П  Р И С Ъ Д А

 

 

Номер 175                    Година 2009               град с.з.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд                                           Наказателен състав

На 21 декември                                       Година 2009

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                        ЧЛЕН: Т.М.

                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.В.

                                                                    С.М.

                                                                    М.Ц.

 

Секретар П.Г.

Прокурор Х.М.

като разгледа докладваното от  съдия  С Т Е Ф А Н О В А

НОХ дело номер 678 по описа за 2009 година:

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.М.Т. роден на ***г***.З., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ ***, ЕГН:********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2009г. в гр. с.з. причинил на с. Д.С. на 61 г., смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда – контузия на мозъка, която представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.2 и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на шест години и шест месеца лишаване от свобода, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН за това, че на 02.04.2009г. в гр. с.з. умишлено, по хулигански подбуди, умъртвил с. Д.С. на 61 годишна възраст (починал на с.г.) и ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.11 във връзка с чл.115 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.М.Т., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2009г. в с.з., като съизвършител в съучастие със С.В.М., К.Д.К. и С.К.М. извършил непристойни действия – физическа саморазправа, чрез нанасяне на побой на Д.С.Д. в жилището му - грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което на основание чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на две години и шест месеца лишаване от свобода.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия К.М.Т., едно общо най-тежко наказание в размер на шест години и шест месеца лишаване от свобода.

 

На основание чл.57, ал.1 и чл.61, т.2  от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия К.М.Т. “строг” и типа на затворническото заведение – “затворническо общежитие от закрит тип”.

 

          На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода ПРИСПАДА времето, през което спрямо подсъдимия К.М.Т. е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 11.05.2009 г. до влизане на присъдата в сила.

 

          ОСЪЖДА подсъдимия К.М.Т., със снета по делото самоличност, да заплати на Д.С.Д. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.124, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от с. г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размер на 100 000 лв., като недоказан.

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.М.Т., със снета по делото самоличност, да заплати на К.С.Д. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.124, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от с. г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размер на 100 000 лв., като недоказан.

 

          ОСЪЖДА подсъдимия К.М.Т., със снета по делото самоличност, да заплати на Б.С. ***9, ЕГН ********** сумата в размер на 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.124, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от с. г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размер на 100 000 лв., като недоказан.

 

          ОСЪЖДА подсъдимия К.М.Т., със снета по делото самоличност, да заплати на Д.С.Д., К.С.Д. и Б.С.Д. сумата в размер общо на 1000 лв. за претърпените имуществени вреди от престъплението по чл.124, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от с. г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.М.Т., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски както следва:

-         на Д.С.Д. сумата в размер на 2550 лв.

-         на К.С.Д. сумата в размер на 2800 лева

-         на Б.С.Д. сумата в размер на 1000 лв.

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.М.Т., със снета самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по сметка ***кса в размер на 8040 лв., както и направените по делото разноски в размер на  1390 лв.

 

          На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото 1 бр. метално парче с цилиндрична форма с размери 1,5 см и 1 бр. жълта хавлиена кърпа, които като малоценни предмети да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.

 

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред а.с. п. в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕН:

 

 

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

                                                      2.

 

                                                                3.  

Старозагорски окръжен съд                         - 1 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия К.М.Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 от НК, за това, че на 2.ІV.2009 г. в гр. с.з., умишлено, по хулигански подбуди умъртвил с. Д.С. на 61-годишна възраст /починал на 12.ІV.2009 г./.

Срещу подсъдимия К.М.Т. е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 2.ІV.2009 г., в гр. с.з., като съизвършител, в съучастие със С.В.М., К.Д.К. и С.К.М., извършил непристойни действия – физическа саморазправа, чрез нанасяне на побой на пострадалия Д.С.Д. в жилището му - грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 от НК и по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК срещу подсъдимия. Счита, че на подсъдимия Т. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при балансиращи вината обстоятелства, около средния размер, предвиден в закона. Изразява становище, че предявените от пострадалите Д.С.Д., К.С.Д. и Б.С.Д. граждански искове следва да бъдат уважени от съда по справедливост.

Частните обвинители Д.С.Д. и К.С.Д. поддържат така повдигнатите обвинения по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 от НК и по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК срещу подсъдимия. Считат, че на подсъдимия Т. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, около средния размер, предвиден в закона, като съдът вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът им адв. Т.К..

Частният обвинител Б.С.Д. поддържа така повдигнатите обвинения по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 от НК и по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК срещу подсъдимия. Счита, че на подсъдимия Т. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, около средния размер, предвиден в закона, като съдът вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът й адв. Т.К.. Според повереника й адв. П.Х., който поддържа доводите на адв. К., не само подсъдимият Т. е виновен за смъртта на пострадалия С.. Счита, че свидетелите М., К. и М. също следва да понесат отговорността си за това, като прави искане – алтернативно, делото да се върне на прокуратурата за привличането им като обвиняеми по чл.116, ал.1, т.11 от НК.

                                                     - 2 - 

В наказателното производство са приети за съвместно разглеждане следните обективно и субективно съединени граждански искове от пострадалите Д.С.Д., К.С.Д. и Б.С.Д. срещу подсъдимия Т., както следва: за обезщетение за претърпените от пострадалите Д.С.Д., К.С.Д. и Б.С.Д. неимуществени вреди от престъплението - в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях; за обезщетение за претърпените от пострадалите Д.С.Д., К.С.Д. и Б.С.Д. имуществени вреди от престъплението - в размер общо на 1 000 лв. Гражданските ищци претендират за горните суми, ведно със законната лихва от 2.ІV.2009 г. до окончателното им изплащане. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си поверениците им адв.Т.К. /и за тримата/ и адв. П.Х. /само за Б.Д./.

Подсъдимият К.М.Т. отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен. Твърди, че е ударил само пострадалия Д.С.Д., но не и баща му с. Д.С.. Моли съда за справедлива присъда, съобразена със събраните по делото доказателства. Счита, че обвинението против него по чл.116, ал.1, т.11 от НК е недоказано и че правилната правна квалификация на деянието му е по чл.124, ал.1, пр.2 от НК. Моли съда за справедливо наказание и да съобрази размера, до който ще уважи гражданските искове, с действителните отношения между гражданските ищци и пострадалия С.. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си защитниците му адв. Н.М. и адв. Б.Б..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият К.М.Т. е роден на 26.V.1986 г. в гр. с.з., живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият К.М.Т. и свидетелката И.Г.Д. от три години живеели на съпружески начала в гр. с.з., бул. „Никола Петков”, бл.47, ет.9, ап.69, от което съжителство имали двегодишна дъщеря.

Свидетелят Д.С.Д. и баща му – пострадалият с. Д. ***.

Подсъдимият Т. и свидетелят Д. се познавали от седем-осем години и били в добри, почти приятелски отношения.

Свидетелката Ж.Д.М. от почти три години била приятелка на свидетеля Д. и поради това често посещавала дома му и прекарвала много време там. По повод отношенията си с Д., М. познавала и подсъдимия Т. от около две години.

На 2.ІV.2009 г.,  следобед, свидетелите Д. и М. отишли на гости на свои познати в кв. „Железник”, където прекарали около два часа и Д.

Старозагорски окръжен съд                         - 3 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

изпил около100-150 гр. ракия.

Било около, но преди 19.00 ч., когато свидетелите Д. и М., прибирайки се в дома на Д., се отбили в кварталния  магазин за хранителни стоки, находящ се на бул. „Никола Петков”, до бл.45. Д. си купил една бира, а М. – едно кафе, и двамата седнали отвън, на перваза пред магазина, да си ги изпият.

След десетина минути пред магазина дошъл подсъдимият Т. и попитал свидетеля Д. дали ще го почерпи една бира. Д. се съгласил и му взел една бира, а малко по-късно купил на себе си и на Т. по още една бира.

Докато пиели бирите си, свидетелят Д. и подсъдимият Т. си говорили и станало дума за това, че Т. от известно време искал от Д. да му даде куче за отглеждане. Свидетелят Д. за пореден път отказал да даде куче на подсъдимия Т., като направил това доста рязко – казал му, че не може да гледа кучета, обидил го и пръв го ударил с юмрук и с глава – в лицето /Д.: „..почнахме да се обиждаме, аз станах и го ударих. Не съм го удрял с каса бира. С юмрук го ударих в лицето и с глава  - също в лицето”; Т.: „Д. ме удари с каса в главата още като го питах ще ми даде ли куче. Каза ми изрод или нещо подобно”/.

Подсъдимият Т. отвърнал на ударите на Д. с шамари и юмруци. От носовете и на двамата рукнала кръв. Свидетелката М. се намесила, за да разтърве биещите се, и издърпала Д. да си тръгват.

Тримата си тръгнали, като напред вървели свидетелите Д. и М. – към бл.49, а на известно разстояние след тях – подсъдимият Т. – към бл.47. Въпреки че били с разкървавени носове, Д. и Т. продължили през рамо да си подхвърлят язвителни реплики по повод конфликта между тях.

Срещата между Т., Д. и М. - от виждането пред магазина до раздялата им между бл.47 и бл.49, траяла общо около един час.

Свидетелите Д. и М. се прибрали в дома на Д. ***/, където бил и пострадалият с. Д.С.. Докато миел кръвта от лицето си, Д. казал на баща си, че се е скарал с един приятел и са се сбили. Свидетелката М. започнала да приготвя вечеря.

Подсъдимият Т. също се прибрал у дома си - бул. „Никола Петков”, бл.47, ет.9, ап.69. Там били приятелката му И.Г.Д. с двегодишната им дъщеря и съседката Й.Л.М..

Подсъдимият Т. бил с множество травми по лицето и главата – имал кръвонасядания и отоци на челото, клепачите, носа и устата, както разкъсноконтузни рани на носа и устата. Той бил „целият в кръв”, „очевидно бит” и се оплаквал от силно главоболие, според свидетелките Д. и М., което много ги  изплашило и притеснило. Двете посъветвали Т. веднага да потърси лекарска помощ.

Но вместо това подсъдимият Т. се обадил на първия си братовчед -

                                                      - 4 -      

свидетелят С.В.М., казал му че, се е сбил с едно момче и го извикал да му помогне /М.: „Като ни се обади, К. каза: „Елате, че ме пребиха”; Т.: ”Като му казах на С., той вика – ей сега ще дойда, братовчед, ще ти ударя едно рамо. Аз молих да отидем да набием Д.”/.

Свидетелят М. ***, където живеел с майка си и брат си /свидетелите С.К.М. и К.Д.К./. М. веднага съобщил на майка си за обаждането на Т..

Свидетелката М. била сестра на майката на подсъдимия Т. и тъй като последната /свидетелката Живка К. Ван Лент/ живеела от осем години в Холандия, М. решила, като леля, да провери какво става с племенника й. Затова тя позвънила на домашния телефон на подсъдимия Т. *** и от разговора със свидетелката Д. разбрала, че „К. е пребит, лежи, проточен е”.

В това време подсъдимият Т. се обадил и на другия си първи братовчед – свидетелят К.Д.К., за да се оплаче и на него за случилото се, но К. твърди, че не е успял да се свърже с него.

Свидетелката М. се обадила на сина си К., който по същото време бил в гр. с.з. с лекия й автомобил – джип м. „Хюндай”, и го извикала да вземе нея и С. ***.

Свидетелят К. ***, където майка му и брат му С. му разказали, че братовчед му К.Т. се е сбил с някакво момче и че трябва да отидат до гр. с.з. „да видят какво става”.

Свидетелите М., М. и К. *** с джипа на М. и оставили лекия автомобил до бензиностанцията на „Лукойл” - в близост до бл.47 и бл.49 на бул. „Никола Петков”. Свидетелят М. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия Т. и му казал да слиза, защото те са вече пред бл.47.

Свидетелките Д. и М., загрижени за състоянието на Т., го посъветвали „да не прави глупости и да отидат на лекар”, а М. дори го изпратила до асансьора.

Свидетелката Д. погледнала от прозореца на апартамента и видяла, че джипът е оставен на пътя и че от него слизат М., М. и К.. Д. видяла още как Т. излиза от бл.47 и отива при леля си и при братовчедите си. След кратък разговор четиримата тръгнали към бл.49, където живеел свидетелят Д..

Свидетелите М., М. и К. видели, че подсъдимият Т. е разстроен и очевидно бит – очите му били подути, устата му била разцепена, от носа му течала кръв. Видът на Т. и повторно отправената от него молба „да му помогнат да набие Д.” мотивирали свидетелите М., М. и К. да тръгнат с подсъдимия към жилището на Д..

Четиримата влезли в бл.49 и с асансьора се качили на осмия етаж. Подсъдимият Т. посочил на леля си и на братовчедите си къде живее свидетелят Д. – в ап.57 на същия етаж.

Старозагорски окръжен съд                         - 5 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

Етажната площадка на ет.8 в бл.47, находящ се на бул. „Никола Петков” в гр. с.з., се състояла от два коридора, ориентирани север-юг, като източният коридор бил с размери 10,41 м./1,49 м., а западният – 11,16 м./1,48 м. Тези два коридора били свързани напречно чрез коридора пред двата асансьора, ориентиран изток-запад, с размери около 3 м./3 м. Височината на етажната площадка била 2,58 м.

В източния коридор на етажната площадка на ет.8 се намирали ап.57, ап.64, ап.63 и ап.62, както и вратата за стълбището на блока. Този коридор бил обособен от етажната площадка с метална решетка и врата, които ограничавали достъпа до находящите се в източния „ръкав” апартаменти, тъй като решетъчната врата обичайно била заключена.

Източният коридор на етажната площадка се осветявал от лампа с датчик за движение, която - след задействане, светела средно 10,67 секунди.

Подсъдимият Т. позвънил на звънеца на ап.57 и така задействал лампата в коридора, която светнала. След като позвънил, Т. се отдръпнал и застанал зад леля си, а зад него били братовчедите му М. и К..

Решетъчната врата била затворена и застанала между нея и вратата на асансьора, свидетелката М. чакала някой от ап.57 да се отзове на позвъняването.

В това време свидетелите Д. и М. били в кухнята, а пострадалият С. – в хола. Лампата в коридора на апартамента светела.

Отваряйки вратата на апартамента, свидетелката М. видяла, че решетъчната врата е затворена и зад нея стои непозната жена – свидетелката М., която попитала за Д.. Чувайки името си, свидетелят Д. също излязъл в коридора на апартамента и се показал на вратата.

Свидетелката М. попитала: „Ти ли си Д.?” и в момента, в който Д. отговорил, че той е Д., и тръгнал към решетъчната врата, лампата в коридора на етажната площадка угаснала. Свидетелят Д. не успял да отвори решетъчната врата /която не била заключена, а само - затворена/, тъй като подсъдимият Т. изскочил иззад леля си, извикал: „Той е!”, отворил решетъчната врата и започнал да удря Д. в главата с метална разтегателна палка, която извадил от якето си.

Изненадан от внезапното нападение и вследствие на силните удари в главата, от които му потекла кръв, свидетелят Д. се обърнал инстинктивно настрани и се навел. Тъй като получил още удари в главата, той направил крачка назад и паднал на земята между входната врата и вратите на хола и кухнята, които били в западния край на коридора на апартамента.

Свидетелката М. била пред вратата на кухнята - Д. бил „буквално в краката й”, тя искала да му помогне, но не могла да реагира, а и събитията се развили твърде бързо.

 В този момент лампата в коридора на етажната площадка светнала и свидетелят Д. видял, че над него е подсъдимият Т., който продължавал да

                                                   - 6 - 

го бие с металната палка по главата и гърба, а непосредствено зад него, на прага на апартамента – и свидетелят М., който го ритнал и държал „нещо, наподобяващо палка” /според Д. и М./, с което го ударил.

Главата и лицето на свидетеля Д. били в кръв, която продължавала да тече. Поради това и от силните, многобройни и следващи един след друг удари той започнал да губи съзнание.

Свидетелката М., която през цялото време била зад решетъчната врата, пред асансьорите, призовала синовете си да прекратят всичко това и да спрат Т..

В този момент пострадалият С., който бил в хола, чул шума, излязъл в коридора и попитал какво става. Свидетелят Д. чул гласа на баща си, след което престанал да възприема външните дразнения, а свидетелката М. видяла, че пред прага на апартамента, освен свидетелят М., е и свидетелят К..

Пострадалият С. видял сина си Д. на земята и понечил да му помогне – да го вдигне и да го предпази от ударите с палка. Тъй като Д. бил паднал с гръб към отворената входна врата на апартамента, С. тръгнал към нея, явно искайки да я затвори и по този начин да спре нападението над сина си. С това си действие и предвид малката площ, на която се намирали /около 1,50 м./1,50 м./, С. успял да попречи на Т. да удря Д.. Тъй като подсъдимият Т. все още бил под влияние на изпития алкохол и на нанесения му побой от свидетеля Д. пред магазина, не искал да спира да го бие, което било и основната цел на посещението му. Поради това ожесточените удари на подсъдимия Т. се пренасочили – той започнал да удря с палката си пострадалия С. в главата, защото последният му пречел да бие Д..

Така подсъдимият Т. нанесъл на пострадалия С. няколко удара, от които три – в теменната област на главата, и един - в областта на лявата очница.

Свидетелката М. започнала да вика, а свидетелят М. хванал подсъдимия Т. отзад за якето и го издърпал от коридора на апартамента, като при това приклекнал и се спънал на прага му.

При нанасянето на ударите върху Д. и С. върхът на металната палка на Т. оставил следи от кръв и вдлъбнатини върху външната и вътрешната част на касата на входната врата на апартамента /от горе и отстрани - в средната вътрешна част, от запад/.

Лампата в коридора на етажната площадка угаснала, Т., М., М. и К. се оттеглили към асансьора и при потеглянето им надолу лампата отново светнала.

Свидетелката М. затворила входната врата на апартамента – тогава пострадалият С. бил до нея, а свидетелят Д. – все още на земята.

Свидетелят Д. започнал са се съвзема, станал, попитал баща си добре ли е и отишъл да се мие в банята. Пострадалият С. му направил знак с ръка, че е добре и тръгнал към хола, където паднал до дивана.

Старозагорски окръжен съд                         - 7 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

Свидетелката М. веднага се обадила на „Бърза помощ” и пострадалият С. незабавно бил приет на лечение и опериран в Неврохирургично отделение на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД – с.з. с диагноза - контузия на главата, контузия и сътресение на мозъка.

Въпреки своевременно проведеното лечение и компетентната лекарска намеса, на 12.ІV.2009 г. пострадалият С. починал в болницата.

Същата вечер, след като излезли от бл.49, свидетелката М. закарала подсъдимия Т. до „Бърза помощ”, като на път за там, в колата, свидетелят М. попитал Т. защо толкова много е бил възрастния човек. Подсъдимият Т. отговорил, че не го е бил много, и от този разговор М. разбрала, че в апартамента имало и трети човек.

В болницата на подсъдимия Т. била оказана първична медицинска помощ и му били направени рентгенови снимки. Без да изчакат резултата от тях, М. и Т. напуснали „Бърза помощ”, като заедно с М. ***, а К. ***.

Оттам подсъдимият Т. се обадил на свидетелката Д., че ще остане у леля си, а към полунощ свидетелката М. говорила по скайпа със сестра си – свидетелката Живка Ван Лент и й казала, че Т. се е сбил.

Около 23.30 ч. бабата на подсъдимия Т. отишла в дома му, за да попита какво става и защо полицаи търсят внука й при нея.

 На следващия ден, 3.ІV.2009 г., подсъдимият Т. бил извикан за обяснения в РУ на МВР – с.з..

На 3.ІV.2009 г. свидетелят Д. намерил зад входната врата на ап.57, в коридора, под един стол, метално парче с цилиндрична форма и с бронзов цвят, което предал на полицията /протокол за доброволно предаване от 14.ІV.2009 г. – л.70, т.І от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./. Металното парче било с размери: височина – 1,5 см., диаметър в горния край – 1,7 см., диаметър в долния край – 1,4 см., в долния край имало отвор с диаметър 0,8 см.  и дълбочина 0,5 см.

На 6.ІV.2009 г. подсъдимият Т. постъпил в УНГ отделение на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД – с.з. с диагноза: закрито счупване на костите на носа, откъдето бил изписан на 10.ІV.2009 г.

На 21.ІV.2009 г. подсъдимият Т. по собствена инициатива потърсил контакт с психиатър и постъпил на лечение в Психиатрична болница – Раднево.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 40/2009 г. от 4.ІV.2009 г. /л.46 – л.47, т.І от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, при прегледа на с. Д. *** е установено: масивно кръвонасядане, травматичен оток, охлузвания и три разкъсноконтузни рани в теменната област на главата; разкъсноконтузна рана в областта на лявата очница, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око; контузия на мозъка; мозъчно сътресение. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят

                                                                        - 8 -

да са получени по време и начин, отразени в материалите на досъдебното производство – нанасяне на побой с бухалка. Контузията на мозъка /доказана с компютъртомографско изследване/ осъществява медикобиологичния квалифициращ признак РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Разкъсноконтузните рани на главата са от характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 75/2009 г. от 15.ІV.2009 г. /л.21 – л.24, т.ІІ от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, при огледа и аутопсията върху трупа на с. Д. *** е установено: черепномозъчна травма /три разкъсноконтузни рани на главата, кръвонасядане на меките черепни покривки, контузия на мозъка в лявата голямомозъчна хемисфера/; двустранна хипостатична бронхопневмония; единични кръвни запушалки в средните и малките разклонения на белодробната артерия двустранно; оток на мозъка и белите дробове; разкъсноконтузна рана на лявата вежда; кръвонасядания по кожата на лицето; атеросклероза на мозъчните артерии, аортата и венечните артерии; удебеление и разширение на лявата сърдечна камера; сух перикардит. Причина за смъртта на с. Д.С. на 61 г. е черепномозъчна травма, усложнена с възпалителен процес на белите дробове. Описаните по-горе рани на главата и контузия на мозъка са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в предварителните сведения. В конкретния случай е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания на 2.ІV.2009 г. и настъпилия смъртен изход на 12.ІV.2009 г.

Видно от съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 148/2009 г. от 5.ІV.2009 г. /л.55 – л.56, т.І от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, пострадалият Д.С.Д. на 28 г., при нанесения му побой на 2.ІV.2009 г. в дома му в гр. с.з. е получил: разкъсноконтузна рана с дължина в тилната област на главата; разкъсноконтузна рана в дясната теменнотилнослепоочна област; разкъсноконтузна рана и охлузвания на челото вляво; разкъсноконтузна рана и охлузвания по предната повърхност на лявата ушна мида; отоци и кръвонасядания на клепачите на двете очи и оток и кръвонасядане на носа. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в материалите на досъдебното производство. Тези травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За пълното възстановяване на пострадалия е необходим срок от около 2-3 седмици.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 39/2009 г. от 3.ІV.2009 г. /л.50 – л.51, т.І от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, при прегледа и с оглед наличната медицинска документация на К.М.Т. ***, е установено: счупване на носни кости; кръвонасядане, оток и разкъсноконтузна

Старозагорски окръжен съд                         - 9 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

рана на носа; кръвонасядане и оток на челото вляво; кръвонасядане и оток на клепачите на двете очи; кръвонасядания, травматичен оток и разкъсноконтузни рани на двете устни на устата; охлузване на лявата подбедрица. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в материалите на досъдебното производство – нанасяне на удари с пластмасова каса, ритници, юмруци и удари с глава в областта на лицето. Счупването на носните кости е причинило на Т. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания също са от характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от заключението на тройната съдебната психиатрично-психологична експертиза № 73/2009 г. от 30.ІV.2009 г. /л.73 – л.77, т.ІІ от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, К.М.Т. не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да си ръководи постъпките. В състояние е правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Психичното състояние на К.М.Т. позволява той да участва във фазите на предварителното и съдебно производство. Личностовият профил на освидетелствания включва още своеобразност, непредсказуемост на постъпките и недостатъчен контрол върху импулсите. В ученето и работата такива хора имат ниски постижения, приспособяемостта им е неустойчива, а поведението е  неуравновесено. Такъв тип личности са склонни към безделие и общуване с асоциални групи, като самите те също често имат диссоциално поведение. Не е налице епилептична промяна на личността.Няма данни по време на деянието Т. да е бил във физиологичен афект.

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

В хода на съдебното следствие бяха извършени оглед на площадката и коридора пред апартамента на свидетеля Д.,***, както и оглед на коридора на ап.57.

Беше проведен и следствен експеримент, с цел всеки един от участниците в инцидента на 2.ІV.2009 г. – подсъдимият Т. и свидетелите М., М., К., Д. и М., да покаже кой къде е стоял и кой какво е направил в следните моменти от развитието на събитията във времето:

1.Кой и къде е стоял по време на позвъняването на вратата на ап.57 и при отварянето на вратата на ап.57 от свидетелката М..

2.Кой и къде е стоял по време на започването на боя, когато подсъдимият Т. е ударил свидетеля Д. и свидетелят Д. е паднал.

3.Къде е паднал свидетелят Д. и влизал ли е подсъдимият Т. в коридора на ап.57.

4.Влизал ли някой от двамата - свидетелят М. и свидетелят К., в коридора на ап.57.

                                                     - 10 -

5.Кой и къде е стоял по време на излизането на пострадалия С. от хола в коридора на ап.57.

6.Кой е ударил пострадалия С..

7.Кой и къде е стоял по време на нанасянето на ударите върху  пострадалия С..

8.Как подсъдимият Т. е напуснал ап.57.

По делото е безспорно, че на 2.ІV.2009 г. подсъдимият Т. и свидетелят Д. са сбили пред кварталния  магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. с.з., бул. „Никола Петков”, до бл.45; че след това всеки един от тях се е прибрал в дома си, като Т. е имал повече и по-сериозни травми от Д.; че подсъдимият Т. се е обадил на свидетелите М., М. и К. да дойдат да му помогнат и че последните пристигнали от с. Маджерито в гр. с.з. със семейната кола – джип м. „Хюндай”; че Т., М., М. и К. отишли в бл.49, ет.8, ап.57 и Т. се нахвърлил да бие Д..

По делото се спори дали свидетелят Д. е ударил с каса бира в лицето подсъдимия Т. и дали последният е загубил съзнание от удара; защо подсъдимият Т. е извикал свидетелите М., М. и К. и с каква цел четиримата са отишли да търсят Д. в жилището му; кой и с какво е нанесъл побой над свидетеля Д.; кой, с какъв предмет и с какво намерение е ударил пострадалия С..

Спорен е и въпросът за точната правна квалификация на деянието, причинило смъртта на пострадалия С. – по чл.116, ал.1, т.11 от НК, според прокурора и частните обвинители, или по чл.124, ал.1, пр.2 от НК, каквото е становището на защитата на подсъдимия Т..

Подсъдимият Т. твърди, че при сбиването си пред магазина със свидетеля Д. последният го е ударил с каса бира в лицето, вследствие на което е загубил съзнание за около половин час, и че това са видели магазинерката и негов познат – Мариян, който бил там по същото време.

Съдът не приема горните твърдения за достоверни, тъй като няма никакви доказателства в тяхна подкрепа. Установено, че сбиването между Т. и Д. е станало пред магазина, а не вътре в него, което означава, че магазинерката не е присъствала на инцидента. Относно лицето Мариян - също няма данни той да е станал очевидец на сбиването.

Свидетелите Д. и М. единодушно заявяват, че само те двамата и Т. са били отвън, пред магазина, когато Д. и Т. са се сбили. Посочените свидетели са категорични, че Д. не е удрял Т. с каса бира в лицето и че Т. не е губил съзнание /Д.: „С каса бира не съм го удрял. Аз пръв го ударих в ръка в лицето. С глава също го ударих в лицето… Разкървавихме се… К. не е губил съзнание”; М.: „Д. не е удрял К. с каса бира по главата, не съм видяла това. Удряха се с глава и с ръце… К. не беше паднал на земята. Не беше губил съзнание. Беше с разкървавен нос”/.

Старозагорски окръжен съд                        - 11 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

Д. и М. твърдят, че с Т. по едно и също време са си тръгнали от магазина – той вървял малко след тях, като по пътя Д. и Т. продължили да се разправят за станалото. След това подсъдимият Т. се прибрал вкъщи, а свидетелите Д. и М. – у Д..

В проведената очна ставка между подсъдимия Т. и свидетеля Д. двамата отново потвърждават изложеното по-горе от всеки един от тях, казано по време на разпита им пред съда.

Съдът приема твърдяното от свидетелите Д. и М. за правдоподобно, не само защото и двамата безпротиворечиво разказват това. Свидетелката Д. обяснява, че подсъдимият Т., с когото са се видели около 19 ч. на 2.ІV.2009 г. пред магазина, й казал, че ще остане малко там, „за да види едно куче”. След около 15 минути подсъдимият Т. се прибрал вкъщи и според свидетелката Д., вече бил „очевидно бит” и „целият в кръв”.

Предвид на горното и тъй като Т., Д. и М. са единодушни, че срещата им пред магазина е траяла общо около един час, няма време /като физична величина/ и възможност Т., според неговите твърдения, да е бил в безсъзнание половин час. Още повече, че преди боя с Д. са изпили по две бири.

Относно две обстоятелства, много важни за по-нататъшното развитие на събитията, а именно – защо подсъдимият Т. е извикал свидетелите М., М. и К. и с каква цел четиримата са отишли да търсят Д. в жилището му, по делото са събрани противоречиви гласни доказателства.

Подсъдимият Т. е категоричен, че е извикал братовчедите си и леля си да му помогнат да набие свидетеля Д. /”Като му казах на С., той вика – ей сега ще дойда, братовчед, ще ти ударя едно рамо. Аз молих да отидем да набием Д.”/. Затова, според Т., четиримата са се качили пред апартамента на Д., като от джипа М. е взел една пластмасова тръба с дължина 60-70 см., а К. – метална „разпъваща се” бухалка.

Свидетелите М., М. и К. *** З., за да видят какво е състоянието на техния родственик Т., тъй като били притеснени за него. Те отричат някой от тях да е носил тръба, бухалка или палка.

В проведените очни ставки между подсъдимия Т., от една страна, и свидетелите М., М. и К., от друга страна, всеки един от тях остава на изложената по-горе позиция.

Свидетелката М. поддържа и тезата, че е искала да види в какво състояние е другото бито момче и дали няма нужда от медицинска помощ. Свидетелят М. потвърждава това.

Свидетелят К., който не е говорил с подсъдимия Т. преди да дойде с майка си и брат си в гр. с.з., заявява следното: „Ние слезнахме долу и К. ни каза да отидем да се качим, да се оправим с него, как така ще ме бие. Аз му предложих да отидем до болницата, целият беше в кръв. Той настояваше да отидем в Д. и отидохме… К. не е казвал, че иска да отидем да му помогнем да набием Д.. Аз останах с убеждение, че отиваме да се

                                                        - 12 -

оправят”. От тези думи на свидетеля К., казани по време на очната ставка с подсъдимия Т., може да се направи извод, че подсъдимият Т., използвайки израза „да се оправим с него”, е имал предвид да вразумят Д., като го набият. Т. просто е употребил едно от преносните значения на думата „оправям”.

Свидетелките Д. и М., които са били заедно с подсъдимия Т., докато той се опитвал да се свърже с роднините си, твърдят, че Т. е извикал леля си, за да отидат на болницата, а на братовчедите си е казал, че е пребит. Ако наистина такова е било съдържанието на разговорите им, буди недоумение предупреждението, отправено в един глас от Д. и М. към подсъдимия Т., непосредствено преди излизането му - „да не прави глупости и да отидат на лекар”.

Обстоятелствата, че подсъдимият Т. не е извикал „Бърза помощ”, нито сам е тръгнал натам; че е повикал своите роднини М., М. и К., които веднага дошли от дома си извън града /К. ***, но вместо веднага да отиде да помогне на братовчед си, отишъл до с. Маджерито, за да вземе майка си и брат си/; че на слизане Д. и М. предупредили Т. да не върши глупости, а да отиде на лекар; че срещайки се между блоковете, Т., М., М. и К. не тръгнали към ”Бърза помощ”, а след много кратък разговор /около 1 минута, според свидетелката Д./ вкупом се отправили към жилището на Д. – всичко това подкрепя казаното от подсъдимия Т.. А именно – че той е извикал свидетелите М., М. и К. да му помогнат да набие свидетеля Д., те са дошли за това и с тази цел четиримата са се качили на осмия етаж на бл.49, водени от подсъдимия.

Поради това съдът приема изложените по-горе фактически обстоятелства за безспорно доказани и счита, че този извод се потвърждава и от последвалите събития.

Обстоятелствата, че подсъдимият Т. е извикал свидетелите М., М. и К. да му помогнат да набие свидетеля Д. и те са дошли точно за това, се подкрепят и от станалото пред жилището на свидетеля Д. и в коридора на апартамента.

Прави впечатление, че след като подсъдимият Т. позвънил на звънеца на ап.57, се отдръпнал и застанал зад леля си, като зад него били свидетелите М. и К.. Свидетелите М. /при отварянето на вратата на ап.57/ и Д. /излязъл малко след М./ първоначално видели зад решетъчната врата само свидетелката М.. Това се установи и по време на следствения експеримент. Едно такова разположение на Т., М., М. и К. не подкрепя твърдяното от  последните трима, че са отишли у Д. „с добри намерения” - да го видят как е, да му помогнат при нужда и да съдействат за сдобряване между него и Т..

Подсъдимият Т. обяснява това подреждане: „Аз се скрих, защото помислих, че няма да излезе Д., като ни види на шпионката”. Това звучи правдоподобно и подкрепя направения по-горе извод, че намерението на М., М. и К. е било да помогнат на Т. да набие Д..

Старозагорски окръжен съд                       - 13 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

Относно това кой и с какво е нанесъл побой над Д., свидетелите Д. и М. са категорични, че подсъдимият Т. и свидетелят М. са държали в ръцете си бухалки.

Свидетелят Д. твърди: „Първо ме удари К. с някакъв предмет, според мен.Оттам се наведох и започнах да получавам удари по главата. Ударите валяха. Предполагам, че и С. ме удря. Вече бях паднал в коридора и тогава видях, че С. държеше в ръката си нещо като палка или бухалка. Не мога да кажа нито цвета, нито материала, беше тънко и дълго”. А според свидетелката М.: „…видях, че К. излиза към него и започва да го удря първо в главата. Спомням си, че продължи да го удря  в главата с предмет, не бухалка, твърд дълъг предмет, но не беше точно бухалка. Не видях от какъв материал беше този предмет… единия, който го видях най-добре, държеше нещо – това беше С.. Беше такова, каквото държеше и К. и с което К. налагаше Д.… Всички имаха някакъв предмет, който се използва за удряне”.

Подсъдимият Т., твърди, че е удрял Д. с ръце и нееднократно заявява, че М. е взел от джипа една пластмасова тръба с дължина 60-70 см., а К. – метална „разпъваща се” бухалка. Според Т., след като той и М. са ударили Д. няколкократно, Д. е влязъл навътре в апартамента и се е върнал с нож в ръка.

Според свидетелката М., нито тя, нито синовете й са носили в палки или бухалки. Тя твърди, че само подсъдимият Т. е нанасял удари на свидетеля Д. – първо с юмруци, а след това – с разтегателна метална палка, която извадил от вътрешния джоб на якето си.

Свидетелят М. отрича някой от тях /майка му, брат му и той самият/ да е носил палка или бухалка и да е удрял Д., но признава, че го е ритнал, като твърди: „Д. взе нещо, но не зная дали е било нож”. Според М., Т. е удрял Д. първо с ритници и юмруци, а после – с разтегателна метална палка.

Свидетелят К. твърди, че „не е удрял никой и е стоял само до майка си през цялото време”. Поради липсата на видимост от това място, не е видял палка в ръцете на Т. и едва в колата е разбрал за това, че подсъдимият е удрял „възрастния човек” с нея – от разговора между М. и Т..

В проведените очни ставки между подсъдимия Т., от една страна, и свидетелите М., М. и К., от друга страна, всеки един от тях остава на изложената по-горе позиция.

Следва да се обсъдят и следите от металния предмет, намерен от свидетеля Д. на следващия ден в коридора на ап.57, оставени по външната и вътрешната част на касата на входната врата на апартамента /от горе и отстрани - в средната вътрешна част, от запад/. Тези следи са открити по време на огледите на местопроизшествието, извършени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Като се има предвид естеството на вещественото

                                                                       - 14 -

доказателство – метално парче с цилиндрична форма, с отвор в долния край /описано подробно в протокол за доброволно предаване от 14.ІV.2009 г. – л.70, т.І от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, същото безспорно представлява част от метална сгъваема палка.

Травмите, получени от свидетеля Д. са описани в съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 148/2009 г. от 5.ІV.2009 г. /л.55 – л.56, т.І от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./ - разкъсноконтузна рана с дължина 1,5 см. в тилната окосмена част на главата, с оточна и синкаво кръвонаседната околна кожа; разкъсноконтузна рана с лъчиста форма с два лъча, с дължина на всеки по 1,5 см., в дясната теменнотилнослепоочна област, с оток и кръвонасядане около нея; разкъсноконтузна рана на челото вляво с дължина 1 см., с линейни охлузвания и оток около нея; разкъсноконтузна рана и охлузвания по предната повърхност на лявата ушна мида; отоци и кръвонасядания на клепачите на двете очи и оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на носа. Според експерта д-р Т., тези травми са от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени на 2.ІV.2009 г. и по твърдяния от Д. начин – при побой с бухалка.

По време на следствения експеримент подсъдимият Т. и свидетелите М., М., К., Д. и М. показаха как е започнал и как е протекъл побоят над Д., според всеки един от тях.

Част от доказателствата по делото относно физическата разправа със свидетеля Д., участниците в нея и подбудите им е и н.о.х.д. № 627/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, образувано въз основа материалите на д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з.. Същото досъдебно производство е предмет и на настоящото наказателно производство.

Н.о.х.д. № 627/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е образувано по реда на гл.ХХІХ от НПК и с протоколно определение № 90 от 24.VІІ.2009 г. съдът е одобрил внесеното споразумение. С това споразумение обвиняемите С.К.М., С.В.М. и К.Д.К. са признати за виновни в това, че на 2.ІV.2009 г., в гр. с.з., като съизвършители, в съучастие с К.М.Т., са извършили непристойни действия – физическа саморазправа, чрез нанасяне на побой на пострадалия Д.С.Д. в жилището му - грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. На обвиняемите М., М. и К. е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес /за срок от една година и осем месеца – за М. и К., и за срок от една година и шест месеца – за М./, задължителни срещи с пробационен служител  /за срок от една година и осем месеца с периодичност два пъти седмично – за М. и К., и за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично – за М./ и поправителен труд с удръжки от възнаграждението по месторабота в размер на 10 % в полза на

Старозагорски окръжен съд                       - 15 -                         н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

държавата – за срок от три месеца /за М. и К./.

В съдебното заседание на 24.VІІ.2009 г. по н.о.х.д. № 627/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд обвиняемите М., М. и К. са се признали за виновни по горното обвинение, заявили са, че доброволно са подписали споразумението, че разбират последиците от него и са съгласни с тях, отказали са се от разглеждане на делото по общия ред и са поискали от съда да одобри споразумението.

Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. А според чл.413, ал.1 от НПН влезлите в сила присъди са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, а следователно – и за всеки следващ съд. Одобреното споразумение е задължително с дадените в него отговори на въпросите, които са общи за наказателната отговорност, установена с него, и за наказателната отговорност, търсена в едно последващо производство. Тези въпроси са има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, кой е неговият автор и подлежи ли на наказателно преследване В този смисъл са Р-495-08- ІІІ, Р-197-09-І, Р-255-09-ІІІ и др.

След задълбочен и цялостен анализ на тези доказателства, съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Д. и М., които се подкрепят и от обективните находки по делото – вещественото доказателство, следите върху касата на входната врата на ап.57 и заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 148/2009 г. от 5.ІV.2009 г. относно вида и механизма на получените от Д. травми. А именно, че подсъдимият Т. е удрял свидетеля Д. с метална разтегателна палка по главата и гърба, а непосредствено зад него, стоящият на прага на апартамента свидетел М., ритнал Д. и го ударил с „нещо, наподобяващо палка”.

Предвид изложените по-горе съображения относно задължителността на споразумение от 24.VІІ.2009 г. по н.о.х.д. № 627/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, съдът следва да приеме, че съучастници в побоя над свидетеля Д. са и свидетелите М. и К..

Твърдението на подсъдимия Т., че свидетелят Д. по време на боя е извадил нож, не може да се възприеме от съда, тъй като остана голословно и неподкрепено от доказателствата по делото. Това обстоятелство се споменава и от свидетеля М., но той не е сигурен кой, кога и какво е държал. Казаното от Т. и М., освен че е противоречиво, звучи и нереално, тъй като събитията са се развили светкавично и Д. е паднал на земята още в началото на боя, без да има възможност да стане, преди Т. и роднините му да се оттеглят.

Безспорно е, че побоят над свидетеля Д., извършен по гореописания начин и с активното участие на подсъдимия Т., представлява непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред, изразяващо явно неуважение към обществото. Действително, в основата на физическата саморазправа със свидетеля Д. стои личен мотив – предхождащото сбиване пред магазина между Д. и

                                                  - 16 -

Т., но това не изключва и умисъла за хулиганство. В този смисъл са Р-432-72-І, Р-485-87-І и др.

Подсъдимият Т. признава, че намерението му е било заедно с леля си и с братовчедите си да набие свидетеля Д. и така да му отмъсти за случката пред магазина. Само по себе си отиването по този начин и с тази цел в дома на Д. – вечер, без предупреждение, четирима души, за изненадваща физическа саморазправа и то – с метална разтегателна палка и подобно на нея оръдие, се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

Насилието над свидетеля Д., осъществено по описания начин, е особено нагло, грубо нарушава нравствените принципи и чувства на гражданите, както и моралните норми, което прави този акт изключително циничен. Хулиганските действия на подсъдимия Т. са и изключително дръзки, тъй като в много груба форма засягат интересите на личността на свидетеля Д. и изразяват пренебрежително отношение към обществото и обществения ред. В подкрепа на извода за наличието на квалифициращия признак  „изключителен цинизъм и дързост” за деянието по чл.325, ал.2 от НК са ППВС-2-74-ІІ, т.2, Р-39-83-ІІ и др.

Налице е общност на умисъла – Т., М., М. и К. да набият Д. и така да се саморазправят с него по хулигански начин. Хулиганските действия, описани по-горе, са били насочени към нанасянето на побой над свидетеля Д. и умисълът на подсъдимия Т., безспорно, не е включвал нищо повече от това.

Изненадващата поява на пострадалия С. в коридора на ап.57, обаче, променила ситуацията – тръгвайки към отворената входна врата на апартамента с явно намерение да я затвори и предвид малката площ, на която се намирали /около 1,50м./1,50 м./, С. успял да попречи на подсъдимия да удря сина му.

Основните и най-важни въпроси в настоящото наказателно производство са кой, с какъв предмет и с какво намерение е ударил пострадалия С..

Подсъдимият Т. заявява, че не е удрял пострадалия С. и че последният е ударен от свидетеля К. с метална разтегателна бухалка: „К. удари баща му с бухалката по главата… Удари го в главата, почна да го удря 2-3 пъти в главата…Бащата с. не съм го удрял изобщо. Исках да отида да бия Д., защото му бях ядосан много, бях бесен”. Подсъдимият Т. уточнява, че преди инцидента е познавал бащата на Д., но не знаел как се казва. Твърди, че С. бил „много харен човек” и че с него не се е карал.

Свидетелите Д. и М. не са видели кой е ударил пострадалия С. /Д.: „…не видях кога излезе баща ми, чух му гласа, когато вече бях паднал и ме удряха…Не разбрах, че бият баща ми. Нищо не си спомням, след като баща ми излезе”; М.: „Не видях кой удари бащата на Д.”/.

След като чул гласа на баща си, вследствие на продължаващия побой над него, свидетелят Д. престанал да възприема зрително и слухово това, което става около него.

Но свидетелката М. успява да уточни местоположението на

Старозагорски окръжен съд                        - 17 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

останалите.Според нея, при появяването си С. е бил почти до входната врата,М. и К. са били от външната страна на входната врата, а Т. е бил „близко до с. на около 20 см.”. Според свидетелката М., „от това разстояние К. е възможно да е нанесъл удар на с.”. М. е категорична: „Всички имаха по някакъв предмет, който се използва за удряне”.

Твърдението на свидетелката М., че по време на физическата разправа с Д. и С. стояла зад решетъчната врата, пред асансьорите, откъдето нямала видимост какво става в коридора на ап.57, се потвърждава от събраните по делото доказателства. В този смисъл са обясненията на подсъдимия Т. и показанията на свидетелите Д., М., М. и К..

От проведения съдебен оглед на мястото на произшествието, съдебният състав констатира, че от западната страна на решетъчната врата /откъм асансьорната врата/ има добра видимост към вратата на ап.57, но няма видимост към коридора на ап.57 /кой е и какво става там/, дори и при широко отворена входна врата на апартамента.

Местоположението на свидетелката М., посочено по-горе, се потвърди и по време на проведения следствен експеримент.

Свидетелите М., М. и К. поддържат тезата, че по време на боя пред и в коридора на ап. 57 К. е стоял зад решетъчната врата, до майка си, поради което не е видял нищо от станалото вътре в апартамента.

Техните твърдения се оборват от показанията на свидетелката М., която видяла, че пред прага на апартамента, освен свидетелят М., е и свидетелят К..Такова разположение на М. и К. свидетелката М. показа и по време на проведения следствен експеримент.

Според свидетеля М., подсъдимият Т. е извадил „нещо като палка”, с която започнал да удря пострадалия С.. М. заявява: „Възрастният човек се беше опрял в ъгъла на коридора, но не мога да определя точно, защото стана много бързо. Предполагам, 4-5 пъти го удари К. този човек с тази разтегателна палка, той я носеше. Не зная после какво стана с нея”.

В проведените очни ставки между подсъдимия Т., от една страна, и свидетелите М., М. и К., от друга страна, всеки един от тях потвърди казаното по време на разпита си и не промени позицията си относно горните обстоятелства.

Както беше изложено по-горе, е налице е общност на умисъла на Т., М., М. и К. - да отидат в дома на Д. и да го набият, като съдът приема, че общият умисъл не включва нищо повече от това.

От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Т. е удрял свидетеля Д. с метална разтегателна палка по главата и гърба – Д. бил на земята, между входната врата и вратите на хола и кухнята /в западния край на коридора на апартамента/, а Т. бил над него, застанал от вътрешната страна на прага на входната врата. От външната страна на прага били свидетелите М. и К..

                                                  - 18 -

Коридорът на ап.57 бил Г-образен – едната му част била ориентирана север-юг, а другата – изток-запад. В западния край на коридора, ориентиран изток-запад, били разположени три врати: една срещу друга били входната врата /от север/ и вратата на кухнята /от юг/, и двете на 0,58 – 0,59 м. от западната стена на коридора, на която била вратата на хола /на 0,54 м. от северната стена и на 0,16 м. от южната стена/.

Разстоянието между входната врата и вратата на хола, измерено по диагонал, е 1,7 м. Това разположение се установи при направения от съда оглед и е отразено на изготвената от вещото лице И.Ч. скица на коридора и част от стаите на ап.57.

Чувайки шума, пострадалият С. излязъл от хола, видял сина си на земята и понечил да му помогне – да го вдигне и да го предпази от ударите с палка. Тъй като Д. бил паднал с гръб към отворената входна врата на апартамента, С. тръгнал към нея, явно искайки да я затвори и по този начин да попречи на Т. да продължи да удря Д..

Така на малката площ на западния край на коридора на ап.57 /в частта му, ориентирана изток запад/, която била около 1,50м./1,50 м., между вратите на апартамента, хола и кухнята изведнъж се оказали твърде много хора. Това били пострадалият С., който се придвижил от вратата на хола към външната врата, свидетелката М., която била пред вратата на кухнята, свидетелят Д., който бил „буквално в краката й”, паднал на земята между трите врати, с гръб към входната врата, и подсъдимият Т., който бил от вътрешната страна на прага на входната врата.

Относно състоянието и действията на подсъдимия Т., по делото безспорно е установено и прието от съда следното: че е бил под влияние на изпитото значително количество алкохол и на нанесения му побой от свидетеля Д. пред магазина; че се качил с роднините си в жилището на Д., за да му отмъсти за това, като го набие; че държал  метална разтегателна палка, с която удрял свидетеля Д. по главата и гърба. Според експертите, изготвили тройната съдебна психиатрично-психологична експертиза № 73/2009 г. от 30.ІV.2009 г., подсъдимият Т. е емоционално лабилен, с лесни преходи от едно в друго психично състояние, с нисък праг на прегради. Експертите са категорични, че по време на инкриминираното деяние подсъдимият Т. не е бил в състояние на физиологичен афект, но тъй като алкохолът е имал освобождаваща роля, е налице афективна изява на личностовите му особености.

При всички тези данни и доказателства /включително, следите от металната палка от вътрешната част на касата на входната врата на апартамента - от горе и в средната западна част/, обсъдени подробно от съда, се налага единственият извод, че в момента, в който пострадалият С. е попречил на подсъдимия Т. да удря свидетеля Д., агресията на Т. се е насочила към С.. Разстоянието между подсъдимия Т. и пострадалия С. било около 20 см. и само Т., при описаното по-горе местоположение на участниците в инцидента, е имал реалната възможност да удари С..

Старозагорски окръжен съд                       - 19  -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

Самият Т. признава, че е бил „някъде на 30-40 см. по посока навътре към апартамента”.

В този момент поведението на подсъдимия Т. е излязло извън рамките на общото решение /да набият Д./, и той е започнал да действа без знанието и съгласието на другите – с металната палка, с която биел Д., нанесъл на пострадалия С. няколко удара в главата. В случая е налице ексцес на умисъла и за него останалите не следва да отговарят /Р-5-78-ОСНК, Р-44-80-ОСНК, Р-88-75-І и др./.

В подкрепа на горния извод за ексцес на умисъла на подсъдимия Т. е и поведението на неговите съучастници в хулиганските действия спрямо Д. - М. хванал Т. отзад за якето и го издърпал от коридора, прикляквайки и спъвайки се на прага на апартамента; М. била зад решетъчната врата, без видимост за това какво става вътре, но викала на синовете си да спрат Т.; К. веднага се изтеглил от външната страна на вратата на ап.57 към вратата на асансьора.

Желанието за възмездие и това, че подсъдимият Т. постигнал целта си - „да си го върне” на Д., засилили агресията на Т. – той продължавал „да налага Д.” /според М./. Но внезапно появилият се С. се превърнал в пречка за Т. и за да отстрани тази пречка, за да продължи да бие Д., подсъдимият Т. ударил няколко пъти  пострадалия С. с металната си палка в главата.

Възраженията на защитата на подсъдимия Т., че правната квалификация на деянието, причинило смъртта на пострадалия С., не е по чл.116, ал.1, т.11 от НК, а по чл.124, ал.1, пр.2 от НК, са основателни.

Съдът не може да приеме квалификацията на обвинителната власт по чл.116, ал.1, т.11 от НК, поддържана и от частните обвинители - че подсъдимият Т. умишлено, по хулигански подбуди, е умъртвил пострадалия С., като е действал при евентуален умисъл.

Според правната теория, вината представлява изразеното в умисъл или непредпазливост конкретно психическо отношение на дееца към извършеното общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици. Вината е съвкупност от психични моменти, които изразяват определено субективно отношение на дееца, тя е реално съществуващ факт, даден в неговата психика, който подлежи на установяване в процеса по линията на фактическите констатации и тяхното доказване. Според проф. д-р И. Ненов /”Наказателно право – обща част”, ДИ „Наука и изкуство”, С.,1963 г./, двете основни форми на вината – умисъл и непредпазливост, са свързани с две основни категории психични съдържания. Умисълът е свързан с положително отношение на дееца към общественоопасните последици на неговото деяние, настъпването на които той иска или съзнателно допуска. А непредпазливостта е свързана с отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици, нежелани от него, но обективно причинени чрез деяние, извършено в състояние,

                                                   - 20 -

характеризирано с такива налични психически елементи и психически капацитет, които му дават възможност при определено концентриране на вниманието и правилно направляване на психическите процеси да предвиди и избегне тези последици.

Проф. д-р И. Ненов счита, че съдържанието на интелектуалния момент на умисъла се определя от това, че умишленото престъпление е съзнателен волеви акт, при който общественоопасните последици представляват цел на дееца или най-малко – съзнателно допускан от него страничен резултат.

Затова обстоятелството, че след деянието деецът е разбрал, че от него произлизат или са произлезли общественоопасни последици, не прави това деяние умишлено, щом като по време на извършването в съзнанието на дееца са липсвали присъщите на умисъла интелектуални и волеви моменти. В такъв случай би могъл на общо основание да се постави въпросът за наличност или липса на непредпазливост по време на извършването.

Съдебната практика на ВКС е категорична, че при установяване на субективната страна на престъпленията против живота и здравето на гражданите, съдът следва да изхожда от психическото отношение на дееца към резултата, като се имат предвид средството, с което е действал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите и уязвимостта на органа, върху който са нанесени. Следва да се вземат предвид и предшестващото поведение на виновния и пострадалия и техните вазимоотношения /Р-72-77-ІІ, Р-71-79-ІІ и др./.

Т.е. – обективната страна и субективната страна на деянието са взаимно свързани и представляват своеобразен коректив една на друга.

Действително, подсъдимият Т. е извършвал хулигански действия, преди изненадващата поява на пострадалия С. да ги прекъсне, и е искал да продължи със саморазправата над Д. /Т.: „Исках да отида да бия Д., защото му бях ядосан много, бях бесен”/. Именно импулсивното поведение на подсъдимия Т., неговата емоционалната лабилност и незрялост /установени като личностови особености от съдебната психолого-психиатрична експертиза/ са били причината да не спре, а да продължи да нанася удари с металната палка – вече върху главата на С., който му пречел да удря Д..

Това е и мотивът за действията на подсъдимия Т. – „разчистване” на пътя към Д., а не умъртвяване на пострадалия С..

Следва да се вземе предвид и положителното отношение към пострадалия С., изразено от подсъдимия Т. – той го определя като „много харен човек”, твърди, че двамата не са се карали и дори са пили бира заедно.

От установената по делото фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Т. е нанесъл на пострадалия С. няколко удара, от които три – в теменната област на главата, и един - в областта на лявата очница. Това станало за твърде кратко време – за няколко секунди.

Според заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 40/2009 г. от 4.ІV.2009 г. /л.46 – л.47, т.І от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, получените от пострадалия С. травматични увреждания

Старозагорски окръжен съд                         - 21 -                       н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

на 2.ІV.2009 г. са: масивно кръвонасядане, травматичен оток, охлузвания и три разкъсноконтузни рани в теменната област на главата; разкъсноконтузна рана в областта на лявата очница, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око; контузия на мозъка; мозъчно сътресение. Контузията на мозъка /доказана с компютъртомографско изследване/, според експертите, е РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Т.е. – въпреки броя и мястото на ударите – един удар в областта на лявата очница и три удара в теменната област на главата, която е жизненоважен орган, то тези удари не са несъвместими с живота и първоначално са предизвикали контузия на мозъка, която представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съгласно чл.129, ал.2 от НК, описаната травма е средна телесна повреда.

Безспорно, нанасянето на телесните увреждания на пострадалия С. от подсъдимия Т. е непосредствено продължение на побоя над свидетеля Д.. Тук трябва да се подчертае, че подсъдимият Т. е удрял свидетеля Д. и пострадалия С. с една и съща метална разтегателна палка, с която е нанесъл множество силни удари по главите и на двамата. Свидетелят Д.  е получил: разкъсноконтузна рана с дължина в тилната област на главата, разкъсноконтузна рана в дясната теменнотилнослепоочна област, разкъсноконтузна рана и охлузвания на челото вляво, разкъсноконтузна рана и охлузвания по предната повърхност на лявата ушна мида, отоци и кръвонасядания на клепачите на двете очи и оток и кръвонасядане на носа. Т.е. – по начина, по който е биел Д., подсъдимият Т. продължил да удря, като започнал да бие и С., който му пречел да бие Д.. Поради това в съзнанието на подсъдимия Т. е нямало представи, че с деянието си причинява телесни увреждания на пострадалия С., несъвместими с живота /per argumentum a contrario от Р-163-88-І/.

Установените от експертите /психиатри и психолог/ личностови особености на подсъдимия Т. – емоционална лабилност и емоционална незрялост, подчертана раздразнителност, лесно отключване на гневни реакции, недостатъчен контрол върху импулсите, упоритост и непредсказуемост, са му попречили да отчете възможните последици от своето импулсивно и агресивно поведение. Именно защото не искал да спира да бие Д., подсъдимият Т. не можел да спре да удря с палката и ударите му се пренасочили към пострадалия С..

Поради това съдът счита, че при решаване на въпросите за вината на подсъдимия Т. и за правната квалификация на деянието му, увредило пострадалия С., не следва да приема подхода, приложен от прокурора и частните обвинители. А именно – изхождайки преимуществено от формалните признаци /средство на престъплението, брой, сила и място на ударите/, да заключи, че подсъдимият Т. е действал при евентуален умисъл и по

                                                                       - 22 -

хулигански подбуди е умъртвил пострадалия С..

Съдът счита, че подсъдимият Т. е извършил деяние по чл.124, ал.1, пр.2 от НК – вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда /контузия на мозъка/, е причинил по непредпазливост  смъртта на пострадалия С..

Основания за този извод, освен изложеното по-горе и разсъжденията за субективната страна на деянието, дава на съда и заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 75/2009 г. от 15.ІV.2009 г. /л.21 – л.24, т.ІІ от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, според което  причина за смъртта на пострадалия С. е черепномозъчна травма, усложнена с възпалителен процес на белите дробове. Експертите са категорични, че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания на 2.ІV.2009 г. и настъпилия смъртен изход на 12.ІV.2009 г. В съдебното заседание на 12.Х.2009 г. вещото лице д-р Т. уточни, че причината за смъртта на пострадалия С. е съчетанието между черепномозъчната травма и нейното усложнение – пневмонията, която също е допринесла за смъртния изход. А пневмонията е едно предвидимо, но непредотвратимо усложнение.

По делото няма категорични данни, че смъртта на пострадалия С. е неминуема последица от нанесения му побой  /per argumentum a contrario от Р-380-81-ВК/. Още повече, че според Р-137-94-І, причиняването другиму смърт по непредпазливост вследствие умишлено нанесена телесна повреда е възможно и когато смъртта е била непредотвратима. Изолирането на телесната повреда като самостоятелен елемент от причинно-следствения процес се налага само тогава, когато има основание да се заключи, че смъртта е настъпила въпреки волята на дееца, че той нито е искал, нито е допускал настъпването й.

В настоящия случай, нанасяйки няколко удара по главата на пострадалия С. с металната разтегателна палка, подсъдимият Т. е искал да увреди С. дотолкова, доколкото да го отстрани като пречка за продължаване на физическата му саморазправа с Д.. Затова, удряйки го по същия начин, по който до този момент е удрял Д., подсъдимият Т. е манифестирал своето намерение да причини и на пострадалия С. подобни травми. Така, причинявайки на пострадалия С. контузия на мозъка, по отношение на тази средна телесна повреда подсъдимият Т. е действал с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. 

Но по отношение на настъпилия впоследствие тежък противоправен резултат, подсъдимият Т. е действал по непредпазливост - не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – смъртта на пострадалия С., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, причинявайки умишлено на последния средна телена повреда.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано чл.124, ал.1, пр.2 от НК, а не престъпление по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 от НК, за което първоначално му е повдигнато обвинение.

Старозагорски окръжен съд                        - 23 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

Съдът намира подкрепа на приетата по-горе правна квалификация в Р-401-02-ІІ, Р-441-01-І, Р-259-03-ІІІ, Р-84-09-І, Р-120-09-І и др., в които са описани случаи, подобни на настоящия казус.

Изложеното от свидетелката Живка Ван Лент относно инцидента на 2.ІV.2009 г. не може да бъде кредитирано от съда, тъй  като по това време тя е била в Холандия, където живее постоянно от осем години. Свидетелката Ван Лент разказва за горните събития, възпроизвеждайки разговорите си по скайпа със подсъдимия Т. и свидетелките Д. и М..

Във връзка с противоречията между показанията на Живка Ван Лент /”…каза - сто процента направихме смъртен случай. Лично сестра ми го каза по скайпа: „Гушнаха чемшира””/ и показанията на С.М. / „Не съм й казвала, че е станала голяма беля, а само, че К. се е сбил”/ относно съдържанието на разговора им, проведен около полунощ на 2.ІV.2009 г., в хода на съдебното следствие между тях е проведена очна ставка. По време на очната ставка всяка от свидетелките подкрепя своята версия и отрича казаното от другата.

Поради липсата на обективни източници относно съдържанието на разговора между двете сестри, съдът приема за безспорно установен единствено фактът, че този разговор се е състоял, което се поддържа и от подсъдимия Т..

Повереникът на частния обвинител Б.Д. - адв. П.Х., изразява становище, че не само подсъдимият Т. е виновен за смъртта на пострадалия С. и прави алтернативно искане делото да се върне на прокуратурата, за да бъдат привлечени като обвиняеми по чл.116, ал.1, т.11 от НК и свидетелите М., К. и М., като по този начин да бъде ангажирана и тяхната наказателната отговорност за случая.

Горното искане е процесуално недопустимо както с оглед момента, в който е направено, така и с оглед законовите възможности за прекратяване на съдебното производство по делото.

Искането на адв. Х. е направено по време на съдебните прения, започнали след като страните са заявили, че нямат искания за събиране на нови доказателства и считат делото за изяснено. Действително, налице е възможността по чл.302 от НПК за възобновяване на съдебното следствие, но това става само когато при съвещанието си съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени.

В разпоредбата на чл.288 от НПК изброително са определени случаите, в които съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор: когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник /т.1/ или когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд /т.2/.

В настоящия случай не са налице хипотезите на чл.302 от НПК, нито на чл.288 от НПК. Не съществува и процесуалната възможност по чл.286, ал.2 от НПК /отм./, действала от 1.ІІІ.1975 г. до 17.Х.1994 г. – когато на съдебното следствие се

                                                                    - 24 -

разкрият обстоятелства, че лице, което не е привлечено  като подсъдим, е извършило престъпление, свързано с предмета на делото по начин, който налага двете престъпления да се разгледат заедно, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

Следва да се отбележи, че свидетелите М., М. и К. са били привлечени като обвиняеми по д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з., като обвиненията против тях в хода на досъдебното производство са били различни, включително и по чл.116, ал.1 от НК. По отношение на обвиняемите М., М. и К. са били взети и най-тежките мерки за неотклонение – „задържане под стража”.

С постановление № 1221/2009 от 29.VІ.2009 г. за частично прекратяване на наказателното производство /л.4 – л.9, т.ІІІ от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./ Окръжна прокуратура – с.з. частично е прекратила наказателното производство по д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з., както следва: за С.К.М. – по отношение на повдигнатото й обвинение по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.18, пр.2, във връзка с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК; за К.Д.К. – по отношение на повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1,т.4, пр.2 и т.11, във връзка с чл.18, пр.2, във връзка с чл.20, ал.2 от НК; за С.В.М. – по отношение на повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1,т.4, пр.2 и т.11, във връзка с чл.18, пр.2, във връзка с чл.20, ал.2 от НК; за К.М.Т. - по отношение на повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1,т.4, пр.2, във връзка с чл.18, пр.2, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Постановлението е връчено на обвиняемите, на техните защитници, на пострадалите и на техните пълномощници. В законоустановения седемдневен срок по чл.243, ал.3 от НПК посочените лица не са обжалвали горното постановление.

Обвинението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК по отношение на обвиняемите М., М. и К. е било предмет на н.о.х.д. № 627/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, образувано по реда на гл.ХХІХ от НПК и приключило с одобрено от съда споразумение № 90 от 24.VІІ.2009 г. Това беше изложено и коментирано от съда по-горе.

Видно от справка за съдимост № 1417/3.ІV.2009 г. на Старозагорския районен съд /л.42, т.І от д.п. № зм-464/2009 г. по описа на РУ на МВР – с.з./, подсъдимият Т. е неосъждан.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия К.Т., от показанията на свидетелите Д.Д. и Ж.М. /на основание чл.281 ал.1, т.1 от НПК са прочетени показанията на двамата, дадени пред съдия на досъдебното производство/, С.М. и К.К. /на основание чл.281, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.118, ал.1, т.1 от НПК са прочетени обясненията на двамата, дадени пред съдия на досъдебното производство/, С.М., Живка Ван Лент, И.Д., Й.М., К.Д., Р.Р., Е.И., разпитани в хода на съдебното следствие,

Старозагорски окръжен съд                        - 25 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

заключенията на експертите д-р Т.Т., д-р Т.С., д-р Т.П., д-р Г.К., д-р И.Д. и доц. М.П., проведените оглед и следствен експеримент в хода на съдебното следствие, изготвените скици и фотоалбум за тези процесуално-следствени действия от вещото лице И.Ч., писмените и веществените доказателства по делото.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.М.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.124, ал.1, пр.2 от НК, тъй като на 2.ІV.2009 г. в гр. с.з. причинил на с. Д.С. на 61 г. смърт  по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда - контузия на мозъка, която представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съдът счита, че предвид изложените по-горе мотиви, подсъдимият К.Т. следва да бъде признат за невинен за това, че на 2.ІV.2009 г. в гр. с.з., умишлено, по хулигански подбуди умъртвил с. Д.С. на 61-годишна възраст /починал на 12.ІV.2009 г./, като съдът следва да го оправдае по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 от НК.

От субективна страна престъплението по чл.124, ал.1, пр.2 от НК е извършено от подсъдимия Т., като формата на вината е непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – смъртта на пострадалия С., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, причинявайки умишлено на последния средна телена повреда.

По отношение на средната телесна повреда, същата е причинена на пострадалия С. от подсъдимия Т., като формата на вината е пряк умисъл -  подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.                                         

По време на извършване на деянието подсъдимият Т. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Съдът приема, че деянието на подсъдимия Т. е с правна квалификация по чл.124, ал.1, пр.2 от НК и е извършено по непредпазливост, като за това бяха изложени подробни съображения по-горе. Въпреки броя, характера, силата и насочеността на ударите, нанесени от подсъдимия Т. на пострадалия С., и оръдието на престъплението – метална разтегателна палка, подсъдимият Т. нито е искал, нито е допускал, че може да причини смъртта на С.. Тъй като, секунди преди появата на пострадалия С., подсъдимият Т. удрял свидетеля Д. по същия начин и не искал да спира, ударите му се насочили към внезапната пречка за това, а именно – С.. Така, чрез непроменен modus operandi, подсъдимият Т. е демонстрирал своето намерение да причини на сина и на бащата идентични телесни увреждания.

Особеностите на личността на подсъдимия Т., освобождаващата роля на алкохола, получените травми от сбиването с Д. пред магазина и чувството за

                                                                         - 26 -

превъзходство /изненадваща поява пред дома на Д., вечер и заедно с роднините си/, са му попречили да отчете възможните последици от своето импулсивно и агресивно поведение. В съзнанието на подсъдимия Т., по време на извършването на деянието, са липсвали присъщите на умисъла интелектуални и волеви моменти, поради което съдът приема, че е налице непредпазливост като форма на вината.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Т. следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият Т. е извършил престъплението по чл.124, ал.1, пр.2 от НК след употреба на алкохол и по хулигански подбуди, деянието е с изключително висока степен на обществена опасност. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия Т.. Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият Т. да бъде осъден на шест години и шест месеца лишаване от свобода /размер, който е между средния и максималния размер на наказанието лишаване от свобода от две до осем години, предвиден в закона за престъплението по чл.124, ал.1, пр.2 от НК /.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.М.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.325, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, понеже на 2.ІV.2009 г., в гр. с.з., като съизвършител, в съучастие със С.В.М., К.Д.К. и С.К.М., извършил непристойни действия – физическа саморазправа, чрез нанасяне на побой на пострадалия Д.С.Д. в жилището му - грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

От субективна страна престъплението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, е извършено от подсъдимия Т., като формата на вината е пряк умисъл -  подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.                                         

По време на извършване на деянието подсъдимият Т. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Т. следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият Т. е извършил престъплението по чл.325, ал.2 от НК след употреба на алкохол, организирал е и активно е участвал в осъществяването на деянието, което е с много висока степен на обществена опасност. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия Т..

Старозагорски окръжен съд                        - 27 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият Т. да бъде осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода /размер, който е непосредствено над средния размер на наказанието лишаване от свобода до пет години, предвиден в закона за престъплението по чл.325, ал.2 от НК /.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът следва да наложи на подсъдимия Т. едно общо най-тежко наказание в размер на шест години и шест месеца лишаване от свобода.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ е наложително подсъдимият Т. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно.

На основание чл.57, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимия Т. първоначален режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода „строг”, както и типа на затворническото заведение – „затворническо общежитие от закрит тип”.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което подсъдимият Т. е бил задържан, считано от 11.V.2009 г. до влизане на присъдата в сила.

Предявените обективно и субективно съединени граждански искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Видно от удостоверение за наследници № 001487/24.IV.2009 г. от Община с.з., с. Д.С. е починал на 12.ІV.2009 г. и е оставил за законни наследници низходящите си К.С.Д., Б.С.Д. и Д.С.Д..

Наследниците на пострадалия с. Д.С. са конституирани като граждански ищци по делото, като предявяват срещу подсъдимия Т. следните искове: обезщетение за претърпените от пострадалите Д.С.Д., К.С.Д. и Б.С.Д. неимуществени вреди от престъплението - в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях; обезщетение за претърпените от пострадалите Д.С.Д., К.С.Д. и Б.С.Д. имуществени вреди от престъплението - в размер общо на 1 000 лв. Гражданските ищци претендират за горните суми, ведно със законната лихва, считано от 2.ІV.2009 г. до окончателното им изплащане.

По безспорен и категоричен начин по делото се установи, че смъртта на наследодателя на гражданските ищци с. Д.С. е причинена по непредпазливост от подсъдимия Т. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда - престъплението по чл.124, ал.1, пр.2 от НК.

По делото не се спори, че пострадалият С., въпреки че е бил разведен от тринадесет години, е бил в много добри отношения с децата си – след развода живеел със сина си и с дъщеря си Б. в апартамента, където е станало инкриминираното деяние, а през последните по-малко от две години – само със сина си, тъй като Б.Д. заминала за чужбина /Италия и Англия/.

                                                                   - 28 -         

Въпреки това, С. и дъщеря му Б. много често се чували по телефона и тя прекарвала у дома си /при баща си и брат си/ отпуските и почивките си, стремяла се да е по-дълго време с тях.

Между пострадалия С. и трите му деца имало много силна и непрекъсната емоционална връзка – той бил тяхната морална опора. Те били заедно на всички национални, християнски и лични празници, още повече, че С. и внукът му Н. /сина на К.Д./ били родени на една и съща дата.

Пострадалият С. бил на 61 години, бил здрав физически и работел като пазач в сервиз „Автохит”, което му давало възможност да подпомага децата си и финансово.

Гражданската ищца Б.Д. се прибрала от чужбина за погребението на баща си и взела участие в разноските по траурния ритуал.

Гражданските ищци Д., Д. и Д. много болезнено преживели загубата на баща си и продължават да скърбят за неочакваната му и нелепа кончина.

В този смисъл са показанията на свидетелите Д.Д. /син на пострадалия С./, Ж.М. /приятелка на Д./, К.Д. /дъщеря на пострадалия С./, Р.Р. /съседка на К.Д./ и Е.И. /бивша съпруга на пострадалия С./.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че исковете за обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци от престъплението чл.124, ал.1, пр.2 от НК, предявени срещу подсъдимия Т., са доказани по основание - чл.45 от ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който се прилага субсидиарно /предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и с оглед конкретната фактическа обстановка.

Предвид събраните доказателства и справедливостта /ищците са били в отлични отношения с баща си, тежко са преживели неговата загуба/, съдът счита, че предявените граждански искове за неимуществени вреди са основателни и доказани за следните суми и следва да бъдат уважени до посочените размери, както следва: за Д.Д. - в размер на 50 000 лв.; за К.Д. - в размер на 50 000 лв.; за Б.Д. -  в размер на 50 000 лв. Горните граждански искове следва да бъдат уважени до посочените размери, ведно със законната лихва от датата на смъртта на наследодателя им /Р-1-94-III/ - 12.ІV.2009 г., до окончателното изплащане на сумите.

А до пълния предявен размер - по 100 000 лв. за всеки от Д.Д., К.Д. и Б.Д., гражданските искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани по размер.

По делото е безспорно, че след смъртта на пострадалия С., гражданските ищци са организирали погребението му. Тялото на С. било съхранявано по съответния начин, докато Б.Д. се завърне от Англия, за да присъства на погребението на баща си.   

Старозагорски окръжен съд                        - 29 -                        н.о.х.д. № 678/2009 г.

 

Поради това съдът счита, че гражданския иск за обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 1 000 лв. и следва да бъде уважен в пълния предявен размер. Подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати на Д.Д., К.Д. и Б.Д. сумата в размер общо на 1 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - смъртта на пострадалия /Р-1-94-III/ - 12.ІV.2009 г., до окончателното изплащане на сумата

Подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: на Д.Д. – сумата в размер на 2 550 лв., на К.Д. – сумата в размер на 2 800 лв., и на Б.Д. - сумата в размер на 1 000 лв.

Подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка ***акса върху размера на уважените граждански искове в размер на общо на 8040 лв., както и направените по делото разноски в размер на 1 390 лв.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. метално парче с цилиндрична форма, с размери 1,5 см., и 1 бр. жълта хавлиена кърпа, на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата и като малоценни предмети следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Причините за извършване на престъпленията от подсъдимия Т. са ниско правно съзнание и ниска правна култура, незачитане на телесната неприкосновеност на другите, характерови особености и емоционална неуравновесеност, засилени от въздействието на употребения алкохол.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                                   ЧЛЕН: