Определение по дело №734/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 463
Дата: 15 септември 2023 г. (в сила от 10 октомври 2023 г.)
Съдия: Ирина Атанасова Джунева
Дело: 20235200200734
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
гр. Пазарджик, 15.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
СъдебниВ.Д.Б.

заседатели:А.Н.Д.
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
в присъствието на прокурора Т. Т. Г. Ж. Д. П.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно дело от общ
характер № 20235200200734 по описа за 2023 година
Съдът, след съвещание по въпросите по чл. 248 от НПК и като съобрази
доводите на страните, намира, че делото е подсъдно на настоящия съд и няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По доводите на страните за допуснати съществени процесуални
нарушения, съдът прецени, че такива няма. На първо място всички участници
в процеса възразиха, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
предявяване на наказателното производство като не е осигурено достатъчно
време за запознаване с такъв голям обем доказателствен материал. За да не
уважи това искане съдът съобрази, че делото многократно е внасяно в съда по
искания за изменение на мерки за неотклонение. Страните са имали
възможност да се запознаят с доказателствата по делото. Обвинителният акт е
депозиран на 20.07.2023 г. С разпореждане за насрочване съдията-докладчик е
насрочил делото за разпоредително заседание, което е съобщено на страните
още август месец. В това разпореждане съдът е указал на страните, че делото
се намира в деловодството на Окръжен съд – Пазарджик и същите могат да се
запознаят с него. С оглед на всичко това настоящият състав счита, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение при предявяване на
материалите по делото.
Не е допуснато процесуално нарушение и при привличането на
обвиняемите в това им качество по следните съображения:
Прави впечатление, че обвиняемите са привличани неколкократно с
Постановление като до юни месец на 2023 г. са се явявали както
упълномощените им защитници, така и подсъдимите са приемали
Постановленията за привличане. Последното привличане на подсъдимия Д. е
от 26.06.2023 г. Същият е отказал да подпише Постановлението, което е
удостоверено с подписа на двама свидетели. Присъствал е и служебен
1
защитник. Основният довод на защитника – адв. П. е, че е имал основателна
причина да не се яви, поради което това процесуално действие е
незаконосъобразно. В Том 244, Раздел 1 от ДП от лист 189 до 192 са
съставени протоколи, от които е видно, че наблюдаващият прокурор е
насрочил процесуалното действие привличане на Д. за дати 26-ти, 27-ти, 28-
ми, 29-ти и 30-ти юни 2023 г. На всяка една от тези дати наблюдаващият
прокурор е присъствал в болницата към Затвора гр. София, където се е
намирал обвиняемият Д., но и двамата му защитници не са се явили. Прави
впечатление, че на дата 26.06.2023 г. адв. П. е бил освободен от съдебната
зала по друго дело в 11:19 ч. Друг ангажимент до края на работния ден не е
посочен, тоест налице е неоснователно неявяване в Затворническата болница
гр. София за извършване на процесуално-следствените действия
„привличане“.
По отношение привличането на подсъдимия И. Л.: Последното Т.а е
налично в Том 248, Раздел 1, лист 84. Подсъдимият и защитникът са отказали
да подпишат същото и този отказ е удостоверен с подписите на двама
свидетели. На това привличане е присъствал защитникът адв. Н. П..
Отбелязано е, че Постановлението е било прочетено на глас на И. Л. и адв. Н.
П. като същите са отказали да го подпишат. Тоест не може да се приеме, че е
налице процесуално нарушение, тъй като както защитникът, така и
подсъдимият са били запознати с Постановлението. Пред настоящия състав
подсъдимият Л. направи възражение, че към момента на своето привличане
бил в изключително влошено здравословно състояние. Прави впечатление, че
в Том 247, Раздел 1, лист 645 е налична докладна записка, от която е видно
поведението на обвиняемия спрямо разследващия полицай. В същия том, на
лист 131-133, е налична медицинска справка от Директор „Медицински
център“ при Затвора гр. Пазарджик, в което е посочено поведението и
здравословното състояние на подсъдимия И. Л.. От всички тези писмени
доказателства, надлежно приложени по делото, съдът установи, че няма
допуснато процесуално нарушение, а поведението на подсъдимите и
защитниците е клоняло към злоупотреба с процесуални права.
По отношение доводите, изложени от защитника Д. Л. – дъщеря на
подсъдимия Л., същите са неотстраними дори и да са налични, поради което
не следва да бъдат коментирани.
По доводите на защитника адв. П. по отношение на престъплението по
чл. 321, ал. 3 от НК, съдът следва да отбележи, че прокурорът няма как да
конкретизира кога е създадена ОПГ при условие, че обвиняемите не дават
обяснения и няма как да се установи този факт. Не е процесуално нарушение
фактът, че е посочено, че групата е създадена с цел да върши престъпления в
гр. Пазарджик и на територията на страната. Във фактическата обстановка в
обвинителния акт е описано точно и ясно какво е възприела прокуратурата, а
именно, че групата е създадена с цел да върши престъпления не само в гр.
Пазарджик, а и на други места.
Обвинението е по чл. 321, ал. 3 от НК като е посочено, че е извършено с
користна цел. Текстът на закона предвижда наказателна отговорност когато
2
групата е създадена с користна цел или с цел да върши престъпления по
конкретно указани от закона текстове. Тоест користната цел обхваща всички
тежки умишлени престъпления – не само визираните в ал. 3 след съюза „или“.
По довода, че престъплението по чл. 256 от НК в обстоятелствената част
е посочено чл. 18 от НК, а в диспозитива като довършено Т.а: Деянието по чл.
256 от НК е дадено като Т.а при условията на чл. 26 от НК. Една част от него
е описана като довършено, а другата – като опит. В пълномощията на
държавното обвинение е да квалифицира деянието по смисъла на чл. 26, ал. 3
от НК, тоест като довършено.
Направиха се възражения, че на подсъдимите не им е дадена възможност
да дадат обяснения, че по делото били налични непреведени документи и
нечетливи такива. Обясненията на подсъдимите са доказателствено средство
и възражения по доказателствата не е процесуално нарушение, тъй като
същите могат да бъдат събрани по надлежния ред и в съдебната фаза на
процеса.
Възраженията на защитниците кой е съставил фактурите, предмет на
деянието по чл. 256 от НК е въпрос, който може да бъде изяснен и в съдебно
заседание и същите са по доказателствата.
Направи се възражение, че сумата като щета за деянието по чл. 256 от
НК и това по чл. 253 от НК се различава. Следва да се отбележи, че ясно е
описано в обвинителния акт, че част от деянието по чл. 256 от НК е
довършено и държавното обвинение твърди, че именно с довършеното деяние
по този текст е осъществен съставът на чл. 253 от НК. Останалата част от
деянието по чл. 256 от НК е опит, тоест реално няма щета.
Съдът не намира за необходимо да отговаря на доводите на адв. С. М. за
липсващи томове, тъй като след като същите са внесени в Окръжен съд –
Пазарджик, това са именно доказателствата, на базата на които ще започне
настоящото наказателно производство.
Основният довод на защитата беше по отношение на обстоятелството, че
в диспозитива на обвинителния акт подсъдимата В. е дадена като извършител,
а в обстоятелствената част на няколко места – стр. 40 и следващи от
обвинителния акт, същата е дадена като посредствен извършител.
Изречението, на базата на което защитата гради тезата си е следното:
„Обективна последица от това поведение на обвиняемата В., като
посредствен извършител, и от поведението на останалите обвиняеми – Л., Д.,
У. и П. като помагачи, била претендиране на …“
Тези доводи са неоснователни. Както в обстоятелствената част на ОА,
така и в диспозитива се твърди, че подсъдимата В. действа като извършител, а
подсъдимите Л., У., П. и Д. като помагачи, като деятелността на В. е при
условията на посредствено извършителство, чрез третото невиновно лице
Силвия Костова – счетоводител. В. се твърди, че е извършител във вида на
посредственото извършителство като по отношение на подсъдимите тя се
явява извършител, но действа като посредствен извършител, защото се
твърди, че използва наказателнонеотговорно лице за подаване в ТД на НАП
3
на невярната информация.
Изложиха се доводи, че при предявяване на материалите по делото на
подсъдимия У. е присъствал като резервен защитник адвокат Ч. който е бил
пълномощник на свидетеля Г. Л..В конкретния случай не са налице
разпоредбите на чл.91 ал.3 от НПК тъй като адвокат Ч. не е имал процесуално
качество в настоящето производство към момента в който е бил
упълномощен от св. Г.Л. на основание чл.122 ал.2 от НПК.
С оглед на тези мотиви настоящият състав намира, че няма основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната
фаза.
По исканията за изменение на мерките за неотклонение:
Съдът счита, че не следва да бъде изменяна мярката за неотклонение на
подсъдимата В. като й се намали определената парична гаранция и се отмени
забраната за напускане пределите на страната. Мярката е определена, за да се
осигури присъствието на подсъдимата в съдебно заседание и да се препятства
извършването на престъпление. На този етап нищо не налага изменение на
мярката за неотклонение на В.. Планираното пътуване в чужбина не е от
належащо естество.
По отношение искането за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия У.: За подсъдимия У. е налична информация по делото за
множество висящи досъдебни производства. Неговото здравословно
състояние е било предмет на обсъждане в многобройните предходни искания
за изменение на мярката за неотклонение и липсват нови обстоятелства,
които да налагат изменение на мярката за неотклонение. Не е отпаднала
опасността подробно мотивирана в определенията както на ОС-Пазарджик
така и на АС-Пловдив.

По отношение искането за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимите Д. и П.: В настоящото производство не се посочиха
доказателства, различни от тези, които са били предмет на обсъждане както
при вземане на мярката за неотклонение, така и при исканията за нейното
изменение.

По отношение искането за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия Л.: И при този подсъдим няма доказателства, нови по смисъла си,
които да налагат изменение на мярката за неотклонение. Налично е, обаче,
доказателство, че спрямо същия е образувано досъдебно производство по
сигнал на бившата му съпруга – свидетелката Нина Л.. От представеното
сведение е видно, че след внасяне на обвинителния акт свидетелката твърди,
че спрямо нея са отправени закани за живота й.
Съобразявайки всички това и най-вече преди всичко обстоятелството,
че няма каквито и да били нови, необсъдени обстоятелства, които да налагат
4
изменение на мерките за неотклонение, съдът прие, че същите следва да
бъдат потвърдени, а исканията да бъдат оставени без уважение. Срока на
задържане не е прекомерен и е съобразен с тежестта на обвинението.
По направените искания по доказателствата от адв. С. М., съдът намира,
че на този етап същите не следва да бъдат уважавани.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на досъдебната фаза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за изменение на мерките за
неотклонение на Г. В., А. У., В. Д., И. Л. и Д. П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за събиране на доказателства на
адв. С. М..
Определението в тези му части подлежи на обжалване в 7-дневен срок
пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5