Р Е Ш Е Н И Е
№ 814/07.05.2015 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и трети април, две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАНИНА КОЛЕВА
при секретар С.А., разгледа, докладваното от съдия Колева,
адм.д. № 2438 по описа за 2014 г.
Производство по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Т.К.Т. *** против Ревизионен акт (РА) №
*********/04.08.2014г., издаден от Р.М.С. на длъжност началник сектор “Ревизии”
- възложил ревизията и Л.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 316 от 13.11.2014 г. на директора
на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" („ОДОП“),
гр. Бургас при ЦУ на НАП.
РА е оспорен изцяло, като незаконосъобразен и постановен в
нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се, че незаконосъобразно
проверката и ревизията са извършени от
един и същ екип. Твърди се, че в случая не е налице явно и съществено несъответствие
между приходите и разходите за 2009 и 2010г., че такива са установени
единствено поради използваната от органа по приходите методика. Счита, че при
съпоставяне на извършените разходи с получените приходи на годишна база, не се
установява фактическият състав на чл.123, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК, тъй като не е
налице несъответствие между приходите и разходите. Изложени са и доводи, че при
формиране на паричния поток в хода на ревизията, разходите за живот на
жалбоподателката са взети предвид в завишен размер, който не съответства на
доходите й като пенсионер. Не е взето предвид и обяснението й, че е живяла със
съпруга й и синовете й, които са й помагали. Моли съда да отмени обжалвания РА.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - гр. Бургас не участва по делото.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за
това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално
право на жалба е по реда на чл. 156, ал. 2 от ДОПК.
На Тодора К.Т. е извършена проверка
обективирана в протокол №1334190/17.12.2013г., който
заедно със събраните в хода на проверката доказателства са приобщени към
ревизионното производство с протокол №1401502/06.02.2014г. При проверката
органите по приходите са установили, че получените доходи от ревизираното лице
за 2009 и 2010г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.
Приели са, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1305474 от
20.12.2013г., издадена от началник сектор "Ревизии", Дирекция
"Контрол" при ТД на НАП - Варна на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на Т.Т.
с обхват: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г.; Със ЗВР №
1401200/01.04.2014г. срокът на ревизията е удължен до 02.05.2014 г., а със ЗВР
№ 1401582/29.04.2014 г. - до 02.06.2014 г. обхватът на видовете задължения не е
променен/. За компетентност на органа, издал трите ЗВР е представена Заповед
№Д-1536/11.11.2013г. на директора на ТД на НАП - Варна.
Предвид установеното несъответствие между имущественото и финансово
състояние и получените приходи и доходи на лицето е прието за проявено
обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, за определяне данъчната основа и
данъка, за 2009 г. и 2010 г. по реда на ал. 2 от същия член. На РЛ е връчено
уведомление по см. на чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основата за облагане с данък
върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Изискани били декларация за
имуществено състояние по чл. 124, ал. 3, писмени обяснения, придружени със
съответните доказателства за налични парични средства.
Годишната данъчната основа е определена като са взети
полученото превишение между извършените разходи и доказаните приходи. Годишното
данъчно задължение по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди е определено върху така
изчислената данъчна основа с прилежащите лихви за
В определения срок е
съставен Ревизионен доклад № 1401582 от 16.06.2014г., връчен на 04.07.2014 г.
на сина й И.Т.. В срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК е постъпило възражение против РД,
обсъдено в РА .
Във възражението са
посочени факти и обстоятелства, развити при административното
оспорване.Твърдяло се е, че не е налице явно и съществено несъответствие на
между установените приходи и разходи, както и че изчислението следва да се
извършва на годишна база.
Издаденият РА е обжалван
по административен ред пред директора на дирекция “ОДОП” Варна, който след като
си е направил отвод, с решение №РЦУ/129/30.09.2014г. на изпълнителния директор на НАП е отведен и
преписката е иззета от него и разглеждането й в качеството на решаващ
орган по жалбата на Т.К.Т. е възложено
на директора на дирекция “ОДОП” Бургас. Последният с решение №316/13.11.2014г.
е потвърдил обжалвания РА.
Съгласно забраната по чл. 160, ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт
съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални
нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния
орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Констатациите в РА
покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА.
Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за
издаване на РА /чл. 120, ал. 2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към
РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип
процесуални действия.
РД е съставен от
определните във ЗВР органи по приходите. РА е издаден от органа възложил ревизията
и ръководителя на ревизията.
В РД е изготвен паричен
поток на ревизираното лице за 2009 и 2010 г. и съдържа предложение за
установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие
към тях, изчислени към 16.06.2014г.
Според ревизионният акт
във вр. с данните от РД: Т.К.Т. е местно физическо лице, носител на задължение
за деклариране на доходи от източници в Реублика България по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходите, получени от него през
отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията - от
01.01.2009 г. до 31.12.2010 г.
За 2009г: Ревизираното
лице е декларирало получен доходи от пенсия - 1872 лв.; доходи от наем на
недвижимо имущество в размер на 1080 лв.;
дарение от сина си И.Б.Т. в размер на 2000лв. Съгласно данни от НСИ за
2009г. минималният годишен паричен
разход за лице възлиза на 3668, 04 лв., а месечният на 305,67 лв. След като са
изготвили паричен поток, в който са проследили движението по банковите сметки
на РЛ, ревизиращите са стигнали до извода, че за 2009г. направените разходи
превишават размера на декларираните от лицето доходи с 6629,35 лв. Приели са,
че за да ги покрие лицето е притежавало средства в този размер над доказания си
доход. По данни от ГДД за 2009 на РЛ годишната данъчна основа е 972,00 лв.,
които ревизиращите са прибавили към определената на основание чл.122, ал1 и
ал.2 от ДОПК данъчна основа на доход от други източници за облагане с данък за
2009г. в размер на 6629, 35 и са
получили обща годишна данъчна основа, възлизаща на 7601,35 лв. Дължимият данък
е определен на 760,13лв., от който са внесени 97,20лв. и с РА е установен данък
за довнасяне в размер на 662,93 лв. и лихви в размер на 281,12 лв.
За 2010 г.: Ревизираното
лице е декларирало получен доходи от пенсия - 1872 лв. доходи от наем на
недвижимо имущество в размер на 1080 лв.
Съгласно данни от НСИ за 2010г.
минималният годишен паричен разход за лице възлиза на 3480,96 лв., а
месечният на 290,08 лв. На 17.11.2010г. РЛ е заплатило сумата 4000 евро
(7823,32лв.) като капаро за покупка на недвижим имот. След като са изготвили
паричен поток, в който са проследили движението по банковите сметки на РЛ,
ревизиращите са стигнали до извода, че за 2010г. направените разходи превишават
размера на декларираните от лицето
доходи с 3908,14 лв. Приели са, че за да ги покрие лицето е притежавало
средства в този размер над доказания си доход. По данни от ГДД за 2009 на РЛ
годишната данъчна основа е 972,00 лв., които ревизиращите са прибавили към
определената на основание чл.122, ал1 и ал.2 от ДОПК данъчна основа на доход от
други източници за облагане с данък за 2009г.
в размер на 3908,14 лв. и са получили обща годишна данъчна, възлизаща на
4880,14 лева. Лицето е ползвало отстъпка 5% за подадена декларация и внесен
данък до 15.02.2011г. Дължимият данък е определен на 488,14лв., отстъпка - 4,86
лв., внесени са 92,34лв. и с РА е
установен данък за довнасяне в размер на 390.81 лв. и лихви в размер на 125, 43
лв.
Възраженията относно по-ниските
разходи за живот на РЛ с оглед получаваната пенсия, липсата на предпоставки по
чл.122, т.7 от ДОПК и начина на извършеното от органа по приходите изчисление
на недостига на парични средства са приети за неоснователни, както от органа
издал РА, така и от директора на дирекция “ОДОП”, който в решението си, с която
е потвърдил РА, е приел, че паричният поток на лицето е изследван правилно,
като по този начин е установен точният момент на недостиг на средства. Приел е,
че от представения в РД паричен поток по несъмнен начин се установява, че
недостигът на парични средства за 2009г. в размер на 6629,35 лв. е в резултат
на внесени от жалбоподателката на 01.07.2009г. по банкова сметка *** “ОББ”АД
парични средства в размер на 6988,67 лв., а за 2010г. недостигът в размер на
3908,14 лв. е в резултат на внесени на 09.08.2010г. по сметка в “ОББ”АД в
размер на 6990,45 лв.
Като начално салдо за 2009г. органът по приходите е взел
сумата от 9047,29лв., формирана, след като декларираните от ревизираното лице налични
10000лв. към началото на 2007г са съобразени с оглед данните от проверката и анализ
на всички доказателства. Ревизираното лице не оспорва на определеното от органа
по приходите начално салдо към 01.01.2009г.
По искане на жалбоподателката в
съдебното производство е разпитан като свидетел синът й И.Б.Т., който твърди, че той и брат му
помагат и са помагали на майка им, че тя е разполагала и с част от приходите на
баща им, когато той е работел. Твърди, че баща им през последните години е бил
болен и тя е взимала парите, които са му дължали. Твърди, че й е давал суми от
около 10-20 лв. и единствено през 2009-2010г. и е дал по-голяма сума в размер
на 2000лв. Предполага, че движението по
банковите сметки на майка му е извършвано
с цел получаване на по-висока лихва.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), вещото
лице по която, след като се е запознало с материалите по делото е изготвило
паричен поток на РЛ за ревизираните 2009 и 2010г., е изготвило справка за
движението на паричните потоци, постъпленията и плащанията на жалбоподателката
към 31.12.2009г. и към 31.12.2010г. на годишна база. От изготвения от експерта
паричен поток на годишна база за 2009г. е налице превишение на разходите над приходите
в размер на 3300,45 лв., а за 2010г. не е налице превишение на разходите над
приходите. Така изготвеното заключение е прието без оспорване от страните и
съда кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване възможността за
обжалване по административен ред и в частта потвърдена с решение №
316/13.11.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – гр.Бургас при ЦУ на
НАП,поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане
Разгледана
по същество жалбата съдът намира следното:
По валидността на акта:
При извършване на
служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че настоящата ревизия
е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган - органът възложил ревизията
съгласно заповед №Д-1536/11.11.2013г. на директора на ТД на НАП - Варна и ръководителят
на ревизията, определен със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1305474 от
20.12.2013г., издадена от началник сектор "Ревизии", дирекция
"Контрол" при ТД на НАП - Варна и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията. Същият е издаден в изискуемата форма и
има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за
постановяването му. При извършването на ревизията не са били допуснати
нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което
обжалваният РА № *********/04.08.2014г. не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
Съдът намира за
неоснователно твърдението в жалбата, че извършването на проверка и ревизия от
един и същи екип е недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение.
В ДОПК не е въведено ограничение за екипа извършил проверка да извършва ревизия
на същото лице. Ревизията не представлява форма на контрол върху резултатите от
проверката, за да се приеме, че е налице заинтересованост и съответно да е
недопустимо един и същ екип да извършва и двете форми на данъчен контрол. Проверка
и ревизията са две отделни форми на данъчен контрол, различията между които е в
целта и резултата, който преследват.
Съгласно чл.110 от ДОПК проверката е съвкупност от действия на органите по
приходите, относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство,
като с нея могат да се установят отделни факти и обстоятелства от значение за
задълженията за данъци или задължителни
осигурителни вноски, но с нея не се установяват самите задължения, докато ревизията
е тази форма на данъчно-осигурителен контрол, насочена към установяване на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Често в практиката,
когато при проверка се установят факти от значение за установяване на
задълженията се възлага и ревизия.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта:
За да преминат към
облагане по особения ред органът по приходите е приел, че са налице
предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. От органа по приходите е
констатирано превишение на извършените разходи на лицето спрямо получените
парични доходи/приходи за периода 2009г. и 2010г., като ревизираното лице
не било доказало произхода на изразходваните средства към посочените в
паричния баланс дати, във връзка с което сумата 6629,35 за 2009г. и 3908,14лв.
за 2010г. представлявала недеклариран доход за жалбоподателката, който е
включен при определянето на нов размер на данъчната основа за облагане за
2009г. и 2010г. г., формирана по реда на чл.122 от ДОПК.
Жалбоподателката оспорва
изводите на органа по приходите като посочва, че не са налице предпоставките на
чл.122 от ДОПК, както и че не са налице укрити доходи и приходи през
ревизирания период 2009-2010 г.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК. В конкретния случай, с уведомление
по чл. 124 от ДОПК, лицето е уведомено за констатациите на органа по
приходите, както и че по отношение на него са установени обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи и декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
поради което и данъчната му основа за облагане с данък върху доходите по
ЗДДФЛ за периода 2009 -2010 г. ще бъде установена по особения ред.
Уведомлението е редовно връчено, като от страна на лицето са представени
декларации по чл. 124, ал.3 от ДОПК, поради което процедурата по чл. 124, вр. чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява
спазена.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните в хода на ревизията доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и
доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в
производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите
по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен
случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания
субект.
Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал.1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал.1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал.2 ДОПК, се смята до доказване на противното, че е налице
подлежаща на облагане с данъци печалба, респективно доход, когато: 1/
стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
безвъзмездно финансиране, получени от него и 2/ направените разходи от лицето и
свързаните с него лица по § 1, т.3, б "а" от допълнителните разпоредби, явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства.
Съдът намира, че
неправилно органът по приходите е приел, че за 2010 г. са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1,т.2 и т.7 от ДОПК, с оглед на което са установили задълженията на лицето за данък върху
доходите за този период по особения ред. Изводите на органа по приходите,
че през определени периоди на годината е налице недостиг на парични средства, в
размер общо на 3908,14лв., които произлизат от укрити доходи от лицето
подлежащи на облагане, за които същото не е доказал произход и не ги е декларирало,
не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Тези изводи на органа по
приходите се опровергават и от приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните, която
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадена.
Видно от доказателствата
събрани в хода на ревизията безспорно е установено, че Т.Т. през
ревизирания период е получавала доходи от пенсия и наем възлизащи общо месечно
на 246 лв. През 2009г. е получила
дарение от сина си И.Т. в размер на 2000
лв. този факт се доказва и от разпита на свидетеля, този приход е приет и от
органа по приходите и включен в паричния
поток на РЛ за 2009г.
През 2009г. тегленията
от сметките й в ДСК възлизат на 13915,75 лв., тегленията от сметките й в ОББ –
на 18660,94лв., тегленията от Сосиете женерал - на 1896,54 лв. През същия
период вноските й в ДСК възлизат на 14258,64 лв., тези в ОББ - на 33497, 02 лв.
и тези в Сосиете женерал - на 401,88 лв.
При определяне на
разходите й за живот е взет предвид обичайният размер по данните от НСИ за
месеците, за които има данни, че е разполагала с доход по-голям от пенсията и
наема. За останалите месеци за размер на разходите за живот е взет размерът на
пенсията и наема, които общо възлизат на сума по-малка от средния разход за
живот през периода по данни от НСИ. Съдът счита този подход на органа по
приходите за справедлив и отговарящ на
житейската логика. Поради това намира за неоснователно възражението в жалбата
във връзка с разходите за живот, приети от органа по приходите с оглед
приходите на пенсионерите в страната.
За 2010г. тегленията от
сметките й в ДСК възлизат на 4500лв., тегленията от сметките й в ОББ – на
77120лв., тегленията от ЦКБ - на 22765,86 лв. През същия период вноските й в
ДСК възлизат на 23515,86 лв., тези в ОББ - на 61955,25 лв. и тези в Прокредит -
на 6990,45 лв. Като разход е отчетено и капарото за покупка за недвижим имот в
размер на 7823,32 лв. Разходите й за живот са определени по същия начин както и
за 2009г.
Неправилно е определен
паричният поток на Т.Т. за 2009г. и 2010г., поради което органът по приходите е
направил необосновани фактически и правни изводи. За да е налице основа за
облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК, установеното превишение на разходите над
приходите следва да е на годишна база. Незаконосъобразно е третирането на
превишението на извършените разходи над получените доходи/ приходи за
отделни месеци, дни или периоди в рамките на една данъчна година. Органът
по приходите е игнорирал разпоредбите на ЗДДФЛ, които предвиждат облагането на
доходите да се извършва на годишна база. Следва да се посочи, че волята на
законодателя е достатъчно ясна. Данъчното законодателство не следва да бъде
тълкувано разширително и не е възможно да се прилага по аналогия, досежно
определянето на размера на данъчната основа и размера на дължимия данък. Това е
съобразно въведеният с разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република
България, принцип за законоустановеност на данъците. В този смисъл се е
произнесъл и Върховния административен съд на Република България, който в
тълкувателно решение № 3 от 06.06.2008 г., постановено по тълк. дело № 2/2008
год. изрично посочва, че „данъчни задължения не могат да се извличат по
тълкувателен път, данъчните закони не могат да се тълкуват стеснително,
разширително или да се прилагат по аналогия“. Нещо повече, в свое решение № 3
от 9 февруари 1996 г. по к.д. № 2/1996 г. Конституционният съд на Република
България приема, че „принципът за законоустановеност на данъчните задължения се
отнася до всички елементи, определящи размера на данъка – данъчния субект,
данъчната основа и данъчна ставка.
Независимо, че
облагането се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, изчисляването на данъка е
следвало да се извърши от органа по приходите в съответствие с материалния
закон, в който е предвиден, което в конкретния случай не е сторено. След като
ЗДДФЛ регламентира, че размерът на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ се определя за
календарната година, при данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно
органът по приходите е приел че за 2009г. е налице превишение на
разходите над приходите – отрицателна величина в размер на 6629,35лв.,
формирана от направени разходи на 01.07.2009г., внесена сума по банкова сметка ***,
и съобразяване доходите на лицето до този момент, която сума неправилно е
приета като сума с неустановен произход, представляваща недеклариран доход,
като не са съобразили извършените разходи и получените доходи към края на
периода 31.12.2009 г., т.е. извършените разходи и получените доходи за
цялата календарна година. Видно от съставения баланс по назначената ССЕ на
лицето за 2009 г. в края на годината превишението на разходите над приходите е
в размер на 3300,45лв. Това
превишение съдът намира за несъществено с оглед липсата на отразяване в
паричния поток на лицето, на подпомагането от синовете й. От разпита на
свидетеля и син на жалбоподателката се установи, че той и брат му редовно са
помагали на майка си, като са й купували лекарства и други необходими стоки,
както и е давал неголеми суми в брой, за да плаща текущи разходи. Тези показания съдът кредитира, като счита, че
установеният с тях факт, че синовете са
помагали финансово на майка си, която е пенсионер, е житейски логичен и съответства на
традициите и практиката в страната. Превишението с 3300 лева за означава средно
275 лв. на месец, което логично да е получавала като помощ от двамата си сина.
По същите съображение за 2010г. органът
по приходите неправилно са приели е налице превишение на разходите над
приходите – отрицателна величина в размер на 3908,14 лв., формирана от
направени разходи по дати, внесена сума по банкова сметка ***.08.2010г., и
съобразяване доходите на лицето до този момент, която сума неправилно е приета
като сума с неустановен произход, представляваща недеклариран доход, като не са
съобразили извършените разходи и получените доходи към края на периода
31.12.2010 г., т.е. извършените разходи и получените доходи за цялата
календарна година. Видно от съставения баланс по назначената ССЕ на
лицето за 2010 г. в края на годината не е налице превишение на разходите
над приходите, с оглед на което за 2010 г. не са налице предпоставките на
чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
По
тези съображения съдът счита, че обжалваният РА е незаконосъобразен,
фактическите констатации в него не кореспондират със събраните доказателства,
поради което жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а РА да
бъде отменен.
Предвид изхода на спора,
искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира за неоснователно. Основателно е направеното искане от
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, предвид изхода по делото и
разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК. На жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски по делото общо в размер на 1210 лв. / 10лв. д.т., 400,00 лв. депозит за вещо лице и 800.00 лв. за адвокатско
възнаграждение/.
Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
800 лв., с оглед факта, че
жалбоподателят и процесуалният му представител са от друг град и осъществяване на зашитата е свързана с
допълнителни разходи.
Така мотивиран и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, XVIII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Т.К.Т. ***, Ревизионен акт (РА) № *********/04.08.2014г., издаден от Р.М.С. на
длъжност началник сектор “Ревизии” - възложил ревизията и Л.Д.П. на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение №
316 от 13.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" („ОДОП“), гр. Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” гр.Бургас при ЦУ на НАП да заплати на
по жалба на Т.К.Т. ***, сумата в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева, представляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в
14 – дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.
СЪДИЯ: