№ 321
гр. София , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502363 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 14.05.2020 по гр.д. № 17085/2012 г. на СГС, І-19 състав е осъдено
„Търговска верига – София” АД да предаде на основание чл. 108 от ЗС на „Градски
кооперативен съюз – София“ и на „Кооптърговия” АД владението върху прилежащия
терен на сградите, построени в имот пл. № 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк,
местност „Полето”, находящ се в гр. София, бул. „Европа” № 176 – 180, очертан според
скица 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант втори,
съставляваща неразделна част от решение 305/28.11.2011 г. по гр.д. 1421/2010 г. на
ВКС, Второ ГО.
Ответникът „Търговска верига – София” АД е депозирал въззивна жалба вх. №
53171/15.06.2020 г., с която обжалва първинстанционното решение изцяло. Поддържа,
че решението е недопустимо, тъй като с влязло в сила решение № 305/28.11.2011 г. по
гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. въпросът за собствеността на прилежащия терен е
разрешен, като е прието, че ищците не са собственици на терена, а обжалваното
решение пререшава този въпрос. След като ВКС отрекъл собствеността на ищците
върху терена, то за тях съществувала само възможността, в качеството им на
суперфициарни собственици на сградите, построени върху терена, собственост на
Столична община, който по-късно е апортиран в капитала на жалбоподателя, да
ползват прилежащия им терен, на основание чл. 64 ЗС. Въвежда се и оплакване, че
след като първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 108 ЗС, той
не може да се произнесе само с осъдителен диспозитив, тъй като това противоречи на
приетото на Тълкувателно решение № 4/2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно по същество, тъй като
ищците не твърдяли и не доказали, че ответникът владее и пречи на ищците да ползват
1
прилежащия терен на собствените им сгради. В този смисъл незаконосъобразно било
разбирането на първоинстанционния съд, че „не са опровергани твърденията на
ищцовата страна, че прилежащия терен за собствените им сгради е във владение на
ответника“. Освен това съдът не посочил граници и площ на терена, за който осъдил
ответника да предаде на ищците, а препратил към скица № 2 към заключението на
вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант втори без да съобрази, че върху тази скица
били нанесени и сгради на ответника, а и обстоятелството, че по делото се установило,
че няколко от сградите на ищеца вече не съществуват. Съдът изобщо не обсъдил
експертизата, изготвена от вещото лице П. в настоящото производство в СГС и в
нарушение на закона не обсъдил всички доказателства по делото. Ако ги бил обсъдил,
съдът следвало да осъди ответника да предаде прилежащия терен съобразно скица 3 на
вещото лице П.. Жалбоподателят моли да бъде обезсилено първоинстанционното
решение като недопустимо, а евентуално да бъде отменено и предявените искове –
отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца „Кооптърговия“ АД, с който я оспорва изцяло. Поддържа, че с решението на
ВКС му е признато право на собственост както върху сградите, така и върху
прилежащия им терен, на специалното основание по чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.), което
изключвало общото правило на чл. 64 ЗС. Поддържа, че предявените искове са изцяло
доказани. Възразява, че първоинстанционният съд не е пререшил спора за
собствеността, а се е произнесъл само за предаването на владението, като според
цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение установителният и осъдителният
диспозитив могат да бъдат постановени и с отделни решения.
Отговор на въззивната жалба е депозиран в срок и от ищеца „Градски
кооперативен съюз – София“, в който се излагат доводи за нейната неоснователност, в
идентичен смисъл на доводите на другия ищец.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците „Градски кооперативен съюз – София“ и „Кооптърговия“ АД са
твърдели в исковата си молба, уточнявана неколкократно с уточнителни молби от
12.02.2013 г., 16.10.2013 г., 22.11.2013 г., 25.11.2013 г., 25.08.2015 г. и 15.02.2016 г., че
са собственици на 21 сгради, построени в имот пл. № 152 по плана за земеразделяне на
с. Волуяк, м. „Полето“, представляващ дворно място с площ 32 000 км.м., находящо се
в гр. София, бул. „Европа“ № 176-180, заедно с прилежащия им терен, очертан според
Скица № 2 към заключението н авещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант 2,
приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от съдебното
решение № 305 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о. Според
посоченото съдебно решение прилежащият терен бил част от имот пл. № 166, нанесен
2
през 2002 г. в кадастралните листове №№А-7-5-Г и А-7-4-В по съществуващия
неодобрен кадастрален план на гр. София, м. „Република“, целият имот на площ от
64 662 кв.м., съгласно АОС № 1615/12.12.2002 г., а съгласно Скица №
239985/17.04.2012 г. поземлен имот с идентификатор 12084.2757.166 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК с административен адрес с Волуяк, район
Връбница, с площ 65 076 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване: За складова база, при съседи 12084.2757.2420,
12084.2757.2375, 12084.2757.2376, 12084.2757.161, 12084.2757.4, 12084.2757.14,
12084.2757.22 и 12084.2757.115. Така посоченият имот бил идентичен с част от имот №
000152 по картата за възстановената собственост на землището н ас. Волуяк.
Посоченото дело за установяване на собственост било образувано срещу Столична
община, но по него взело участие като трето лице помагач на общината „Търговска
верига – София“ АД. Последното дружество придобило собствеността върху имот пл.
№ 166 чрез апортна вноска от единия от акционерите – „Софийски имоти“ АД, изцяло
общинска собственост. „Търговска верига – София“ АД се снабдили с нотариален акт
за собственост № 183, т. V, рег. 8259, дело 873/2003 г. на нотариус М. К., Акт № 137,
т. LLXLIV, дело 33683/2003 г., вх. Рег. № 44534, им. Партида 232507 на Службата по
вписвания. Ищецът е поддържал, че този нотариален акт не отговаря на
действителното положение, поради което следва да бъде отменен в частта, определена
като прилежащ терен на 21 броя сгради на ищците.
В уточнителните молби е посочено, че правото на собственост на ищците е
възникнало на основание чл. 2, ал. 3 от ЗАС (отм.)
В уточнителна молба от 16.10.2013 г. подробно са описани 21 броя сгради на
ищците, прилежащият терен около които се иска да бъде предаден от ответника.
В уточнителната молба от 25.08.2015 г. е посочено, че основният иск, който се
предявява е с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението и собствеността на
прилежащ терен към 21 сгради и постройки, собственост на ищците в границите,
очертани в Скица № 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант
2, неразделна част от съдебното решение по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о., като
част от им.пл. № 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, а след изготвяне на
кадастралната карта част от поземлен имот с идентификатор 12084.2757.166 от
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, която част е определена с площ
27 043 кв.м., означена като поземлен проектен имот 12084.2757.2628 и граници
съгласно Скица от Проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Ищците са посочили, че въпреки цитираното по-горе решение на ВКС
„Търговска верига – София“ АД оспорва правото на собственост на прилежащия терен
и продължава да упражнява фактическа власт върху целия поземлен имот с
идентификатор 12084.757.166, като не желае да предаде собствеността и владението на
частта, определена с решението на ВКС. С последното решение било установено, че са
налице изискванията на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.), като след влизането му в сила
„Търговска верига София“ АД се превърнали във владеещия несобственик на частта от
ПИ с идентификатор 12084.757.166, посочена в решението. Затова ответникът владеел
тази част без правно основание, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) и
влязлото в сила решение на ВКС, с което на ищците било признато право на
собственост върху прилежащия терен към сградите, тяхна собственост. Ищците
заявяват още, че предявяват и искане за частична отмяна на нотариалния акт на
„Търговска верига София“ АД по отношение на описания в него поземлен имот с
3
прилежащия терен по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) на площ 27 043 кв.м., като
границите на прилежащия терен са очертани в Скица № 2 към заключението на вещото
лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант 2, неразделна част от съдебното решение по гр.д. №
1421/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о.
В последната уточнителна молба от 15.02.2016 г. отново е поддържан иск за
предаване собствеността и владението на „прилежащ терен“ към 21 стради и постройки
– собственост на ищците в границите, очертани в Скица № 2 към заключението на
вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант 2, неразделна част от съдебното решение по
гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о., като част от им.пл. № 152 по плана за
земеразделяне на с. Волуяк, а след изготвяне на кадастралната карта част от поземлен
имот с идентификатор 12084.2757.166 от кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор
на АГКК, която част е определена с площ 27 043 кв.м., означена като поземлен
проектен имот 12084.2757.2628 и граници съгласно Скица от Проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, като е посочено, че прилежащият терен
е част от целия имот с обща площ 32 000 кв.м., като другата част е собственост на
„Търговска верига София“ АД, както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на част от
нотариалния акт на „Търговска верига София“ АД.
В отговор на исковата молба, депозиран на 03.07.2013 г. „Търговска верига
София“ АД са изразили становище за недопустимост на предявения иск за собственост
с посочване, че с цитираното от ищците решение на ВКС е оставено в сила решението
на СГС от 07.07.2010 г. по гр.д. № 1628/2002 г. в частта, в която са отхвърлени
исковете на „Градски кооперативен съюз – София“ и „Кооптърговия“ АД върху дворно
място от 32 000 кв.м., находящо се в гр. София, бул. „Европа 176-180 извън регулация,
представляващо имот пл. № 152 по плана на с. Волуяк, м. „Полето“. Т.е., установено
било, че ищците не са собственици на дворното място и спорът за това не можел да
бъде пререшаван, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Ответникът е изложил и твърдения,
че искът е неоснователен, тъй като с решението на ВКС не било възможно хем да се
признава право на собственост на ищците върху прилежащия терен на описаните в
него 21 сгради, хем да се отрича правото на собственост върху цялото дворно място, а
не само за останалата част от него. Всъщност ВКС имали предвид не право на
собственост върху прилежащ терен, а правото на ползване, което е неразделна част от
сгради, находящи се в чуждо дворно място.
В последващо писмено становище от 02.03.2016 г. ответникът е поддържал
доводите си за недопустимост на предявения иск по чл. 108 ЗС, както и на иска по чл.
537, ал. 2 ГПК, който като акцесорен, следвал главния иск.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, от които е
установено следното:
С искова молба от 01.03.2000 г., предявена от „Междукооперативно
предприятие „Кооптърговия“ София и „Градския кооперативен съюз София“ срещу
Столична община е поискано да бъде установено, че ищците са собственици на терен
от 32 000 кв.м. извън регулация, представляващ имот пл. № 152 по плана за
земеразделяне на землището „Волуяк“, м. „Полето“ на бул. „Европа“ № 176-180, ведно
с 22 сгради построени в него, на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.). Образувано е гр.д.
№ 4522/2000 г. на СРС. С решение от 08.08.2001 г. по същото дело исковете са
отхвърлени.
Посоченото решение на СРС е потвърдено от СГС, II-в състав с решение от
4
07.07.2010 г. по гр.д. № 1628/2002 г.
С Решение № 305/28.11.2011 г. по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС 2-ро г.о. е
отменено въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 07.07.2010 г.
по гр.д. № 1628/2002 г. в частта, с която е оставено в сила решението на
първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на „Градски кооперативен
съюз София“ и „Кооптърговия“ ООД за установяване по отношение на Столична
община и при участието на трето лице-помагач на страната на ответника „Търговска
верига София“ АД, че „Градски кооперативен съюз София“ и „Кооптърговия“ ООД са
собственици на сградите, построените в имот пл. № 152 по плана за земеразделяне на
с. Волуяк дворно място с площ от 32000 кв.м., находящо се в гр. София, бул. „Европа“
№ 176-180 и вместо това е признато за установено по отношение на Столична община,
че „Градски кооперативен съюз София“ и „Кооптърговия“ ООД са собственици на
сградите, построени в имот пл. №152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, м.
„Полето“, представляващ дворно място с площ от 32000 кв.м., находящо се в гр.
София, бул. „Европа“ № 176-180 както следва: 1/ склад “Стоки за бита № 1 с площ от
1129 кв.м.; 2/ склад “Стоки за бита” № 2 с площ от 1129 кв.м.; 3/ склад “Стоки за
бита”№ 3 с площ от 495кв.м.; 4/ склад “Стоки за бита” № 4 с площ от 64 кв.м.; 5/ склад
“Битова химия” с площ от 744 кв.м.; 6/ склад “Трикотаж” с площ от 744кв.м.; 7/ склад
“Домашни потреби” с площ от 732 кв.м.; 8/ склад “Железария” с площ от 738 кв.м.; 9/
склад “Електроуреди” с площ от 732 кв.м.; 10/ метален навес № 1 с площ от 285кв.м.;11
/метален навес №2 с площ от 230 кв.м.;12 / адм. сграда № 1 с площ от 31 кв.м.; 13/
трафопост с площ от 30 кв.м.; 14/ КПП с площ от 42кв.м.;15/ адм. сграда № 2 с площ от
139 кв.м.;16/ склад за бои с площ от 90кв.м.; 17/ железарска работилница с площ от 41
кв.м.; 18/ склад за хранителни стоки с площ 1234 кв.м.;19/ дърводелска работилница с
площ от 25кв.м.; 20/ склад за билки с площ от 25кв.м.; 21/ склад за кожи с площ от
681кв.м., означени с тези номера на скица, представляваща неразделна част от молбата,
подадена от ищците на 12.12.2000 г., ведно с прилежащия терен към сградите, очертан
според скица №2 към заключението на в.л. В. Г. от 03.12.2004г.,вариант ІІ,
приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението.
Със същото решение е оставено в сила решението на Софийски градски съд,
постановено на 07.07.2010 г. по гр.д. №1628/2002 г. в частта, с която е оставено в сила
решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на „Градски
кооперативен съюз София“ и „Кооптърговия“ ООД срещу Столична община и при
участие на трето лице-помагач на ответника „Търговска верига София“ АД са
установяване правото на собственост на „Градски кооперативен съюз София“ и
„Кооптърговия“ ООД върху дворно място от 32000 кв.м., находящо се в гр. София,
бул. „Европа“ № 176-180 извън регулация, представляващо имот пл.№. 152 по плана на
с. Волуяк, м. „Поглед“.
Видно от мотивите на посоченото решение на ВКС, правото на собственост на
ищците в настоящото производство върху 21 сграда ведно с прилежащия им терен е
признато на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.)
Представена е и скица № 2 към заключението на в.л. В. Г. от 03.12.2004 г.,
вариант ІІ, приподписана от състава на ВКС и представляваща неразделна част от
решението по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС 2-ро г.о.
Видно от Скица № 23995/17.04.2012 г. на ПИ с идентификатор 12084.2757.166
същият е с номер по предходен план 166, а съгласно Удостоверение за идентичност на
имот изх. № РД-05-77/02.09.2012 г. на „Общинска служба по земеделие“ „Нови
Искър“, имот № 2757.166 в документи по скица на поземлен имот, издадена от СГКК,
5
гр. София е идентичен с част от № 000152 по картата на възстановената собственост на
землището на с. Волуяк, община Връбница.
По делото е изслушано заключение на СТЕ за изготвяне на комбинирана скица,
в която да бъдат посочени границите на прилежащия терен на ищците и площта му.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият
състав намира следното:
По допустимостта на предявения иск на първоинстанционното решение.
Предявеният иск е такъв за предаване владението върху прилежащ терен на 21
сгради на ищците, за собствеността върху който се твърди, че е придобита на
основание чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.)
Разпоредбата на чл. 2, ал.3 ЗОбС (отм.) идва да уреди собствеността на
кооперациите върху сгради, които те са построили върху държавна или общинска
земя, без да им е било учредено право на строеж. С тази разпоредба от обхвата на
общинската собственост са изключени сградите и постройките на кооперативните
организации, изградени от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен.
Съдебната практика последователно приема, че по силата на закона тези обекти стават
собственост на кооперативната организация, с чиито средства са изградени. Приема се,
че в хипотезата на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС теренът няма самостоятелно, а обслужващо
предназначение и следва собствеността на построената върху него сграда (в този
смисъл Решение № 925/09 по гр.д. № 1734/08 на ВКС, I г.о., Решение № 316/19.10.2012
г. по гр.д. № 830/2011 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 180/07.03.2018 г. по гр.д. №
315/2017 г. на ВКС, I г.о.)
Цитираната практика налага извод, че нормата на чл.2, ал.3 (/отм.) ЗОбС
изключва правната възможност, при наличие на посочените в нея предпоставки -
когато има извършено до 13.07.1991 г. от кооперативна организация строителство със
съсобствени средства на сграда и постройка, прилещажият терен, необходим за
обслужване на сградата-кооперативна собственост, да запази статута си на държавна
или общинска собственост.
В случая става дума именно за право на собственост върху прилежащия терен, а
не само за правото на ползване по чл. 64 ЗС, както неправилно смята жалбоподателя.
Видно от представеното Решение № 305/28.11.2011 г. по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС
2-ро г.о. с него е признато право на собственост върху 21 сгради, построени в имот пл.
№ 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, дворно място с площ от 32000 кв.м.,
находящо се в гр. София, бул. „Европа“ № 176-180, ведно с прилежащия им терен.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че понеже със същото решение
на ВКС е оставено в сила въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска за
собственост върху дворното място, то съответно е отхвърлен и иска за право на
собственост върху прилежащия терен, поради което искът за тази собственост в
настоящото производство е преклудиран от силата на пресъдено нещо. Макар и не
съвсем прецизен, диспозитивът на решението е ясен, като следва да се приеме при
съотнасяне отделните части на диспозитива, че е отхвърлен иска за дворното място в
частта на последното, извън прилежащия терен на сградите на ищците.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционното решение е постановено
по недопустим ревандикационен иск, тъй като въпросът за собствеността върху
прилежащия терен и дворното място между страните е решен с влязло в сила решение.
6
Предходното дело между страните по предявения установителен иск за собственост
върху процесния прилежащ терен, приключило с Решение № 305/28.11.2011 г. по гр.д.
№ 1421/2010 г. на ВКС 2-ро г.о., не преклудира правото на ищците да предявят
ревандикационен иск за същия имот, с искане за предаване владението или държането
върху същия. Наличието на влязло в сила решение по смисъла на чл. 299 ГПК като
абсолютна процесуална предпоставка, препятстваща предявяване на иска, е налице
само при пълен идентитет на страни, основание и петитум (така и Решение № 142 от
30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2010 г., II г. о. и Решение № 85 от 22.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2/2015 г., I г. о.). В случая несъмнено предмета на установителният
иск за собственост и страните по него са идентични на тези по настоящото дело.
Предметът е идентичен, защото установителният иск и ревандикационният иск се
основават на право на собственост върху прилежащ терен все на основание чл. 2, ал. 3
ЗОС (отм.). Освен това, макар по установителния иск ответник да е била Столична
община, като трето лице помагач на нейна страна при условията на чл. 226, ал. 1 ГПК е
било конституирано „Търговска верига – София“ АД, поради което и субективните
предели на силата на пресъдено нещо по това дело се разпростират и върху последното
дружество, на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Защитата по двата иска обаче е различна и
същата се определя от различния петитум. При установителния иск ищците са
защитавали правото си на иск в по-малък обем, като са искали правото им на
собственост само да бъде установено със сила на пресъдено нещо. В настоящото
производство ищците търсят засилена защита на правото им на собственост като искат
ответникът да бъде осъден да предаде упражняваното без основание владение. Ето
защо, макар във фактическия състав на ревандикационния иск да се включва
установяването на правото на собственост, установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
и ревандикационният по чл. 108 ЗС не са идентични по своя обхват.
Горното не се опровергава от цитираното от жалбоподателя Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК. В т. 2а от него е
прието, че искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС
гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива
на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на
пресъдено нещо на решението. По натам в решението са разгледани различни хипотези
на диспозитиви по чл. 108 ЗС. Доколкото обаче при ревандикационния иск същият
инкорпорира в себе си установителния иск за собственост, ако последният вече е бил
предявен самостоятелно и по него е формирана сила на пресъдено нещо, на основание
чл. 299, ал. 1 ГПК съдът разглеждащ ревандикационния иск следва да я зачете, като не
може да пререшава въпроса за собствеността. Ето защо е неоснователно и оплакването,
че първоинстанционният съд не е съобразил тълкувателното решение и не е
постановил два диспозитива. В конкретния случай съдът дължи да постанови само
осъдителен диспозитив.
Казаното обосновава извод, че както предявеният иск по чл. 108 ЗС, следващ
разрешен със сила на пресъдено нещо иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, е
допустим, тъй като с него се търси различна по обхват защита на правото на
собственост, поради което липсва идентичност между двата иска, така и постановеното
по такъв иск решение само с осъдителен диспозитив е допустимо като постановено по
допустим иск от една страна, а от друга, като постановено при съобразяване силата на
пресъдено нещо, формирана от решението по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, която сила на
пресъдено нещо препятства повторното произнасяне с изричен диспозитив.
7
По основателността на иска
За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже при условия на
главно и пълно доказване, че а) е собственик на имота при конкретно правно
основание; б) че ответникът владее или държи имота и в) че това владение или
държане е без правно основание.
В случая се установява от влязлото в сила решение № 305/28.11.2011 г. по гр.д.
№ 1421/2010 г. на ВКС 2-ро г.о., чиято сила на пресъдено нещо се разпростира в
субективните си предели и върху „Търговска верига – София“ АД, че ищците са
собственици на прилежащия терен около описаните в него 21 сгради, на основание чл.
2, ал. 3 ЗОС (отм.)
От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че ответникът
владее или държи този прилежащ терен. Обстоятелството, че в нито един момент пред
първата инстанция ответникът не е заявил изрично, че оспорва твърденията на ищеца,
че ответникът владее и прилежащия терен на неговите сгради, не отменя задължението
на ищеца за главно и пълно доказване на това обстоятелство, още повече, че
ответникът не е признал да владее, като в същото време е оспорил иска. Макар с
доклада по делото, направен в първото открито съдебно заседание СГС да е указал на
ищеца, че дължи да докаже владението на ответника, ищецът не е ангажирал никакви
доказателства. В този смисъл е основателно оплакването на жалбоподателя-ответник,
че осъдителното решение е постановено без доказателства за упражнявано от
ответника владение. В същото време е основателно и оплакването, че приемайки, че
ответникът не е оборил твърденията на ищеца за упражнявано от ответника владение,
СГС е извършил нарушение на правилата за доказателствената тежест, като с
решението е възложил същата относно наличието или липсата на владение на
ответника. Не ответникът дължи да опровергава твърдяното от ищеца владение, а
ищецът следва да докаже, че ответникът владее по силата на процесуалното правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК, че всяка страна дължи да докаже фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Щом не е доказано, че ответникът владее процесния прилежащ терен, то не е
доказан един от елементите на фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС, поради което
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд не е
бил длъжен да обсъжда заключението на вещото лице П., тъй като същото е било
неотносимо към спора. Правото на собственост на ищците е такова, каквото е било
установено с влязлото в сила решение на ВКС и не може да бъде променяно в
настоящото производство.
Поради достигане от настоящия състав до краен извод, различен от крайния
извод на първоинстанционния съд, решението на СГС се явява неправилно и следва да
бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.
По разноските: Предвид изхода от спора право на разноски в настоящото
производство има въззивника. Той е доказал такива в размер на 9 330.63 лева (за
държавна такса и адвокатско възнаграждение), които му се дължат от въззиваемите
изцяло.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, с която „Търговска верига София“ АД е осъдена да заплати на ищците
разноски в размер на 8 362.40 лева.
8
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 14.05.2020 по гр.д. № 17085/2012 г. на СГС, І-19
състав, включително в частта за разноските и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 108 ЗС, предявени от Градски кооперативен съюз –
София и от „Кооптърговия” АД против „Търговска верига – София” АД за предаване
владението върху прилежащия терен на собствените им 21 сгради, построени в имот
пл. № 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, местност „Полето”, находящ се в гр.
София, бул. „Европа” № 176 – 180, очертан според скица 2 към заключението на
вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант втори, съставляваща неразделна част от
собствеността върху който е призната с решение 305/28.11.2011 г. по гр.д. 1421/2010 г.
на ВКС, Второ ГО, с което е призната и собствеността върху същия прилежащ терен.
ОСЪЖДА „Градски кооперативен съюз – София“, ЕИК 00096522, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ 99 и на „Кооптърговия” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ 99 да
заплатят на „Търговска верига – София” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ 34, етаж 4, сумата 9 330.63 лева –
разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9