Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публично заседание на осми юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове:
1. Кремена Данаилова
2.М.И.а-Даскалова
при секретар: Пенка
Михайлова
и прокурор: Тони Томов
като разгледа
докладваното от административния съдия М. И.а- Даскалова КНАХД №1081 по описа
за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на М.Н.Д. ***. против Решение №29/18.03.2021г. на Районен
съд–Провадия, постановено по НАХД №454/2020г., с което е потвърдено НП № 23-0000940/05.11.2020г.
на Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“- Варна, с
което за нарушение на чл.36 §2, т.ii от Регламент /ЕС/№165/2014г. му е наложено
админ. наказание „глоба“ в размер на 1500лв., на основание чл.93в ал.17 т.3 от
ЗАвП.
В
жалбата се претендира отмяна на Решението на ВРС като незаконосъобразно и неправилно.
РС установил неправилно фактическата обстановка по случая и достигнал до
погрешния извод, че е извършил нарушението, за което с НП му е наложена
глобата. До необективна преценка на доказателствата довело кредитирането на
представените с преписката писмени доказателства поради и показанията на
разпитаното като свидетел длъжностно лице, което присъствало при съставяне на
АУАН. Касаторът заявява, че поддържа възраженията, които направил и пред
предходната инстанция, че не е доказано наличие на субективна страна, че е
извършил твърдяното нарушение при пряк умисъл. Не било взето предвид
разграничението в дефинициите дадени от закона на понятията „обществен превоз“
и „превоз на товари“. Вида на превоза, осъществен от него бил определен
неправилно в НП, което нарушило правото му на защита. В случая превоза не бил
международен, а вътрешен – в рамките на България. Освен рег. номер и модела на
управляваното от него превозно средство, органа не установил и не посочил максимално допустимата му маса, за
да се обоснове извода, че попада в обхвата на Регламент №561/2006г. Прилагането
на разпоредби на вътрешното право и на европейския регламент при издаване на НП
нарушавало правата му. Повторно се излагат доводите изложени в жалбата до РС с
които се претендира отмяна на НП, поради допуснати нарушения на процедурните
правила, неправилно приложение на закона и маловажност на случая и основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Тъй като се касаело за първо такова нарушение,
поради липса на нарушения на ЗАвтП на водача и др. обстоятелства за постигане
на целите на превенцията било достатъчно
да му бъде отправено предупреждение и да не бъде санкциониран. Моли за отмяна на Решението и на НП като
незаконосъобразно, вкл. в хипотезата с прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Ответната
страна – ИА „Автомобилна администрация“ –Регионална дирекция -Варна в писмен
отговор депозиран от упълномощен юрисконсулт изразява становище за
неоснователност на жалбата. Споделят като кореспондиращи с доказателствата,
правилни и законосъобразни изводите на РС, с които е потвърдено НП. В
производството по установяване на нарушението и издаване на АУАН и на НП не
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не било
ограничено правото на защита на нарушителя. Нарушението било правилно
квалифицирано. Молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и решението
на РС-Провадия да бъде потвърдено. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Правят искане при присъждане на адвокатско възнаграждение на
касатора да се приложи чл.63, ал.4 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Предлага да бъде оставена без уважение.
Настоящият
състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от
надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди неправилно приложение на закона.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
на РС е валидно и допустимо.
Неправилно
приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато
той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде
приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява
приложението на закона въз основа на фактите
установени от РС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК
за нови фактически установявания. РС установил, че на 29.07.2020г. на автомагистрала
„Хемус“ на около 1км преди разклона за гр.Провадия свидетелите К. К.чев и Б. И.
спрели за проверка влекач „Ман“ от категория №3 с рег. №СВ****НН с прикачено
полуремарке с рег.№СВ****ЕА и установили, че водачът им е М.Н.Д. ***. Проверяващите
констатирали, че МПС е оборудвано с дигитален тахограф марка „Stoneridge
Electronics“ тип SE 5000, №***. След изискване от
проверяващите водачът не им предоставил ръчен запис или разпечатка, тахографски
листи или удостоверение по образец за периода от 15:24 часа на 17.07.2020г. до
08:41часа на 20.07.2020г., за който период липсвала информация и в дигиталната
му карта. РС установил, че проверяващите са съставили на Д. акт за установяване
на административно нарушение. В АУАН е описано гореизложеното, както и
установеното при проверката, че с МПС съгласно представения пътен лист от
водача се превозват 25160кг пшеница по маршрут
Мърчево-Игнатиево, че Д. работи в „Пик 2003“ЕООД-гр.ПТ на длъжност „водач“, на
който превозвач са собственост влекача и полуремаркето. В АУАН е отразено, че
водачът им представил дигиталната си карта като водач, разпечатка от картата,
товарителницата, контролния талон и пътния лист. РС установил, че АУАН е издаден
за това, че извършващия обществен превоз на описания товар водач Д. с МПС
оборудвано с дигитален тахограф, не им
предоставил информация за периода от 15:24 часа на 17.07.2020г. до 08:41часа на
20.07.2020г., което квалифицирали като нарушение на чл.36 §2, т.ii от Регламент
/ЕС/№165/2014г. Съдът установил, че водачът не вписал възражения в акта при
връчването му, нито депозирал такива в срок. Констатирал, че въз основа на АУАН
на Д. на 05.11.2020г. е издадено НП №23-0000940 от началника на отдел „Контрол“
в РД“АА“-Варна, с което на М.Д. за нарушението на чл.36 §2, т.ii от Регламент
/ЕС/№165/2014г. на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП му наложил глоба в
размер на 1500лв.
РС направил извода, че НП е издадено в производство,
проведено при спазване на процесуалните правила в ЗАНН. Констатирал, че АУАН и
НП са издадено от компетентни органи, с необходимите реквизити в чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Те били надлежно връчени на лицето, чиято отговорност се ангажира,
което и от събраните в съдебната фаза доказателства се установило, че е
извършило нарушението описано в тях. Тези изводи изцяло кореспондират със
съдържанието на АУАН и на НП, от които и доказателствата за връчването им на
нарушителя се установява, че му е предоставена възможност да упражни правото си
на защита в пълен обем. Той не е депозирал писмени възражения, нито твърдения
срещу установеното в АУАН и в НП за наличие и предоставяне на информация за
дейността му през периода от 15:24 часа на 17.07.2020г. до 08:41часа на
20.07.2020г. РС намерил
за правилно квалифицирано от наказващият орган извършеното от Д. нарушение, а
наказанието – за законосъобразно определено по вид и размер. РС отхвърлил като
неоснователни оплакванията в жалбата за неправилно приложение на закона, за
неприложимост на Регламент /ЕС/№165/2014г. за осъществявания вътрешен превоз на
товари и на чл.36 §2, т.ii от него, позовавайки се на разписаното в чл.48 от
Регламент №165/2014, че е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки. РС посочил, че в приложената в НП
административно-наказателна разпоредба - чл.93в, ал.17, от ЗАвтП е предвидено
налагане на наказание „глоба“ в размер от 1500лева на водач, който при проверка
от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето
на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни: тахографски листа и/или карта на водача, както и
записите от нея и/или ръчни записи и разпечатки, и/или удостоверение по чл.10,
ал. 1 от Наредбата по чл.89, ал.1. РС
отчел, че в случая информация за трите дни от периода, попадащ в предходните 28
дни не е имало информация в представените от водача Д. тахографски листи, в картата
му, нито е представен ръчен запис или разпечатка с информация за дейността му
през индивидуализирания период, поради което отхвърлил като неоснователни общо
фомулираните оплаквания в жалбата за неправилно приложение на закона и за
допуснати съществени процедурни нарушения при издаване на НП. Той преценил като
неоснователни и доводите за маловажност на нарушението, като отчел като
правилно и законосъобразно посоченото в НП органа, че нарушението не е с явно
незначителна, а със сравнително висока степен на обществена опасност, тъй като
е свързано с възможността за контрол дали се спазва времето на управление и
почивки на водача, което е от съществено значение за безопасността на
движението и запазване на живота и здравето на водача и на останалите участници
в движението.
Предвид
установената фактическа обстановка, представените по делото доказателства и при
съобразяване на действащата нормативна уредба, решението на въззивния съд е
правилно и законосъобразно. Съгласно чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвП при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална
маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по
чл.24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и
на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан
по-нататък "Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR.
Няма
спор и от доказателствата се установява, че към момента на проверката касаторът
е водач, който е спрян за проверка при извършване на курс свързан с превоз на товар
- 25160кг пшеница със състав от ППС състоящ се от влекач „Ман“ от категория N3 с
прикачено полуремарке, оборудван с дигитален тахограф, което попада в обхвата
на Регламент (ЕС) №165/2014, поради което за него са приложими разпоредбите му.
Неоснователни
са оплакванията в касационната жалба на Д. за непълнота на описанието на
нарушението, поради липса на конкретизиране в АУАН и в НН на допустимата
максимална маса на управляваното от него МПС. В АУАН и в НП е управлявания от
него влекач и ремарке са индивидуализирани с рег. № и е посочено изрично модела
на влекача и категорията му – N3. По силата на чл.149, ал.1 т.3, б.в от ЗДвП от
категория N са моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари,
които имат най-малко четири колела, като категория N3 са МПС предназначени за
превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 тона. Поради
това несъмнено и безспорно установено е в случая, че управляваното от Д. МПС е
с допустима максимална маса над 3,5 тона, тъй като е с максимално допустима
маса над 12 тона и за него са приложими разпоредбите на цитирания регламент.
Привлеченото
към отговорност лице упражнява правото си на защита по отношение на фактите и
обстоятелствата изложени в АУАН и в НП, а не срещу правната квалификация на
нарушението. В случая пълно, точно и ясно, в съответствие с констатираното при
проверката и данните в представените от Д. писмени документи и дигитални
източници е описано извършеното от него, което е възведено в административно
нарушение в чл.93в, ал.17, от ЗАвтП. След като работи на длъжност „водач“ в
„ПИК 2003“ЕООД -гр.ПТ и управлява МПС на този превозвач, оборудвано с дигитален
тахограф, Д. трябва да знае, че работата му изисква спазване на изискванията в Регламент
(ЕС) № 165/2014, както и че нарушенията на някои от тях съставляват
административни нарушения посочени в Закона за автомобилните превози, за които
като водач носи отговорност, каквито са изброените в чл.93в, ал.1 и следв. от
ЗАвтП. След като е назначен и работи на длъжност „водач“ в дружество-превозвач,
с МПС с максимално допустима маса над 3,5 тона на което извършва превоз на
товари, Д. е задължен да знае, че трябва да носи, за да може да представи при
проверка на контролните органи документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден и тези от предходните
28 календарни дни, а именно : тахографски листа и/или карта на водача, както и
записите от нея и/или ръчни записи и разпечатки, и/или удостоверение по чл.10,
ал.1 от Наредбата по чл.89, ал.1. Незнанието на тази законова разпоредба не
може да обоснове извод за липса на субективна страна за извършване на деянието
и до освобождаване на дееца от отговорност.
В
случая правилно е преценено и посочено в АУАН и в НП, че с управляваното от
касатора МПС е осъществяван обществен превоз на товар, за което свидетелства
приетата по делото Товарителница №000****/28.07.2020г. Тя е наименована
Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната и в нея „ПИК-2003“ЕООД–гр.Кнежа
е посочен като превозвач на товара, на който „Агро Сантия“ООД е изпращача, а
„Олива“АД е получателя. Поради това неоснователни са доводите в касационната
жалба за неправилност и незаконосъобразност на АУАН и на НП, основани на
дефинициите в ЗАвтП на понятията „обществен превоз“ и „превоз на товари“. Видно
от административно-наказателната разпоредба, осъществявания от водача превоз в
случая не води до отпадане на отговорността му за нарушението предвидено в
чл.93в, ал.17 от ЗАвтП.
Касационният
състав намира за правилни и законосъобразни изводите на РС за правилна
квалификация на нарушението и законосъобразно определена за него предвидената глоба
от 1500лева. Правилно е приложена санкционната част на чл.93в, ал.17, т.3 от
ЗАвтП като е наложена глобата във фиксирания от законодателя размер. С оглед
данните в справката за допуснати от водача през 2018г. други две нарушения на
ЗАвтП, за които издадените му НП са влезли в сила, а и предвид обстоятелството,
че няма данни за дейността на водача за период от 3 дни, нарушението не може да
се е приеме за такова, което не е обществено опасно, нито се отличава от
другите такива случая с явна незначителност на обществената му опасност. Поради
това правилно РС, а и наказващият орган са преценили, че за него чл.28 от ЗАНН
е неприложим.
С
оглед гореизложеното не е налице основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна
на Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора по своевременно направеното искане за присъждане на ИА“АА“
на юрисконсултско възнаграждение касационният състав взе предвид, че ответната
страна не е представлявана от юрисконсулт в касационната инстанция и такъв не
се е явил и участвал в откритото съдебно заседание, нито е депозирал становища,
молби и др. Поради това неоснователно е искането за присъждане на ответната
страна на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №29/18.03.2021г. на Районен съд-Провадия, постановено по НАХД №454/2020г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: