Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….06.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ – Мл.
съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за
разглеждане в. гр. дело № 593 по
описа на съда за 2020 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 6008/30.12.2019
год., постановено по гр. дело № 10586/2019 год. по описа на РС–Варна, с което
дружеството-въззивник е осъдено да заплати на В.П.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2056, 07 лева – платена без основание (при начална липса на основание)
сума като стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия
за периода 27.03.2017 год. – 26.03.2018 год., за обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Гаврил Радомир“ № 7, с аб. № **********, за
която сума е била издадена фактура № **********/30.04.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните
доказателства. Твърди се в жалбата, че неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че горната сума е начислена като „корекция“ на
доставените за процесния период количества ел. енергия на ищцата. В случая
процесната сума съставлява цена на реално доставено от дружеството – въззивник
и реално потребено от въззиваемата количество електроенергия, тъй като е
установено точното количество доставена от доставчика и потребена от обекта на В.Д.,
но неотчетена при периодичните месечни отчети ел. енергия, стойността на което
количество ел. енергия ищцата дължи на дружеството-въззивник – чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Поради това и плащането на процесната сума от ищцата
към ответника не е платена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на сторените за двете инстанции
съдебни разноски.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата.
В писмен
отговор насрещната страна В.П.Д. ***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да
бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
При
извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата си молба ищцата В.П.Д. твърди, че е потребител на ел.
енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Гаврил Радомир“
№ 7, ап. 22, с аб. № **********. Уведомена е от ответното дружество „Енерго-Про
Продажби“ АД-Варна, че дължи сума в размер на 2 056, 07 лева, представляваща
стойност на начислено за периода 27.03.2017 год. – 26.03.2018 год. количество
електрическа енергия по фактура № *********/30.04.2019 год. и че ако не плати,
ще бъде прекъснато ел. захранването в обекта и́. За да не бъде прекъснато ел. захранването в обекта и́, на 17.06.2019
год. ищцата заплатила на ответното дружество горната сума. Твърди, че сумата е
платена без основание, тъй като не
е потребявала
начисленото и́ количество
електрическа енергия, както и поради това, че
липсва законно основание да бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 2 056, 07 лева, получена от
ответника без основание като стойност на начислено за периода 27.03.2017 год. –
26.03.2018 год. за обект с аб. № ********** количество електрическа
енергия по фактура № *********/30.04.2019 год.
В писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител
оспорва иска. Твърди, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за
продажба на електрическа
енергия. Ищцата е клиент на дружеството за
обект с аб. № **********,
находящ се в гр. Варна, ул. „Гаврил Радомир“ № 7, ап. 22. Доставяната на адреса на потребление на ищцата ел.
енергия се измерва от законно монтиран и сертифициран електромер, преминал първоначална
метрологична проверка и технически изправен. На 26.03.2018 год. от служители на
„Електроразпределение – Север“ АД – Варна е извършена проверка на електромера, измерващ
доставяните до обекта на ищцата количества ел. енергия, при която е
констатирано, че в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, има
натрупано количество ел. енергия от 11 642 кВтч. Електромерът е демонтиран
и е подменен с нов, а демонтираният е изпратен за експертиза в БИМ, която е
установила, че е осъществена намеса в софтуера на електромера, както и че
същият не съответства на техническите характеристики; при софтуерно „прочитане“
е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по трета тарифа
(тарифа 1.8.3) от 11 642 кВтч,
която не е изведена на дисплея. С оглед горните констатации, „Електроразпределение
Север“ АД-Варна е изготвило становище за начисляване на ел. енергия, след
прочитането на регистър 1.8.3 е установено точното количество доставена до
обекта на ищцата и съответно потребена от нея, но неотчетена при периодичните
месечни отчети електроенергия от 11642 кВтч, въз основа на което е издадена и
фактура с № *********/30.04.2019 год. за сумата от 2056, 07
лева, която представлява стойността на реално доставено и
потребено, но неотчетено при периодичните месечни отчети количество ел. енергия
за периода 27.03.2017 год. – 26.03.2018 год. и ищцата дължи заплащането й съгласно
ОУ на ДПЕЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Поради изложеното счита, че процесната сума не е платена
без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Настоява за отхвърляне
на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните, че ищцата е клиент на ответното дружество
за доставяна и́ електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Гаврил Радомир“ № 7, ап. 22, с аб. №
**********.
Според констативен протокол № 1900957/26.03.2018 год., на посочената
дата
служители на „Електроразпределение Север“
АД-Варна са извършили
техническа проверка на електромер (СТИ) с
фабр. № 1115 0315 0076 3616, монтиран на обекта на ищцата, при
която са снети показания на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 1993 кВтч; 1.8.2 – 5208 кВтч; 1.8.3 – 11 642
кВтч и 1.8.4 – 0000 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 285089 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели с посочени три имена и адреси, подписали протокола без
забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе
метрологична експертиза, материализирана
в протокол № 607/15.04.2019 год., е констатирала, че е осъществявана външна намеса
в тарифната схема на електромера. При софтуерно четене е констатирано наличие
на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3
– 11642 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за
начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на протокола от метрологичната
експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 11642 кВтч за периода 27.03.2017 год. – 26.03.2018
год. За стойността на горното
количество ел. енергия е издадена
фактура № *********/30.04.2019 год. за
сумата от 2056, 07 лева.
Не е спорно по делото, а това се
устатновява и от представените от ищцата доказателства – фискални бонове на л.
10 и л. 11 от делото на РС-Варна, че на 17.06.2019 год. ищцата е заплатила на
ответното дружество горната сума.
От заключението на СТЕ
от 02.12.2019 год. и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че процесният електромер с фабр. № 1115 0315 0076 3616 е произведен
през 2015 год., през същата година е преминал метрологична проверка, срокът му на метрологична
годност е 6 години и към момента на проверката на 26.03.2018 год. е метрологично
годен да измерва ел. енергия. Налице са данни за извършено неправомерно
вмешателство в софтеура на процесния електромер – констатирано е наличие на показания
в тарифа 3 – регистър 1.8.3, което не е нормално, тъй като обекта е битов и
електромерът е параметризиран да отчита ел. енергията по две тарифи – нощна и
дневна, съответно – регистри 1.8.1 и 1.8.2. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по конкретно – в тарифната му схема. Според
заключението електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищцата
ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3. Количеството ел.
енергия от 11642 кВтч е правилно остойностено, в съответствие с действащите
през процесния период цена на ел. енергията за технологични разходи, утвърдена
от КЕВР.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от
страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение като
неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени
с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен
с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката
на електромера на обекта на ищцата на дата 26.03.2018 год. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване
на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия,
чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като
отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд
на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези
(„условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които
доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия
по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в
частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на
законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са –
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда
или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ);
установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително
преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно
констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 11642 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта
на ищцата доколкото не се
установи, че при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0315
0076 3616 на обекта на
ищцата регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания
– по делото няма данни кога изобщо е бил монтиран процесния електромер на
обекта на ищцата – от заключението на съдебнотехническата експертиза може да се
приеме, че е монтиран най-рано през 2015 год., когато електромерът е преминал
първоначална метрологична проверка. Поради това и не може да бъде обоснован категоричен извод,
че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в
частта му, в която то сочи, че електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищцата
ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3, тъй като по
същността си това е
предположение, а не извод, който може да бъде изведен от събраните
доказателства.
Т. е.,
по делото не са ангажирани
дококазателства, от които да се установи при условията на пълно доказване,
какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.3 при монтажа на електромера
(което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед
възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани
за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната,
но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези
съображения сумата от 2056, 07
лева, съставляваща
стойност на служебно начислено (след корекция) за
периода 27.03.2017 год. – 26.03.2018 год. количество ел.
енергия от 11 642 кВтч
за обект на потребление, находящ се в гр. находящ се в гр. Варна, ул. „Гаврил Радомир“ № 7, ап. 22, с
аб. № **********, за която сума ответното дружество
е издало фактура № *********/30.04.2019 год. е недължима, при което и горната сума е платена на
ответника без основание (при начална липса на основание) по смисъла на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и подлежи на връщане на ищцата.
Искът е основателен и подлежи на
уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното
искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 320 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат съгласно договор
№ 311961/28.05.2020 год. на л. 31 от делото.
Възражението на дружеството –
въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение от
320 лева е неоснователно,
доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция (888
лева) надвишава почти трикратно заплатеното от въззиваемата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6008/30.12.2019
год., постановено по гр. дело № 10586/2019 год. по описа на РС–Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на В.П.Д. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 320 лева
(триста и двадесет лева) –
разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.