№ 272
гр. Варна, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светла В. Даскалова
Трайчо Г. Атанасов
при участието на секретаря Родина Б. П.
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Частно наказателно
дело № 20243100201312 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІV от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции / обн. ДВ бр. 15/2010г.// ЗПИИАКОРНФС/, образувано по
искане на Прокурор от Районен съд в Марсилия, с удостоверения, с правно
основание Регламент (ЕС)2018/1805 на ЕП и Съвета относно взаимното
признаване на катове за обезпечаване и конфискация/ ОВ,L303/1 от 28.11.2018г/. С
него се иска признаване и изпълнение на Решение на акт за конфискация на
Първоинстанционен наказателен съд Марсилия, Република Франция за отнемане
на сумата от 31 936,53 евро, по сметка в Icard на дружеството ......... / ...../ .
Делото се разглежда пред Окръжен съд Варна, тъй като сметката е открита в
небанкова институция със седалище във Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага искането да бъде
уважено и акта на съдебния орган да бъде признат от българските съдебни власти
и приведен в изпълнение. Засегнатото лице- ....., представител не се явява. При
призоваването чрез съдебна поръчка от френските власти са изпратени книжа, от
които се установява, че дружеството не е намерено на посочения в
удостоверението адрес, допълнително изпратени от съда данни за призоваване чрез
прокуратурата в Марсилия също не са дали резултат до момента. При тези
1
обстоятелства, съдът, с правно основание чл. 45 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС назначи
защитник на лицето, което не може да бъде намерено – дружеството ........., който
да го представлява в съдебното производство. Изразява становищще за
основателност на искането за признаване, като счита че удостоверението, както и
представените доказателства- съдебно решение на съда в Марсилия и др. са
достатъчни.. Допълнително посочените от прокурора в Марсилия като засегнати
лица - г-н Д. и г-н Б., са уведомени за производството пред съда в България, които
са заявили, че нямат отношение към производството по конфискация на
посочената банкова сметка, тъй като нямат отношение към дружеството-засегнато
лице. Съдът, като е преценил, че те не са засегнати лица съгласно ЗПИИАКОРНФС
и Регламент (ЕС)2018/1805 на ЕП и Съвета относно взаимното признаване на
катове за обезпечаване и конфискация/ ОВ,L303/1 от 28.11.2018г/, не следва да
участват в производството по признаване на наложената на дружеството
конфискация на парична сума.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие следното:
От приложеното по делото Удостоверение Регламент (ЕС)2018/1805 на ЕП и
Съвета относно взаимното признаване на катове за обезпечаване и конфискация/
ОВ,L303/1 от 28.11.2018г се установява, че с акт на съдебен орган –
Първоинстанционен съд в Марсилия, от 03.05.2023г, № 2023/3246 е било наложена
наказание на г-н Н.с Д. и г-н А. Б. за престъпления – изпиране на пари, участие в
организирана престъпна група, за извършване на операции по разпореждане,
укриване или преобразуване на облага от престъпна дейност, злоупотреба с
имущество или кредит на акционерно дружество. Отразено е в Раздел Е, т.3 като
участие в организирана престъпна група.
С присъдата са осъдени на различни срокове лишаване от свобода, глоби,
както и отнемане на парични суми от сметки на свързани лица. За банковите
сметки е прието, че макар и те да не са юридическите им собственици, са
действителните такива. За сумата от 31 936,53 евро, по сметка в Icard на
дружеството ......... / ...../, представлявано от г-н Е. Абделкадер е наложена
конфискация.
При провеждане на разследването, с акт на г-жа С.Ф., заместник началник
следствие при Районен съд Марсилия е издадена заповед за запор на посочената
сума. Съдия от Софийски градски съд по ЧНД №617/21 се е произнесъл съгласно
Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изплащане на актове за
обезпечаване на имущество, като последица от това имуществото- парична сума,
2
намираща се в банкова сметка на дружеството ......... / ...../е била обезпечена чрез
наложен запор.
Производството е по глава ІV от ЗПИИАКОРНФС и по съгласно чл. 19 от
Регламент 2018/1805 съдът следва да прецени дали са налице основанията за отказ
от признаване на наложената конфискация. При изложените обстоятелства, съдът
намира, че изпратеното Удостоверение за конфискация съгласно Регламент (ЕС)
2018/1805, ведно с решение на съдебния орган за налагане на конфискация, се
отнася за деяния, съставляващи престъпления и по българското законодателство -
по чл. 321 от НК – участие в организирана престъпна група и по чл. 253 от НК-
изпиране на пари от престъпна дейност, изпълнението на акта за конфискация не
противоречи на принципа ne bis in idem; и съгласно българското законодателство
не е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал/а
конфискацията на съответното имущество. Констатира се също, че актът за
конфискация не е издаден във връзка с престъпление, извършено изцяло или
отчасти извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на
територията на Република България, както и че не са налице основания за отказ
посочени в чл. 19 от Регламент (ЕС) 2018/1805 включително и на основание чл. 22,
ал 3 б. "а" и "в" от същия регламент, тъй като паричната сума подлежаща на
конфискация не е конфискувана или унищожена. Тя е била запорирана, след
решение на български съд- по ЧНД № 617/21г.по описа на Софийски градски съд, с
което е било признато решение за замразяване на имущество и допускане на
обезпечение по наказателното дело за сумата от 31 936,53 € /тридесет и една
хиляди деветстотин тридесет и шест € и петдесет и три евроцента/ сума по банкова
сметка IBAN BG30INTF40015047119989 /iCard България/.
По изложените съображения и на основание чл. 20 от Регламент (ЕС)
2018/1805 и чл. 45, ал. 6, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
акта за конфискация следва да бъде признат за изпълнение. Изпълнението на
настоящото решение да се възложи на ТД НАП Варна.
Поради тези съображения и на основание чл. 45, ал. 6, т. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за конфискация на Първоинстанционен наказателен
съд Марсилия, Република Франция от 03.05.2023г, № 2023/3246 за отнемане на
3
сумата от 31 936,53 евро, по сметка в Icard на дружеството ......... / ...../ влязъл в
сила на 23.05.2023г.за сумата, подлежаща на изпълнение -31 936,53 € /тридесет и
една хиляди деветстотин тридесет и шест € и петдесет и три евроцента/.в банкова
сметка, открита на името на дружеството ......... / ...../с IBAN
BG30INTF40015047119989 /iCard България/.
Копие от решението да се изпрати незабавно на ТД НАП-Варна за
изпълнение, която следва веднага да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението му.
Да се уведоми незабавно с писмо компетентния орган на издаващата
държава – Прокуратура на гр. Марсилия, Република Франция за признаването и
изпращането на решението за конфискация на компетентния орган – ТД –НАП
Варна, както и за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението обявено в съдебно заседание, в присъствието на страните и
подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред Апелативен съд - гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4