РЕШЕНИЕ
..
София ,22.12.2011г
В Името на Народа
Софийски Градски съд ,ІІ”г” с-в в о.с.з. на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав :
Председател: Любка Спасова
Членове :Т. Нецова
Светла Димитрова
С участието на секретар А.Т.,разгледа гр.д. №4899/10
Производството е по чл.196 и сл.ГПК/отм/.
С решение от 23.03.2009г по гр.д. № 5266 по описа за 2006г на СРС ,27 с-в се отхвърля предявения от И.П.Д. ,действащ със съгласието на попечителя си А.И.Д. иск с правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на сключения на 10.12.1991г между И.П.Д. и К.Г.Б. договор за покупко-продажба на недвижим имот ,а именно апартамент ,находящ се на първи етаж в двуетажна сграда „А” на ул.К. № * гр.С.застроен на 93.09 кв.м.състоящ се от спалня ,кабинет ,хол, кухня ,антре ,баня ,клозет и таван ,целият над апартамента, и принадлежащите 45/100 ид.ч .. при съседи на апартамента : ,ул.К. ,отдолу А. Д. и от страни-Х.Б. и Д.П. за сумата от 8 781лв.Отхвърля се и предявения иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм/ от И.П.Д. срещу К.Б. и С. П.И. и Т.В. И. да бъде установено ,че ищецът е собственик на апартамента. Мотивите на съда са ,че правото за предявяването на иска по чл. 31 ЗЗД е погасено с изтичането на тригодишна давност и след като не се доказва измама при сключване на сделката ,се отхвърля установителния иск по чл. 97 ал. ГПК/отм/ за признаване ищеца за собственик на апартамента.
Недоволен от решението е ищецът ,който депозира в срок въззивна жалба по която е образувано първоначално гр.д. № 10928/ 09 СГС ІV д с-в .С определение от з.з на 16.11.2009г делото е върнато на СРС за правилно администриране и уведомление на Б. за решението.След изпращането в СГС е образувано съдебно дирене пред настоящия състав.
В депозираната в срок въззивна жалба на И.П.Д. действащ чрез попечителя си А.И.Д. се иска да се отмени решението като постановено при нарушаване на материалния закон.Посочва се ,че правото на иск по чл.31 ЗЗД не е погасено след като тригодишната давност тече от 13.01.2006- дата на съдебното решение по гр.д. № 4 /1992г по силата на което има определен нов настойник –А. .
Ответниците по жалбата-К.Б. ,С.П. и Т.И. не депозират становище и не изпращат представител.
Третото лице помагач В.Р. ,чрез своите упълномощени представители изразява становище ,с което се иска да се остави без уважение жалбата и потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Софийски Градски съд приема следното :
Предявени са искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.97 ал.1 ГПК/отм/ ,а не както неправилно е приел районния съд –иск по чл.31 ал.1 ЗЗД и чл.97 ал.1 ГПК /отм/
В исковата молба ,депозирана от И.П.Д. чрез попечителя му А.И. ,/Удостоверение по настойническо дело № 1 /2006г от СО р-н Триадица /стр.115 / като се твърди ,че след претърпяна транспортна злополука през 1986г е причинено влошаване на умствено емоционалните способности и в това състояние е извършена продажбата на единственото жилище находящо се на ул.К. № * гр-София на ответника К.Г.Б. ,се иска да се признае ,че сделката е недействителна /посочена като унищожаема /.Навеждат се доводи за недействителност ,а именно поради причинено комоцио церебри и цялостно влошено здравословно състояние и умствена недостатъчност не е разбирал ,че дава съгласие за продажба на жилището в момента на изповядването на сделката. Като се иска да се признае недействителност на сделката за продажба на апартамента ,се предявява и иск по чл.97 ал.1 ГПК срещу тримата ответници да бъде признато за установено ,че е собственик на апартамента .
Настоящият възивен състав съобрази следното :
Ищецът е посочил правното основание на предявените искове ,но то не обвързва съда ,който като взема предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата ,определя правното основание на предявените претенции-т.е ищцовата страна определя фактическите основания на претенцията си и претенцията си ,а съдът определя приложимия закон .След като се твърди недействителност на сделката свързана с продажбата на жилището ,посочена неправилно като унищожаема в исковата молба ,задължението е на съда да съобрази фактите и определи правното основание на иска.
Настоящият въззивен състав съобрази следното :
Недействителността на договорите е уредена в отделни текстове на ЗЗД –чл.26 до чл.35 Нищожните договори ,според чл.26 ЗЗД са тези които противоречат на закона или го заобикалят ,договори които накърняват добрите нрави вкл. договори върху неоткрити наследства ,договори които имат невъзможен предмет ,договори при които липсва съгласие ,предписана от закона форма ,основание ,както и привидните договори.Нищожни са и договори които имат невъзможен предмет при които липсва съгласие ,предвидена форма и привидните договори.Такива договори не пораждат желаното правно действие от самото им сключване и могат да се санират.Всяко лице може да се позове на нищожността на сделката която има изброените пороци.
При този случай не тече давност.
Според чл. 32ал.2 ЗЗД се предвижда тригодишна давност и тя е само при исковете предявени за унищожаемост на сделката.Унищожаемите договори пораждат правно действие ,но действието им може да бъде отменено по искане на определено лице .Основанията за унищожаемост са посочени изчерпателно в закона .Това са договори сключени от недееспособни лица или от техен представител без представителна власт ,договори сключени при грешка ,измама,заплашване или крайна нужда.Според чл.31 ЗЗД унищожаем е и договор сключен от дееспособно лице ако при сключването му то не е могло да разбира и ръководи действията си.
От изложените доводи в исковата молба следва да се приеме ,че ищецът иска да се приеме недействителност на сделката,но неправилно конкретизира ,че е налице унищожаемост ,въпреки че посочва ,че по време на извършената продажба на апартамента на ул К. № 5 не е разбирал свойството и значението на своите действия поради здравословното си състояние ,което се е влошило от претърпяна транспортна злополука през 1986г и е бил въведен в заблуждение от ответницата –купувач ,че ще се извършва ремонт в жилището т.е навежда факти за липса на съгласие за продажбата /ал.2 на чл. 26 ЗЗД/,а не че е сключена сделката при липса на дееспособност .
От събраните по делото доказателства се установява ,че ищецът поради здравословното си състояние има ограничени възможности да разбира свойството и значението на действията си и не е можел да ги ръководи , като не е можел да разбира и значението на парите / е посочено в решението от 15.06.1992г по гр.д. № 728/1991г СГС 7 Б с-в образувано по иска на съпругата Петрана Г. за поставянето му под запрещение /В протокола от 11.06.2992г по същото дело/стр.40/ се посочва,. че К. Б. го е накарала да подпише „,като щели да правят ремонт в къщи ,да отида под наем и ми дадоха пари ,а тези документи били за договор за продажба”.
При извършване на сделката има неразбиране от страна на ищеца на свойството и значението на действията му при подписване на договор за продажба което е използвано от купувача –К.Б.,която ,като е използвала болестното състояние на ищеца ,го е въвела в заблуда ,че ще извършва ремонт на жилището.
От събраните по делото доказателства ,се установява безспорно ,че ищецът е с лека умствена изостаналост и специфично разстройство на личността ,посочено и в заключението на СПЕ приета от съда като доказателство.Вещите лица И. Г. ,д-р В. С.и Б. Щ. посочват ,че няма промяна в здравословното състояние на ищеца след 1991г , и дело № 728/1991 СГС ,7 Б с.в , с което е поставен под ограничено запрещение И.П.Д..Експертите посочват ,че към 10.12.1990 г поради своето слабоумие ищецът е бил болестно ограничен във възможностите си пълноценно да разбере извършената продажба на имот.
Основание за нищожност на сделката е и наличието на измама и неплащане на цената от страна на купувача.По силата на договор за покупко продажба обективиран с нот.акт 186 т.ХХХХХІІІ д.9441/90г ищецът продава на К.Г.Б. правото на собственост върху процесния апартамент ,находящ се на първи етаж на ул.К. № 5 застроен на 93.89 кв.м.като цената на имота е посочена в размер на 8781лв и е отбелязано в акта ,че е изплатена в брой на продавача.Не е записано изрично в нотариалния акт ,че изявленията на страните по договора са потвърдени лично пред нотариуса ,поради което записаното заплащане на продажната цена не може да се приеме за извършено.
В подкрепа на това ,че ищецът не е получил продажната цена са и представените две разписки за получени суми от него във връзка с продажбата. В разписката от 5.12.1990г /на стр.192 лв/ ,наименувана „временна разписка „ ищецът е записал ,че е получил от К.Б. сумата от 3000 аванс срещу продажба на имота на ул.К. № 5 ет.втори ,като се посочва ,че останалите пари до 30 000лева ще се заплатят при нотариуса .От представената разписка от 16.12.1990г /стр.193/ се доказва ,че ищецът е получил от К.Г. Б. сумата от 30 000 лева за продажба на имота /посочен като на горния етаж / без да се посочва начина на получаване. Няма представена разписка за получена сума в размер на вписаната в нотариалния акт ,а именно 8 781 лв ,-продажната цена .
Прехвърлителната сделка е нищожна ,поради опорочаване ,тъй като предложението от страна на К.Б. е за извършване на ремонт на жилището и така въвежда в заблуждение ищеца .Той е имал неверни представи за обстоятелствата ,които имат значение за него за формиране на вътрешна воля за сключване на сделката .При сключването е налице измама осъществена от К.Б. .Прехвърлителната сделка е нищожна и поради неплащане на цената от страна на купувача ,посочена в нот-.акт в размер на 8 781лв в брой , а подписаните разписки от ищеца на 5.12.1990г и на 16.12.1990г са за други суми т.е няма доказателство за изплащане на вписаната в нотариалния акт сума при продажбата т.е няма реално плащане на договорената цена от страна на купувача.От събраните по делото гласни доказателства на св.Л.Х. става ясно ,че ищецът не е разбирал ,че извършва продажба на жилището ,което К. е взела с обещанието да извърши ремонт в него.Свидетелката Д.а посочва ,че често е искал пари назаем ,не е знаел колко взима, нито колко е върнал и поради това не следва да се кредитират показанията на свидетеля Сп.Б. ,че К. е дала на И. пари. ,които той е преброил и приел ,че са точната сума за сделката.
От събраните писмени и гласни доказателства се доказва ,че ищецът е страдал от психопатия от кръга на волево неустойчивите с фантастични елементи относно паметовите възможности и лека дебилност / гр.д 728/1991 СГС 7 б / като след катастрофата през1986г и получена черепно мозъчна травма има влошаване на интелектуалните и паметови възможности. Пред въззивната инстанция е представено и решение на НЕЛК № 78/009/15.02.2010г за 75 % трудова неработоспособност и посочено общо заболяване –смесено личностно разстройство на лице с лека умствена изостаналост –средна дебилност.Въпреки ,че към момента на сделката прехвърлителят е бил юридически дееспособен ,той не е можел да разбира и ръководи действията си ,което състояние е използвано и сключената сделка е при наличие на измама.Нотариалният акт не удостоверява съвпадането на две насрещни волеизявления на лицата посочени като страни по договора за продажба.След като липсва съгласие от лицато посочено като продавач,за сключване на атакуваната сделка ,тя е нищожна по силата на чл.26 ал.2 ЗЗД.Не е осъществен изцяло фактическият състав на сделката ,чието сключване удостоверява нотариалния акт ,поради което тя не може да породи правни последици.Тази нищожност следва да бъде прогласена ,като предявения иск бъде уважен и нот.акт № 82 /1991г следва да се отмени..
Последица от обявяването за нищожна сделката е предявения иск по чл.97 ал.1 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения ,че поради здравословното си състояние при подписване на договора за продажба на апартамента с К.Г.Б. и нот.акт №186 /1990г ищецът продавач не е съзнавал свойството и значението на извършеното и като се иска признавана на недействителност на сделката съдът да постанови решение с което да признае за установено ,че ищецът е собственик на апартамента –предмет на делото.
Този иск е предявен не само срещу К.Б. ,но и срещу С.П.И. и Т.В.И. .
По отношение на ответници С.П.И. и Т.И. закупили от несобственик имота намира приложение разпоредбата на чл.17 ал.2 ЗЗД .По силата на нот.акт №82 т.ХІ д.2013 /1991г К.Б. продава на С.П.И. апартамента,находящ се на ул.К. № 5 -предмет на спора за сумата от 8781 лв
Съдебната практика трайно приема ,че на действителния собственик са противопоставими правата ,които трето лице е придобило върху вещта ,макар и чрез валидна правна сделка ,но от несобственик.
Обстоятелството ,че придобивната сделка от несобственик е нищожна не означава ,че придобитите с нея права от трети лица са непротипоставими на действителния собственик .Съгласно ал.2 чл.17 ЗЗД правата ,които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение се запазват ,освен ако се отнася до права върху недвижими имоти ,придобити след вписването на иска за установяване на привидността.Исковата молба е вписана през м.04. 2006г ,за което има поставен печат от службата по вписване , а покупко продажбата на недвижимия имот-апартамент на ул К. 5 с нот акт 82 /1991г е извършена на 26.02.1992г т.е преди извършеното вписване на исковата молба поради което искът по чл.97 ал.1 ГПК/отм/ предявен срещу тези ответници ,следва да се отхвърли .
Пред първата инстанция трето лице -помагач реализира деловодни разноски 370 лв-депозит за експертизи ,а ищецът пред настоящата 150 по договор за правна помощ .
При този изход на делото съдът ще осъди К.Б. да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 93.96лв , а на И. П.Д. сумата от 150 лв на осн.чл.78 ал.1 ГПК .
При този изход на делото Софийски Градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение от 23.03.2009г по гр.д. №5266 /2006г на СРС 27 с-в и вместо него постанови
ПРОГЛАСЯВА нищожността на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД на подписаните между И.П.Д. ЕГН ********** *** като подавач и К.Г.Б. **** договор за продажба на недвижим имот ,а именно
договор ,обективиран в нотариален акт № *** т.ХХХХХІІІ д.9441/90г с който е продаден апартамент ,находящ се на първи етаж в двуетажна сграда А към ул.К. № 5 гр.С. ,застроен на 93.89 кв.м състоящ се от спалня ,кабинет ,хол ,кухня ,антре ,баня ,клозет ,таван целият над апартамента с размери 8.30 на 7.80 с приспадащите му се 45 /100 ид части от общите части на сградата А ,вкл и сервизните му на апартамента и мазета антрета ,площадки и стълбище вътре и вън ,както и за тавана ,а така също 33/100 ид.части от цялото место съставляващо имот № 17 кв.28 по плана на С. зона В 17 при съседи на апартамента от долу А. Хр.Д. ,от страни Х.Б. и Д.П. за сумата от 8781 лева
ОТМЕНЯ нотариален акт № 186 т.ХХХХХІІІ д.9441 /90г издаден на десети декември хиляда деветстотин и деветдесета година от І нотариус при Софийска нотариална служба при ІІ РС Д. Г..
ПРИЗНАВА за установено спрямо К.Г.Б. ЕГН ********** , че И.П.Д. ЕГН ********** действащ чрез попечителя А.И.Д. притежава право на собственост върху апартамент ,находящ се на първи етаж в двуетажна сграда А ,към ул.К. № * гр.С. застроен с площ 93.86 кв.м .
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.И. ЕГН ********** действащ със съгласието на попечителя А.И.Д. *** установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм/срещу С.П.И. и Т.В.И. *** .
ОСЪЖДА К.Г.Б. ЕГН ********** на осн.чл.78 ал.1 ГПК да заплати на И.П.Д. ЕГН ********** действащ със съгласието на попечителя А.И.Д. сумата от 150 /сто и петдесет лева /,на В.М.Р. –сумата от 270 /двеста и седемдесет лева / ,а по сметка на Софийски Градски съд сумата от 93.96 /деветдесет и три лева 96 ст /дължима държавна такса .
Решението е постановено в присъствието на трето лице помагач В.М.Р. .
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от уведомлението до страните с касационна жалба по реда на чл.280 ГПК.
Председател: Членове :