РЕШЕНИЕ
гр.София,03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 3995 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.01.2019 г. по
гр.д. №48331/18 г., СРС, ГО, 54 с-в ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал.1, т. 1 КТ уволнението на П.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със заповед № 188 от
29.05.2018г., издадена от управителя на „БДЖ - Т.п.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ П.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на
заеманата до уволнението длъжност „главен експерт, вътрешно фирмен контрол“ в
отдел „Вътрешно фирмен контрол“ при Централно управление на „БДЖ - Т.п.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА „БДЖ - Т.п.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.Д.Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 6165,36 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за периода от 30.05.2018г. до 29.11.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2018г. до
окончатеното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 6165,36 лв. до сумата от 9714,96 лв. като погасен чрез прихващане, а за
разликата над сумата 9714,96 лв. до пълния предявен размер от 9789,12 лв. и за
дата 29.05.2018г. като неоснователен.
ОСЪЖДА БДЖ - Т.п.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.Д.Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата
от 1314,91 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА П.Д.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, да заплати на „БДЖ - Т.п.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ТПК
сумата от 46,27 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „БДЖ - Т.п.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ТПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата
от 406,61 лв., представляваща държавна такса за производството.
ДОПУСКА на основание
чл. 242, ал. 1 ТПК предварително изпълнение на решението в частта, с която в
полза на ищеца П.Д.Б., ЕГН ********** е присъдено обезщетение по чл. 344, ал.
1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,поради
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.В жалбата се излагат
съображения, че Софийски районен съд е постановил обжалваното решение при
допускане на съществени процесуални нарушения, доколкото не е съобразил, че
депозираната от ищеца искова молба била нередовна, защото в нея не била
посочена банковата сметка на ищеца. Подчертава се, че този порок не можел да се
отстрани към момента, доколкото с решението си съдът е допуснал предварително
изпълнение. Според жалбоподателя и решението на първостепенния съд е опорочено,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2, т. 7 от ГПК - не е
посочена банкова сметка, ***. В жалбата се твърди, че в хода на съдебното
производство не били събрани доказателства, че ищецът е член на синдикална
секция при „БДЖ - Т.п.“ ЕООД в качеството му на работодател, а същевременно съдът
не бил обсъдил довода на ответника, че синдикалната секция при „Х.БДЖ“ ЕАД няма
статут на фирмена синдикална организация. Според процесуалния представител на
ответното дружество от изложените от СРС мотиви не можело да се установи дали е
прието, че при ответника съществува синдикална организация или че синдикалната
организация, в която членува ищеца не е в предприятието на ответника.
Въззивникът се позовава на разясненията дадени в Тълкувателно решение №
4/17.12.2013г. по тълк.д.№ 4/201 Зг. на ОСГК на ВКС, като поддържа, че защитата
по чл. 333, ал.4 от КТ не може да се тълкува разширително, с оглед на което
твърди, че ищецът не попада в категорията на лица ползващи се от закрилата по
чл. 333 ,ал. 4 от КТ, тъй като не е член на синдикална организация в
предприятието на ответника. Посочва се, че работодателят е изпълнил
задължението си да събере информация дали по отношение на ищеца е налице някоя
от хипотезите на чл. 333 от КТ, във връзка с което е представената по делото
декларация, подписана от него. Предвид това неправилен бил извода на съда и че
ищецът се ползва от закрилата на чл. 333, ал.4 от КТ. В жалбата се изтъква като
аргумент, че в „Х.БДЖ“ ЕАД има сключен отделен КТД, който важи по отношение
само на работниците и служителите в това предприятие, но не и по отношение на
тези, намиращи се в трудово правоотношение с „Б.п.“ ЕООД. Въззивникът счита, че
СРС е допуснал и процесуално нарушение, тъй като се е позовал на актове на ВКС,
които не представляват задължителна за съдилищата практика и не са постановени
по сходни казуси. С оглед изложеното се моли решението в обжалваната част да
бъде отменено, като вместо това да бъде постановено друго с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира се и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е депозиран отговор . В съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по
наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от
Софийски районен съд, решение за валидно и допустимо. Предвид доводите във
въззивната жалба относно произнасянето на първоинстанционния съд по нередовна
искова молба, което по своята същност е твърдение за недопустимост на
обжалваното решение, настоящият състав намира следното:
Изискването в
исковата молба, с която е предявен иск за парично вземане, да се посочи банкова
сметка ***ГПК, обн в ДВ бр. 86/2017 г., чрез добавяне на нова алинея 4 към чл.
127 от ГПК. Изменението на чл. 127 от ГПК не е съпътствано от изменение на
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, в която като основание за провеждане на
производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено само
несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в чл. 127,
ал. 1 от ГПК и чл. 128 от ГПК. При отсъствие на изрично препращане в чл. 129,
ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 4 от ГПК пропускът на ищеца да посочи банкова
сметка ***ифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би
обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно
решение. Поради изложеното, неспазването на изискването, предвидено в
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК не може да обоснове предположение за
недопустимост на обжалваното решение.
По отношение доводът
на въззивника, че обжалваното решение е опорочено, тъй като съдът не е спазил
изискванията за съдържанието му предвидени в чл. 236, ал. 1, т.7 от ГПК,
настоящият състав намира същият за неоснователен. Законодателят е предвидил
посочването на банкова сметка ***т от съдържанието на решението, но това
изискване може да бъде спазено единствено ако начин за плащане или номер на
банкова сметка ***. Ето защо непосочването на банкова сметка *** закон, което
да може да обуслови недопустимост на първоинстанционното решение. Въззивният
състав намира за необходимо да посочи, че не може да бъде споделено разбирането
на въззивника, че при липса на посочена банкова сметка ***ълнение на решението
ответното дружество ще бъде натоварено с допълнителни разноски за изпълнително
производство, доколкото „Б.п.“ ЕООД е било работодател на ищеца и е превеждало
трудовото му възнаграждение по банков път, поради което и без банковата сметка
на ищеца да е посочена в исковата молба или в решението, въззивникът може да
заплати посочените в решението суми по известната му банкова сметка.
***ст и допустимост
на обжалваното решение, настоящият състав счита, че следва да се произнесе и по
правилността му с оглед изложените твърдения във въззивната жалба.
Въззивната инстанция
намира постановеното от Софийски районен съд решение за правилно. Съображенията
на съда в тази насока са следните:
Страните в настоящото
производство не спорят, че между ищеца и ответника е съществувало валидно
трудово правоотношение по трудов договор, като ищецът е заемал длъжността „главен
експерт, вътрешно фирмен контрол” в отдел „Вътрешно фирмен контрол“ при
Централно управление на „Б.п.“ ЕООД
Към исковата молба е приложена и извадка от
търговския регистър по партидата на „Б.п.“ ЕООД, от която е видно, че едноличен
собственик на капитала на ответното дружество е „Х.-БДЖ“ ЕАД.
Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед №188/29.05.2018г.,
издадена от управителя на „Б.п.“ ЕООД. Същата е приета като доказателство по
делото и от нея е видно, че основанието, на което е прекратено процесното
трудово правоотношение, е чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращаване на щата,
като същото е извършено в изпълнение на решение на Съвета на директорите на „Х.БДЖ“
ЕАД по т.14.1 от протокол № 267 на заседание, проведено на 14.05.2018г. и
заповед № 186/25.05.2018г. на управителя на „БДЖ- Т.п.“ ЕООД.
По делото е
представен и препис от протокол № 267 на заседанието на Съвета на директорите
на „Х.БДЖ“ ЕООД, проведено на 14.05.2018г., от който е видно, че е утвърдено
изменение в организационно-управленската структура на „Б.п.“ ЕООД, Централно
управление, съгласно приложение № 1 към решението, по силата на което се
закрива отдел „Вътрешно фирмен контрол“ и се създават длъжността „Финансов
контрольор“ и както и звено за вътрешен одит в „Б.п.“ ЕООД, които са на пряко
подчинение на управителя на „Б.п.“ ЕООД.
По делото е представено и
удостоверение, издадено от КТ „П.“ Национален железничарски синдикат, съгласно
което ищецът е бил синдикален член на НЖС към КТ „П.“, организиран по
месторабота в централата на „Х.БДЖ“ ЕАД и централата на дъщерните дружества,
сред които е и „БДЖ- Т.п.“ ЕООД и която обхваща служителите както в Х.овото
дружество, така и в дъщерните дружества . Във връзка с установяването на
членството на ищеца в синдикална секция на НЖС „П.“ по делото е представена и
служебна бележка от 30.05.2018г„ че ищецът е заплащал редовно членския внос и
продължава да членува в Синдикална секция „П.“ при „Х.БДЖ“ЕАД. Прието по делото
е и представено от ищеца Заявление от 01.07.2016 г.до Председателя на
синдикална секция на НЖС „П.“ при „Х.БДЖ“ ЕАД, с което същият е заявил
желанието си да стане член на синдикалнатасекция при НЖС „П.“ в „Х.БДЖ“ считано
от 01.07.2016 г.
Приложен като
доказателство по делото е и сключен между „Б.п.“ ЕООД и КНСБ и НЖС към КТ „П.“
на 21.03.2018г. колективен трудов договор (КТД), в който са уредени и условия
за възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно
чл. 2 от КТД е предвидено, че условията по КТД се прилагат само за членове на
синдикатите, страна по него - за времето на членството им, както и за
присъединените към договора, като в чл.4 от договора страните изрично са
договорили, че клаузите на КТД се прилагат от всички поделения на „Б.п.“ ЕООД.
В чл. 11, ал. 3 от КТД ответното дружество се е съгласило, че в качеството си
на работодател може да уволни работник или служител, член на синдикат, страна
по КТД поради съкращение на щата или намаляване на обема на работа само след
предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ на съответния
колективен синдикален орган в поделението.
Приета е неоспорена
от страните декларация по чл. 333 от КТ, носеща подпис, положен за ищеца,
съгласно която на 29.05.2018 г. ищецът е декларирал писмено пред ответника, че
е запознат със закрилата по чл. 333 от КТ и не ползва такава.Това обаче,не
освобождава ответника от задължението да събере данни за конкретното основание
по чл.333 ал. КТ.
За да уважи
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и да признае за незаконно
уволнението на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ищеца
е действала закрилата предвидена в чл. 333, ал. 4 от КТ, доколкото същият е бил
член на синдикална организация в „Х.БДЖ“ ЕАД, което е едноличен собственик на
капитала на ответното дружество, а синдикалната секция на същата е организирана
по месторабота в централата на Х.овото дружество, която е и централа на „Б.п.“
ЕООД и обхваща служителите и на ответника. Софийски районен съд е счел, че
ответното дружество не е доказало да е преодоляло защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ по отношение на ищеца, като е посочил, че подписването на декларация от
страна на ищеца, че не се ползва от защита, не освобождава работодателя от
задължението му да събере данни за приложимостта на конкретното основание чл.
333 от КТ.
Съгласно чл. 333, ал.
4 от КТ когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят
може да уволни работника или служителя поради съкращаване на щата или при
намаляване на обема на работа след предварителното съгласие на съответния
синдикален орган в предприятието. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 4/17.12.2013г. по тълк.д.№ 4/201 Зг. на ОСГК на ВКС със закрилата
дадена в чл. 333, ал. 4 от КТ се разширява синдикалната закрила при уволнение,
предвидена за членовете на синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333,
ал. 3 от КТ. Именно с тази разпоредба законодателно е уредена възможността за
страните по КТД да предвидят закрила при уволнение и на работници и служители -
членове на синдикална организация, която е страна по КТД, както и на работници
и служители, присъединили се към КТД по реда на чл.57, ал. 2 от КТ. С оглед
изложеното за да се прецени дали по отношение на даден работник или служител действа предвидената в чл. 333, ал. 4 от КТ закрила
следва да се установи кумулативното наличие на две обстоятелства, а именно да
има сключен КТД от работодателя и синдикална организация, в който да е
предвидена закрила по чл. 333, ал.4 от КТ и работникът или служителят да е член
на синдикалната организация, страна по КТД, към датата на прекратяване на трудовото
му правоотношение или да се е присъединил към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ.
В конкретния случай
по делото по безспорен начин е установено, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца е
съществувал КТД, сключен между работодателя „Б.п.“ ЕООД и няколко синдикални
организации, сред които е и КТ „П.“ Национален железопътен транспорт. Видно от
представения по делото КТД от 21.03.2018г., неоспорен от ответника, в чл. 11,
ал. 2 от същия е предвидена именно закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ по отношение
на служителите, членове на синдикатите, страни по КТД, доколкото е прието, че
работодателят може да уволни поради съкращение в щата, какъвто е разглеждания
случай, само след предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4
от КТ на съответния колективен синдикален орган в поделението. Обстоятелството
дали „Х.БДЖ“ ЕАД е страна по друг КТД, по който ответното дружество не е страна
и поради това клаузите на същия не обвързват „Б.п.“ ЕООД, е ирелевантно в
процесния случай.
С оглед изложеното
настоящият състав намира, че за да се установи дали предвидената съобразно
изискванията на чл. 333, ал. 4 от КТ в КТД, по който е страна ответното
дружество, има действие и по отношение на ищеца, следва да се разгледа въпросът
дали ищецът е член на синдикална организация, страна по КТД. Предвид това,
въззивният състав приема, че следва да бъде направено разграничение между
хипотезите на закрила предвидени в чл. 333, ал. 3 от КТ и тази в чл. 333, ал. 4
от КТ, доколкото въззивната жалба на ответника се основава на изложени мотиви от ВКС в решение №
425/01.08.2014г. по гр.д.№ 2920/201 Зг. на ВКС, IV г.о., в което в
действителност е посочено, че по отношение на служител на ответника не може да
бъде приложена защита по чл. 333 от КТ именно, защото същият не е член на
синдикална организация в предприятието, а на друга извън него. Разглежданата в
посоченото от въззивника решение хипотеза засяга обаче именно приложението на
чл. 333, ал. 3 от КТ, където законодателят изрично е посочил, че закрилата се
отнася единствено за служители, които са членове на синдикално
ръководство в предприятието. Предвид това, в действителност следва да
се приеме, че синдикалната секция на НЖС към КТ „П.“ в „Х.БДЖ“ ЕАД няма характер
на синдикална организация в „БДЖ- Т.п.“ ЕООД. Обстоятелството, че „Б.п.“ ЕООД е
дъщерно дружество на „Х.БДЖ“ ЕАД не превръща ответното дружество в структурна
част от Х.овото такова. Х.овото дружество осъществява контрол върху дъщерното
дружество, чрез размера на притежаваните от него акции или дяловете от капитала
или чрез определяне пряко или непряко повече от половината от членовете на
управителния съвет. Този контрол обаче се реализира по общите правила за
управление на търговските дружества и не превръща дъщерното дружество в
структурна част от Х.овото. Напротив, дъщерното дружество е самостоятелно
юридическо лице и по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на КТ самостоятелен
работодател с отделни предприятия по смисъла на § 1, т.2 от ДР на КТ.
Начинът, по който е
формулирана нормата на чл. 333, ал. 4 от КТ, се различава от формулировката на
чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като законодателят в чл. 333, ал. 4 от КТ не е
посочил, че работникът или служителят трябва да притежава определено качество
като например член на синдикална организация в предприятието. Дори напротив,
законодателят не е поставил изискване работникът или служителят въобще да са
членове на синдикална организация, доколкото същият може да е служител присъединил
се към КТД, а е препратил към начина, по който тези отношения са уредени в КТД. Съгласно чл. 11, ал. 3 от процесния КТД от
закрилата, предвидена в КТД се ползват служители, които са членове
на синдикат, страна по КТД, без да се поставя допълнително изискване да
са членове на синдикална секция именно в предприятието на ответника. Така
формираната воля на страните по КТД не следва да се тълкува в смисъл, че към
изискванията, определящи кръга от лица ползващите от защита, да се прибавят
допълнителни, като например това ищецът освен член на синдикалната организация,
страна по КТД, да е и конкретно член на секция на същата тази синдикална
организация, страна по КТД, в предприятието на работодателя. Това би означавало
да се откаже закрила на член на синдикат, страна по КТД, само защото
синдикалната организация, в която членува няма структура в предприятието. В П.
на това становище е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ, съгласно която
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите,
които са членове на синдикалната организация - страна по договора. В настоящия
случай страна по процесния КТД е НЖС към КТ „П.“, а не само отделно структурно
звено на същата тази синдикална организация в „Б.п.“ ЕООД, поради което ако се
приеме, че чл. 11, ал. 3 от КТД действа единствено за членовете на секция на
НЖС към КТ „П.“ НЖС в предприятието на ответника, би означавало, че за членове
на синдикалната организация, страна по сключения от работодателя КТД, клаузите на
КТД няма приложение, въпреки че са служители на същия този работодател, само
защото не членуват в конкретно структурно звено на синдикалната организация,
страна по същия този колективен трудов договор. Нещо повече, няма пречка към
колективния трудов договор да се присъедини и работник, който не членува в
синдикална организация, страна по договора, и ако в самия КТД е предвидено, че
и той може да се ползва от защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ, тя би имала
действия и по отношение на същия, въпреки, че не е член на секция на
синдикалната организация в предприятието на работодателя. Ето защо според
въззивният състав, за да се приеме, че по отношение на ищеца намира приложение защитата на чл. 333, ал. 4
от КТ, следва да се установи, че той е член на НЖС към КТ „П.“, който синдикат
е страна по сключения от „Б.п.“ ЕООД.
Съгласно чл. 2 от
Устава на Националния железничарски синдикат към КТ „П.“ това е самостоятелна
професионална организация, членуваща в Конфедерация на труд „П.“, като НЖС е
юридическо лице по аргумент от чл. 5, ал. 2 от устава. В чл. 12 от същия устав
е посочено, че в НЖС към КТ „П.“ членуват синдикални организации, изградени на
професионален и териториален принцип, чиито програмни и устройствени документи
не противоречат на устава на НЖС, като синдикалните организации биват фирмени
синдикални организации и синдикални секции. Индивидуален член в НЖС към КТ „П.“
по аргумент от чл. 21 от устава, е всяко физическо лице, което членува в
синдикалните секции на НЖС. Следователно ако
ищецът е член на която и да е от синдикалните секции на НЖС към КТ „П.“, то
същият е член и на НЖС към КТ „П.“ и като такъв за него намират приложение
договорените в КТД клаузи, в това число и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от КТД,
сключен между ответното дружество и НЖС към КТ „П.“.
По делото са
представени доказателства - заявление от ищеца до председателя на синдикална
секция на НЖС „П.“ при „Х.БДЖ“ за членство в посочената синдикална секция, а и
от страна на „Б.п.“ ЕООД е направено изрично признание, което съдът цени по чл.
175 от КТ, че ищецът е бил член на синдикална секция на НЖС „П.“ при „Х.БДЖ“ и
следователно е бил член и на НЖС към КТ „П.“, който е страна по сключения с „Б.п.“
ЕООД колективен трудов договор. Нещо повече по делото е прието и удостоверение,
издадено от председателя на синдикална секция на НЖС „П.“, в което е посочено
не само че ищецът е бил синдикален член на НЖС към КТ „П. в централата на „Х.БДЖ“
ЕАД, но и в централата на дъщерното дружество „Б.п.“
ЕООД, т.е и установено е, че ищецът е бил член и на синдикалната секция на
синдикалната организация в предприятието на ответника и въпреки че ответникът е
оспорил това обстоятелство, не е ангажирал доказателства в П. на твърдението
си, че ищецът е член единствено на синдикалната секция на НЖС към КТ „П.“ в
централата на „Х.БДЖ“ ЕАД.
С оглед всичко
посочено настоящият състав приема, че ищецът при условие на пълно и главно
доказване е установил, че попада в кръга на лицата, ползващи се от защитата на
чл. 333, ал. 4 от КТ. В този случай в тежест на въззивника е било да установи,
че е преодолял защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ действаща по отношение на ищеца.
Съгласно предвиденото в чл. 333, ал. 4 от КТ, а и в чл. 11, ал.3 от КТД
защитата при прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ - основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение
на ищеца, може да бъде преодоляна единствено ако работодателят получи
предварително писмено съгласие на съответния колективен синдикален орган по чл.
333, ал. 4 от КТ. В конкретния случай от страна на въззивника не са ангажирани
никакви доказателства дори че се е опитал да преодолее защитата по чл. 333, ал.
4 от КТ като поиска писмено съгласие на компетентния колективен орган на
синдиката. Фактът, че ищецът е подписал декларация, в която е заявил, че е
запознат с предвидената в чл. 333 от КТ закрила при наличието на някое от
изброените в самата декларация обстоятелства, не е достатъчен да освободи
работодателят от задължението да установи дали работникът се ползва от закрила
по чл. 333, ал. 4 от КТ, защото ищецът не е направил изрично изявление, че не
се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ. Хипотезата предвидена в чл.
333, ал. 4 от КТ не е включена в изброените обстоятелства, за които ищецът е
декларирал, че не са налице при него.
Предвид всичко
изложено въззивният състав намира, че неполучаването на предварителното
съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на служителя -
синдикален член, поради съкращаване на щата, прави уволнението незаконно само
на това основание, съгласно изричната норма на чл. 333, ал. 4 от КТ. В случая,
ищецът е лице, ползващо се със специалната закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ,
която не е преодоляна от работодателя по предвидения ред, поради което съгласно
константната съдебна практика (решение № 141/31.10.2018г. по гр.д.№ 3339/2017г.
на ВКС, III г.о.) уволнението подлежи на отмяна като незаконно, без да се
разглежда трудовият спор по същество.
С оглед съвпадението
между крайния извод на въззивния съд и този на първоинстанционния съд,
решението на Софийски районен съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна
се дължат сторените разноски в размер на 1000 лв.за адвокатски хонорар.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение 14.01.2019
г. по гр.д. №48331/18 г., СРС, ГО, 54 с-в
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕООД, с ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.Д.Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** на основание чл.78, ал. 1, вр. с
чл. 273 от ГПК сума в размер на 1000 лева - адвокатско възнаграждение за
въззивното производство .
Решението може да бъде
обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.