населеното място на две части, с
надлежно отразено начало и край на града. Гореизложеното налага извод, че водачът
е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на
превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от навлизането в
рамките на гр. Каспичан.
От събраните по делото
доказателства се установява също, че нарушението е установено и заснето с годно
техническо средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, монтирана в патрулен автомобил с рег. № ..... Съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган. По отношение на неоснователността на
възражението в касационната жалба, че е следвало да се приложи общия ред по
налагане на административни наказания по ЗАНН чрез АУАН и НП, съдът намира
същите за неоснователни. ТР № 1/26.02.2014г., постановено по тълкувателно дело
№ 1/2013г. на ВАС, чийто диспозитив постановява, че в хипотезата на чл.189,
ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на
нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган е загубило значение към датата на извършване на процесното
нарушение в резултат на настъпила междувременно законодателна промяна при
изменението на нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.54 от 2017г. С Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП,
са уредени правилата за използването на мобилни технически средства,
посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за
движение по пътищата. Съгласно чл.11 от Наредбата, издаването на електронен фиш
за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС.
Изключения са предвидени само в изречение второ на чл.11, т.3, съгласно което
за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. Настоящия казус не е сред посочените, понеже АТСС не се
намирало във движение, закрепено на превозно средство, а служебният автомобил,
в който е била монтирана, е бил временно разположен паркиран извън пътя. Не е
налице и противоречие на Наредбата с чл.194, ал.4 от ЗДвП, предвиждащ издаване
на ЕФ само в отсъствие на контролен орган, понеже работният процес на АТСС не
изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган по време на
неговата работа и в настоящия казус установяването на скоростта на движение е
било напълно автоматизирано.
Следва да се отбележи
също, че превишението е установено с одобрено и техническо изправно средство, а
служителят, оперирал с него, е преминал през съответното обучение. По
настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. и Протокол на лаборатория за проверка на
радарни скоростомери №2-54-19/31.10.2019г., от които е видно, че системата за
контрол отговаря на метрологичните изисквания. Установява се от приетата
преписка от въззивното дело АТСС съставлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, но срокът на валидност на
одобрения тип средство за измерване е бил от 24.02.2010г. до 24.02.2020г., т.
е. към датата на извършване на нарушението -17.06.2020г., срокът на валидност
на одобрения тип конкретно е бил изтекъл. Техническото средство, с което е
измерена скоростта на процесния автомобил, не е невалидно, каквито доводи
изтъква касаторът. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на
скоростомери, съгласно т.31 от Заповедта е една година. Видно от представения
Протокол на лаборатория за проверка на радарни скоростомери
№2-54-19/31.10.2019г. за периодична проверка на TFR-1M № 4835, с
идентификационен номер 591/12 на уреда е извършена последваща проверка на 31.10.2019г.,
като от тази последваща проверка е установено от заключението в протокола, че
уредът съответства на изискванията, като това съответствие е установено както
от проверка в лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви тест. Нарушението
е констатирано преди датата, на която следва да бъде извършена следващата
последваща проверка, 31.10.2020г., с оглед на което следва да бъде прието, че
измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.
По делото е приложен и
надлежно съставен Протокол за използване на АТСС от 17.06.2020г., по Приложение
към чл. 10, ал. 1, придружен с дигитална снимка на местонахождението на превозното
средство, в което е разположен уредът. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява
мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените
ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС. При това положение и
с оглед събрания доказателствен материал се установява въведеното ограничение и
установената скорост на придвижване от страна на превозното средство на
касатора, която в ЕФ е отразена след отчитане на съответния толеранс. При това
положение настоящата инстанция намира, че с поведението си М.В. е допуснал вмененото
му нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно санкционирано по реда на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен
съд – Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260037/28.04.2021г.
на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 365/2020г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
М.В.В. с ЕГН ********** от гр.Нови
пазар, пл.Раковски №2, вх.2, ет.3,ап.1 да заплати на ОД на МВР – Шумен сумата
от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.07.2021г.