РЕШЕНИЕ
№ 2650
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120102550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
“Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ........................,
представлявано от М. С. и Д. К. К. , срещу М. И. А., ЕГН **********, с адрес ............., с
която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на
сумата от общо сумата от 347,28 лева (триста четиридесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки), включваща сумата от 177,21 лева, дължими по договор за услуга интернет за
дома от 18.07.2019 г. с предпочетен номер ..................., по договор за услуга интернет за
дома от 10.02.2020 г. с предпочетен номер ...................... и по договор за мобилни услуги от
18.07.2019 г. с предпочетен номер ...................., както и сумата от 170,07 лева неустойки,
както следва: по договор за услуга интернет за дома от 10.02.2020 г. с предпочетен номер
...................... – 49,98 лева; по договор за мобилни услуги от 18.07.2019 г. с предпочетен
номер .................... – 120,09 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 01.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. №
649/2022 г. на БРС.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на телекомуникационни
услуги по договор за услуга интернет за дома от 18.07.2019 г. с предпочетен номер
..................., по договор за услуга интернет за дома от 10.02.2020 г. с предпочетен номер
...................... и по договор за мобилни услуги от 18.07.2019 г. с предпочетен номер
..................... Твърди се, че ответникът не е изплатил задължението си за плащане на
потребените услуги, уговорените абонаментни такси и не е върнал предаденото му
устройство WiFi рутер. Също така се твърди, че между страните е сключен и договор за
лизинг за закупуване на устройство ................. Поради неизпълнение от страна на длъжника
1
ищецът е прекратил едностранно договора и е начислил неустойка – дължима поради
предсрочното прекратяване на договора в размер на дължимите абонаментни такси за
съответната сим-карта до изтичане на срока на договора или в общ размер на 107.05лв.,
сумата от 63.02лв. – представляваща разликата между цената на устройството без абонамент
и преференциалната цена по договора, както и неустойка за невърнатото устройство WiFi
рутер – в размер на 96лв. Останали са също така неплатени задължения за предоставени
услуги в размер на 81.21лв. Претендират се направените разноски. Ангажирани са писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е депозиран писмен отговор
от ответника. Същият не се явява в съдебно заседание, не изразява становище.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 649 / 2022 г. по описа на ЯРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 347.28
лв. – главница, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. В указания срок на основание чл. 415, т. 2 ГПК,
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, в размер на 315.60 лв., който
настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице
предпоставките за това установени в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно на страните да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Бургаски районен съд намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
От представените с исковата молба доказателства може да се направи обосновано
предположение за това, че страните са били в облигационни правоотношения, по които
ищецът като изправна страна е изпълнил задължението си по договора за мобилни услуги и
договор за лизинг. Ето защо предвид, липсата на данни за погасяване на задълженията,
съдът намира, че от представените доказателства може да се направи обоснован извод за
вероятната основателност на предявения иск за плащане на сумата от общо 347.28 лв.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и
негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от
непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест
на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в
2
настоящото производство, съобразно представения списък, а именно сумата от 125 лв.,
представляващи заплатена държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение, както и
разноските по ч.гр.д. № 649/2022 г. на БРС в общ размер от 385 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. А., ЕГН **********, с адрес
............., че в полза на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ........................, представлявано от М. С. и Д. К. К. , съществува вземане в
размер на сумата от общо 347,28 лева (триста четиридесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки), включваща сумата от 177,21 лева, дължими по договор за услуга интернет за
дома от 18.07.2019 г. с предпочетен номер ..................., по договор за услуга интернет за
дома от 10.02.2020 г. с предпочетен номер ...................... и по договор за мобилни услуги от
18.07.2019 г. с предпочетен номер ...................., както и сумата от 170,07 лева неустойки,
както следва: по договор за услуга интернет за дома от 10.02.2020 г. с предпочетен номер
...................... – 49,98 лева; по договор за мобилни услуги от 18.07.2019 г. с предпочетен
номер .................... – 120,09 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 01.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. №
649/2022 г. на БРС.
ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, с адрес ............., да заплати на “Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ........................,
представлявано от М. С. и Д. К. К. , сумата от 485 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева)
представляващи направените по делото разноски, както и сумата от 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева) представляващи направените разноски по ч.гр.д. 649/2022 г. на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3