Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………………. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и
втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
С.А
В съдебно заседание, проведено на 13.01.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 1042/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 35 от ЗРАСРБ.
Инициирано е по жалба на Р.Н.В. *** срещу Заповед № 138/12.03.2020г. на ректора на Технически
университет - Варна, с която на основание чл.35, ал.2 и ал.3, вр.чл.35, ал.1,
т.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/
- поради доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната
степен „доктор на науките“ и представени научни трудове за участие в конкурс за
заемане на академичната длъжност „професор“, е
отнета придобитата от оспорващия научна степен „доктор на науките“ в
професионално направление 5.1. Машинно инженерство по научна специалност
„Технология на машиностроителните материали“ в конкурс за защита на неговия дисертационен труд „Изследване на М.те
и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти, и е
обявена за невалидна Диплома № ТУВ - НС -
2017-092 от 14.09.2017г. издадена от ТУ-Варна.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на
оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган. Посочва се, че научната степен „доктор на науките“ в професионално направление 5.1. Машинно инженерство по научна
специалност „Технология на машиностроителните материали“ е придобита
с решение, обективирано в Протокол № Д- 94.3/08.09.2017 г. на
седемчленно жури, същото има качеството
на индивидуален административен акт, който е влязъл в сила. Изтъква се, че отмяната
влезлите в сила, необжалвани по
съдебен ред административни актове
следва да се проведе по специалния ред на чл. 99, т.1-7 от АПК, към който препраща чл. 32, ал.10 от ЗРАСРБ, като компетентността за това принадлежи на
по-горестоящия АО, в случая че не е предвидено обжалване по административен рад
- на органа, който го е издал.
Счита се, че с
разпореденото с оспорената заповед отнемане на така придобитата научна степен на
основание чл. 35, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗРАСРБ, аргументирано с плагиатство в дисертационния труд, издателят
на заповедта „фактически, а и юридически
отменя административният акт за придобИ.ето
и..“
Според изрично
посоченото в жалбата, оспорващият счита „независимо, че чл. 35 , ал.2 , във
връзка с ал.1 от ЗРАСРБ формално допуска такъв акт, неговото издаване е в грубо противоречие с
АПК, който кодифицирано урежда същността и характеристиките на
административните актове като волеизявления (действия/бездействия),тяхната
защита , условията за стабилизирането им / влизането им в сила/, предпоставките и основанията за отмяната им и поради това следва да има примат в уредбата
на обществените отношения.“
Въз основа на всичко изложено се поддържа тезата, че единствената
възможност за отмяна на влязъл в сила административния акт за придобИ.е на научна степен е чрез възобновяване на производството по
издаването му по глава VІІ на АПК - чл. 32, ал.10 от ЗРАСРБ, т.е. по два способа – 1. ако не е влязъл в сила чрез оспорване по
административен ред - от Министъра на образованието, а при съдебно оспорване –
от съда; 2. Ако е влязъл в сила отмяната е от по-горестоящия орган, в случая от Министъра на образованието и
науката пред който същият подлежи на
административен контрол „при условията на глава
седма от АПК, след възобновяване
на производството по неговото издаване.“
В заключение
посочва, че след като това не било станало в нито едно от
производствата по цитираните
хипотези, „отнемането на научната ми
степен, т.е. отмяната на административния акт, с който тя е присъдена е
постановена от орган, различен от компетентния
такъв при което и да е от тях.“
Отделно се твърди материална незаконосъобразност на
оспорената заповед, като за развити
обширни доводи в тази насока.
Твърди се недопустимост на проверката относно
нарушения при провеждане на процедурата по защита на дисертацията за присъждане
на научна степен „доктор на науките“ на основание чл. 124, ал. 1 от АПК, тъй като по идентични сигнали с твърдения за
плагиатство през 2017 г. Комисията
по академична етика е извършила проверка и се произнесла с решение.
Доводът за незаконосъобразност се обосновава с твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения при конституиране на Комисията по академична
етика, поради липса на регистър по чл.
2а от ЗРАСРБ към момента на създаването и. Възражения са изложени и
относно персоналния състав на арбитрите,
определени от комисията, като се твърди,
че същите не отговаряли на изискването ,
посочено в чл. 30, ал.8, т. 1 от същия закон, не били специалисти с
научна степен в научната специалност на
докторската дисертация на оспорващия, нито
по тази в конкурса за „професор“. Твърди се и нарушение на изискването, посочено цитираната норма
„арбитрите да не са участвали в
съответната процедура в друго качество“,
като се изтъква, че проф. Д., проф.М. и проф. П. участвали в предходно назначена комисия,
извършила проверката през 2017 г.
Оспорващият се позовава на постановление на прокурор
от ВРП, потвърдено с постановление на прокурор от ВОП, според които не е налице плагиатство по
смисъла на чл. 173 от НК.
Въз основа на тези доводи при условие на евентуалност е формиран
петитум за отмяна на оспорената заповед.
Претендират се за присъждане и разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител в представен по делото
писмен отговор оспорва жалбата по всички релевирани в нея доводи и основания.
Счита, че заповедта е постановена от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при
наличието на фактическите и на
материални основания за издаването и.
Аргументирано твърди за безспорно доказано
наличието на плагиатство в дисертационния труд на Р.Н.В. „Изследване на М.те и средствата за
повърхностно обработване на материали за дентални импланти“ за придобИ.е на
научна степен доктор на науките в професионално направление 5.1“Машинно
инженерство“ по научна специалност
„Технология на машиностроителните
материали“. Позовава се на
доклада на надлежно конституираната Комисия по академична етика, предвид
установеното съвпадение на цели пасажи
от дисертацията с такива от научни
трудове на неназовани в нея автори.
Оспорва довода за нищожност на заповедта поради
липса на компетентност на издателя, като се позовава на изричната разпоредба на
чл. 35, ал.3 от ЗРАСРБ. Относно довода за нарушение на общите кодифицирани
правила на АПК изтъква, че разпоредбите на ЗРАСРБ са специални по отношение на
тези в АПК, нормата на чл. 35 от закона е санкционна и се задейства при конкретни обстоятелства, възникнали след приключване на процедурата по
придобИ.е на научната степен.
Счита за неоснователно твърдението за участие на арбитрите в друго качество в съответната процедура, ако
за такава се приеме процедурата по придобИ.е на научната степен от Р.В..
Твърди, че на оспорващия е предоставяна
възможност да изрази становище в хода на проверката, същият се възползвал от
нея и подал възражение, а комисията се произнесла мотивирано.
Въз основа на изложеното е формиран
петитум с искане за отхвърляне на жалбата. Претендира за присъждане на
разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните с
данните и доказателствата по делото и си съобрази с относимата правна уредба,
воден от закона и по свое дълбоко вътрешно убеждение прие следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
С протокол № Д.94.3/08.09.2017 г., научно жури, утвърдено
със Заповед № 252/23.05.2017 г. на ректора на ТУ Варна (тогава – проф.д-р инж.
Р.В.) взема решение да присъди научна степен „доктор на науките“ на проф. д-р
инж. Р.Н.В. в професионално направление
5.1 Машинно инженерство“, по научна специалност „Технология на
машиностроителните материали“. Представен е дисертационен труд на тема „Изследване на М.те и
средствата за повърхностно обработване на материалите за дентални импланти“.
В хода на процедурата до
Министъра на образованието и науката са депозирани сигнали № 94-3965/13.07.2017
г., № 94-3965/08.08.2017 г. и № 94-3965/30.08..2017 г. подписани от проф. д-р О.
Ф. и проф. дтн Н. М., съдържащ твърдения за буквално преписване на
конкретни части от дисертацията на проф. Р.В. от научни трудове на други лица.
Комисия, назначена със заповед на № РД09-4254/30.08.2017 г. на Министъра на
образованието и науката извършва проверка, като обективира констатациите си в
доклад от 05.09.2017 г. Видно от неговото съдържание по отношение на
дисертацията на проф. Р.В. е
констатирано: съдържанието на шеста глава е 100% преписано от книгата Wei Sha S.M. , Titanium allois; modeling of microstructure, ,properties
and applications, IRI Press, Boca Raton, Boston, New York,Washington DC (т.3) ; Втора, трета ,
четвърта и пета глава от дисертацията – буквално преписване на цялата дисертация на И.Н. на тема
„Изследване ефективността на плазмотрон с вихрова стабилизация на дъгата в
процеса на плазмено-прахово напластяване“, защитена през 2015 г.
Същото е констатирано и по
отношение на две публикации по дисертационния труд на проф. Р.В. – под №10 и
под № 11. За първата е отбелязано, че съдържанието и е 100% преписано от четвърта глава на
дисертацията на Т. Д. на тема „създаване на дизайн на
остеоинтегруеми дентални импланти“, защитена през 2012 г. Статията е включена в
гл. седма от дисертацията на проф.В., като дисертацията на Т.Д. не е цитирана.
За втората публикация под № 11
- констатирано е, че същата е 100%
преписана от статията на проф. С. и съавтори от 2005 г.
В заключение Комисията посочва, че са нарушени чл. 12, ал.3 и 4 от
ЗРАСРБ, придобИ.ето на научна степен „доктор на науките“ въз основа на този дисертационен труд
съставлява нарушение на чл. 35, ал.1,т.1 от същия закон. Това обобщено
заключение Комисията обосновава със сравнителните анализи на : проф. В. П. ;
проф. А. Д.; проф. М.; проф. М.К, становище на проф. С.П и мнение на проф. Р.Ш.
С писмо № 0414-76/07.09.2017 г. предвид същите
сигнали Министърът на образованието и науката
уведомява ректора на ТУ Варна – проф. Р.В. , както и председателя на ОС
на ТУ Варна – доц. В.Ч. и председателя
на научното жури – проф.Хр.С., че
процедурата за присъждане на научна степен „доктор на науките“ на проф. Р.В.
следва да бъде спряна (прекратена).
Въпреки горното, процедурата е
довършена видно от цитирания по-горе протокол № Д.94.3/08.09.2017 г., научното
жури присъжда на проф. д-р инж. Р.Н.В.
научна степен „доктор на науките“ в
професионално направление 5.1 „Машинно инженерство“ по научна специалност
„Технология на машиностроителните материали“.
Впоследствие за подадени нови сигнали
вх.№ 94-3965/15.09.2017 г. - от
проф. Н.М.; № 94-5761/04.10.2017 г.
- от проф. М. и проф. Ф.; №№
94-3965/04.10.2017 г. и 94-5761/11.10.2017 г. -
от проф. М.; № 94-5761/31.10.2017 г. – от проф. Ф. и проф. М.; №
94-6471/16.11.2017 г. - от проф. Ф. и проф. М.; № 94-75/05.01.2018 г. – от
проф. М.; № 94-114/11.01.2018 г. – от проф. Ф.; № 94-114/28.03.2018 г. – от
проф. М.; и № 94-114/12.07.2018 г. - от
проф. Ф. и проф. М..
Последният сигнал е подаден
при действието на новите разпоредби на
ЗРАСРБ, в сила от 04.05.2018 г..
Със заповед №
РД09-2734/28.09.2018 г. е наредена
проверка по допустимостта на всички сигнали, депозирани до Министъра на
образованието и науката от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г., назначена е
специална комисия.
След извършената проверка комисията приема, че всички сигнали отговарят на условията за допустимост по чл.
30, ал.2 т.3 и ал.3 от ЗРАСРБ. Решението е обективирано в протокол №
1/28.09.2018 г.
Въз основа на
приетото от комисията по чл. 30, ал.5 от ЗРАСРБ, със заповед №
РД-09-2738/28.09.2018 г. на основание чл. 30, ал.6 и ал.4, т.2 от същия закон
на Комисията по академична етика е възложена
проверка по същество на всички сигнали.
Проверката се извършва по реда
на §4в от ДР на ЗРАСРБ. Съгласно правомощието по чл. 30, ал.8 от същия закон,
на свое заседание на 28.09.2018 г.
Комисията определя за конкретната процедура трима арбитри, хабилитирани
лица, както следва: 1.Проф. В. П. – ТУ София; 2. Проф. А. Д. – ТУ София; 3.Проф. Й. М.- ТУ Габрово.
На арбитрите е предоставено депозираното от
проф. Р.В. становище вх.№ 94-5383/10.10.2018 г.
Във връзка с
предоставената му възможност от
Комисията във връзка с чл. 30, ал.11 от
ЗРАСРБ, с вх.№ 0414-76/23.10.2018 г. проф. Р.В. е депозирал становището си по заключенията на
арбитрите.
Арбитрите, извършили детайлен сравнителен анализ на представената
дисертация с научните трудове и
публикации на посочените в сигналите
лица, са последователни и единодушни в
констатациите и заключенията си за еднаквост на
конкретно описани части от съпоставяните документи с научно съдържание,
включително и с възпроизвеждане на типични граматически грешки.
С доклад №18-710/02.11.2018 г.,
съставен съгласно изискванията на чл. 30, ал.9 от ЗРАСРБ по сигналите на проф. О. Ф. и проф. Н.М. за
наличие на плагиатство в дисертацията на проф. Р.В. „Изследване на М.те и средствата за
повърхностно обработване на материалите за дентални импланти“ , след анализ на
констатациите и изводите на тримата арбитри, Комисията по академична етика достига до
еднозначно крайно решение. Относимото
за случая е обективирано в точка 1: „При категоричните изводи на тримата арбитри Комисията по академична етика
намира, че е налице плагиатство по смисъла на §1 т.7 от ПЗР на ЗРАСРБ – проф.
Р. В. е представил за собствени трудове,
които изцяло или частично са написани и създадени от другиго, без
позоваване или цитиране в процедура по
придобИ.е на научна степен „доктор на техническите науки“.
Следва за прецизност на
изложението да се отбележи, че докладът на Комисията по академична етика
обхваща не само процедурата по присъждане на научна степен „доктор на науките“,
а и предходната такава във връзка с
конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“, приключила през 2016 г. Решението на
комисията, обективирано в т.2 от доклада
се основава на анализ на констатациите и изводите на други
трима арбитри, но като краен
резултат е идентично с коментираното по-горе. Това решение обаче е неотносимо към предмета на настоящия
спор, поради което съдът не дължи
коментар по него.
Междувременно със Заповед №
РД09-3271/13.11.2018 г. Министърът на
образованието и науката на основание чл.
10, ал.2, т.6, б.“б“ от ЗВО и чл. 35, ал.1, т.1 от ЗРАСБ е назначил временно
изпълняващ длъжността ректор на ТУ Варна
до избиране на нов ректор, но за не повече от 6 месеца.
Такъв избор е бил проведен по
реда на чл. 29, ал.1 т.4 от ЗВО, за ректор е избран проф. д-р инж. В. В..
Съгласно протокол №
8/17.02.2020 г. от заседание на ФС на МТФ и взетото при тайно гласуване решение ФС предлага на ректора на ТУ Варна да отнеме
научната степен „доктор на науките „ на доц. д-р инж. Р.Н.В.. Видно от неговото
съдържание факултетният съвет се обосновава с факта на доказано по законовия ред плагиатство.
Със заповед № 138/12.03.2020
г. на ректора на ТУ Варна проф. д-р инж. В. В., на основание чл. 35, ал.2 и
ал.3 във връзка с чл. 35, ал.1 от ЗРАСРБ поради доказано плагиатство в
дисертационен труд за присъждане на научна степен „доктор на науките“ и в
представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната
длъжност „професор“, е отнета придобитата от Р.Н.В. научна степен „доктор на
науките“ в професионално направление 5.1 „Машинно инженерство“ по научна
специалност „Технология на машиностроителните материали“ на тема
„Изследване на М.те и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти“.
Обявена е за невалидна и
Диплома № ТУВ-НС-2017-092/14.09.2017 г. за удостоверяване на придобитата научна степен.
Така описаните факти са
установени от доказателствата по делото, съдът ги приема за безспорни.
При тази фактическа обстановка
съдът прие от правна страна следното:
Така описаните факти са
установени от доказателствата по делото, съдът ги приема за безспорни.
При тази фактическа обстановка
съдът прие от правна страна следното:
Заповедта,
предмет на съдебен контрол е издадена на основание чл. 35, ал.2 и 3 от във връзка с ал.1, т.1 от ЗРАСРБ,
от компетентен орган в рамките на особено производство, регламентирано
от специален закон, какъвто се явява
ЗРАСБ.
Основава се на доклад № 18-710/02.11.2018 г. на
Комисията по академична етика, с който е
установено и доказано плагиатство, както
и предложението на ФС на Машинно-технологичен факултет при ТУ- Варна, взето с
решение по Протокол № 8/17.02.2020 г.
Относно
характера на регулираните обществени
отношения и приложимия административнопроцесуален ред, съдът прие следното:
Съгласно Чл. 35. (1) Освобождава се от
академична длъжност лице:
1. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила
от 4.05.2018 г.)
когато бъде доказано по
законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни
данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в
процедура за придобИ.е на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс
за заемане на академична длъжност;
(2)
(Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 се отнема и
научната степен, придобита по реда на този закон, с която е свързано нарушението.
Ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила
от 4.05.2018 г.) Отнемането на научна степен и освобождаването
от длъжност се извършват от ректора на висшето училище по реда на Закона за висшето образование и правилника на
висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация по ред,
определен в правилника на съответната организация.
Цитираната норма е специална,
санкционна и има императивен характер. В
нея законодателят ясно и изчерпателно е посочил всички положителни
предпоставки, наличието на които налага проявата на
предвидения в нея правен резултат – освобождаване от академична длъжност
и отнемане на придобитата научна степен.
Точно такъв и е
предметът на подложената на съдебен
контрол заповед.
Ясно е определен и компетентния за нейното прилагане административен орган –
ректорът на висшето училище.
От съществено значение при преценката за законосъобразното провеждане на административното производство
по отнемане на присъдената на оспорващия
научна степен е определянето на характера на регулираните с раздел ІV и конкретно с чл. 35 от ЗРАСРБ обществени
отношения.
В тази връзка е важно да се отбележи, че
нормата е нова и с въвеждането в действие (ДВ бр. 30 от 2018 г., в сила от
04.05.2018 г.) законодателят е целял
преодоляване на съществуващата законовата празнота в правната регламентация
на последващото развитие на
отношенията по упражняването на
права, възникнали от придобИ.е на научна
степен, при доказано след присъждането и плагиатство,
респективно - недостоверност на
представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило
или е участвало в процедура за придобИ.е на научна степен, или е заело или е
участвало в конкурс за заемане на академична длъжност.
С нея не се въвежда възможност за преразглеждане
на правен въпрос, по който е налице влязъл в сила
административен акт на друг орган – в случая решение на научното жури за
присъждане на научна степен- правният резултат от което би могъл да
бъде отмяна или изменение на акта.
Правното
и действие е насочено към настъпилия от такъв административен акт правен ефект в полза на лице, по отношение на което е
установено и доказано наличие на плагиатство или недостоверност на представените научни
данни в научни трудове, въз основа на
които е придобило, или е участвало в
процедура за придобИ.е на научна степен
- санкциониране на придобити от
конкретно лица/лица качества и права при недопустимо нарушаване или
несъответствие с изискванията за придобИ.ето им.
Заложената от законодателя цел е заличаването на този ефект занапред, така че
да се преустанови упражняването на права от възникналите във връзка с придобита при тези обстоятелства научна
степен от конкретното лице, (евентуално да предотврати настъпването на вредоносен за съответното
висше училище и общо за академизма
резултат при тяхното упражняване до момента).
Тя е проявя на защитната функция на правото
в регулираните от ЗРАСРБ специални
обществени отношения.
Производството по чл. 35 от ЗРАСРБ се развива директно
пред компетентния орган – ректорът на съответното висше училище, когато са изпълнени визираните в същата норма
положителни предпоставки. В относимата за случая хипотеза на ал.1, т.1 необходимо и достатъчно е да
бъде доказано по законоустановения ред плагиатство в научни трудове, въз основа на които лицето е участвало в
процедура за придобИ.е на научна степен
и е придобило такава.
Това доказване се осъществява
естествено чрез проверка на орган със
специални компетенции, след като същият
е бил надлежно сезиран. В случая
такъв орган е Комисията по академична
етика към МОН. Сезирането за извършване на проверка ясно е разписано в §4в от
ДР на ЗРАСРБ, съгласно който сигнали за наличието на плагиатство и/или
недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили
процедури по придобИ.е на научни звания и за заемане на академични длъжности по
реда на този закон, както и за придобИ.е на научни степени и научни звания по
реда на отменения Закон за научните степени и научните звания се разглеждат и проверяват от Комисията по академична
етика по реда на чл. 30, ал. 5
– 12 от този закон.
Кръгът на сезиращите лица не е ограничен, всяко лице може да подаде
сигнал за наличие на плагиатство и/или недостоверност на представени научни
данни по отношение на приключили процедури по придобИ.е на научни степени и за
заемане на академични длъжности.
Анализът на цитираната норма очертава два
етапа на проверката по постъпилия сигнал– първият етап е относно неговата допустимост, вторият – по същество относно основателността на изложените твърдения (чл. 30, ал.5).
По първия етап се произнася тричленна
комисия, назначена от Министъра на образованието и науката (чл. 30, ал. 4 от
Закона), след преценка за допустимост на сигнала, съгласно чл. 30, ал.6 от Закона Министърът на
образованието и науката възлага на Комисията по академична етика да извърши
проверката по ал. 4, т.2. Съдържанието на последната, както и изричният текст
на ал. чл. 30, ал.12 (и двете с
императивен характер) сочат, че се дължи пълна и всеобхватна проверка, за която Комисията се произнася с доклад до
Министъра на образованието и науката. Съдържанието на доклада е точно разписано
в чл. 30, ал.9 от Закона, а алгоритъмът на работа – в алинеи 8-ма, - до ал.
11-та.
Комплексният анализ на коментираните норми
от ЗРАСРБ, регламентиращи производството
по отстраняване от академична длъжност и
отнемане на придобита научна степен (чл. 35 от ЗРАСРБ), както и предхождащото го производство по §4в
от ДР на същия закон , уреждащо разглеждане и произнасяне по сигнали за плагиатство по приключили процедури за
придобИ.е на научни степени, с което първото е правно и логически обвързано
сочат, че стартирането им не е опосредено
от предварително или допълнително волеизявление на административен орган в
друго производство, в частност – и от
процедура по възобновяване на производство за
отмяна или изменение на влязъл в сила административен, необжалван по
съдебен ред, разписана в чл. 99 от АПК.
Инциирането на специалното
производство по чл. 35, ал.2 и ал.3, във
връзка с ал.1 на същата норма е обвързано
единствено и само от наличие на
визираната от законодателя предпоставка -
доказано по законоустановения ред (описан детайлно по-горе) плагиатство в
научни трудове, въз основа на които лицето е придобило, или е участвало в процедура за придобИ.е
на научна степен.
Това е предметът на доказване от страна на
компетентният административен орган при постановяване на административен акт по
специалния ред, същият е и предметът на съдебната проверка.
Волята на законодателя е пределно ясна, в случай,
че законодателят визирал и производство
по цитираната обща норма на чл. 99 от АПК, то това би било изрично и точно
записано в коментираната норма на чл. 35 от ЗРАСРБ. Такава препратка липсва.
Общ принцип в правото е, че наличието на
специална законова регламентация изключва
приложението на общата такава, в случая тази разписана в АПК, чл. 99 (макар и
кодифицирана).
В тази връзка изцяло неоснователно се
явява възражението на оспорващия за нарушение на административнопроизводствените
правила – конкретно на чл. 99 от АПК, както се каза в случая той не е приложим.
Също неоснователно и другото оплакване
относно неспазването на реда, посочен в
чл. 32, ал.10 от ЗРАСРБ. С тази норма е регламентирано административно
производство, различно по характер и
съдържание от настоящото. В нея за
разписани условията и редът за обжалване по административен и съдебен ред на
издаваните от компетентните органи административни актове в процедури за заемане
на академични длъжности и за присъждане на научни степени. Не и за производства по
освобождаване от академична длъжност и отнемане на придобита научна степен!
Активната легитимация в това производство
е на всяко заинтересовано от заемане на академична длъжност или за
придобИ.е на научна степен лице, то
има качеството на жалбоподател, не на подател на сигнал.
Производството по освобождаване от
академична длъжност и отнемане на научна степен е самостоятелно специално
административно производство, с него не се цели отмяна или изменение на
административния акт, с който е присъдена научна степен, или е заета академична
длъжност, а както се посочи по-горе – санкционира се неговият противоправен
резултат.
Претенцията в жалбата за приложимост и относимост на разпоредба на чл. 32, ал.10 от
ЗРАСРБ към настоящия казус е неоснователна.
Относно материалната законосъобразност на
заповедта:
При проведения съдебният контрол за
законосъобразност на оспорената заповед по
критериите на чл.146 и на основанията на
чл. 168 от АПК, при съобразяване и с разпоредбата на чл. 142 от същия кодекс, съдът прие следното:
Разпореденото с оспорената заповед
отнемане на придобитата от Р.Н.В. научната степен „доктор на науките“ и
обявяване за невалидна Диплома № ТУВ-НС-2017-092/14.09.207 г. се основава на доказано по законоустановени
ред плагиатство – абсолютна положителна предпоставка по чл. 35, ал.1, т.1 от
ЗРАСРБ.
Проверката в настоящия случай се ограничава дотам, докъдето е допустим
съдебният контрол, а именно: спазена ли
е законоустановената процедура по установяването и доказването на плагиатство,
разписана в ЗРАСРБ, доказано ли е плагиатство,
сторено ли е това от
компетентен орган.
По смисъла на §1 т. 7от ДР на ЗРАСРБ „Плагиатство" е
представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или
създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати,
без позоваване или цитиране в процедурите за придобИ.е на научни степени или за
заемане на академични длъжности.
Видно от коментираните по-горе писмени доказателства,
производството пред Комисията по
академична етика към МОН е образувано по сигнали на проф. О.Ф. и проф. Н.М.,
съдържащи твърдения за наличие на плагиатство в дисертацията на проф.
Р.В. „Изследване на М.те и средствата за повърхностно обработване на
материалите за дентални импланти“, с която през 2017 г. същият придобива
научната степен „доктор на науките“. Сигналите са адресирани до Министъра на
образованието и науката и са обединени за общо разглеждане и проверка по реда
на §4в от ДР на ЗРАСРБ от компетентния за това орган – Комисията по академична
етика при МАН.
Спазено е императивното
изискване на чл.30, ал.4, т.1, във връзка с ал.5 от Закона, има произнасяне
на назначената за това комисия за допустимост на сигналите.
В хода на проверката, възложена със заповед
№ РД-09-2738/28.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката, Комисията по академична етика упражнява
правомощието си по чл. 30, ал.8 от
Закона и определя трима арбитри – хабилитирани лица в професионално направление
5.1 „Машинно инженерство“.
Дисертационният труд на Р.Н.В. на тема „Изследване на М.те и средствата
за повърхностно обработване на материалите за дентални импланти“, с която през
2017 г. същият придобива научната степен „доктор на науките“ е в същото
професионално направление.
Тук следва да се отбележи, че проверката, извършена от редовно определените от Комисията по академична етика
арбитри, не представлява научно оценъчна
или рецензионна дейност, а се състои в
буквална съпоставка и сравняване на съдържанието на написаните от различни
автори научни трудове, публикации, или
части от тях с това на представения дисертационен труд. Изготвените от тях
доклади и становища са прецени от Комисията по академична етика като идентични
и еднозначно установяващи наличието на плагиатство.
Така според проф. дтн В. П. в
дисертационния труд на проф. В. въведението е преписано от дисертацията на Т. Д.
„Създаване на дизайн на остеоинтегруеми
дентални импланти“ (за образователната и научна степен „Доктор“), защитена през
2012 г., първата глава е преписана също от тази дисертация.
Глави втора, трета, четвърта и пета са преписани от
дисертацията на И. Н. „Изследване ефективността на плазмотрон с вихрова
стабилизация на дъгата в процеса плазмено-прахово напластяване“ (за образователната и научна степен
„Доктор“), защитена през 2015 г.
В глави трета, четвърта и пета са преписани не само
текстове и фигури, но граматическите и правописните грешки са еднакви. Глава
шеста от дисертационния труд е преписана 90 % от книга с автори W. Sha, S. M “Titanium alloys: modelling of
microstructure, properties and applications”, CRC Press, Boca Raton, Boston,
New York, Washington DC, издадена през 2009 r. Глава
седма е преписана от вече посочената дисертация на Т. Д. , отново с текст и фигури.
Еднакви са и приложенията в двете дисертации.
Според втория арбитър проф. д-р А. Д. втора, трета,
четвърта и пета глави от дисертационния труд на проф. Р. В. са преписани от
дисертацията на И. Н., защитена през 2015 г., като преписаното съвпада 90 %.
Глава шеста от труда е преписана от книга на Уей Ша и С.М, вече посочена и от
първия арбитър. Глава седма от дисертационния труд е преписана от дисертацията
на Т. Д. , защитена през 2012 г.
Според третия арбитър проф. дтн, инж. М. глави втора,
трета, четвърта и пета от .дисертационния труд са преписани от дисертацията на И.
Н., както сочат предишните арбитри. Глава шеста е преписана от Уей Ша Славко
Малинов от книга, издадена през 2009 г. Статиите, представени заедно с
дисертационния труд са преписани от дисертацията на Т. Д. от 2012 г. под № 10/, от статия на X, С. и още трима автори от 2005 г./
под №11/.
При тези констатации съдът намира
за неоснователно и оплакването за некомпетентност на определените от Комисията арбитри.
Възражението за наличие у тримата арбитри на „друго качество“
обосноваващо с обстоятелството, че същите са участвали в предходно назначената комисия, извършила
проверка през м. септември 2017 г. е изцяло несъстоятелно. Ползваното от законодателя понятие „друго
качество“ има различно от влаганото от
оспорващия съдържание. Такова би било налице ако някой от тримата арбитри е
участвал в качество, различно от коментираното производство по ЗРАСРБ (например
член на научно жури). Участието на тримата арбитри в научни журита назад във времето по други производства за
придобИ.е на научна степен , касаещи други лица в случая е ирелевантно.
И в двете проверки – както в извършена през 2017 г., така и настоящата,
обективирана в доклада на Комисията по академична етика тримата професори,
хабилитирани лица в професионално направление
5.1“Машинно инженерство“ са имали качеството на арбитри, с една и съща
задача и със същия предмет на изследване.
В тази връзка твърдението за липса
на публикувани наукометрични показатели по отношение на същите трима
арбитри, на което се придава значението
на съществено нарушение, съдът намира неоснователно.
Твърдението за нарушено право на участие
в административното производство на оспорващия съдът намира също за
неоснователно.
Видно от доказателствата, посочени в коментара на фактите делото, оспорващият се е възползвал двукратно от предоставената му от Комисията възможност и е изпратил становищата си – едното от 10.10.2018 г., предоставено на арбитрите, второто от 23.10.2018 г., адресирано до Министъра на образованието и науката и до Комисията по академична етика.
Заключението на Комисията, дадено в
доклада е еднозначно: При категоричните изводи на тримата арбитри Комисията по академична
етика намира, че е налице плагиатство по смисъла на параграф 1, т. 7 от ГОР на
ЗРАСРБ - проф. Р. В. е представил за собствени трудове, които изцяло или
частично са написани и създадени от другиго, без позоваване или цитиране в
процедура по придобИ.е на научната степен „доктор на техническите науки“.
Видно от събраните и коментирани
доказателства е, че процедурата по проверка на сигналите за установяване на
плагиатство от страна на Р.Н.В. е проведена при стриктно спазване на
императивните правила и ред, разписани в специалните разпоредби на ЗРАСРБ, от компетентен орган.
Законоустановеният ред е спазен. Заключението на Комисията по академична етика
при МОН е обосновано и аргументирано.
Убеждението и на съда е ,
че е доказано наличие на плагиатство
по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗРАСРБ в дисертационният труд на Р.Н.В. на тема „Изследване на М.те и средствата за
повърхностно обработване на материалите за дентални импланти“, с която през
2017 г. същият придобива научната степен „доктор на науките“.
Оспорването на този факт,
основаващо се на цитираните в жалбата в постановление на ВРП и
потвърждаващото го постановление на прокурор от ВОП съдът преценява като
неуспешно. Преценката на прокуратурата
се обосновава с чл. 172а, ал.1 и
чл. 173 от НК, в чл. 175 на който изрично е записано, че за престъпления
по чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Фактът, че лицата, посочени като
автори на част от научните произведения „не желаят да се тъжат в качеството си
на пострадали“ не може да обоснове крайно заключение за липса на плагиатство.
Процедурата по проверка,
установяване и доказване, както и компетентният за това орган са ясно разписани
в многократно коментирания вече специален ред
по ЗРАСРБ – чл. 30 и чл. 30а , както и §4в от ДР на същия закон. Законът
е точно приложен от Комисията за академична етика при МОН.
В този случай компетентният орган
по чл. 35, ал.3 от ЗРАСРБ действа при условията на обвързана компетентност.
Същият не разполага със самостоятелна преценка и контрол над заключението на
Комисията по академична етика. При
наличие на доказано по законоустановения ред плагиатство в научен труд в
процедура по придобИ.е на научна степен единствената правна възможност за
ректора на висшето училище е да приложи закона точно, т.е. да освободи от
длъжност лицето, по отношение на което е доказано плагиатство, да отнеме
придобитата от него научна степен, с която е свързано нарушението – това е и
сторено с оспорената заповед.
Съществуването на положение на упражняване
на права, възникнали от придобита научна
степен при доказано плагиатство е
нетърпимо от правния ред.
В заключение предвид направения
коментар съдът счита, че Заповед №138/12.03.2020
г. на ректора на ТУ Варна е издадена при спазване на административно
производствените правила, при точно приложение на материалния закон, с доказано
наличие на абсолютната положителна предпоставка, визирана в чл. 35, ал.1 т.1 от
ЗРАСРБ, в пълно съответствие с целта, заложена в нея от
законодателя. Като такава следва да се остави в сила.
Релевираните в жалбата доводи за
липса на компетентност у издателя на заповедта и за нейната незаконосъобразност
останаха недоказани, поради което същата следва да се отхвърли.
Предвид приетия по спора краен
правен резултат и своевременно претендираното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски по делото, съдът намира същото за основателно и
доказано, следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 предложение последно от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.В. *** срещу Заповед № 138/12.03.2020г. на ректора на Технически
университет - Варна, с която на основание чл.35, ал.2 и ал.3, вр.чл.35, ал.1,
т.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/
- поради доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната
степен „доктор на науките“ и представени научни трудове за участие в конкурс за
заемане на академичната длъжност „професор“,
е отнета придобитата от Р.В.
научна степен „доктор на науките“ в професионално направление 5.1. „Машинно
инженерство“ по научна специалност „Технология на машиностроителните материали“
в конкурс за защита на дисертационен труд „Изследване на М.те и средствата за
повърхностно обработване на материали за дентални импланти, и е обявена за невалидна Диплома № ТУВ - НС -
2017-092 от 14.09.2017г. издадена от ТУ-Варна.
ОСЪЖДА Р.Н.В. *** ЕГН ********** да заплати на
Технически университет – Варна, ЕИК ***,
сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
С.А