Присъда по дело №31/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 46 |
| Дата: | 31 август 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Ели Каменова |
| Дело: | 20215220200031 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 12 януари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимата А. Н. Г. за престъпления по чл.309,
ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 от НК за това, че:
1/. В периода от 28.10.2014 г. до 09.01.2015 г. в гр. *****, при условията
на продължавано престъпление, е съставила неистински частни документи -
договор за потребителски кредит и съпътстващи документи, на които е
придаден вид, че са сключени между В. АНГ. КР. от с.Момина Клисура и
„****“ АД, както и разписка № 07000299350519/09.01.2015 г. на името на СП.
АНГ. Г. от с.Симеоновец, обл. Пазарджик, като неистинността е относно
подписите на лицата - кредитополучатели, и ги е употребила, за да докаже
наличие на правоотношение във връзка с получаването на кредит и
получаване на суми по сключен договор за кредит, по деяния както следва:
- на 28.10.2014 г. в гр.***** е съставила неистински частни документи -
договор за потребителски кредит - овърдрафт №ECL-
000000007PL/28.10.2014 г. , ведно с искане за кредит на физическо лице и
рамков договор за откриване на разплащателна сметка, на които е бил
придаден вид, че са сключени между „****“ АД гр. София, като кредитодател
/банка/, и В. АНГ. КР., като кредитополучател, като неистинността е относно
подписа на К., и го е употребила пред дружеството-кредитодател, „****“ АД,
чрез посредника, какъвто се явявал търговецът, чийто служител била
обвиняемата, за да докаже наличието на провоотношение между „****“ АД и
В. АНГ. КР. и следващото от това право на последната да получи кредит в
размер на 3000 лв.
- на 09.01.2015 г. в гр.***** е съставила неистински частен документ -
разписка № 07000299350519/09.01.2015 г. от името на СП. АНГ. Г. от с.
Симеоновец, обл. Пазарджик, като клиент по сключен договор за
потребителски кредит с „******“ ООД, като неистинността е относно
подписа на Г., и го е употребила, като го е представила пред посредника
между страните по договора - „*****“ АД, офис *****, представител на който
бил търговецът, чийто служител била обвиняема, за да докаже наличието на
правоотношение между горепосоченото дружество-кредитодател и С.Г., като
кредитополучател, и следващото от това правоотношение право на
последната да получи сумата в размер 500 лв. - престъпление по чл.309, ал.1
във връзка с чл.26, ал.1 от НК,
както и за това, че:
2/. На 03.03.2014 г. в гр.*****, с цел да набави имотна облага за себе си,
е възбудила и поддържала заблуждение у С. М. М. от същия град относно
обстоятелството, че има спешна нужда от пари, за да възстанови парична
сума, която по грешка е изплатила на друго лице, като тази сума може да бъде
1
получена чрез сключването на потребителски кредит-овърдрафт между М. и
„****“ АД, като в резултат на измамливото си поведение е причинила на
същия имотна вреда в размер на 3000 лв. - престъпление по чл.209, ал.1 от
НК.
Производството пред първоинстанционния съд е по общия ред.
Проведено е в отсъствие на подсъдимата при наличие на предпоставките на
чл. 269, ал.3, т. 4, б. „а“ от НПК, с участието на служебно назначен защитник.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа обвинението. Пледира подсъдимата да бъде призната
за виновна в извършване на престъпления по чл.309, ал.1 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 от НК, за които да й бъдат наложени наказания,
ориентирани към минимума. Не поддържа обвинението за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК единствено досежно „поддържане“ на заблуждението като
форма на изпълнителното деяние, като счита че в тази насока не са събрани
несъмнени доказателства.
Служебно назначеният защитник адв.П. Г. от ПАК пледира
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по
чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което да й бъде наложено
наказание Пробация. Излага подробни съображения за липса на основни
признаци на престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК и пледира подсъдимата
да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301, ал. 1 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А.Г. заемала длъжността „оператор въвеждане на данни“
по силата на сключен на 10.01.2013 г. трудов договор с ЕТ „*****“. Мястото,
където подсъдимата изпълнявала трудовите си задължения се намирало в
офис на търговеца, находящ се на *** в гр. *****. По силата на заеманата
длъжност подс.Г. извършвала посредническа дейност между дружества,
отпускащи кредити, и лицата, желаещи да получат такъв. Във връзка с
дейността си същата разполагала с личните данни на лица, които били
сключвали договори за потребителски кредит с дружества, чрез
посредничеството на търговеца, чийто служител била подсъдимата .
ПУНКТ I:
Св.В.К. живеела в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик. Същата била
посещавала офиса в гр.*****, където работела подс. Г., като повод за
посещението й било сключването на договор за поръчителство. Именно по
този начин подс.Г. се сдобила с личните данни на св. К.. На 28.10.2014 г.,
2
възползвайки се от тези данни, подс.Г. съставила искане за кредит на
физическо лице, А.есирано до „****“ АД. На искането бил придаден вид, че
изхожда от името на св.В. АНГ. КР. от с.Момина Клисура, обл. Пазарджик,
като в него било обективирано желание за получаването на потребителски
кредит - овърдрафт в размер на 3000 лв. След като изготвила това искане,
подс. Г. положила и подписа си от името на заявителя – св.В.К., като изписала
собственоръчно на стр.2 от искането името и фамилията на лицето, от името
на което се придавал вид, че изхожда заявката. Това искане било
задължително условие, стартиращо процедурата по сключването на договор
за потребителски кредит - овърдрафт. След като така направеното искане за
отпускане на кредит било одобрено, на същата дата подс. Г. изготвила и
договор за потребителски кредит - овърдрафт № ECL-
000000007PL/28.10.2014 г. На договора бил придаден вид, че е сключен
между „****“ АД гр. София, като кредитодател /банка/, и св.В. АНГ. КР., като
кредитополучател. По силата на договора кредитодателят предоставял на
кредитополучателя банков кредит - овърдрафт в размер на 3000 лв., който
кредитополучателят се задължавал да върне, ведно с дължимите лихви, такси,
комисионни и други разноски, в сроковете и при условията, посочени в
договора. В действителност обаче подписът за кредитополучател в този
договор не бил положен от посоченото в него лице – св.В.К., а от подс.Г.,
която собственоръчно положила подписа си от името на кредитополучателя
св.К.. Неразделна част от така изготвения договор бил и рамковият договор за
откриване на разплащателна сметка от същата дата - 28.10.2014 г., на който
също бил придаден вид, че е сключен между горепосоченото дружество-
кредитодател и св.В.К., като кредитополучател. В действителност подписът за
кредитополучател не бил положен от посоченото в договора лице – св.В.К., а
от подс.А.Г.. Документите били изготвени от подсъдимата в офиса в
гр.*****, като били употребени лично от нея пред посредника на
дружеството-кредитодател, какъвто се явявал търговецът, чийто служител
била тя. Всичко това подсъдимата направила без знанието на св.К.. Целта на
подсъдимата била да докаже наличието на правоотношение между „****“ АД
и св.В.К. и следващото от това право на последната да получи кредит в
размер на 3000 лв. Посочената сума, предмет на договора за потребителски
кредит, била усвоена в офиса на посредника на *** в гр. *****. Изплащането
на превода било удостоверено с издаден платежен документ - разписка №
07000281194402/28.10.2014 г, като в хода на разследването не са събрани
несъмнени доказателства относно това кое е лицето, получило сумата по
договора.
През м. юни 2015 г. св.В.К. получила писмо от „****“ АД, с което
дружеството я уведомявало за наличието на просрочени задължения,
произтичащи от сключения договор за потребителски кредит-овърдрафт, като
й се предоставял и 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението.
По този повод св. К. сезирала РУ-Септември с жалба, в която изложила
твърденията си за неправомерни действия и използване на личните и данни.
3
В хода на досъдебното производство е била назначена почеркова
експертиза /л.27-31, том III от ДП/, приобщена към доказателствения
материал чрез прочитането й по реда на чл.282, ал.3 от НПК, видно от
заключението на която е че почеркът и подписът, поставени срещу
„кредитоискател“ на стр.2-ра от искане за кредит на физическо лице от
28.10.2014 г. от името на В. АНГ. КР., са положени от подс.А.Г.. Вещото лице
е категорично, че подс.Г. е положила подписа си и за кредитополучател и
пълномощник на банката в договора за потребителски кредит-овърдрафт,
както и за „клиент“ в рамковия договор за откриване на разплащателна
сметка.
Подс.А.Г. разполагала с личните данни и на св.С.Г., тъй като
последната била сключвала договори за кредит с посредничеството на
търговеца, чийто представител била подсъдимата. Възползвайки се от
данните на св.Г., на 09.01.2015 г. подс.Г. изпратила заявка до „******“ ООД
за потребителски кредит в размер на 500 лв. от името на св.С.Г.. Заявката
била изпратена от IP А.ес 85.118.69.105, като в нея били посочени и
електронна поща, както и телефон за връзка с № **********. На имейла,
посочен в заявката, бил изпратен договор за потребителски кредит „До
заплата“ № 1501090937360052, ведно със стандартен европейски формуляр и
общи условия. Бил приложен и линк, с който да се потвърди заявката.
Договорът се считал за сключен не с полагането на подписи от страните, като
такива не били положени, а с потвърждаването му от лицето чрез приложения
към него линк. Веднага след потвърждаването на договора била преведена и
сумата от 500 лв., предмет на същия. Сумата по договора за кредит се
усвоявала чрез изготвянето на разписка, която следвало да се представи от
лицето - кредитополучател, в офиса на посредника. За тази цел на 09.01.2015
г. подс.А.Г. изготвила разписка № 07000299350519/09.01.2015 г., като
положила подписа си за клиента С.Г. и изписала собственоръчно името на
същата. Така съставената разписка подс.Г. употребила, като представила пред
посредника между страните по договора - „*****“ АД, офис *****,
представител на който бил търговецът, чийто служител пък била и самата
подсъдима. Целта на употребата на така изготвения от подсъдимата документ
била да се докаже наличието на правоотношение между горепосоченото
дружество - кредитодател и св.С.Г., като кредитополучател, и следващото от
това правоотношение право на последната да получи сумата по договора, а
именно сумата от 500 лв. Изготвянето и представянето на такава разписка се
явявала и задължително условие за усвояването на сумата по кредита. В хода
на разследването не са събрани несъмнени доказателства относно лицето,
което е получило сумата, но е безспорно доказано, че това не е посоченото в
разписката лице – св.С.Г..
През м. май 2015 г. св. С.Г. получила писмо от горепосоченото
дружество „„Н.“ ООД, с което я уведомили, че
4
има неизпълнение на задълженията за плащане на вноските по кредит. По
този повод последната сигнализирала РП-Пазарджик с жалба, в която описала
твърденията си за неправомерни действия и злоупотреба с личните й данни.
В хода на досъдебното производство е била назначена почеркова
експертиза / л.34-39, том III от ДП/, приобщена към доказателствения
материал чрез прочитането й по реда на чл.282, ал.3 от НПК, видно от
заключението на която е че подписът за клиент в горепосочената разписка е
положен от подсъдимата Г., а ръкописният текст е изписан също от нея. Била
е назначена и фоноскопска експертиза /л.44-62, том III от ДП/, също
приобщена към доказателствения материал чрез прочитането й по реда на
чл.282, ал.3 от НПК. Информацията, съдържаща се в предоставените
звукозаписи, съдържащи разговори във връзка с отпускането на
потребителски кредити, е пренесена на хартиен носител. Според вещото лице
гласът от звукозаписите, съдържащи се в посочените файлове, е на подс.А.Г..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите В.К. и С.Г., дадени в съдебно заседание и тези,
дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай и прочетени в
съдебно заседание на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2, предл.2 от
НПК, така също от заключението на фоноскопската и двата броя почеркови
експертизи, приети на основание чл.282, ал.3 от НПК и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимата А.Г. е осъществила престъпния
състав на чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Двете деяния, извършени от подсъдимата Г. осъществяват по отделно
един и същи състав на престъплението, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимата е осъществила
едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него
деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен
резултат.
