Решение по дело №18541/2010 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер ……./20.12.2011 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД        ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 09 декември 2011 г.                             Година 2011

в  публично заседание в следния състав:

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

при участието на секретар Р. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 18541 по описа за 2010 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищцата С.А.Н. твърди, че е собственик на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка”, с площ от 968 кв.м., при граници: ПИ с №№ 43, 127, 128, 42, 40, основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 134, том ІІІ, рег. № 12330, дело № 627/2000 г. и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 16.10.2000 г. до предявяване на иска в съда – 19.11.2010 г. Отправеното до съда искане е да бъде установено по отношение на ответниците С.М.П. и А.М.П., че С.А.Н. ***572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка”, целият с площ от 968 кв.м., при граници: ПИ с №№ 43, 127, 128, 42, 40. Претендират се направените по делото разноски.

Ответниците С.М.П. и А.М.П. депозират отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага се, че спора между страните досежно собствеността на имота е решен със сила на присъдено нещо. Оспорват се следните обстоятелства: упражняване на фактическа власт върху имота от ищцата, собствеността на праводателката на ищцата, идентичността на имотите описани в нот. актове с №№ 166/1952 г. и 196/1993 г. с процесния, изтекла придобивна давност в полза на ищцата. Твърдят, че са собственици на имота по наследствено правоприемство от М. Артюн П., а той по силата на закупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличие на всички предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху имота. В евентуалност се позовават на давност чрез владение, упражнявано в периода от 04.09.2007 г. до датата на предявяване на иска в съда – 19.11.2010 г. с присъединеното владение на наследодателя М. Артюн П. в периода от 24.06.1996 г. до смъртта му на 04.09.2007 г. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С нот. акт № 166, том ХІ, дело № 1242/1952 г. /лист 10/ Атанас Андреев Парашкевов продава на Андрей Атанасов Парашкевов 2 дка от лозе-хавра в землището на с. Виница, Сталинско, местност „Оброклук”, цялото с площ от 4 дка.

С нот. акт № 196, том ХVІІІ, дело № 4738/1993 г. /лист 7/ Андрей Атанасов Парашкевов продава на дъщеря си Добринка Андреева Парашкевова лозе-хавра с площ от 2000 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, кв. „Виница”, местност „Оброклук”.

С нот. акт № 134, том ІІІ, рег. № 12330, дело № 627/2000 г. /лист 5/ Добринка Андреева Парашкевова продава на С.А.Н. ***, находящо се в землището на гр. Варна, кв. „Виница”, местност „Оброклука”, съставляващо парцел № ХVІІ-3238, 3239 по КП на к.к. „Чайка” от 1990 г.

С нот. акт № 19, том Х, дело 14983/1993 г. /лист 8/ М. Артюн П. е признат за собственик по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв.м. ид.ч. от място с площ от 674 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност „Оброклук”, при граници: път, Тодор Атанасов, път, Добри Върбанов Добрев, Христо Ив. Христов.

От удостоверение за наследници на М. Артюн П.,***.09.2007 г. /лист 11/ се установява, че негови наследници по закон са: С.М.П. - син и А.М.П. – син.

С решение от 12.12.1995 г. по гр.д. № 787/1994 г. по описа на ВРС, ХХІ състав /лист 102 и 103/ са отхвърлени исковете на Андрей Атанасов Парашкевов и Добринка Андреева Парашкевова против М. Артюн П. за възстановяване правото на собственост върху ПИ № 3238 по КП на гр. Варна, м. „Оброклук”, както и за предаване на владението върху същия имот, на основание чл. 108 от ЗС. С решение от 24.06.1996 г. по гр.д. № 429/1996 г. по описа на ВОС, гр. о. е оставено в сила решение от 12.12.1995 г. по гр.д. № 787/1994 г. по описа на ВРС, ХХІ състав /лист 104, 105/.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи 115 – 119/, кредетирано като обективно и компетентно дадено се установява, че имотът по нот. акт № 19, том Х, дело 14983/1993 г. съставлява ид.ч. от имота, предмет на нот. акт № 134, том ІІІ, рег. № 12330, дело № 627/2000 г. и ид.ч. от ПИ № 3238 по КП на к.к. „Чайка” от 1988 г. Не се установява идентичност между имота описан в нот. акт № 134/2000 г. с имота описан в нот. акт № 166/1952 г. и нот. акт № 196/1993 г. Имотите по нот. акт № 166/1952 г. и нот. акт № 196/1993 г. по местонахождение, площ и граници са идентични, но по описаните граници не са идентични с  имоти пл. №№ 3238 и 3239 по КП на к.к. „Чайка” от 1988 г. и съответно на ПИ с №№ 40 и 41 по КК на гр. Варна. Имотът не е ограден с трайна ограда. Имотът по нот. акт № 19/1993 г. е идентичн с ПИ № 3238 по КП на к.к. „Чайка” от 1988 г., респ. с ПИ № 10135.2572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка”.

От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда тройна СТЕ /листи 130 – 136/, кредетирано като обективно и компетентно дадено се установява, че е налице идентичност между имота описан в нот. акт № 134/2000 г. с ПИ № 3238 по КП на к.к. „Чайка” от 1988 г. и с имота описан в нот. акт № 19/1993 г. Имотът е ограден откъм западната страна с телена ограда на бетонови колове, източната страна не е оградена, а северната представлява подпорна стена на пътя Варна – Зл. пясъци. На южната граница е изградена също ниска подпорна стена. Имотът по нот. акт № 19/1993 г. е идентичен с ПИ № 3238 по КП на к.к. „Чайка” от 1990 г. и с ПИ № 10135.2572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка”.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите Васил Петров Василев /без родство със страните/, Цветелина Енева Василева /без родство със страните/, Александър Владиславов Цанков /без родство със страните/ и Тодор Атанасов Парашкевов /без родство със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ ИСК:

Ищцата твърди, че е собственик на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка” /ПИ № 3238 по КП на к.к. „Чайка” от 1990 г./ по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 134, том ІІІ, рег. № 12330, дело № 627/2000 г. За да се легитимира приобретателя като собственик следва неговия праводател да е такъв. В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че праводателката Добринка Андреева Парашкевова придобива собствеността по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 196, том ХVІІІ, дело № 4738/1993 г., продавачът по който Андрей Атанасов Парашкевов от своя страна се легитимира като собственик по силата на възмездна сделка, обективирана в нот. акт № 166, том ХІ, дело № 1242/1952 г.

С влязло в законна сила решение от 12.12.1995 г. по гр.д. № 787/1994 г. по описа на ВРС, ХХІ състав са отхвърлени исковете на Андрей Атанасов Парашкевов и Добринка Андреева Парашкевова против М. Артюн П. за възстановяване правото на собственост върху ПИ № 3238 по КП на гр. Варна, м. „Оброклук”, както и за предаване на владението върху същия имот, на основание чл. 108 от ЗС.

Правото на иск е насочено към образуване на исков процес и чрез него към разрешаване на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо. Бъде ли постигната крайната му цел - разрешаване на гражданския спор, който го е породил, то се погасява. Повторен иск относно спор, разрешен със сила на присъдено нещо, е недопустим /чл. 299 от ГПК/. Силата на присъдено нещо е пречка за съществуването на правото на иск. Тя действа спрямо него като правопогасяващ факт. Събразно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, като влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Ищцата е частен правоприемник на Парашкевови, а ответниците са наследници по закон на М. Артюн П.,***.09.2007 г. Безспорно е, че с влизане в сила на съдебното решение по чл. 108 от ЗС със сила на присъдено нещо е разрешен въпросът за собствеността. Т.е страните в настоящото производство са обвързани от силата на присъдено нещо на решение от 12.12.1995 г. по гр.д. № 787/1994 г. по описа на ВРС, ХХІ състав и пререшаването на въпроса за собствеността на ПИ № 10135.2572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка” /ПИ № 3238 по КП на к.к. „Чайка” от 1990 г./, съответно на ид.ч. от същия, основана на правоприемството на страните /частно за ищцата и универсално за ответниците/ е недопустимо. С оглед изложеното производството по гр.д. № 18541/2010 г. по описа на ВРС, ХІІ състав се явява по-късно заведено дело и като такова следва да бъде прекратено в тази му част на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК:

С оглед прекратяване производството по главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалния такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищцата твърди, че е собственик на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка” /ПИ № 3238 по КП на к.к. „Чайка” от 1990 г./ по давност чрез владение, упражнявано в периода от 16.10.2000 г. до предявяване на иска в съда – 19.11.2010 г. Така предявения иск е допустим, тъй като Н. се позовава на придобивен способ, различен от осъщественото частно правоприемство от Андрей Атанасов Парашкевов и Добринка Андреева Парашкевова чрез възмездна разпоредителна сделка, като периода на твърдяното давностно владение е след влизане в сила на решението по гр.д. № 787/1994 г. по описа на ВРС, ХХІ състав /24.06.1996 г./.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищцата е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху ид.ч. от процесния недвижим имот/, а ответниците следва да докажат фактите, които изключват това право.

Ищцата се легитимират като собственик на претендирания имот по силата на оригинерен способ за придобиване на собствеността, а именно: изтекла придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от 16.10.2000 г. до предявяване на иска в съда – 19.11.2010 г. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. Ищцата не успя да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху закупения недвижим имот в твърдяния период. Показанията на свидетелите Василеви не установиха С.Н. да е извършвала някакви действия на фактическа власт върху претендирания имот. Съдът не цени тези показания, тъй като разпитаните свидетели не успяха да индивидуализират имота по местност, площ и граници. Напротив св. Василев твърди, че имота граничи с морето, а от представените по делото скици е видно, че това не е така, а св. Василева не си спомня дали има път до него. От разказа на последната се установява, че ищцата притежава много имоти, поради което не може да се направи категоричен извод дали точно процесният имот са посещавали свидетелите. Дори и да се приеме, че е бил той, то от показанията е видно, че покрай имота е минавано няколко пъти по време на разходка или на път за друго място, както и че същият е наглеждан от мантинелата на пътя. Епизодичното преминаване покрай недвижимия имот не доказва създадено от ищцата трайно отношение на власт върху вещта. Това са отделни откъслечни действия, които не създават фактическа власт върху недвижимия имот по смисъла на чл. 68 от ЗС. Още повече, че от показанията на свидетелите Цанков и Парашкевов се установява, че и М.П. макар и рядко след 2000 г. е посещавал имота, в качеството му на собственик и се е интересувал за укрепителните действия, които се извършват в него след свлачището през 1998 г. Н. по никакъв начин не е манифестирала своето владение пред праводателя на ответниците, самите ответници или трети лица. Едва през лятото на 2010 г. същата е поставила телена ограда и то само от едната страна на имота, видно от заключението на вещите лица по тройната СТЕ, така че това действие може да се приеме като начален момент на осъществявано явно, трайно владение върху вещта. По същото време ищцата е извършила и трасиране на имота, видно протокол от 25.08.2010 г. /лист 15/. Но от лятото на 2010 г. до предявяване на иска в съда - 19.11.2010 г. не е изминал нито десет годишен давностен период, нито пет годишен такъв, за да може ищцата да се легитимира като собственик на имота.

С оглед изложеното съдът намира, че искът на С.А.Н. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати, както следва: на А.М.П. сумата от 760 лева, представляваща 1/2 от заплатения депозит за СТЕ и заплатено адвокатско възнаграждение /лист 67/ и на С.М.П. сумата от 50 лева представляваща заплатена 1/2 от заплатения депозит за СТЕ.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18541/2010 г. по описа на ВРС, ХІІ състав В ЧАСТТА по иска на С.А.Н., ЕГН **********,*** против С.М.П., ЕГН **********,*** и А.М.П., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка”, целият с площ от 968 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2572.43, 10135.2572.127, 10135.2572.128, 10135.2572.42, 10135.2572.40 по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 134, том ІІІ, рег. № 12330, дело № 627/2000 г. на Нотариус Диана С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС, като недопустимо, на основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.Н., ЕГН **********,*** против С.М.П., ЕГН **********,*** и А.М.П., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2572.41 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка”, целият с площ от 968 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2572.43, 10135.2572.127, 10135.2572.128, 10135.2572.42, 10135.2572.40 по давност чрез владение, упражнявано в периода от 16.10.2000 г. до предявяване на иска в съда – 19.11.2010 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,*** да заплати на С.М.П., ЕГН **********,*** сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,*** да заплати на А.М.П., ЕГН **********,*** сумата в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: