№ 9
гр. Чирпан, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря М.а В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20225540200266 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от Д. Д. С., ЕГН ********** против наказателно
постановление (НП) № 22-0375-000141/06.06.2022 г. издадено от И.Д.Д., на длъжност -
началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан, моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, Серия GA, № 537291/23.04.2022
г., жалбоподателят Д. Д. С., ЕГН **********, е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП („Който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
1
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление“), за нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия закон („Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, изразяващо се в това, че на 23.04.2022 г. в 21.40 часа в
община Братя Даскалови, на път АМ Тракия, км. 166, в посока Бургас е управлявал лек
автомобил марка „БМВ Х5 Х Драйв 40Д“, с рег. № *** собственост на „Ф.“, ЕАД клон
Бургас, с Булстат *** с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферните условия и
интензивността на движение при което загубил управление над МПС вдясно по посока на
движението, като навлязъл в лентата за принудително спиране, ударил спрелия поради
независещи от него обстоятелства с включени аварийни светлини л.а. „Ауди А3“, с рег. №
*** и реализирал ПТП пострадали лица. Административно – наказващият орган (АНО)
приел също така, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като - „не избира скоростта
за движение, съобразно атмосферните условия, релефа, с условията за видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението. ПТП”.
Съдът счита, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му. Пълнотата на описанието,
както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния
административнонаказателен състав. В случая, административнонаказателната отговорност
на Д. Д. С. е ангажирана в хипотезата на чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП – причиняване
на пътнотранспортно произшествие (ПТП), поради движение с несъобразена скорост. На
първо място, причиняването на ПТП, по смисъла на Параграф 6, т. 30 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗДвП, като съставомерен признак на нарушението по чл. 179,
ал. 2, предл. първо от ЗДвП, не е фактически обосновано в съдържанието на съставения
АУАН и на издаденото въз основа на него НП и не е установено по безспорен и несъмнен
начин от събраните и по делото писмени и гласни доказателства. Преди да се произнесе по
преписката АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши
разследване на спорните обстоятелства, каквито са били посочени във възражението срещу
АУАН (л. 21 – 23 от делото) и констатирани от полицейски орган, видно от приложеното
становище по съставен АУАН (л. 34 – 35 от делото), в което се сочи, че при пристигане на
място полицейските служители са констатирали, че л.а. „Ауди А3“, с рег. № *** се е
намирал върху пътна маркировка „М 15“, а лекия автомобил „БМВ Х5 Х Драйв 40Д“, с рег.
№ *** се е намирал също в аварийната лента след лекия автомобил „Ауди“. Съобразно чл.
65, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, другата пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: „Коси успоредни линии“
- М15. Обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на
2
площта се очертава с непрекъсната линия. Т.е. направената констатация не кореспондира с
приетото от фактическа страна в процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП, че
водача на лек автомобил „БМВ Х5 Х Драйв 40Д е навлязъл в лентата за принудително
спиране и ударил спрелия л.а. „Ауди А3“.
На следващо място, за квалифицирането на деянието като административно
нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, не е достатъчно водачът на МПС да е
причинил ПТП, а е необходимо настъпилото пътнотранспортно произшествие да е поради
движение с несъобразена скорост с обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, които водачите
на МПС следва съблюдават при избиране на скоростта на движение. В случая, освен че не са
посочени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието на
съставомерните елементи на деянието, което има за последица фактическа необоснованост
на повдигнатото на Д. Д. С. административнонаказателно обвинение по чл. 179, ал. 2, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, липсват каквито и да е било данни още по-малко доказателства
дори и като индиция, че санкционираното лице е управлявало МПС с несъобразена с
пътните и атмосферните условия скорост. В тежест на наказващия орган е да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност (В този смисъл Решение № 453 от
23.03.2017 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 17/2017 г.). В случая санкциониращият
орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на
административнонаказателния състав по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Непосочването на всички
релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието на съставомерните елементи на
деянието, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на Д. Д. С.
административнонаказателно обвинение по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната,
правната или житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в
съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението.
Недопустимо е и тези обстоятелства, доколкото не са посочени като такива за обосноваване
на обвинението, да се установяват за първи път в съдебната фаза на
административнонаказателния процес (при оспорването на наказателното постановление), с
оглед доказването на това обвинение. В този смисъл събраните от съда при проведеното
съдебно следствие доказателства (съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели и
изисканите справки), не могат да санират липсата на изискуемата се фактическа обосновка в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Наличието на всички законово
изискуеми реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН е въпрос на формална (процесуална)
законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства,
потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно
обвинение – на неговата материална законосъобразност (В този смисъл Решение от
27.02.2015 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 771/2014 г.).
По изложените съображения, съдът приема, че обвинението за извършено от Д. Д. С.
3
нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е фактически, правно и
доказателствено необосновано, поради което наложеното на Д. Д. С. административно
наказание по това обвинение, е незаконосъобразно. С оглед горното обжалваното НП,
следва да бъде отменено.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят
не претендира разноски, поради което такива няма да му бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0375-000141/06.06.2022 г. издадено от
И.Д.Д., на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред
Административен съд - Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4