Подсъдимата е действала умишлено, като е съзнавала всички обективни
и субективни елементи на състава на престъплението и е искала настъпването
на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата Г. за извършеното престъпление, съдът се ръководи
5
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК
при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на деянието, като висока. Това са
престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното
функциониране на държавния и обществения апарат.
При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе
предвид характеристичните данни за същата /л.97 в том 3 от Д.П./, които са
негативни, доколкото е посочено че не се ползва с добро име по
местоживеене. Същата характеристика дават и разпитаните по делото
свидетели М., Г., К. и М., които установяват че подсъдимата е добила
известност с това че взема кредити на чуждо име и не ги връща.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени изминалия дълъг период от време от извършване на деянията до
реализирането на наказателната отговорност, а като отегчаващи негативната
характеристика на подсъдимата и постъпката й по възползването от
качеството на кредитен консултант и злоупотребата с предоставените й лични
данни от страна на свидетелите К. и Г. за причиняване на имуществени вреди
за тези лица.
Разпоредбата на чл.309, ал.1 от НК предвижда наказание до две години
лишаване от свобода.
Видно от справката за съдимост на подсъдимата /л.95 в том 3 от Д.П./
към инкриминирания период - 09.01.2015 г. същата не е била осъждана,
както и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК, като от престъплението няма причинени съставомерни имуществени
вреди.
При тези данни, и предвид оправдаването на подсъдимата по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, съдът
счете, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на
същата на административно наказание глоба.
В този смисъл съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи
подс.А.ИАНА Н. Г. от наказателна отговорност за престъплението по чл.309,
ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и й наложи административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 500 лева, , платими в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Пазарджик.
При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното,
материално и имотно състояние на подсъдимата, данни за което събра от
ДСМПИС.
6
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата А.Г. бе
осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 560,90 лв.,
платими в полза на ОД на МВР гр.Пазарджик.
ПУНКТ II
Подс.А.Г. и св.С.М. били съседи в гр.*****. На 03.03.2014 г. подс. Г.
потърсила св. М. и го помолила да й услужи с парична сума в размер на 3000
лв. Подс.Г. обяснила на св.М., че е допуснала грешка в работата си, като е
превела парична сума на лице, което не е имало основание да я получи, като
уточнила, че от нея се очаква да възстанови сумата. Подс.Г. заявила на св.
М., че може да получи тази сума чрез сключването на договор за
потребителски кредит-овърдрафт. След като св. М. се съгласил да й помогне,
като възприел и предложението й да изтегли потребителски кредит, още на
същата дата в гр.***** в офиса на подсъдимата той сключил договор за
потребителски кредит - овърдрафт №ECL-0000000068G/03.03.2014 г. с „****“
АД, след като провел разговор по телефона с кредитния инспектор. По силата
на този договор дружеството-кредитодател отпуснало на св.М. банков кредит-
овърдрафт в размер на 3000 лв. Сумата била изплатена на същата дата в
офиса на „*****“ АД в гр.*****, представител на което бил търговецът, чийто
служител била подсъдимата. Така преведената парична сума била усвоена от
подсъдимата, но същата не подписала разписката за получаването й, нито от
свое име, нито от името на св.М.. /Вж.разписка на л.3, том 2 в Д.П/.
Подсъдимата обещала на св.М. че ще изплати кредита до месец юни.
От месец април 2014 година подсъдимата започнала ежемесечно, макар
и със закъснение да внася по сметката уговорените в договора лихви и такси,
равняващи се на около 60 лева месечно, като на два пъти депозирала и суми
за захранване на сметката. /Вж. писмо на **** на л.67 в делото/. Последното
плащане, извършено от подсъдимата било на 31.03.2015 г. След тази дата тя
преустановила плащанията по причини, останали неизяснени, вкл. и входа на
съдебното дирене. Вследствие на това задължението по договора било
обявено за предсрочно изискуемо. Срещу св.М. била издадена заповед за
незабавно изпълнение и срещу него било отпочнато изпълнително
производство. Междувременно св.М. потърсил професионална помощ от
адвокат, който подал възражение за недължимост на сумите по заповедта за
незабавно изпълнение. На кридитора /Банката/ бил даден срок за предявяване
на установителен иск срещу длъжника, като такъв не бил подаден, предвид
липсата на подпис за получател в разписката за привеждане на сумата по
кредита. В резултат на това заповедта за незабавно изпълнение била
обезсилена, а изпълнителното производство срещу св.М. било прекратено. На
същия била възстановена удържаната до момента сума от съдебния
изпълнител.
При така установената и възприета фактическа обстановка, която се
7
установява от показанията на свидетелите М. и М.а, както и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК, съдът не достигна до несъмнения извод, че подс.Г. е
извършила престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като на 03.03.2014 г. в
гр.***** е възбудила и поддържала заблуждение у С. М. М. от същия град
относно обстоятелството, че има спешна нужда от пари, за да възстанови
парична сума, която по грешка е изплатила на друго лице, ката тази сума
може да бъде получена чрез сключването на потребителски кредит-овърдрафт
между М. и „****“ АД, като в резултат на измамливото си поведение е
причинила на същия имотна вреда в размер на 3000 лв.
Съдът по силата на служебното начало направи запитване до
посредника ***** АД дали със сумата по кредита, отпуснат на св.М. е била
погасена погрешно преведена от подсъдимата парична сума (Вж. писмо на 65
в делото). В отговор се получи писмо (л.69 в делото), видно от което към
днешена дата такава информация не може да бъде дадена, тай като срокът за
съхранение на документацията за извършените платежни услуги е
петгодишен. Ето защо съдът не можа да направи несъмнен извод за
достоверността на споделеното от подсъдимата на св.М., че парите са й
необходими, за да възстанови погрешно извършено от нея плащане. По тази
причина не се събраха безспорни доказателства, че подсъдимата е въвела
св.М. в заблуждение, в какъвто смисъл е предявеното на същата обвинение от
прокурора. Освен това в хода на съдебното следствие се събраха
доказателства, че подсъдимата в продължение на една година (до 31.03.2015
г.) е обслужвала кредита, като е внасяла договорената такса и лихва,
равняващи се на около 60 лева месечно, видно от клаузите в договора. По
тази причина съдът не можа да направи несъмнен извод за наличието на
специалната користна цел и по конкретно че подсъдимата изначално не е
имала намерение да изпълни обещаното да погаси кредита. Тук е мястото да
се обсъдят показанията на св.М., която по същото време, помолена от
подсъдимата е изтеглила кредит на свое име и й е предоставила средствата.
Св.М. установи, че макар на няколко пъти да е напомняла на подсъдимата че
трябва да внесе поредната вноска поради допусната от последната забава, в
крайна сметка кредитът бил изплатен. Показанията на св.М., макар и косвено
опровергават тезата на прокурора, че подсъдимата е нямала нито намерение,
нито възможност да погасява кредитите, изтеглени от други лица, средствата
по които са били предоставени на подсъдимата.
По изложените съображения за недоказаност на обвинението по чл.209,
а.1 от НК до степен на несъмненост, съдът оправда подс.А.Г. по това
обвинение, като я призна за виновна, съответно осъди само по обвинението за
престъпление по чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, мотиви за което
бяха изложени в Пункт Първи.
8
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9