Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр.Плевен, 13 Март 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №82
по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба от С.П.М. ***, против Заповед
№18-9952/28.12.2017 год. Началника на службата по геодезия, картография и
кадастър, с която е отказано изменение в
кадастралната карта на гр.Плевен, състоящо се в
нанасяне на три самостоятелни обекта-неотразени две самостоятелни жилища
и един търговски обект, в сграда с идентификатор 56722.656.278.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Плевен.
В жалбата се твърди,че заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон, същата не е мотивирана, не са изложени
фактически и правни основания за издаването й. Сочи се, че не са налице
материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.4 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016год. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, за отказ за изменение на кадастралната карта. Сочи се, че неизлагането
на мотиви е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност
на акта. Твърди, че жалбоподателят се
легитимира като собственик на част и съсобственик на друга част от заявените за
вписване имоти с представените документи, които са официални такива, издадени
от длъжностно лице в кръга на службата му. Тези документи – например договорът
за доброволна делба се оспорват относно обема на правото на собственост, но
според жалбоподателя това може да стане
само по съответния съдебен ред, а не в производство за изменение на кадастрална
карта и кадастрални регистри. На това основание счита, че наведените оплаквания
за евентуална нищожност на договора на доброволна делба от 1973 год. не могат
да служат като основание за отказ за нанасяне в кадастъра на заявените за
вписване имоти поради наличие на спор за материално право. В заключение моли
съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв.Н.И. *** с надлежно пълномощно на л.122 от делото, който поддържа жалбата
на заявените в нея основания, сочи, че до момента заинтересованата страна не е
установила наличието на спор за собственост, за да навежда възражения за
неизяснени обстоятелства, които не отразяват действителното право на собственост
на страните. Твърди, че имотът е придобит по силата на нотариален акт за замяна
на недвижим имот от 1959 г. от П. М., след което съсобственик върху дворното
място става и жалбоподателят С.М., върху
½ ид.част от него. Постройката в това дворно място е построена от П. М.
и жалбоподателят С.М., съобразно представения протокол за даване строителна
линия и ниво от 24.11.1971 г., която представлява
съвсем различна сграда от съществуващата сграда до момента в това дворно място.
С договор за доброволна делба от 15.03.1973 г. съсобствениците са разделили в
режим на етажна собственост постройката с прилежащи към първи и втори етаж
помещения. С одобрен архитектурен проект през 1996 г. и издадено разрешение за
ползване от Община Плевен прилежащите избени помещения са преустроени в
транжорна, самостоятелен обект, собственост на собствениците на земята и етажни
собственици – жалбоподателят С.М. и неговият баща. С оглед така установените
права на собственост върху имота счита за неоснователни твърденията на
заинтересованата страна за права на собственост върху втория етаж на
постройката, получени след извършената доброволна делба, нотариално заверена и
вписана по съответния ред. На това основание претендира Началникът на СГКК да допусне исканото изменение от страна на жалбоподателя.
Ответникът- Началник на Службата по геодезия,
картография и кадастър-гр.Плевен, е депозирал по делото писмено становище на
л.50-51, в която е оспорил подадената жалба като неоснователна, изложил е
подробни съображения по съществото на спора и е направил възражение за
прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат, представлявал
жалбоподателя, в случай, че жалбата бъде уважена. В съдебно заседание ответникът
не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата и съществото на спора.
Заинтересованата страна- Н.П.М. в съдебно заседание не се явява,
представлява се от адв.Н.Д. с пълномощно на л.146, който оспорва жалбата, счита
оспорената заповед за законосъобразна и моли съда да я потвърди. Сочи, че
заповедта е постановена в производство по чл.54 от Закона за кадастъра и
имотния регистър, а именно- производство по поискано изменение за отстраняване
на непълноти в кадастралната карта и кадастралните регистри за процесния имот.
