Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 5550 по описа за 2020г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от „Банка ДСК“ АД
гр.София /правоприемник на „С.Ж.Е.“ АД/ против Ж.Г.С. обективно съединени
искове по чл.422 ГПК за установяване вземанията за сумата 680 228.39
евро-главница по договор за револвиращ кредит за
оборотни средства № 62/17.12.2014г. и за сумата 7862.10 евро-лихва за забава за
периода 30.07.2019г.-26.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от 01.10.2019г. до изплащането, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 15706/2019г. по описа на РС-Пловдив.
Твърденията на ищеца са за сключен с „А.Х.И.“ ЕООД на
17.12.2014г. договор за револвиращ кредит за оборотни
средства, по силата на който му предоставил 450 000 евро с предназначение
плащане на дължими суми за депозити към хотели. Първоначалния размер на кредита
бил изменен с допълнително споразумение № 9/14.11.2016г. чрез неговото
увеличаване на 850 000 евро, а срокът за връщане на кредита изменян със
сключени допълнителни споразумения, като по силата на споразумение №
15/20.06.2019г. определен на 30.07.2019г. С допълнително споразумение №
1/17.12.2014г. ответницата встъпила като съдлъжник по
чл.101 ЗЗД и приела да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията
по договора. Твърди към крайния падеж 30.07.2019г. задължението за връщане на
главницата да не е изпълнено, което към тази дата възлиза на сумата 680 228.39 евро. Поради забавата претендира
обезщетение по чл.86 ЗЗД с размер и период посочени в исковата молба.
Ответницата навежда, че
встъпването в задълженията на дружеството-кредитополучател било обвързано с
участието й в неговото управление, което напуснала преди изискуемостта на
вземането за главница и с оглед на това счита, че отговорността й като съдлъжник не може да бъде ангажирана. Навежда още, че
според договора предоставянето на средствата по кредита следвало да стане след
учредяване на уговорените обезпечения и тяхното застраховане, а при липса на
доказателства за това обосновава довод за липса на валидно възникнало
задължение за кредитополучателя, респ. за солидарните длъжници.
Съответно, ако обезпечения са дадени то кредиторът има право на предпочтително
удовлетворение от тях, респ. право на вземане от застрахователната сума. Твърди
да има качеството потребител и като такава се ползва от закрилата по ЗЗП, в която
връзка навежда на нищожност по чл.143 ЗЗП на клаузи от договора за кредит и
допълнителните споразумения към него.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори сключването на
17.12.2014г. на договор за револвиращ кредит за
оборотни средства между „С.Ж.Е.“ АД /с правоприемник „Б.Д.“ ЕАД/ и „А.Х.И.“
ЕООД, по силата на който банката предоставила 450 000 евро за плащания на депозити към
хотели с поето от кредитополучателя задължение за връщане при условията предвидени в договора,
ведно с възнаградителна лихва формирана от тримесечен
EURIBOR в размер на 0.082% и надбавка от
5% с краен срок до 16.12.2014г. Предвидено е плащането на главницата да се
осъществи на 30.11.2015г., при условие, че банката не продължи финансирането за
нов период, а на възнаградителната лихва ежемесечно в
последния работен ден на съответния месец.
Впоследствие са сключени няколко
допълнителни споразумения, приложени по делото.
С допълнително споразумение №
1/17.12.2014г. със съгласието на банката „А.Х.“АД, Х.Р.Г.и ответницата Ж.Г.С. встъпили
в дълга на кредитополучателя като съдлъжници при
условията на чл.101 ЗЗД и поели да отговарят солидарно с него в пълен размер на
задълженията, включително при предсрочна изискуемост. Към тази дата ответницата е била член на съвета на
директорите и изпълнителен директор на дружеството-кредитополучател „А.Х.И.“
АД, впоследствие заличена като такава в търговския регистър.
С допълнително споразумение №
2/08.10.2015г. е продължен срока на ползване на кредита до 31.03.2016г. в
максимален размер 450 000 евро, в който ще се дължи възнаградителна
лихва от 4%.
С допълнително споразумение № 3/01.12.2015г.
е констатирано преобразуване на кредитополучателя в „А.Х.И.“ ЕАД /в последствие
преобразуван в АД/, а съдлъжникът „Ю.Т.“ АД /с
предишно наименование „А.Х.“ АД / освободен от отговорност за задълженията по
кредита.
С допълнителни споразумения №
4/31.03.2016г., № 5/28.04.2016г., № 6/28.05.2016г., № 7/28.06.2016г., №
8/30.07.2016г. и № 9/14.11.2016г. е продължаван срока за ползване на кредита с
по един месец и определен до 30.11.2017г., изменени условията по т.9 от
договора за ограничения на максимално разрешеното салдо по 12-месечни периоди и
учредяването на обезпечения чрез залог върху вземания произтичащи от сключени
договори с „Т.К.Г.“, Великобритания. Със споразумението № 9/14.11.2016г.
максимално разрешения размер на кредита е увеличен на 850 000 евро, който
следва да бъде погасен на 30.11.2017г.
С допълнителни споразумения №
10/07.08.2017г., № 11/31.10.2017г. и № 12/14.11.2017г. е постигнато съгласие за
изменение на т.9 от договора относно ограниченията на максимално разрешеното
салдо по 12-месечни периоди при запазване крайната дата за погасяване на
кредита-30.11.2017г.
С допълнително споразумение №
13/27.11.2017г. е изменена т.9 от договора с предвиден срок за погасяване на
кредита на 30.12.2018г. и уговорено даването от кредитополучателя на
допълнително обезпечение чрез учредяване на ипотеки върху недвижими имоти.
С допълнително споразумение №
14/18.01.2019г. е преустановено усвояването на нови средства от
кредитополучателя, като към датата на сключването му главницата възлиза на
680 228.39 евро с постигнато съгласие да се погаси на една месечна вноска
с падеж 30.06.2019г. Срокът за погасяване е променен с допълнително
споразумение № 15/20.06.2019г. на 30.07.2019г.
По делото не се спори
предоставените кредитни средства да са били усвоени от кредитополучателя,
съответно разходвани съобразно уговореното предназначение и условията на договора.
Не се твърди и няма доказателства
кредитът да е бил погасен към датата на падежа 30.07.2019г.
Въз основа подадено заявление от
банката на 15.11.2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 15706/2019г. по описа на РС-Пловдив срещу кредитополучателя „А.Х.И.“
АД и съдлъжниците „А.Х. БГ“ ЕООД, Х.Р.Г.и Ж.Г.С. за
солидарното заплащане на главницата по договора за кредит от 680 228.39 евро, ведно със законната лихва
от 01.10.2019г. до изплащането и лихви за забава от 7862.10 евро за периода 30.07.2019г.-26.09.2019г.
Размерът на тези вземания е потвърден от заключението на изслушаната по делото ССч.Е.
Видно от представените
доказателства въз основа издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20198210402337 по описа на ЧСИ П. *** действие ПОС,
по което извършено плащане от ответницата на сумата 19 011.21 евро, с която са
погасени такси към ЧСИ и частично вземанията на банката.
Изложеното от фактическа страна
обосновава извод за основателност на предявените искове по следните
съображения:
Договора и допълнителните споразумения обективират съгласието между банката и кредитополучателя да
се обвържат при условията, при които са сключени-банката да предостави
паричната сума по кредита, а кредитополучателят да го върне.
По делото е установено изпълнение от ищеца и неизпълнение
от кредитополучателя, който към датата на падежа 30.07.2019г. и след това не е
погасил главницата дължима в размер на 680 228.39 евро, съответно поради
забавата дължи и лихви по чл.86 ЗЗД в размер на 7862.10 евро за периода
30.07.2019г.-26.09.2019г.
Неоснователно е възражението, че договорът не е влязъл в
сила и произвел действие, защото не са били учредени уговорените обезпечения,
респ. застраховане на имуществото служещо за обезпечение. От съдържанието му и анексите
не се установява такава обвързаност, но на по-силно основание, след като банката
е предоставила паричните средства, респ. кредитополучателят ги е усвоил именно
въз основа договора, няма причина да се приеме, че облигационното
правоотношение не е произвело целеното при сключването правно действие, още
по-малко да е налице нищожност поради липса на предмет или липса на основание.
С подписването на анекс № 1/17.12.2014г. ответницата,
заедно с други лица, встъпила като съдлъжник чл.101 ЗЗД и приела да отговаря в пълен обем солидарно с кредитополучателя на същото
правно основание и при същите условия. Встъпването й в дълг не е поставено под
условие или обвързано с определен срок. Обстоятелството, че към този момент е
участвала в управлението на дружеството-кредитополучател е без правно значение
и може да служи единствено като мотив да встъпи, а последващото
прекратяване участието й в него не води
до освобождаване от отговорност като солидарен длъжник. Това е възможно само на
основанията предвидени в закона, договора или със съгласието на кредитора,
каквито твърдения не са наведени.
Неоснователно е поддържаното качество на потребител и в
тази връзка за неравноправност на клаузи от договора с норми на ЗЗП.
Съгласно дефиницията на §13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. С Решение №
84/20.07.2017г. по т.д.№ 1934/2015г., ВКС, І т.о., е прието, че физическо лице-съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ
такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на
потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за
кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, включително когато последното е съдлъжник,
не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото.
В случая кредитополучател е
търговско дружество „А.Х.И.“ АД, в управлението на което ответницата е
участвала като член на съвета на директорите и изпълнителен директор, а
кредитът предоставен във връзка с осъществяваната от него туристическа дейност.
Следователно тя няма качеството потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП,
защото поемането на солидарна отговорност към кредитора е направено с оглед
връзката й с дружеството-кредитополучател, а това изключва задължаването по
договора да е за цели извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия. Този извод не се променя от последващото
преустановяване на тази връзка, доколкото меродавен за определяне лицето като
потребител е моментът на сключване съглашението с кредитора, въз основа на
което е била поета отговорността. Следователно ответницата не се ползва от
закрилата по Закона за защита на потребителите, поради което съдът не дължи
произнасяне относно съответствието на клаузи от договора с норми от този закон.
Отделно от това възражението е общо, без
да са конкретизирани клаузите, които счита за неравноправни. То е неотносимо, доколкото предмет на спора са претенции на
ищеца за главница и лихви за забава по чл.86 ЗЗД, начислени след настъпване
крайния срок за изпълнение.
На следващо място, извършеното
след предявяване на исковете /арг. от чл.422, ал.1 ГПК/ частично погасяване на вземанията по образуваното въз основа изпълнителния
лист по заповедта по чл.417 ГПК изпълнително дело не следва да се взема предвид
/т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения
исковете са основателни и доказани в пълния предявен размер и следва да се
уважа.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените
разноски от 27 415.76лв., както и разноските в заповедното производство от
26 915.76лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Ж.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, по исковете на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, предявени по реда на
чл.422 ГПК, че дължи сумата 680 228.39 евро, на основание чл.430 ТЗ,
представляваща главница по договор за револвиращ
кредит за оборотни средства № 62/17.12.2014г. и сумата 7862.10 евро на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
30.07.2019г.-26.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2019г.
до изплащането.
ОСЪЖДА Ж.Г.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 27 415.76лв. и разноски в заповедното производство
от 26 915.76лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: