О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 1387
Гр. Пловдив, 10.09.2019г.
Пловдивски районен съд, ХVІ
наказателен състав в закрито заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
като разгледа ЧНД
№5346/2019г. по описа
на ПРС, ХVІ н.с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал.3 от НПК.
Постъпила е жалба от П.Г. К. с
ЕГН ********** против постановление на РП-Пловдив от 14.08.2019г., с което е прекратено
досъдебно
производство №312/2014г.
по описа на 04 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, водено за престъпление чл.206, ал.1
от НК.В жалбата се прави изложение, че постановлението на прокурора е неправилно
и незаконосъобразно, навеждат се твърдения за осъществен състав на
престъплението обсебване.Не се прави конкретно искане, но от обстоятелствената
част на жалбата е видно, че се иска постановлението на РП-Пловдив да бъде
отменено и делото да бъде върнато на РП-Пловдив и извършителя на престъплението
да бъде привлечен като обвиняем.
Съдът, като се запозна с материалите
по делото, намира, че жалбата е подадена при наличие на правен интерес и е
депозирана в срок.
Според представителя на
държавното обвинение се установила следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е
образувано на 31.07.2014г., съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от НПК, със
съставянето на Постановление на РП - Пловдив, за това, че на неустановена дата през 2012г.„ в гр. Пловдив неизвестен извършител противозаконно е присвоил сумата
от 2200долара собственост на П. К. - престьпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Разследването по досъдебното
производство е приключило и същото е изпратено в РП - Пловдив с мнение на водещия разследването полицай
за прекратяване на наказателното производство.
От материалите по делото съда
установи следната фактическа обстановка.
Пострадалият по делото св.К. се познавал със св.К. покрай търговската
дейност на последния.През 2002г. К. свързал К. с нуждаещите се от парични
средстава М.М. и И. М..Разбрали се К. да им даде заем от 2 200долара срещу
6% лихва, а те учредили ипотека на собствения си имот в гр.*** срещу
предоставения заем от 2200долара.Фактическото предаване на парите било
извършено от К., както и се били разбрали М. и К. предварително.Уговорката
впоследствие била М. да изплащат главницата и лихвите на К., който да ги дава
на К..През 2009г. М. М. издал Запис на Заповед за 6000 на К..Срещу разписки,
приобщени по делото, М. изплащали дълга си към К..През 2012г. тъй като К. не
бил получил нищо от заема си, само 60 долара лихва в самото начало завел
гражданско дело срещу М. в ПРС.Делото обаче било изгубено от К., тъй като съда
приел че сумата дадена в заем е възстановена изцяло и същата е била получена от
лице овластено за това, а именно св.К..
Горната фактическа обстановка съда
приема от разпита на св.К., св.М. и И.М., нотариален акт за договорна ипотека,
разписки за получени парични суми от К., Запис на Заповед, Решение на ПРС по
гр. дело 3638/2013г. от 13.12.2013г. и др.
От показанията на св.К. и св.И.М. и
М.М. безспорно се установява, както и нотариалния акт за учредяване на ипотека,
че М.са получили 2 200 долара от П. К..В разпита си заемополучателите
уточняват, че допълнителен заем от К. не са вземали, а записа на заповед е
издаден като допълнително обезпечение за дълга към К..В притивно на това са
показанията на св.К., който твърди, че лично е дал пари на М. в размер на
6 000лв. и именно те са връщани, а не заема от К..
Тоест налице са няколко съществени
противоречия между свидетелите К. и М..На пръв поглед съда би следвало да даде
вяра на показанията на К., тъй като липсва житейска логика едно лице да се
подпише доброволно под запис на заповед като задължено на лице към което няма
дълг.В случая М. твърдят че 6 000лв. не са получавали никога от К., но М.М.
се е подписал на запис на заповед за тази сума.Записа на заповед е издаден на
28.11.2009г.
Съда обаче не кредитира показанията на св.К. и игнорира като писмено
доказателства записа на заповед поради следното.Видно от всички 28 разписки за
получени суми от К. в периода 16.11.2010г. до 23.10.2012г. на лист 38-42 по
делото е че там е изписано получих 100Е от М. за ипотеката на къщата му.Или
всички суми за които има разписки че са плащани от М. на К. е видно, че са за дълга
им К., тъй като само за този дълг има ипотека.Дори и да имат дълг към К., за
този дълг ипотека няма, следователно и плащания по него няма данни да има.Ето
защо съда достига до извода, че действително К. и получвал суми от М. за
погасяване на дълга на М. към пострадалия К..
От така описанта фактическа обстановка и анализ на доказателствата съда
достигна до следните правни изводи.Постановлелнието на РП-Пловдив е правилно в
крайния си извод че липсва състав на престъпление обсебване.Това е така защото
между К., К. и М. са възникнали сложни граждански отношения на заемател и
заемодател от една страна и от друга с К., който съгласно уговорката между
четеримата е лице което ще получава дължимото вместо кредитора по смисъла на
чл.75 от ЗЗД.В случая той е получил вместо К. и за това и иска на последния
срещу М. е бил отхвърлен.
Съгласно чл.75 от ЗЗД длъжникът
се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което,
въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи
изпълнението. Истинският кредитор има
право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението.
Предвид изложеното според съда са налице граждански отношения между К. и
К. и пострадалия П. К. е следвало да насочи граждански иск срещу К. от който да
иска полученото от него от М..Правилно е преценил представителя на РП-Пловдив,
че на се налице обективните и субективни признаци на престъплението обсебване.
С оглед на така изложените мотиви, настоящата инстанция намира че,
разследването е било извършено обективно, пълно и всестранно, извършени са
всички възможни действия по разследването.Правилно прокурора е достигнал до
извод за липса на състав на престъплението обсебване и постановлението на
РП-Пловдив следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл. 243, ал.5, т.1 вр. с ал.4 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП-Пловдив от от 14.08.2019г., с което е прекратено досъдебно
производство
№312/2014г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, водено за престъпление
чл.206, ал.1 от НК.
Да се изпрати препис от настоящото определение
на жалбоподателя и на РП-Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.