В хода на административното производство съгласно изискванията на закона
заинтересованата страна Н.М. като наследник по закон е подал писмено
възражение, с което е възразил срещу така поисканото изменение и допълване на
непълноти, като е заявил наличие на спор за материално право по отношение
именно на недвижимите имоти, предмет на поисканото изменение. Със своето
изрично писмено възражение заинтересованата страна е оспорил представените от
заявителя документи към проекта за изменение, в т.ч. е заявил възражение срещу
данните относно обема на правото на собственост и на лицата, носители правото
на собственост, за процесните имоти, като е заявил, че от представените от
заявителя писмени доказателства не се установяват действителните права на
собственост по отношение на тези имоти. От своя страна заинтересованата страна
е представил също официални документи, каквито са 2 бр. нотариални актове, в
подкрепа на своето възражение за нищожност на представения от заявителя договор
за доброволна делба, на който той основава данните за правото на собственост по
отношение трите недвижими имота, допълване на които се иска и така те са
отразени в проекта, и така е следвало да бъдат отразени в кадастралните
регистри. Пълномощникът на заинтересованата страна се позовава на чл.2 ал.1 т.2 от ЗККР, според който кадастърът
обхваща и данните за правото на собственост на недвижимите имоти, които са
предмет на отразяване във водения регистър. В този смисъл правото на
собственост и точните данни за собственост към датата на исканата промяна,
следва да отразяват действителното правно положение относно това кои лица и в
какъв обем са носители на право на собственост за обектите, чието нанасяне се
иска. Счита за безспорно между страните наличието на спор за материално право
по отношение на тези обекти. Твърди, че недвижимият имот изначало е придобит от общия наследодател на
страните по силата на нотариален акт за замяна от 1959 г., което придобивно
основание е възмездно. Към този момент общия наследодател на страните – баща им
П. Н. М., е имал сключен граждански брак, който факт не е спорен и това е преди
влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. Преди 1968 год. има данни по
делото, че общият наследодател на страните е имал сключен граждански брак с Н.
М., при което придобиването на недвижим имот след влизане в сила на новата
уредба на Семейния кодекс от 1968 г. преурежда заварените случаи и така придобития по възмезден начин имот е
станал семейна имуществена общност между общия наследодател и съпругата му Н.
М.. Факт е, че Н. М. не е участвала като страна- съделител при извършената
впоследствие през 1973 г. доброволна делба между П. Н. и неговия син С.М.. Факт
е, че процесната двуетажна жилищна сграда, чието попълване касае оспорения
отказ, е била построена в именно така придобития недвижим имот през 1971 г.,
при което по силата на презумпцията за приращенията върху земята, същата е
станала собственост именно на общия наследодател П. Н. и на съпругата му Н., но
не и в кръга, който е очертан от жалбоподателя, между него и баща му П. Н.. В
този смисъл счита, че извършената впоследствие доброволна делба без участието
на един от съделителите, собственик както на терена на недвижимия имот, както и
на изградената върху него нова жилищна сграда, е нищожна. Именно на това се
позовава заинтересованата страна, заявявайки права на собственост, но в друг
обем, по отношение на трите самостоятелни обекта, чието нанасяне се иска. Сочи
още, че в подготвения проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър правата на собственост върху тези три самостоятелни обекта не са
отразени по този начин, който отразява действително разпределението на
материалното право по отношение на тези три обекта. След като е заявен спор за
материално право относно правото на собственост за конкретните имоти, предмет
на поисканото изменение, за административния орган не съществува друга
възможност освен да констатира, че е налице хипотезата на чл.54 ал.2 от ЗКИР, а
именно установен спор за материално право, при което императивната законова
разпоредба задължава административният орган да извърши евентуално изменение
едва след решаване на този спор по съдебен ред. Счита за неоснователно наведеното
от жалбоподателя твърдение, че липсата на образувано съдебно производство между
страните сочи на липса на спор за материално право, тъй като в закона никъде не
е въведено като изискване спорът за материално право да е преюдициален и да е
заведен като вече започнало исково производство, за да бъде констатирано това и
да бъде именно основанието за постановяване на отказ. Напротив, законовата
разпоредба е ясна според адв.Д. и казва, че в административното производство
той следва да бъде решен по съдебен ред- чл.54 ал.2. В този смисъл е и приетата
задължителна съдебна практика в ТР 8/23.02.2016 г. на ОСС на ВКС по т.д. №
8/2014 г., и затова счита, че след като между страните към настоящия момент не
е заведено исково производство за решаване на заявения спор за материално право,
това не може да бъде аргумент, че такъв
няма и не следва да бъде съобразен. По отношение на представените писмени
доказателства изразява становище, че административният орган не е овластен и
няма компетентността да преценява правата на страните в административното
производство пред СГКК. Достатъчно е изричното волеизявление на една от
страните в това производство, в случая писмено от заинтересованата страна Н.М., с писмено възражение, че е налице спор
за материално право. Административният орган няма компетентността да анализира
правата на страните, да прави собствена преценка на представени доказателства
от едната и от друга страна и да решава дали посочените в проекта за изменение
данни за правата на собственост съответстват или не на представените писмени
доказателства и да преценява възраженията, твърденията на едната или другата
страна относно правото на собственост. След като констатира наличие на спор на материални права по
отношение имотите, предмет на изменение, той е длъжен да допусне изменението
едва след като спора бъде решен по съдебен ред. Факт е, че към настоящия момент
и към момента на издаване на оспорената заповед този спор за материално право
не е решен по съдебен ред, поради което счита, че действието на административния
орган за постановяване на отказ е напълно законосъобразен и моли съда да го
потвърди.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено следното:
В Службата по геодезия, картография и
кадастър-гр.Плевен е постъпило писмено заявление с вх.№01-358857/14.11.2017
год. от С.П.М. на л.12 от делото, с което
е заявил нанасянето на три самостоятелни обекта-две самостоятелни жилища
и един търговски обект, в сграда с идентификатор 56722.656.278.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен. За исканото
изменение е изработен проект за изменение от правоспособно лице по ЗКИР,
приложен на л.15 и сл. от делото. До заинтересованата страна Н.М. е изпратено
уведомление изх.№24-23815/24.11.2017 год. на л.35, върнато с отбелязване, че
получателят се е преместил на друг адрес, както и последващо уведомление изх.№24-24843/8.12.2017 год. на л.37, с което
е информиран за започване на административното производство по изменение на
КККР и му е дадена възможност на изрази становище. Уведомлението е връчено на
заинтересованата страна по реда на чл.61, ал.3 от АПК-доказателства на л.38-39
от делото. В указания в уведомлението срок Н.М. е депозирал до административния
орган възражение с вх.№02-781/18.12.2017 год. на л.40, в което твърди, че
представените към проекта за изменение документи, не съдържат пълни и точни
данни за правата на собственост, не отразяват действителните права на
собственост по отношение на трите
самостоятелни обекта в сградата, чието нанасяне в КККР се иска. С
възражението М. е оспорил предвиденото
вписване на данни за собствеността на трите самостоятелни обекта в сграда
56722.656.278.1 по КККР на гр.Плевен, като е посочил, че правата на собственост
и върху трите самостоятелни обекта следва да са равни между двамата
съсобственици-жалбоподателя и заинтересованата страна. Навел е доводи за
нищожност на договора за доброволна делба поради неучастие в делбата на всички
съделители, и по тази причина е посочил, че договорът за доброволна делба не
отразява действителните права на
собственост върху имотите-предмет на изменението. Изложените съображения във
връзка с евентуална нищожност на договора за доброволна делба от 1973 год. е
релевирал във връзка с твърдението, че правата на собственост върху
имотите-предмет на исканото изменение, следва да са равни между всички
наследници на П. Н. М., което се разминава с действителното искане на заявителя
С.П.М., чието твърдение, че има самостоятелни права върху самостоятелен обект-етаж 0 и самостоятелен
обект-етаж 2, освен в качеството си на наследник. Представил е към възражението и документи,
удостоверяващи действителните според него права на собственост между страните.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
№18-9952/28.12.2017 год. от Началника на службата по геодезия, картография и
кадастър, с която е отказано изменение в
кадастралната карта на гр.Плевен, състоящо се в
нанасяне на три самостоятелни обекта-неотразени две самостоятелни жилища
и един търговски обект, в сграда с идентификатор 56722.656.278.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен. След като са описани
горните действия, е направен извод в мотивите на заповедта, че е налице спор за
материално право, поради което на основание чл.54, ал.4 от ЗКИР във връзка с
чл.70, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 год. за съдържанието ,
създаването и поддържането на КККР е отказано исканото изменение в КК на
гр.Плевен, състоящо се в нанасяне на три самостоятелни обекта-две самостоятелни
жилища и един търговски обект. Заповедта е връчена на заинтересованата страна
чрез адв. Д., видно от разписка на л.47 от делото, на 8.01.2018 год., и на
жалбоподателя С.П.М., видно от разписка на л.47, на 5.01.2018 год.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като
подадена в установения от закона срок, от заинтересовано лице-адресат на
оспорения отказ, с който по неблагоприятен начин са засегнати правата му, пред
надлежния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на
чл.54, ал.4 от ЗКИР-Началникът на службата по геодезия , картография и
кадастър- инж.В. С., видно от заповеди на л.53, л.54 от делото. Заповедта е
писмена и съдържа всички изискуеми от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително
правни и фактически основания за своето издаване-мотивирана е с подадено
възражение от заинтересованата страна, съдържащо оплаквания по отношение обема
на правото на собственост на заявителя в административното производство, сочещо
на спор за материално право, неразрешен по съдебен ред. Спазена е предвидената
в ЗКИР процедура-производството пред административния орган е започнало по
заявление на съсобственик, придружено от писмени доказателства-документи за
собственост, удостоверение за наследници и др.,
и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти, изготвен от правоспособен инженер. За отпочнатото
производство по изменение на КК е
уведомен другия съсобственик, който е подал възражение в указания срок, към
което е приложил писмени доказателства, органът е обсъдил същите в издадената
заповед.
Заповедта е в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона. Оспореният отказ е
издаден в производство по чл. 51, ал.3, във вр. чл. 51, ал.1, т.2 и чл. 54,
ал.1 от ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри могат да се изменят по заявление от собственик в случаите, когато
съдържат непълноти или грешки, като непълнотите и грешките се допълват или
поправят от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и КРНИ. За да допусне
изменение на кадастралната карта по този ред, административният орган е длъжен
да прецени преди това дали непълнотата или грешката не са свързани със спор за
материално право съгласно чл. 54, ал.2 от ЗКИР, като уведоми за това всички
заинтересовани лица, които са засегнати от исканото изменение. Съгласно § 1, т.13 от ДР на ЗКИР
заинтересувани лица по смисъла на ЗКИР са собствениците и носителите на други
вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението, а в
случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които
са предоставени правата. За наличието на такива права се съди преди всичко от
записванията в кадастралните регистри на недвижимите имоти, данните от които са
доказателство за обстоятелствата, вписани в тях, в т.ч. и за собствеността
съгласно чл. 2, ал.5 от ЗКИР.
В случая
исканото изменение се състои в нанасянето на три самостоятелни обекта, които
при изработването на КК не са били отразени, в сграда с идентификатор
56722.656.278.1 по КККР на гр.Плевен. Трите самостоятелни обекта са, както
следва: 1. Първи жилищен етаж в съществуваща
двуетажна жилищна сграда 278.1 с партерно ниво в имота, който се
обособява в самостоятелен обект 656.278.1.1 с предназначение жилище, апартамент
и площ 102 кв.м., ведно с южно таванско помещение от 49 кв.м., заявен като
собствен на наследници на П. Н. М. съгласно договор за доброволна делба №74 от
17.05.1973 год.; 2. Втори жилищен етаж в
съществуваща двуетажна жилищна сграда
278.1 с партерно ниво в имота, който се обособява в самостоятелен обект
656.278.1.2 с предназначение жилище, апартамент и площ 102 кв.м., ведно със
северно таванско помещение от 49 кв.м., заявен като собствен на С.П.М. съгласно
договор за доброволна делба №74 от 17.05.1973 год.; 3. Партерен етаж, бивши
гаражи и избени помещения, преустроени в „Транжорна“ съгласно Разрешение за
ползване №48/10.04.1996 год. в съществуваща
двуетажна жилищна сграда 278.1 с партерно ниво в имота, който се
обособява в самостоятелен обект 656.278.1.3 с предназначение „За търговска дейност“ и площ 101 кв.м., ,
заявен като собствен на наследници на П. Н. М. и на С.П.М., съгласно договор за
доброволна делба №74 от 17.05.1973 год.;
Заявителят, който е искал нанасянето на тези три самостоятелни
обекта и настоящ жалбоподател, се легитимира
като изключителен собственик на част от процесните имоти и като
съсобственик на друга част със следните документи: С нотариален акт №88/1970
год. на л.9 от делото общият наследодател на жалбоподателя С.П. М. и на
заинтересованата страна Н.П.М. съгласно приложеното удостоверение за наследници
на л.10-11 от делото, е дарил на сина си С.П.М. ½ ид.част от дворно
място в гр.Плевен, на ул ***, цялото от 320 кв.м., представляващо парцела
II-ра, пл.№1234 в стр.кв.543 по плана на града, заедно с ½ ид.част от къщата в това дворно място. С последващ
договор за доброволна делба на л.6 от
делото двамата съсобственици П. Н. М. и синът му С.П.М. са извършили делба на
описания горе недвижим имот, като П. Н. М. е получил в свой дял първия долен етаж от общата жилищна сграда, застроен върху 115
кв.м., южното избено помещение от 18,37 кв.м., южният гараж от 19,50 кв.м. и
южното таванско помещение от 49 кв.м., а С.П.М. е получил в свой дял втория горен етаж от общата жилищна сграда, застроен върху 115
кв.м., северното избено помещение от
16,12 кв.м., северният гараж от 19,50 кв.м. и северното таванско помещение от 49 кв.м. Следователно,
въз основа на тези документи и видно от внесеният при административния орган
проект за изменение на КК, жалбоподателят претендира, че е изключителен
собственик на самостоятелен обект 656.278.1.2, подробно описан в обяснителна
записка на л.17 и съсобственик на самостоятелни обекти 656.278.1.1 и
656.278.1.3 , подробно описани в обяснителна записка на л.17, като претенцията
в самостоятелен обект 656.278.1.1 е за
съсобственост заедно с Н.П.М.-внук на общия наследодател при равни права-по
½ ид.част ; а претенцията за самостоятелен обект 656.278.1.3 е за съсобственост заедно с Н.П.М.
в съотношение ¾ ид.части за С.М. и ¼ ид.част за Н.М., на
основание извършената делба и наследяване по закон.
От
доказателствата по делото е видно, че заинтересованото лице е подало възражение
срещу исканото изменение. Като с това възражение е заявен конкретен материално правен спор,
несъгласие с определения от
жалбоподателя в проекта за изменение обем на правата на собственост на двамата
наследници на П. М. и действителните им права върху процесните обекти. Изрично
е формулирано оспорване на предвиденото
с проекта за изменение на КККР вписване на данни за собствеността на трите
самостоятелни обекта в сградата, като е заявено, че вписването на
самостоятелните обекти в КККР следва да се извърши при равни права за двамата наследници-С.
П. М. и Н.П.М. – по ½ ид.част за всеки от тях, тъй като първият е син на
общия наследодател П. М., а вторият е негов внук и син на починалия друг син – П.
П.М., на общия наследодател съгласно приложеното на л.10 удостоверение за
наследници. Претендираните от заинтересованата страна Н.М. равни права на
наследяване на двамата наследници е свързано с изрично заявеното във
възражение рег.№02-781/18.12.2018 год.
на л.40 от делото оспорване на нищожността на представения към проекта за изменение,
договор за доброволна делба от 1973
год., от който жалбоподателят черпи по-големия обем на правото си на
собственост върху процесните обекти. Претенцията за нищожност е свързана с
твърдение за неучастие на съпругата на
общия наследодател П. М.-Н. М. при извършване делбата на имотите, които към
датата на извършване на делбата са били съпружеска имуществена общност според
з.стр. и при действието на СК от 1968 год.
последната като съсобственик на това основание е следвало да участва в
делбата. Изразеното несъгласие с проекта за изменение е ясно и точно
формулирано, възраженията са конкретни и касаят оспорване обема на правата на
собственост на двамата съделители и на това основание-размера на действителните
им права върху трите самостоятелни обекта. Несъмнено в случая е налице същински спор за материално право,
защото реално заинтересованото лице е
оспорило собственическата легитимация на жалбоподателя върху част от процесните
имоти, оспорило е обема на правото му на
собственост върху тези имоти. Ето защо правилно административният орган-Началникът
на СГКК-е взел предвид подаденото възражение при разглеждане на искането за
изменение на КК поради непълнота или грешка. Установяването на обема на правото
на собственост върху имотите, предмет на нотариалните актове и други документи
за собственост, представени и от двете страни в административното производство,
е обстоятелство от значение при решаването на спора за собственост между
страните в гражданския процес. В този смисъл Решение № 7580 от 15.06.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2533/2017 г., II о.
Съгласно легалното определение в §1, т.16 от ДР на
ЗКИР непълнота или грешка са несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта на урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Следователно твърденията, че исканото изменение не
съответства на съществуващите в действителност права на собственост на страните
в административното производство върху отделните самостоятелни обекти на
кадастъра, са от съществено значение за правилната преценка за наличието на
непълнота или грешка в кадастъра. Затова, като се е позовал на тях, за да
откаже исканото изменение, административният е действал в съответствие със
закона и не са налице основания за отмяна на постановения от него акт.
Не
следва да е налице повдигнат пред съд спор за материално право, за да се счита,
че такъв е налице. В случая във възражението си и в съдебно заседание
заинтересованата страна оспорва правото на собственост на жалбоподателя в
обема, в който това право е заявено от същия за вписване. Налице е противопоставяне
на собственически права, което е индиция за спор за материално право, който
следва да се реши по общия исков ред. Недопустимо е в това производство да се
решават спорове за материално право. Развилото се производство е
административно и предполага отразяване на правно установено, а не спорно
правно положение. Законодателят не е предвидил по административен ред да се
решават спорове за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Съдът
намира, че след разрешаването на този спор между жалбоподателя и
заинтересованата страна по общия исков ред с влязло в сила решение,
заинтересованите страни биха могли да направят искане за промяна в
кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това липсата на повдигнат
спор за материално право пред съд не означава, че липсва такъв между
жалбоподателя и заинтересованата страна.
С оглед на изложеното и предвид на факта, че
оспореният отказ е издаден от компетентния за това административен орган
съгласно чл. 54, ал.4 от ЗКИР, в необходимата писмена форма и при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения, съдът счита, че същият е
законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.М. ***, против Заповед №18-9952/28.12.2017
год. Началника на службата по геодезия, картография и кадастър, с която е
отказано изменение в кадастралната карта
на гр.Плевен, състоящо се в нанасяне на
три самостоятелни обекта-неотразени две самостоятелни жилища и един търговски
обект, в сграда с идентификатор 56722.656.278.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Плевен.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: