№……..
12.04.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 885 по описа за 2021 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
с вх. № 559/23.04.2020 г. от
Териториална дирекция на НАП – Варна, чрез Маргарита Руменова Господинова -
главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, сл. адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“, № 128, сл. тел: 052/360-820, упълномощена с Пълномощно №
25/29.01.2020 от Изпълнителния директор на НАП срещу „М.П.“ ЕООД, *** 9143,
СТОПАНСКИ ДВОР, представлявано от ПЛАМЕН ЖИВКОВ БОРИСОВ и „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ *********, адрес: обл. Варна, община Аксаково, гр. Игнатиево 9143,
СТОПАНСКИ ДВОР, представлявано ВАСИЛ ОГНЯНОВ ВАСИЛЕВ, с която е предявен иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т.3 от ДОПК съдът да обяви за недействителна спрямо
държавата следната сделка: Непарична вноска, обективирана в Дружествен
договор/устав/, публикуван в TP на 29.09.2015г., с който ВАРНАПАК /МАРИНАПАК/
ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя си Васил Василев, апортира в капитала на
ВАРНАПАК /ВАРНАПАК ВАРНА/ ООД, ЕИК *********, следния
недвижим имот собственост на дружеството, а именно: ЗЕМЯ, с площ 3,014 дка,
осма категория, с начин на трайно ползване -стопански двор, находяща се в
землището на с. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, в местност „САЯЧАЛА,
представляваща имот № 089058, съгласно скица № К04338/16.04.2015, с ЕКАТТЕ
32278.089058, по плана на гр. Игнатиево, при граници на имота: имот №
089057-стопански двор, имот № 089054-стопански двор, имот № 089044-стопаски
двор, имот № 089038-стопаски двор, имот № 089110-стопаски двор, имот №
089032-стопаски двор и имот № 089031 ,-стопански двор, като недвижимия имот е
образуван от имот № 089055, който от своя страна е образуван от парцел
XXVIII/двадесет и осми/. Апортът е вписан в Агенция по вписванията, служба по
вписванията - гр. Варна, на 20.10.2015г., вх. рег. № 24166, том 64, акт. № 114,
№ от описна книга 3328/20.10.2015г.
Обстоятелства, на които се основава
искът:
Ищецът излага в исковата молба, че със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-ОЗОООЗ
15004933-020-001/29.06.2015, връчена по електронен път на 30.06.2015г., започнало
ревизионно производство, срещу „ВАРНАПАК“ ЕООД, за установяване на задължения за данъци /ДДС и
корпоративен данък/. Производството завършило с издаването на PA №
Р-03000315004933-091-001/28.12.2015г. Същият бил надлежно
връчен по електронен път на 05.01.2016г, и е влязъл в сила, с
размер на установените задължения 31 935
лв., към датата на издаването му. Срещу задълженото лице „ВАРНАПАК“ ЕООД било
образувано изпълнително дело № *********/2016г. за събиране на публични
вземания, освен по описания ревизионен акт, а също и за задължения по
декларации обр. 6, за периода 02.2014 - 09.2015, общият размер на които възлиза на 56 618лв.
към датата на съобщението за доброволно изпълнение. С решение на едноличния
собственик на капитала, вписано в TP на 29.12.2015г, името на дружеството било променено от „ВАРНАПАК“ ЕООД на „М.П.“
ЕООД.
При извършена проверка, относно наличието на движимо и
недвижимо имущество, собственост на длъжника, годно за обезпечаване и
погасяване на задълженията, се установило извършване на редица разпоредителни
сделки, сключени след връчването на ЗВР /30.06.2015г /,
с които „МАРИНА ПАК“/ „ВАРНАПАК“ ЕООД, чрез управителя си Васил Огнянов
Василев, апортира цялото си налично имущество в капитала на три дружества.
Едноличен собственик на капитала им е същият Васил Огнянов Василев.
Твърди, че по данните от TP се установяват следните
факти:
При учредяването си „ВАРНАПАК ВАРНА“ е ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик на капитала, в размер на 5000
лв. - Васил Огнянов Василев. С негово решение, от 06.08.2015г., бил изменен дружественият договор и бил увеличен капиталът на
дружеството с 84 400
лв., представляващи стойността на непарична вноска, внесена от новоприетия
съдружник „ВАРНАПАК“ ЕООД /“М.П.“ ЕООД, действащо чрез управителя си Васил
Огнянов Василев. Промяната била публикувана в TP на 29.09.2015г.
Предмет на апортната вноска бил следният недвижим имот: ЗЕМЯ, с площ 3,014
дка, осма категория, с начин на трайно ползване -
стопански двор, находяща се в землището на с. Игнатиево, община Аксаково,
област Варна, в местност „САЯЧАЛА, представляваща имот № 089058, съгласно скица № К04338/16.04.2015, с ЕКАТТЕ 32278.089058, по плана на гр. Игнатиево, при граници на имота: имот №
089057-стопански двор, имот № 089054-стопански двор, имот №
089044-стопаски двор, имот № 089038-стопаски двор имот №
089110-стопаски двор, имот № 089032-стопаски двор и имот № 089031,-стопански двор, като недвижимия имот е образуван от имот № 089055, който от своя страна е образуван от парцел XXVIII/двадесет и осми/. Апортната вноска е надлежно вписана в Служба по
вписванията - гр. Варна на 20.10.2015г.
Видно от оценителната експертиза, назначена и
изготвена по реда на чл. 72, ал. 2
от ТЗ, публикувана в TP, пазарната цена на описания
имот в гр. Игнатиево е 84 400
лв.
С решение на едноличния собственик на капитала,
вписано в TP на 20.03.2020г, името на
дружеството било променено от „В.В.“ ЕООД на
„ВАРНАПАК“ ЕООД.
Излага доводи, че съгласно разпоредбите на чл. 216,
ал. 1, т. 3 от ДОПК, по отношение на
държавата са недействителни сделките, сключени след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, при които са осъществени непарични вноски на имуществени
права на длъжника. Сочи, че в конкретния случай е безспорно, че процесната
сделка е изповядана след датата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, а именно 30.06.2015г. Връчването на заповедта е
редовно осъществено по електронен път, по см. на чл. 30,
ал. 6 от ДОПК. От извършената ревизия били установени
публични задължения, изброени изчерпателно в издадения PA №
Р-ОЗОООЗ15004933-091-001/28.12.2015 г. Същият бил надлежно връчен
по електронен път на 05.01.2016г. и е влязъл в сила, с размер на установените
задължения 31 935
лв., към датата на издаването му. Непосредствено след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия, управителят на „ВАРНАПАК“/“МАРИНАПАК“/
ЕООД - Васил Василев предприел действия по отчуждаване на
наличното недвижимо имущество като го апортирал в капитала на друго свое
дружество, а именно „ВАРНАПАК ВАРНА“, понастоящем „ВАРНАПАК“ ЕООД. Апортът бил
редовно вписан в дружествения договор, наред с увеличението на капитала и
приемането на нов съдружник. Договорът бил публикуван в Търговския регистър, а
апортът е редовно вписан в книгите по вписвания на имотния регистър на Агенция
по вписванията - Варна.
Във връзка с изпълнението било извършено пълно
проучване на имущественото състояние на задълженото лице като не било установено
никакво годно за обезпечение движимо имущество. На наличните банковите сметки
били наложени запори, но няма авоари по тях. Цялото недвижимо имущество било
отчуждено в кратък период, непосредствено преди издаването на РА, чрез
апортирането му в капитала на търговски дружества, собственост на управителя
Васил Василев. Търговските сделки били сключени между свързани лица, по см. на § 1,
т. 3, б. „г“, „м“ от ДР на ДОПК. Същият е прехвърлил
дяловото си участие и се е оттеглил от управлението на „М.П.“ ЕООД. На
декларирания адрес за кореспонденция няма юридическо лице, с такова
наименование. Връзка с настоящия управител няма. Няма никакви постъпления по
изпълнителното дело.
Всички гореописани действия, а именно отчуждаването на
цялото реално съществуващо имущество чрез апортирането му в капитала на друго
дружество, уврежда интересите на взискател като възпрепятства удовлетворяването
на публичните вземания и фиска.
В срока за
отговор не е постъпил такъв от ответника „М.П.“ ЕООД,
ЕИК103800226.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК *********, в който излага становище за неоснователност на предявения иск, като
излага следното:
Намира, че фактическият състав на чл.216, ал.1, т.3 от ДОПК не е осъществен, тъй като в нормата на чл.216, ал. 1, т.3 ДОПК липсва
правилото на чл.135, ал.1, изр.второ от ЗЗД, съгласно което когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. След като такова ограничение липсва в нормата на чл.216, ал.1,т.З ДОПК намира, че не може да се приложи общата норма на чл.135, ал.1, изр.второ ЗЗД и следователно субективният елемент на фактическия състав на чл.216,
ал.1,т.3 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника, като в
този смисъл практиката е последователна /например Решение № 436 от 22.12.2011
г. постановено по гр.дело № 308/ 2011 г. на ВКС, III Г.О. и Решение №104 от
21.02.2008 г. постановено по тьрг.дело № 582/ 2007
г.на I Т.О., в които съдът се е произнесъл общо за необходимостта да се
установи намерението за увреждане./
Твърди, че в настоящия случай не е налице намерение за
увреждане, което обстоятелство се установява от факта, че процесното апортиране
по чл.72 ТЗ е извършено дълъг период след свеждане до знанието за ревизията и
последиците ѝ. Намерение за увреждане би било разпознато в настоящия
случай, ако сделката е реализирана непосредствено след узнаването.
Сочи, че недвижимият имот, който е обект на апортната
вноска, е станал собственост на дружеството „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК *********,
като собствеността се придобива на деривативно основание, а срещу апортната
вноска търговското дружество „М.П.“ ЕООД е получило съответни на номинална
стойност дружествени дялове, като сумата в размер на 84 400 лв. е
адекватната продажна цена на прехвърлените права и няма изменение на общата
стойност на активите на длъжника след извършената непарична вноска. Към датата
на апортната вноска не са били на лице вещни тежести, поради което намира, че
сделката не е била извършена с намерение да се увреди кредитора и липсват
доказателства за това. Твърди, че процесната сделка не е имала за цел да увреди
кредитора.
На следващо място излага, че за да бъде обявена
относителна недействителност на сделка на това правно основание, визирано в
чл.216 ал.1 от ДОПК, продаденото в случая следва да надхвърля полученото, но
значително, какъвто настоящият случай несъмнено не е. Към процесния период е
налице равностойност на престациите.
Отделно излага, че неупражняването на правомощията на
ищеца и бездействието му при обезпечаването на вземанията, които твърди, че има
по отношение на ответното дружество, не следва да влече недобросъвестността на
същото при реализирането на възмездната апортна
сделка и нейната недействителност. Особено като се има предвид, че основната
функция на ревизионния акт като правен инструмент, е да послужи като
изпълнителен титул, при съобразяване, че съвременната доктрина е категорична,
че данъчните облагателни актове не пораждат данъчно
задължение, тъй като то вече е породено по силата на закона. Несъстоятелно
счита твърдението, че „ВАРНАПАК“ ЕООД се разпорежда недобросъвестно с
имуществото си, за да избегне удовлетворяване на кредитор, тъй като в
настоящата хипотеза публичният взискател, който разполага с изпълнителен титул,
не обезпечава вземането си.
На следващо място възразява, че в конкретния случай, е
налице хипотезата на свързани лица, по смисъла въведен от законодателя в §1,
т.З, б.“д“ от ДР на ДОПК.
На последно място оспорва качеството на Национална
агенция за приходите на кредитор, тъй като счита, че вземането е погасено по
давност.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед за възлагане на ревизия №Р-03000315004933-020-001/29.06.2015 г., на
осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на
„ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с
управител Васил Огнянов Василев за задължения за корпоративен данък от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и Данък добавена стойност за
периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2015 г.
Заповедта
за извършване на ревизията е връчена на
ревизираното лице на посочен от него електронен адрес за кореспонденция с НАП
на 30.06.2015 г.
Издаден
е Ревизионен акт № Р-03000315004933-091-001/28.12.2015 г, който е констатирал
задължения на ревизираното лице в размер на 31935,00 лв. за ДДС. Констатирани
са и задължения за корпоративен данък в размер на 1138,15 лв. за 2014 г., както
и лихва от 23,59 лв. върху главницата в размер на 311,62 лв. за периода от
01.04.2015 г. до 28.12.2015 г.
Същият
е връчен на ревизираното лице по електронна поща на 05.01.2016 г.
Представено
е извлечение от системата на ТД на НАП Варна, от което е видно, че ответникът
„МАРИНАПАК“ ЕООД, ЕИК ********* към 16.04.2020 г. има задължения към фиска в
размер на 358721,89 лв. Същите включват задължения, установени с процесната
ревизия, такива по декларация образец 6 и установени с ревизионен акт
№Р-03000318007066-091-001/10.07.2019 г.
Представен
е дружествен договор на „ВАРНАПАК ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, от който е видно,
че в капитала на дружеството като съдружник с участва „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК
*********, посредством направена непарична вноска на следния недвижим имот:
ЗЕМЯ, с площ 3,014 дка, осма категория, с начин на трайно ползване -стопански
двор, находяща се в землището на с. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, в
местност „САЯЧАЛА, представляваща имот № 089058, съгласно скица №
К04338/16.04.2015, с ЕКАТТЕ 32278.089058, по плана на гр. Игнатиево, при граници
на имота: имот № 089057-стопански двор, имот № 089054-стопански двор, имот №
089044-стопаски двор, имот № 089038-стопаски двор, имот № 089110-стопаски двор,
имот № 089032-стопаски двор и имот № 089031 ,-стопански двор, като недвижимия
имот е образуван от имот № 089055, който от своя страна е образуван от парцел
XXVIII/двадесет и осми/.
Видно
от извлечението от ТР апортът е вписан в В ТР към Агенция по вписванията на
29.09.2015 г., в Служба по вписванията - гр. Варна, на 20.10.2015г., вх. рeг. № 24166, том 64, акт. № 114, № от описна книга
3328/20.10.2015г.
На
„МАРИНА ПАК“, ЕООД, ЕИК ********* е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК на адреса на дружеството, като същото
не е потърсено.
Видно
от вписванията в ТР към АВ е, че „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********* към момента е с
едноличен собственик и управител ПЛАМЕН ЖИВКОВ БОРИСОВ. Същият е придобил
дружествените си дялове от предишния едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството Васил Огнянов Василев, което обстоятелство е вписано
на 29.12.2015 г. На същата дата е вписана и промяна на името на дружеството от
„ВАРНАПАК“ на „МАРИНА ПАК“.
„ВАРНАПАК“
ЕООД, ЕИК ********* е първоначално вписано в ТР на 10.07.2014 г. под
наименованието „ВАРНАПАК ВАРНА“, което е сменено на 20.03.2020 г. на сегашното „ВАРНАПАК“. Първоначално едноличен
собственик на капитала е бил Васил Огнянов Василев. С приемане на нов съдружник
посредством увеличаване на капитала чрез непарична вноска в дружеството е приет
нов съдружник – „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК *********, с дяловото участие от
84 400 лв., което обстоятелство е вписано на 29.09.2015 г. На 12.10.2015
г. новоприетият съдружник „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК ********* прехвърля
дружествените си дялове на Васил Огнянов Василев, като дружеството става отново
ЕООД.
При тази
установеност на фактите съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.3 от ДОПК.
Отменителният иск предоставя на кредитора
правото да претендира обявяването за недействителни спрямо него на действия, с
които длъжникът го уврежда. По своята същност отменителният
иск е средство за защита на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия
длъжник. Основният отменителен иск е уреден в нормата
на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio Pauliana).
Исковете,
уредени в чл. 216, ал. 1 от ДОПК, се явяват специални отменителни
искове по отношение на кредитора държавата/общината. В разпоредбата на чл. 216
от ДОПК е уредена възможността да бъдат признати за относително недействителни
по отношение на държавата сделки или действия на длъжника по публични
задължения, които са сключени след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако
в резултат на ревизията са установени публични задължения.
За
да бъде уважен иск по чл. 216, ал. 1 от ЗЗД, следва да са налице следните
кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: ищецът да има качеството
на кредитор по отношение на длъжника прехвърлител по процесна сделка –
непарична вноска (апорт) на недвижимите имоти; че същото е извършено след
датата на установяване на публичното задължение или съответно след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия.
Съгласно
нормата на чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК,
недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са непарични
вноски на имуществени права на длъжника, направени след датата на установяване
на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.
Съдът
намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав- ищецът е
материално-правно легитимиран да предяви иска по чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В случая се
установява от събраните писмени доказателства, че ищецът държавата има
качеството на кредитор по отношение на длъжника прехвърлител по процесна сделка
– ответника „М.П.“ ЕООД, ЕИК *********, по влязъл в сила Ревизионен акт Р
Р-03000315004933-091-001/28.12.2015 г., който е връчен на длъжника и не е
оспорен в законоустановения срок. Без значение за предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК е размерът на
публичните задължения на ответника "К. " ЕООД към държавата. В случая
се установява наличието на публичните задължения по влезлия в сила Ревизионен
акт Р-03000315004933-091-001/28.12.2015 г., които съгласно представените извлечения от
счетоводните записвания на ТД на НАП Варна са в общ размер на 39160,90 лева.
Неоснователно
е и възражението на ответниците, че вземането на ищеца към ответника „М.П.“
ЕООД, ЕИК ********* е погасено поради изтекла погасителна давност. Съгласно чл.
171, ал. 2 от ДОПК, предвиденият десетгодишен давностен срок започва да тече от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. В случая най-старото неплатено задължение за главница по
ревизионния акт е от 01.01.2014 г. Давностният срок е
започнал да тече, считано от 01.01.2015 г., и
следователно не е изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене.
Отделно
от горното съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 172, ал.2 от ДОПК
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова давност - чл. 172, ал.3 от ДОПК.
Ревизионният акт в конкретния случай е издаден на 28.12.2015 г. С което
давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Същата следва да се
счита прекъсната и с всяко последващо действие по принудително изпълнение на
вземането, каквото завеждането на настоящия безспорно е. Същият е заведен на
02.12.2020 г., или преди изтичането на 5 годишния давностен срок. Като това е
при положение, че в производството по принудително изпълнение на публичното
вземане не са извършвани други годни да прекъснат давността действия, какъв
случаят не е.
В
случая оспорваното действие – непарична вноска на процесните недвижими имоти е
извършена от ответника „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********* в капитала „ВАРНАПАК“ ЕООД,
ЕИК ********* с дружествен договор от 22.07.2015 г. и вписана в Търговския
регистър на 29.09.2015 г. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********* е бил уведомен за
възлагането на ревизията с връчването на 30.06.2015 г. на заповедта за възлагане
на ревизия от 29.06.2015 г. При така установеното съдът намира, че в случая е
налице една от двете алтернативно уредени хипотези по чл. 216, ал. 1 от ДОПК,
че увреждащото действие е извършено след датата на връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, при която са установени публични задължения, т. е. налице
е втората предпоставка от сложния фактически състав на предявения иск.
В
случая са установени публични задължения на прехвърлителя-ответник
„М.П.“ ЕООД, ЕИК ********* с влязъл в сила ревизионен акт въз основа на
извършена ревизия, заповедта за която е връчена на задълженото лице на 30.06.2015
г., т. е. преди датата на атакувания апорт, вписан в Търговския регистър на 29.09.2015
г.
Поради
това ирелевантно е обстоятелството, че ревизионният акт е издаден на 28.12.2015
г., т. е. след датата на вписване в Търговския регистър на непаричната вноска
(апорта) на процесните имоти на 29.09.2015 г.
Извършената
сделка – разпореждане с процесните недвижими имоти чрез внасянето им като
непарична вноска в капитала на друго търговско дружество по реда на чл. 72 от ТЗ, уврежда кредиторовия интерес. Същата води до
намаляване на имуществото на ответника – прехвърлител, върху което може да бъде
насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК за удовлетворяване на
публичните вземания на държавата.
Неоснователни
са доводите на ответниците относно еквивалентността на разменените имуществени
престации – недвижимите имоти като непарична вноска и получените от вносителя
ответник дружествени дялове. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК законодателят не
е поставил изискване да не може да бъде удовлетворена държавата от длъжника по
друг начин, съответно от наличното имущество на длъжника. Внасянето на
непарична вноска в капитала на друго търговско дружество, наред с наличието на
публични задължения, е прието като достатъчно основание за уважаването на иска,
доколкото стойността на придобитите дялове в новоучреденото търговско дружество
зависи от имущественото състояние на това дружество като динамична величина.
Това изключително затруднява удовлетворяването на кредитор от новопридобитите дялове.
Останалите
доводи на ответниците относно наличието на достатъчно имущество на „М.П.“ ЕООД,
ЕИК ********* за покриване на публичните му задължения и относно недоказване на
намерение за увреждане у длъжника „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********* и знание на
ответника „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК *********, касаят други фактически състави на
чл. 216, ал. 1 от ДОПК, съответно чл. 216, ал. 3 от ДОПК, и са без правно
значение за спора по чл. 216, ал. 1, т.
3 от ДОПК, поради което съдът не ги обсъжда.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищеца Национална агенция
по приходите против ответниците "„М.П.“ ЕООД, ЕИК ********* и „ВАРНАПАК“
ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК да бъде обявена за недействителна спрямо
държавата направената непарична вноска (апорт) от ответника длъжник „М.П.“
ЕООД, ЕИК ********* в капитала на ответника „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК *********, по
отношение на следните недвижими имоти: ЗЕМЯ,
с площ 3,014 дка, осма категория, с начин на трайно ползване -стопански двор,
находяща се в землището на с. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, в
местност „САЯЧАЛА, представляваща имот № 089058, съгласно скица № К04338/16.04.2015,
с ЕКАТТЕ 32278.089058, по плана на гр. Игнатиево, при граници на имота: имот №
089057-стопански двор, имот № 089054-стопански двор, имот № 089044-стопаски
двор, имот № 089038-стопаски двор, имот № 089110-стопаски двор, имот №
089032-стопаски двор и имот № 089031 ,-стопански двор, като недвижимия имот е
образуван от имот № 089055, който от своя страна е образуван от парцел
XXVIII/двадесет и осми/е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно
нормата на чл. 84, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса. С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците, които са необходими другари по иска, следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Варна сумата от 115,89 лева
– държавна такса по делото, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК вр. с чл. 71, ал. 2 вр. с 69, ал. 1, т. 4
вр. с ал. 2 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на
делото, настоящият състав намира, че на ищеца следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, което да се вземе предвид при изчисляването на разноските по делото.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на
основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК
по отношение на държавата, по иск на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ против „М.П.“
ЕООД, *** 9143, СТОПАНСКИ ДВОР, представлявано от ПЛАМЕН ЖИВКОВ БОРИСОВ и „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, адрес: обл. Варна, община Аксаково, гр. Игнатиево 9143, СТОПАНСКИ
ДВОР, представлявано ВАСИЛ ОГНЯНОВ ВАСИЛЕВ , извършената от „М.П.“ ЕООД, ЕИК
********* в капитала на „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК ********* непарична вноска
(апорт), обективирана в Дружествен договор /устав/, публикуван в TP на
29.09.2015г. и вписана в Служба по вписванията - гр. Варна към Агенция по
вписванията на 20.10.2015г., вх. рег. № 24166, том 64, акт. № 114, № от описна
книга 3328/20.10.2015г. на следния недвижим имот: ЗЕМЯ, с площ 3,014 дка, осма категория, с начин на трайно ползване
-стопански двор, находяща се в землището на с. Игнатиево, община Аксаково,
област Варна, в местност „САЯЧАЛА, представляваща имот № 089058, съгласно скица
№ К04338/16.04.2015, с ЕКАТТЕ 32278.089058, по плана на гр. Игнатиево, при
граници на имота: имот № 089057-стопански двор, имот № 089054-стопански двор,
имот № 089044-стопаски двор, имот № 089038-стопаски двор, имот №
089110-стопаски двор, имот № 089032-стопаски двор и имот № 089031 ,-стопански
двор, като недвижимия имот е образуван от имот № 089055, който от своя страна е
образуван от парцел XXVIII/двадесет и осми/е
основателен и следва да бъде уважен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „М.П.“ ЕООД, *** 9143, СТОПАНСКИ
ДВОР, представлявано от ПЛАМЕН ЖИВКОВ БОРИСОВ и „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, адрес: обл. Варна, община Аксаково, гр. Игнатиево 9143, СТОПАНСКИ
ДВОР, представлявано ВАСИЛ ОГНЯНОВ ВАСИЛЕВ ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – Териториално поделение Варна, сумата от 200,00 (двеста) лева - разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „М.П.“ ЕООД, *** 9143, СТОПАНСКИ ДВОР,
представлявано от ПЛАМЕН ЖИВКОВ БОРИСОВ и „ВАРНАПАК“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, адрес: обл. Варна, община Аксаково, гр. Игнатиево 9143, СТОПАНСКИ
ДВОР, представлявано ВАСИЛ ОГНЯНОВ ВАСИЛЕВ, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 115,89 лева (сто и петнадесет
лева и осемдесет и девет стотинки) - държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: