РЕШЕНИЕ
№ 1878
гр. Пловдив, 09.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 905 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Н.Н.П., ЕГН ********** ***, срещу Заповед № РД-19-146/14.09.2017г.,
издадена от кмета на район „Централен“ - община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 във
връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ
е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен строеж: “Триетажна жилищна сграда с
идентификатор 56784.520.943,1, в имот частна общинска собственост,
представляващ УПИ I-1695, кв.512 по
плана на Първа градска част - гр.Пловдив, с ИД № 56784.520.943, административен
адрес ул.“Крумово“ № 13 Г.
Жалбоподателката счита оспорения
административен акт за нищожен, неправилен и незаконосъобразен и моли за обявяването
му за нищожен и евентуално за неговата отмяна. Твърди, че е собственик на 1/3
от право на строеж и е с право да подаде искане за издаване на разрешение за строеж.
Твърди, че административният орган не е съобразил обстоятелството,че още през
1978г. е била извършена делба на имот пл.№ 1695,кв.496, като в дял на нейната наследодателка майка й Р.Д.била поставена 1/3 ид.ч. от имота със съответното право на строеж. С
удостоверение на Община Пловдив й било признато правото на строеж и
собствеността върху построените сгради и подобрения в общинския имот. Сградата
била заснета геодезически. С нотариално заверени декларации било декларирано
изграждането преди 1991г., поради което и била налице започнала процедура по
узаконяване и е налице статут на търпимост. Оспорва редовността на връчване на
констативния акт. Възразява и,че дори и да е налице незаконно строителство, то
е за част от сградата,а не за цялата. Прави възражение за това,че жилището е
единствено. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
разноски.
Ответникът, Кмета на район „Централен“-Община
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., моли да се отхвърли жалбата.
Твърди да е налице строеж без строителни книжа, построен изцяло върху общински
терен, който не е търпим. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата
е депозирана до съда чрез общинската администрация на 25.03.2019г. Оспорената
заповедта е връчена на 12.03.2019г. Тоест, правото на жалба е упражнено в
рамките на 14-дневния срок за обжалване.
Жалбоподателката
е адресат на оспорваната заповед и е заинтересовано по смисъла на чл.225а,ал.2
от ЗУТ лице.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
По същество:
От
приложената административна преписка се установява, че при спазване на
разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ за спорния строеж са направени констатации
с Констативен акт № 88от 25.08.2017г.
Прието
е със същия, че спорния строеж е в общински имот, изграден без строителни
книжа. По отношение наличието или не на право на строеж констатации няма. Строежът е описан като триетажна масивна
постройка с приблизителна площ от 50 кв.м., изпълнена със стоманобетонови
елементи и стоманобетонови плочи, с ограждащи тухлени стени, измазана и
боядисана с монтирани дограми и прозорци, свързана с ел. и водоснабдителната и
канализационниа мрежи.
Констативния
акт е връчен на съпруга на жалбоподателката, което само по себе си е нередовно
връчване. Последното е процесуално нарушение, което обаче не е съществено и не
представлява основание за отмяна на оспорваната заповед, още повече,че с
подаването на жалба за жалбоподателката е налице възможност в пълна мяра да
защити правата си.
С
оглед вида на спорния строеж и разпоредбата на чл.225а от ЗУТ издателят на
заповедта е компетентния за издаването й орган . В тази връзка е представена и
заповед № 13ОА556 от 05.03.2013г. на кмета на община Пловдив.
Ето защо съдът приема, че не са налице
процесуални основания за незаконосъобразност, нито за нищожност на оспорвания
акт.
Строежът е описан ясно и недвусмислено,
още повече, че става въпрос за строеж, който е заснет като самостоятелен
кадастрален обект по кадастралната карта и в заповедта изрично е посочен неговия идентификатор.
Моментът на построяване на сградата във
вида, в който е описана в оспорваната заповед не е доказан.
Налице е противоречие между
представените доказателства и твърденията на жалбоподателката.
От една страна, твърди се и е
декларирано, че строежът е извършен през 1991г. Същевременно, в нот.акт № 192,
том 24, н.д. № 8133/96г. на нотариус
Цацарова, като предмет на обективирания договор за дарение е описано паянтово жилище. Тоест, към 1996г. би
трябвало сградата да е именно паянтово жилище,след като е предмет на сделка.
В декларации с нотариална заверка на
подписите на трети лица е декларирано,че жилищната сграда от 50кв.м. –
партер,етаж и мансарда е построена през 1996г. Според събраните по делото
гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите Н.Я.и Н.О.,
строителството на новата къща е приключило през 1996г.
Но в обяснителна записка към разрешение
за строеж № 1 132/12.05.1998г.
за подмяна на съществуващо водопроводно отклонение, се посочва, че в имот пл.№
1695 има едноетажна жилищна сграда, а не триетажна.
Така, единственият сигурен момент, към
който е била построена сградата в настоящия й вид е моментът на одобряване на
КККР през 2004г., когато е даден и идентификаторът на сградата и същата е
заснета като триетажна.
Аргумент за това е, че видно от еспертното
заключение по СТЕ, в кадастралните основи на ПУП-ЗРП от 1994г. и на РУП,одобрен
през 2000г. са отразени само
едноетажни съществуващи сгради за имот № 1695- една масивна жилищна сграда в
североизточния ъгъл, 8 паянтови жилищни сгради и 1 паянтова стопанска
сграда,като нито една от тях не съвпада с конфигурацията на процесната сграда.
От тук и изводът,че се касае за сграда,
която е новоизградена на мястото на премахнати паянтови сгради в момент след
2000г. и до 2004г., когато вече е отразена в КК и КР.
Но, ако за момент на построяване се
приме 2004г., то статут на търпимост изобщо не може да е налице, предвид
нормата на § 127 от ПЗР на ЗУТ.
Ако условно се приеме, че сградата все
пак е била построена до 31.03.2001г., то търпимост отново не е налице, предвид
установеното посредством експертното заключение на вещото лице инж. Р. по
допуснатата по делото СТЕ. Видно от същото е, че действащия застроителен план
за процесния УПИ I- 1695, кв.512 е
одобрен през 1994г. Следователно, това е плана, спрямо който следва да се
изследва допустимостта на строежа към евентуалния момент на извършването и
сега. По предвижданията на този ЗП в имота е предвидено 3-етажно жилищно
застрояване, отдръпнато от уличните регулационни линии от север и северозапад и
съвпадащо с уличната регулационна линия от запад,както и едноетажно обществено
застрояване от север и от северозапад. Същото застрояване е предвидено и по
действащия РУП, одобрен през 2000г.,като е уточнена ширината на едноетажното
обществено застрояване. Процесната сграда попада в очертанията на предвиденото
застрояване,както за предвиденото 3-етажно жилищно застрояване,така и за
предвиденото 1-етажно обществено застрояване, а ъгълът й от североизток видимо
допира или застъпва уличната регулационна линия от север. Последното се
установява и от представеното от самата жалбоподателка геодезическо заснемане,
според което този ъгъл излиза извън УПИ I-1695 и
попада в отреждането за улица извън очертанията на предвиденото застрояване.
След като несъмнено се установява, че сградата
не попада изцяло в УПИ I-1695, северната й
част попада в предвидено по ЗП едноетажно обществено застрояване,а
североизточния ъгъл попада в отреждане за улица, то с това
местоположение и граници сградата няма как да отговаря на предвижданията на
ПУП-ПРЗ действал към момента на изграждането и сега. Фактът на застъпване на
строежа с уличната регулация го прави недопустим изцяло независимо от това, че
част от него попада в очертанията на предвиденото триетажно жилищно
застрояване. Още повече,че друга част попада в очертанията на предвидено
едноетажно обществено застрояване.
От изложеното съдът приема,че не е
налице търпимост на процесната сграда по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
От тук, тъй като в тежест на
жалбоподателката е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни
правни последици, както и твърдяната от нея незаконосъобразност на издадената
заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или
търпимост на извършеното строителство, като такива категорични доказателства за
това, не са представени.
По отношение на възраженията свързани с
наличие на право на строеж, установява се, че такова действително има, но то, видно
от представените за това доказателства – удостоверение от 1991г. на Общински
народен съвет, осмо кметство, се отнася до южна част от западното паянтово
жилище, което в никакъв случай не е идентично с процесната новопостроена
сграда. Последната, най-малко на база на твърденията на самата жалбоподателка,
е изградена след и на мястото на въпросното паянтово жилище и по отношение на
нея не е отстъпвано право на строеж.
Впрочем, наличието или не на право на
строеж няма отношение към законността на строежа, а е от значение за
правоотношенията между собственика на терена и собственика на сградата.
Съдебното решение от 1967г., на което се
позовава жалбоподателката също не води до извод различен от досегашния. Поставянето
в дял на част от имот пл.№ 1695 в полза на наследодателката на
жалбоподателката,без участие на държавата тогава в това производство, може да е
от значение единствено за вещните права върху терена,но не и за законността и
търпимостта на строежа, предмет на настоящото производство.
Липсва нарушение и на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Разпореденото премахване на незаконен строеж
отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителният режим за строежи
е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването
на определни разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните
изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. Мярката
не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси
собственик, който е изряден и стриктно спазва установените нормативни
разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, ал. 1 от
Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима
намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. Ал.
2 на чл. 8 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на
това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично
общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е
осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е
предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без
строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от
Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето на обитателите, предвид
на това, че правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед
осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване
на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна
документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и
което е въведен законово мярката за премахването им.
Следва да се отчитат и правата на
останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда.
Не е налице непосредствено вмешателство
в правото на личен и семеен живот. Съдържанието на последното е съвсем различно
и излиза извън предмета на настоящия спор. Става въпрос за жилище на
жалбоподателя и семейството му, което е само зоната,в която следва да протича
личния и семейния й живот. И тук следва да се отчита извършената намеса дали е
съобразена със закона и дали е пропорционална. Пропорционалността пък следва да
се преценя с оглед наличието на легитимна цел, връзката между тази цел и
предприетите мерки, необходимостта на тези мерки в демократичното общество и
балансът между интересите на държавата и индивида.
Извършването на незаконно строителство
по принцип е правонарушение, засягащо сериозни обществени отношения.
Правонарушението е нетърпим за демократичното общество факт и съответно
отстраняването му е легитимна за администрацията цел, като очевидна е връзката
между тази цел и предприетите мерки,изразяващи се в премахване на незаконното
строителство.
Изискването за извършване на строеж едва
след одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж е
създадено с оглед защита и на живота и здравето на гражданите, вкл. и на
извършващите строежа, доколкото именно само при спазване на строителните
правила и норми, гаранция за което е издаването на разрешение за строеж, може
да се осигурят спазване на безопасно изграден строеж, при съобразяване с всички
съществуващи правила за стабилност, здравина и устойчивост на същия. И тук е
балансът между интересът на държавата и индивида.
Разпоредбите на ЗУТ позволяват
запазването на незаконен строеж в случай, че същият е търпим, като се проверява
допустимостта му или към нормативите по време на извършването му, или към
настоящия момент. Не се установи процесния строеж да е търпим, следователно той
е в такова противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията,
които не позволяват запазването му.
Изложеното означава спазването на всички
предпоставки за обосноваване наличието на пропорционалност.
Освен това, тъй като извършването на
незаконен строеж представлява правонарушение, то логично е извършителят му да
носи последиците от него, т.е. да остане без жилище при събарянето му, след
като е изградил същото без да потърси разрешение за това. След като са изразходвани
и е имало налични средства за строителството, то би трябвало да се предвидят
такива и за неговото разрешаване. Това предполага създаването на жилище в
населено място с отнапред разписани правила за устройство на територията.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че оспорваната заповед е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона, и следва да бъде оставена в сила като
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на правния спор на
ответния административен орган следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което при приложение на чл.78 ал.8 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за правната помощ, е в размер на 100 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Н.Н.П.,
ЕГН ********** ***, срещу Заповед № РД-19-146/14.09.2017г., издадена от кмета
на район „Централен“ - община Пловдив, с
която на основание чл. 225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен
строеж: “Триетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.520.943,1, в имот
частна общинска собственост, представляващ УПИ I-1695,
кв.512 по плана на Първа градска част - гр.Пловдив, с ИД № 56784.520.943,
административен адрес ул.“Крумово“ № 13 Г.
ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати на
община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен
съдия: