О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…….../……..2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в закрито заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Исмал
въззивно търговско дело №
1081 по описа за 2019 год.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба, депозирана от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, действащ чрез процесуалния си представител мл. адв. Петър Панайотов, срещу решение № 2092/15.05.2019 г., постановено по гр. дело № 17204
по описа за 2018 год. на Районен съд - Варна, 7-ми съдебен състав,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 2530/07.06.2019 г., постановено
по горепосоченото гражданско дело от РС-Варна, 7-ми съдебен състав, по чиято
сила въззивникът, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, е осъден да заплати на С.Л.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв. Й.А.,
сумата от 3464,96 лева, частичен иск от целия в размер на 4182,98 лева, представляваща
дължим остатък от обезщетение за имуществени вреди на л.а «***» с рег. № ***,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 06.09.2018 г. около 21,30 ч. в гр.
Варна на кръстовището на ул. „Хан Кубрат” и ул. „Добрин Василев“, причинено по
вина на водача на л. а. «***» с рег. № ***, застрахован при въззивника
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/06/118002269676, със срок на валидност 09.08.2018 г.- 08.08.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението,
както и сумата в размер на 855,60 лева,
представляваща сторени пред първоинстанционния съд,
съдебно-деловодни разноски.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за това, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение
на материалния закон и несъответствие между приетите от съда за установени
фактически положения и събрания и проверен по реда на ГПК доказателствен
материал.
Въззивникът счита, че причинно-следствената връзка
между настъпилите вреди и противоправното деяние не е
установена по несъмнен начин. Поддържа, че констативният протокол не се ползва
с обвързваща съда материално доказателствена сила, досежно механизма на настъпване на ПТП, поради което същият
не е изяснен по безспорен начин.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел възражението за съпричиняване за неоснователно. Сочи, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, доколкото
въззиваемата страна със своето поведение, обективно е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, след като увреденото МПС е
паркирано непосредствено преди процесното кръстовище
на ул. „Хан Кубрат“ и ул. „Добрин Василев“, а именно – на 3 метра от
кръстовището, вместо на 5 метра, каквито са нормативно установените изисквания,
обективирани в разпоредбите на ЗДвП.
Наред с изложеното, въззивникът оспорва и начина, по който е определено
обезщетението, като навежда доводи за това, че първоинстанционният
съд неправилно е определил същия по пазарни цени за оригинални части и е
възприел методиката на въззиваемия относно определяне
на средната пазарна цена на труда за региона. Счита, че не се доказва по
безспорен начин, че увредените части са оригинални и твърди, че посочените от въззиваемата страна автосервизи не могат да бъдат обективен
критерий при определяне на средната пазарна цена на труда.
Моли съда да отмени
обжалваното решение, като отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. В условията на
евентуалност моли съда да отчете съпричиняването от
страна на въззиваемия и да постанови решение при
намаляване на застрахователното обезщетение с ½ /една втора/.
Претендира и
сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба. Въззиваемата
страна счита, че въззивната жалба е
процесуално допустима, но навежда доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че
направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат следва да се остави без уважение, доколкото поведението на
увреденото лице не е в пряка причинно-следствена връзка с щетите по процесното МПС. Наред с изложеното въззиваемата
страна твърди, че възражението относно начина на определяне на
застрахователното обезщетение е неоснователно. Счита, че по делото е безспорно
установен фактът, че увредените части са оригинални.
Моли за потвърждаване на съдебното решение и
претендира съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали
искания по доказателствата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса.
Съобразно
преценката за допустимост на производството и на
основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна
жалба
на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу решение № 2092/15.05.2019 г., постановено по гр. дело № 17204 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 7-ми съдебен състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение № 2530/07.06.2019 г., постановено по горепосоченото гражданско дело от РС-Варна,
7-ми съдебен състав, по чиято сила въззивникът, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
е осъден да заплати на С.Л.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 3464,96 лева, частичен иск от
целия в размер на 4182,98 лева, представляваща дължим остатък от
обезщетение за имуществени вреди на л.а «***» с рег. № ***, настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 06.09.2018 г. около 21,30 ч. в гр. Варна на
кръстовището на ул. „Хан Кубрат” и ул. „Добрин Василев“, причинено по вина на
водача на л. а. «***» с рег. № ***, застрахован при въззивника
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/06/118002269676, със срок на валидност 09.08.2018 г.- 08.08.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението,
както и сумата в размер на 855,60 лева,
представляваща, сторени пред първоинстанционния съд,
съдебно-деловодни разноски.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 1081/2019
г. по описа на ОС-Варна, ТО, II въззивен състав за 25.09.2019 г. от 14:30 часа,
за която дата и час да
се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника се връчи
и препис от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :