РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Благоевград , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500051 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадени от Т. С. Р., чрез
пълномощника й въззивна жалба против решение № 2365/16.6.2020 г.,
постановено по гр.д. 1064/2018 г. по описа на РС-Р. и частна жалба против
определение № 504497/10.11.2020 г., постановено по същото дело по реда на
чл. 248 ГПК.
Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно. Сочи, че РС
е изготил непълен доклад в нарушение на чл.146 ГПК, поради което иска да й
се укаже доказателствената тежест за фактите по възражението, което е
направила, за да ангагжира доказателства. Счита решението за необосновано
като оспорват направения анализ от съда на свидетелските показания на
разпитаната свидетелка. Изразява становище, че ищецът следва да докаже
факта, че тя е живяла в обекта повече от 30 дни.
Постъпила е и частна жалба против определението постановено от РС
по реда на чл. 248 ГПК по отношение на разноските.
Насрещната страна в пространни отговори по двете жалби е изложила
съображения за несъстоятелност на доводите в жалбите.
БлОС счита въззивната жалба срещу решението за допустима.
Подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на атакуване съдебен
1
акт.Постановеното решение е валидно и допустимо.
За преценка основателността на доводите в жалбата, въз основа на
събраните доказателства и закона, БлОС счита за установено следното:
Видно от нотариален акт № 138/2008 г. Т. Р. е собственик на закупения
от нея на 12.3.2008 г. апартамент 317, в степен за завършеност груб строеж,
със ЗП 39,43 кв.м, ведно с 0.678% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, който процент се равнява на 7.04 кв.м. като площта на
апартамента ведно с общите части възлиза на 46,47 кв.м., като апартамента е с
идентификатор № 61813.456.1.3.45.
Апартаментът се намира в сграда „А. к.“ – средно етажно
застрояване, намираща се в м. „И., изградена в поземлен имот с
идентификатор № 61813.456.1.
Управител на етажната собственост на сградата е А. Х.П.
На проведено на 28.12.2012 г. Общо събрание на собствениците и
обитателите в Етажната собственост са взети единодушно решения от 64,73%
ид.ч. от общите части на сградата по точки 1-6 от дневния ред. Според тях
месечното възнаграждение на управителя е 1 000 лв., а на контрольора на
дейността на управителя – 700 лв., които следва да се плащат до последно
число на текущия месец. За изпълнението им е решено да се заплаща месечно
от всеки самостоятелен обект в сградата по 8.30 лв. за възнаграждението на
управителя и по 5.80 – за това на контрольора. Решено е още да се заплаща
ежемесечно от всеки самостоятелен обект в сградата месечна такса за
поддръжка, която се определя съгласно разгърнатата застроена площ на всеки
обект, умножена по 2.40 лв. с включено ДДС, както и да се набират
ежемесечни вноски от собствениците в размер на 5.60 лв. за квадратен метър
от всеки самостоятелен обект в сградата, съобразно идеалните му части от
общите части на етажната собственост за фонд „Ремонт и обновяване“. Двете
такси е решено да се дължат до 10 то число на текущия месец.
Протоколът от проведеното общо събрания е поставен видно от
съставения за целта протокол от 4.1.2013 г., на основание чл. 16, ал. 7 от
ЗУЕС, удостоверяващ поставянето му на същата дата на двата входа на
сградата.
Съставен е и протокол от 5.3.2013 г. на същото правно основание -
чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС - за поставените на същата дата съобщения на двата
входа с данни за специалната банкова сметка, по която да се превеждат
дължимите от етажните собственици суми.
От назначената експертиза се установява, че общият размер на
задължението за апартамента на Р. № 317 за периода от 11.10.2015 г. до
21.09.2018 г. е 5 820 лв., включващ 298,80 лв. възнаграждение на управителя
на ЕС; 87 лв. възнаграждение на контрольора на управителя на ЕС; 4 015,08
2
лв. с ДДС такса за поддръжка на общите части и 1 419,12 лв. такса за фонд
„Ремонт и обновяване“.
Експертът е изчислил, че лихвата за периода 11.10.2015 г. до 21.09.2018
г. възлиза общо на 887,18 лв. Доводи в жалбата срещу изчисленията на
експерта няма.
От разпитания по делегация свидетел от Районния съд в М. е
видно, че когато свидетелката А. Н. - Е. била през 2012 г. в жилището на Р., то
не е било обзаведено, както и че от 2015 до 2018 г. г-жа Р. никога не е била
там.
По доводите в жалбата:
Тезата в жалбата на ответницата, че РС не е изпълнил задължението си
по чл. 146 ГПК за съставяне на пълен, точен и правилен доклад, тъй като
направения такъв е бланкетен, поради което е поискано БлОС да даде
указания за релевантните факти и попълване на делото с необходимия
доказателствен материал е несъстоятелна.
Според т. 1 от ТР 1/2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК макар
регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване
на делото да е императивна и неспазването й да води до нарушение на
съдопроизводствените правила, то дори позоването от страната на такива
оплаквания във въззивната жалба или отговора да се прецени от въззивният
съд за основателни, то той не извършва нов доклад по смисъла и в
съдържанието, уредено по чл. 146, ал. 1 ГПК. Въззивният съд само указва на
страните необходимостта от доказване на релевантните факти. В случая това,
според БлОС не е необходимо, тъй като ответницата пред РС и
жалбоподателка във въззивното производство - е направила възражение с
отговора на исковата молба за недължимост на претендираните от нея суми
на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, сочейки, че не е обитавала имота в
продължение на 30 дни, за който факт изрично е посочила, че ангажира
свидетелски показания, каквито са и събрани – разпит по делегация на
свидетел, от РС-Мюнхен.
В контекст на изложеното дори БлОС изрично да разпредели
доказателствената тежест за този факт на ответницата, то това няма да има за
последица възможност за нея за нови доказателства /каквато е целта й
предвид особеното искане в жалбата/, именно защото тя е ангажирала такива
за установяване на факта пред РС. Дали с тях е установен същия е
правомощия на съда, като мотивите му за това в акта по същество /в
решението/, където се преценява доказателствената стойност на събраните
доказателства, не е основание за допускане от по-горната инстанция и на
други доказателства за установяването му. Причина по см. на чл. 266, ал. 3
от ГПК за допускане на доказателства за първи път във въззивното
производство е ако нарушенията на първата съдебна инстанция по доклада са
осуетили възможността на страната да посочи относими по делото
3
доказателства. В случая неуказването на страната за доказателствената тежест
за конкретния факт от РС за необитаване на имота, очевидно не е осуетило
възможността й да ангажира доказателства за него.
След като страната се е позовала на правната възможност по чл. 51, ал.
2 ЗУЕС да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, тъй като е
пребивавала в имота не повече от 30 дни за една календарна година, в нейна
тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди в т.ч. както
личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или
обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства,
изключващи възможността обектът да е бил обитаван – така е прието в опр.
264/6.4.2021 г. на ВКС по гр.д. 3899/2020 г., 3-то г.о. Според БлОС по делото
няма категорични доказателства имотът да не е обитаван. Свидетелските
показания не са достатъчни за доказване на същия, тъй като няма пречки
имотът да се обитава не само лично от ищцата, а и от други лица, на които тя
като собственик е разрешила. Необзавеждането му при закупуването му през
2008 г. не доказва, че такова е състоянието му и почти 7 години по-късно -
през процесния период м. октомври,2015 г. - м. септември 2018 г. Ето защо
доводите в жалбата са несъстоятелни и не могат да обосноват
незаконосъобразност на атакувания акт.
Етажната собственост, на изградената в поземлен имот с
идентификатор № 61813.456.1 сграда “Апартаментен комплекс“, в която Р. е
собственик на апартамент № 317 - не е учредила сдружение за управление,
поради което е неперсонифицирана и като такава се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез взети от него решения. Те според
решение № 39/19.2.2013 г. на ВКС по гр.д. № 657/2012 г.по чл. 290 от ГПК за
техния характер представляват особен вид многостранни актове, насочени
към постигане на общ цел. Законът ЗУЕС урежда специална процедура за
вземането им, като регламентира начина на свикване, състав, кворум,
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание
за действителността на решенията и за тяхната законосъобразност.
Специфичен е възможния контрол от съда за тяхното спазване, като е
ограничен със срок за предявяване на иск по чл. 40 от ЗУЕС. Затова и извън
този срок не може да се иска отмяната им като незаконосъобразни или пък
нищожни. С изтичането на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС се преклудира
всякаква възможност за сезиране на съда с искане да подложи на проверка
взетите от общото събрание на етажните собственици решения. С оглед така
приетия от съдебната практика характер на решенията на общите събрания на
етажните собственици, съдът намира за недопустими възраженията на ищцата
срещу тях.
С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5, т. 7 и т.10, б. „м" от ЗУЕС
законодателят е вменил на ОС на ЕС правомощието да взема решения за
определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата; за определяне размера на
паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване" и по други въпроси,
4
свързани с управлението на общите части.
Видно от нормата на чл. 6, ал. 1 , т.т. 8, 9 и 10 ЗУЕС, собствениците са
длъжни да изпълняват решенията, взети от органите на управление на
етажната собственост.
По настоящото делото ищецът е доказал, че ответникът е собственик на
обект в етажната собственост и че са налице решения на Общото събрание за
заплащане на претендираните суми. Ответникът не доказа, обстоятелствата по
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, изключващи отговорността му.
Ето защо уважаването от РС на предявения иск за дължимите
суми, въз основа на решения на Общото събрание на етажната собственост
следва да се потвърди. Ответницата не отрича неплащането на същите.
С оглед изхода на делото на въззиваемия не се следват разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй макар и да са
уговорени не се представят доказателства за тяхното реално плащане при
отчитане уговорения начин на плащане - по банков път.
По частната жалба срещу определение № 504497/10.11.2020 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Частната жалба, БлОС счита за допустима – подадена е в срок, от
страна с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.
Същата е неоснователна. Доводите в същата не сочат на различен
резултат от постановения от РС за оставяне без уважение на молбата на Т.Р.
за намаляване размера на разноските.
Доводът в жалбата срещу размера на присъдените разноски в полза на
ищеца по прекратения инцидентен иск, предявен от Р. срещу него е
неотносим и недопустим, тъй като е видно, че прекратителното определение
и определението, с което за прекратяването са разпределени разноски в полза
на ищеца в размер на 600 лв. и двете, постановени от РС в проведеното
открито с.з на 12.6.2019 г., като по отношение на разноските РС се е
произнесъл и с определение 3408/19.7.2019 г. по изрична молба на Р. по чл.
248 ГПК - са влезли в сила след обжалването им пред БлОС, като на ищецът е
издаден и изпълнителен лист. Извода за недопустимостта следва от чл. 81 и
чл. 248 ГПК.
Доводът, че не е следвало да се прилага чл. 2, ал. 5 от Наредба
1/2004 г., според която възнаграждението се определя съобразно вида и броя
на предявените искове, за всеки един от тях отделно, БлОС не споделя
предвид ясното и конкретно съдържание на самата норма, с която РС се е
съобразил. БлОС не счита размерите за прекомерни, като страните нямат
задължение да уговарят непременно минималните размери, визирани в
Наредбата. Абсолютно несъстоятелно се твърди, че разноските за преводите
на книжата за целите на съдебното производство не подлежат на присъждане.
5
Според чл. 78 ГПК заплатените разноски по производството се присъждат, а
такива според БлОС са очевидно и разноските за преводи на книжата по
делото. Ето защо определението на РС постановено по реда чл. 248 ГПК също
следва да се потвърди.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 2365/16.6.2020 г. и определение №
504497/10.11.2020 г., постановени по гр.д. 1064/2018 г. по описа на РС-Р.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6