РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110110936 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано подадена искова
молба от *, със седалище и адрес на управление: гр. *, с която срещу Д. Я. Я., ЕГН
********** с адрес: гр. *, е предявен регресен осъдителен иск с правно основание чл. 558,
ал. 7 КЗ за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 239,10 лв. /хиляда
двеста тридесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща платеното от ищеца на
увреденото лице * обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило
на 22.06.2019 г. ПТП, виновно причинено от ответника, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /11.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника, който е получил лично
съобщението. Лично е получено и съобщението за насрочване на съдебно заседание.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание, както и за неуведомяването на съда за напускане на адреса.
В исковата молба и уточняващите молби ищецът * твърди, че е изплатил по щета №
19110307/07.12.2019 г. обезщетение в размер на 1 239,10 лв. на увреденото лице – *, за
настъпили при ПТП на 22.06.2019 г. имуществени вреди. Сочи, че виновен за катастрофата е
ответникът Д. Я. Я., който при движение с несъобразена скорост губи контрол и удря
управлявания от увреденото лице автомобил. Също така ответникът е управлявал неговия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Счита, че
ответникът му дължи заплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение на
основание чл. 558, ал. 7 КЗ, моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
1
375 от 10.01.2023 г.
С молба преди съдебно заседания процесуалният представител на ищеца е поискал от
съда да постанови неприсъствено решение.
Ответникът не е упражнил право на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за настъпило ПТП между ответника и трето лице, което е предявило претенция пред
Гаранционен фонд, предвид липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от
ответника, по която претенция ищецът е заплатил обезщетение в сочения от него размер.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Регресната претенция от Гаранционен фонд срещу делинквент – водач без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за възстановяване на заплатено на увреденото лице
обезщетение за претърпени вреди, съдът намира в значителна степен за вероятно
основателна и следва да се уважи изцяло в предявения размер, ведно с претендираната
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задълженията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по
чл. 80 ГПК, кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания
по повод на водене на делото, ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата в общ размер от 50 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Я. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на *, със седалище
и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 239,10 лв. /хиляда двеста тридесет и девет лева и
десет стотинки/, представляваща платеното от ищеца на увреденото лице * обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 22.06.2019 г. ПТП, виновно
причинено от ответника, който е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /11.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. Я. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на *, със седалище
и адрес на управление: гр. *, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща сторени от
ищеца разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2