Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 10.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
юни
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10838 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.М.К.
срещу ЗАД „Д.Ж.:Ж.и з.” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 22.12.2016
г. на път SML-3315, на км 1,100 на улицата в с.Богутево, общ.Чепеларе, водачът
на л.а.м. „Фиат Браво“ с рег. № ******, нарушавайки законовото изискване да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, удря пешеходеца М.Б.К., с което причинява смъртта му и реализира
ПТП. Поддържа се, че ищцата изключително тежко понася загубата на своя любим
син. Поддържа се, че отношенията между двамата били основани на привързаност,
уважение, взаимопомощ и обич.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, л.а.м. „Фиат Браво“ с рег. № ****** е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със полица № BG/30/116002894968, валидна от 10.11.2016 г. до
10.11.2017 г.
Твърди се, че извънсъдебната
претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред
ответника на 03.05.2018 г., като в тримесечния срок обезщетение не е изплатено
от страна на застрахователя, което обуславя и завеждането на настоящите искове.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на сина й М.Б.К., настъпила в причинно следствена връзка
с ПТП, осъществено на 22.12.2016 г. на път SML-3315, на км 1,100 в посока
с.Богутево, общ.Чепеларе, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фиат Браво“ с
рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/30/116002894968, валидна от 10.11.2016 г. до 10.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат
Димитър Стоянов, надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на
исковата молба.
Ответникът оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че пострадалият е бил
буквално мъртво пиян /алкохолна кома/ със съдържание на алкохол в кръвта си от
4,51 промила в момента на инцидента. Твърди се, че М.К.е паднал и е лежал, спал
на средата на пътното платно, напълно неконтактен. Поддържа се, че количеството
алкохол в кръвта е една от причините за смъртта му още преди инцидента.
Евентуално твърди, че е бил прегазен от друг автомобил, не този управляван от С.К..
При условията на евентуалност се твърди, че синът на ищцата не се е движел по
тротоара или банкета на пътното платно, че при невъзможност да стори това, не
се е движил в противоположната на посоката на движението на пътните превозни
средства, както и не се е намирал възможно най-близко до лявата граница на
пътното платно, че е навлязъл внезапно на платното за движение, че е предприел
пресичане на пътното платно при ограничена видимост-в тъмната част на
денонощието, на неосветена част от пътя, бил е с тъмни дрехи и не е носил светлоотразителна жилетка. Твърди се, че водачът на л.а.м.
„Фиат Браво“ с рег. № ****** не носи отговорност за настъпване на ПТП и
вредоносните последици от него. Твърди се, че пострадалият е алкохолик, живеел
като бездомник, сам в найлонова колиба извън селото. Твърди се, че ищцата и
починалия са били отчуждени и никога не са били сплотено и задружно семейство.
Твърди се, че ищцата е била напълно отчаяна от алкохолната зависимост на сина
си, не е предприела мерки за неговото излекуване, не е поддържала връзка с него
и е била безразлична към алкохолната му злоупотреба. Ответникът прави
възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В срока по чл.372 ГПК ищцата
депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения заявени с
отговора на ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички заявени фактически и
правни твърдения, възражения и доказателствени
искания направени с отговора на исковата молба. Заявява допълнителна доказателствени искания.
Съдът е сезиран и с предявения от
ответника ЗАД „Д.Ж.:Ж.и з.” АД против третото лице С.Б.К.
обратен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
Ищецът твърди, че на 22.12.2016
г. на път SML-3315, на км 1,100 в посока с.Богутево, общ.Чепеларе, ответникът
като водач на л.а.м. „Фиат Браво“ с рег. № ****** е причинил ПТП, при което е
починал пешеходеца М.Б.К.. Твърди се, че управляваният от водача С.К. автомобил
е бил застрахован при ищеца по застраховка Гражданска отговорност, валидна към
датата на ПТП. Твърди се, че в резултат на ПТП майката на пострадалия М. К.е
предявила срещу застрахователя иск за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина си с цена на иска 200 000 лв. Твърди се, че застрахованият
ответник по обратния иск е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, като С.К. се е укрил след
извършване на ПТП и не е изчакал пристигането на органите на полицията.
Моли съда да осъди ответника да
заплати на ищеца по обратния иск изцяло сумата от 26 000 лв., частично
предявена от общо дължими 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2016 г. на път SML-3315, на км 1,100 в
посока с.Богутево, общ.Чепеларе.
В срока за отговор ответникът е
депозирал отговор чрез процесуалния си представител адвокат Р., надлежно
упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва иска и моли съда да
постанови решение, с което да го отхвърли. Твърди се, че ответникът не е
осъществявал противоправно поведение в качеството си
на водач на МПС. Твърди се, че М.К.не е бил предвидимо препятствие на пътя, за
които и да е шофьор, не е бил пешеходец. Твърди се, че М.К.на 22.12.2016 г. бил
паднал на средата на платното за движение в състояние на смърт или дълбоко
алкохолно опиване „кома“, с установено по-късно при аутопсията му съдържание на
алкохол в кръвта от 4,51 промила. Твърди се, че М.К.често злоупотребявал с
алкохол, ходел гладен, мръсен, сам в село Богутево, спял е по пътя и често е
прибиран, живеел сам в колиба направена от найлон и дървени елементи, извън
селото, в близост до главния път, като роднините му, в т.ч. и ищцата не
предприели никакви мерки в тази връзка. Твърди се, че между ищцата и
пострадалия не са били налице типичните връзки и силна емоционална близост като
между майка и син.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
ЗАД „Д.Ж.: Ж.и з.“ АД в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител моли съда да отхвърли иска по съображения подробно
изложени в депозираната по делото писмена защита. Евентуално, ако съдът приема
иска за основателен и доказан, моли да бъде уважен предявения обратен иск. Претендира
разноски по списък.
Третото
лице помагач и ответник по обратния иск С.Б.К. в съдебно заседание чрез своите
процесуални представители моли съда да отхвърли като иска на ищцата, така и
предявения срещу него обратен иск, с твърдението, че не са доказани и не са
основателни, а всички оспорвания и възражения в отговора били доказани в хода
на настоящото производство.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетите като доказателство по
делото протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2016 г., допълнителен
протокол за оглед от 23.12.2016 г., заключението на САТЕ, изготвено от вещото
лице Г. се установява, че на 22.12.2016 г. около 18,30 часа по пътя за
с.Богутево след разклона от второкласен път ІІ-86 (SML-3315), се движел лек автомобил „Фиат
Браво“ с рег.№ ******, управляван от третото лице С.Б.К.. При приближаване на
района на около 40 м преди разклона за с.Лилеково/с.Острица, скоростта му на
движение е била около 45 км/ч. Пътното платно е в силно пресечена
планинско-гориста местност. Към това време по неизяснени причини и пешеходецът М.Б.К.,
в състояние на тежка степен на алкохолна интоксикация (установява се със заключението на приетата по делото СМЕ), е бил легнал по лице на пътното платно по средата срещу
приетия ориентир-стълб от електро-преносната мрежа, без да движи части от
тялото си. Водачът на автомобила е приел със закъснение опасността на пътното
платно и реагирал със задействане на спирачната уредба за аварийно спиране и в
състояние на приведен в режим на ефективно спиране достига пешеходеца. Настъпил
е сблъсък между автомобила и легналия пешеходец с долната част на предната
броня и гърба на пешеходеца. Попаднал под автомобила, той е влачен в
продължение на 13 м с мачкане и удари по терена и части по долната част на пода
на каросерията. Автомобилът е преминал над пешеходеца, който е изпаднал на
терена на мястото, където е регистриран.
Този механизъм на настъпване на
произшествието се потвърждава изцяло и от заключението на повторната САТЕ,
изготвено от вещото лице Д..
В пряка причинна връзка от
гореописаното произшествие е настъпила смъртта на М.Б.К.. Това обстоятелство се
доказва както със заключението на СМЕ, изготвеното от вещото лице М., така и от
разпита му в открито съдебно заседание на 16.06.2020 г., от който се
установява, че при огледа и аутопсията на М.Б.К. е установена една тежка съчетана
гръдно-коремна травма, която е причината за смъртта му, тъй като тя е с
несъвместими с живота увреждания на сърцето, аортата и черния дроб. Смъртта е
настъпила сравнително бързо, но не мигновено. Всички увреждания, установени при
аутопсията на К., се дължат на действието на твърди и тъпи предмети със
значителна кинетична енергия и много добре отговарят да бъдат получени при ПТП.
Вещото лице и въз основа на приетите от наказателното производство писмени
доказателства-намерени люспи боя, а отделно при външният оглед на трупа в
описанието на дрехите са описани следи от грайфери в областта на предната част
на гащеризон, дава заключение, че тези следи от грайфери, заедно с люспите боя
категорично дават основание да се приеме, че в случая се касае за прегазване,
т.е. преминаване на колело на автомобил върху тялото на пострадалия. Това е
станало в легнало положение, защото няма как да стане в изправено положение. Вещото
лице установява, че между причината на смъртта, тази тежка съчетана травма с
несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи и уврежданията, получени
от прегазването от процесния автомобил, е налице пряка
и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Между страните е прието за
безспорно, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие-22.12.2016г. за л.а.м. „Фиат Браво“ с рег. № ******, при ответното
дружество е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG/30/116002894968, валидна от 10.11.2016
г. до 10.11.2017 г.
От представеното по делото
удостоверение за наследници изх.№ 10 от 09.01.2017 г. на Община Чепеларе, се
установява, че ищцата е майка на починалия К. и негов наследник по закон заедно
с бащата Банко М.ов К..
От заключението на вещото лице
д-р М. се установява, че пострадалият се е намирал в състояние на тежка степен
на алкохолна интоксикация, при която той е бил в безпомощно състояние в
невъзможност да възприеме и оцени къде се е намирал и какви опасности крие
пребиваването му на пътното платно в тъмната част на деня, както и
непосредствените заплахи от преминаващи автомобили. Поради възможно много
високата, потенциално летална концентрация на алкохол в кръвта, пострадалият К.
се е намирал заспал и не е можел да извърши целенасочени активни движения,
посредством които да се придвижи на безопасно място извън платното.
Вещото лице Г. установява, че
причините за настъпване на процесното произшествие са
и от страна на водача на превозното средство, и от страна на пострадалия.
Водачът е закъснял с реакцията си за своевременно аварийно спиране, а
пешеходецът се е намирал на пътното платно на необозначено за целта място, без
необходима сигнализация и легнал. Установява се, че за водача на автомобила
ударът е бил предотвратим при своевременно възприемане и отреагиране.
Водачът е имал възможност да възприеме легналия на пътното платно пешеходец от
47 м, т.е. в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини, а при
скоростта, с която се е движил от 45 км/ч, опасната зона за спиране е била
около 35,77 м, т.е. пешеходецът не е попадал в опасната зона и ударът е бил
напълно предотвратим.
Тези изводи са потвърждават
напълно и от заключението на повторната САТЕ на вещото лице Д., поради което
съдът ги възприема изцяло като правилни и обосновани.
Във връзка с отношенията между
ищцата и починалия й син, по делото са събрани показанията на много свидетели.
Свидетелката Е.Р. Б.установява,
че в деня на инцидента видяла М.да лежи на пътното платно. Връщала се от работа
с автобус. Свидетелката установява, че две вечери преди произшествието, М.отново
бил на пътя-пиян. Установява, че М.пиел ежедневно, никой не се грижел за него,
вечно бил пиян. Свидетелката установява, че дошла в селото през 1979 г. и до
лятото на 2019 г. никога не била виждала майката на М..
Свидетелката Н.С.М. установява,
че е снаха в селото от 1980 г. Свидетелката и семейството й имали заведение в
селото и М.постоянно бил с борчове и пиел. М.никога нямал пари и ако му дадеш
цигара или алкохол, той бил като пиявица и искал още, бил алкохолик.
Свидетелката установява, че никой не се грижел за М.и тя не познава майка му. М.живеел
по колиби.
Свидетелят С.Б.Т. установява, че
познава М., тъй като е кмет на село Богутево от 1999 г. и до момента.
Свидетелят установява , че първоначално и
докато се съборила къщата, М.живеел в село Богутево, след което се преместил да
живее в една барака, която се намира на 500-600 м, непосредствено от разклона
на с.Богутево, посока Чепеларе. Свидетелят установява, че М.е отгледан от баба
си и често пиел. Познава ищцата, но не помни до кой момент е живяла в селото,
но след развода с бащата на М., последният е отгледан от баба си. М. била на
погребението, но разходите за последното били поети от Б.М., при който М.ходел
да работи. Свидетелят установява също така, че М.не е завършил средното си
образование. Започнал да учи и бил около година в Чепеларе в СПТУ, но така и не
завършил. Не си спомня дали ищцата е плакала на погребението, но страдала за
детето си.
Свидетелят Б.М.Ш.установява, че познава
ищцата. Като дете М.бил спретнат и ходел на училище. Свидетелят не знае дали
ищцата го е водела на училище, но бил слаб ученик и за това учел на село. След
развода на родителите му и след осми клас, М.записал СПТУ по селско-стопанска
техника в Чепеларе, където живеела майка му. Свидетелят не може да установи
дали през този период е живеел при майка си. Свидетелят установява, че не е в
близки отношения с ищцата, но има впечатления, доколкото дъщеря й и зет й
работели при него, и тя идвала често там. Свидетелят установява, че ищцата
страдала от факта, че М.си пийвал. Видял ищцата три дена след погребението на
сина и тя била много разстроена. Ищцата се променила след смъртта на сина
си-при всяка среща ридае, оплаквала се че има проблеми със з.то-сърдечни,
захарна болест, каквито преди инцидента не е имала. Ищцата постъпвала за
лечение и от нея знае, че М.искал да я подпомага.
Свидетелят Я.Г.С. установява, че
в деня на произшествието управлявал автобус и тръгнал от гарата в Чепеларе към
18,10 ч. и видял М.паднал на пътя, виждал се на осветеността на фаровете от
далеч.
Свидетелят Ч. С.М. *** от
раждането си. М.не живеел в селото, а на около километър от него. Първоначално
живеел с баща си, но не се разбирали и се разделили. Баща му се преместил, а М.заживял
сам в бараката. Като дете го гледала баба му. Свидетелят установява, че често
виждал М.пиян в селото по кафенетата, но и често по пътя. Изглеждало, че това
което изкарва от работа, го пропилявал за пиене. М.водел скотски живот.
Свидетелят Т.Б.Ч. установява, че
познава М., който първоначално живеел в къща в селото с родителите си и баба
му, но след развода, майка му М. напуснала тази къща. По-късно тази къща се
съборила, починала бабата на М., която го отгледала и М.отишъл да живее в
колиба извън селото. Отначало в тази барака живеел с баща си, но никак не се
разбирали, дори се биели, поради което се разделили и М.останал да живее сам в
колибата. Свидетелят често е ставал очевидец как пиян М.лежи на пътя.
Установява, че виждал М.в окаян вид, ходел пиян на работа, връщал се и пак
пиел, не се поддържал. Не е виждал някой да се погрижи за това момче и да се
опита да му помогне. Ищцата не я е виждал сигурно от 30 години.
Свидетелят Д.Б.А. установява, че
в деня на произшествието намерил мъртвия М.на пътя, за което уведомил на
телефон 112. Свидетелят установява, че забелязал препятствие на пътя от около
40 м.
Свидетелят Б.М.К.-зет на ищцата,
установява, че М. и М.не живеели заедно. М. е разведена, а М.живеел и работел в
Богутево, но когато почивал ходел в Чепеларе при майка си-всяка седмица. М. не
е ходела в Богутево да го вижда. Отношенията помежду им били добри като майка и
син. Чували се всеки ден, тя го подпомагала. Погребението на М.било
организирани от М., която след случилото се променила много-постоянно плачела.
Свидетелят установява, че М. давала всеки месец на сина по 100 лв., купувала му
дрехи, обувки. Свидетелят установява, че не живее с М. в едно домакинство, тъй
като последната от осем години живее в Асеновград.
Свидетелката З.М.К.установява, че
след развода М.идвал повече при майка си, която го хранела, обличала, спял
повече при майка си, отколкото при баща си.
Съдът не кредитира показанията на
двамата свидетели К.и К., като включително и с оглед непосредствените
впечатления при разпита на тези свидетели, намира че същите са дадени
преднамерено и с желание да осигурят благоприятен изход на делото за ищцата.
Показанията на тези двама
свидетели противоречат изцяло на събраните по делото доказателства, както и на
гласните доказателства дадени от свидетели живеещи постоянно в село Богутево и
имащи непосредствени почти ежедневни впечатления от пострадалия М..
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля К.като ги намира от една страна като показания на заинтересован от
изхода на делото свидетел с оглед обстоятелството, че същият е зет на ищцата,
от друга страна като показания, с които се установяват факти, които не са
непосредствено възприети от свидетеля, включително и с оглед обстоятелството,
че свидетелят няма непосредствени наблюдения върху ищцата и сина й М., предвид
обстоятелството, че ищцата от осем години живее в Асеновград, т.е. в периода
2012-2016 г. ищецът няма как да има впечатления и лично да е видял как ищцата
дава всеки месец на М.100 лв. и му купува дрехи и обувки.
По отношение на свидетелката К. -
показанията на тази свидетелка са противоречиви, объркани и не кореспондират с
доказателствата по делото.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 03.05.2018 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения
тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 03.08.2018 г. ответникът не е
заплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 06.08.2018
г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 22.12.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и със заключенията на
САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на сина на ищцата.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Установява се, че
вина за настъпване на произшествието имат както водача на процесния
автомобил, така и самият пострадал, който сам се е поставил в безпомощно
състояние, вследствие поетото голямо количество алкохол, предвид на което съдът
намира, че възражението за принос безспорно е доказано и установено и се
равнява на 50%.
Между страните не е
спорно, а и от представеното удостоверение за наследници, се установява, че
ищцата е майка на починалия М.Б.К. и това си качество е измежду легитимираните
лица да получи обезщетение, съгласно приетото с Постановление № 4 от 25.V.1961
г., Пленум на ВС, а именно: кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга.
В същото това
постановление ВС е приел, че следва да бъде установено, че претендиращите лица
действително са претърпели вреда. Затова нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са
били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, и обратно,
съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не
понасят никакви неимуществени вреди.
Според настоящият
съдебен състав ищцата не доказа главно и пълно, че е претърпяла неимуществена
вреда в претендирания размер от смъртта на сина си.
Напротив с доказателствата по делото се установи, че след развода, починалият К.
е отгледан от своята баба, а впоследствие същият започнал да живее сам в барака,
злоупотребявал с алкохол, вследствие на което често изпадал в безпомощно
състояние, имал окаян вид, ходел пиян на работа, каквото изкарвал като пари го
пропилявал за алкохол, вечно нямал пари, никой не се грижел за него, често бил
намиран от съселяните си да лежи пиян на пътя.
Ищцата не доказа между нея и сина
й да е изградена близка или най-малкото типична връзка между майка и син, която
връзка означава
грижа, обич, търпение, приемане и подкрепа. Безспорно се установи, че след
развода ищцата е напуснала дома на съпруга си в село Богутево и оставила сина
си М., който бил отгледан не от нея, а от неговата баба. Ищцата не е участвала
в отглеждането на сина си, не е прекарвала достатъчно дълго време с него, не е
участвала в живота му. Свидетелите безспорно установяват, че до осми клас,
починалият е живял и учил в селото, където ищцата не се е появила нито един път
за всичките тези години и е отсъствала продължително и трайно от живота му.
Свидетелите безспорно установяват, че макар и да е имало случаи, при които М.е
отивал в Чепеларе при своята майка, то това е било за кратко време, а М.преимуществено
е живял напълно сам извън селото, в колиба, водел е скотски живот, не се
поддържал, вечно нямал пари, очевидно е имал нужда от помощ, предвид злоупотребата
с алкохол, като в нито един момент ищцата не е направила опит да помогне на
сина си и да се погрижи за него по някакъв начин. Установява се, че дори не е
поела разноските по погребението на своя син-показанията на кмета на
селото-свидетеля С.Т..
В този смисъл твърденията в
исковата молба, че М. и М.се грижили един за друг, помагали си и били едно
сплотено и задружно семейство, не само не бяха доказани, но са и неверни.
Свидетелите установяват, че не са виждали М. *** да посещава сина си, никога
след развода й, а друга част от свидетелите изобщо не я познават. След като М.
и М.са живеели разделено, то очевидно няма как да са изградили задружно и
сплотено семейство. Не се установи никаква привързаност, уважение и най-вече
взаимопомощ от страна на ищцата, която очевидно е оставила сина си да живее по
начин застрашаващ живота му и който начин на Ж.в края на краищата е довел до
неговата смърт.
Ето защо предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на
ищцата и процесуалния й представител не се дължат разноски.
Ищцата на основание чл.78, ал.3
от ГПК ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него
разноски в пълен размер от 2640 лв., от която сума: 900 лв.-депозит вещи лица,
240 лв.-депозит свидетели и 1500 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно
договор за правна защита и съдействие от 15.06.2020 г., имащ характер на
разписка, в частта удостоверяващ заплащането на уговореното адвокатско
възнаграждение.
С оглед отхвърляне на
първоначалния иск и несбъдване на условието, под което е предявен обратния иск,
съдът не дължи произнасяне по този иск.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от М.М.К., ЕГН **********,***
против ЗАД „Д.Ж.: Ж.и з.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответното
дружество да заплати сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на сина й М.Б.К., настъпила в причинно следствена връзка
с ПТП, осъществено на 22.12.2016 г. на път SML-3315, на км 1,100 в посока
с.Богутево, общ.Чепеларе, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фиат Браво“ с
рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/30/116002894968, валидна от 10.11.2016 г. до 10.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018 г. до окончателното
издължаване
ОСЪЖДА М.М.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „Д.Ж.: Ж.и з.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 2 640 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет
лв./ разноски направени от ответника в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: