№ 1932
гр. Варна , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501241 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №283854/16.04.2021г. по описа на ВРС, на
„Изток Инвест 96” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез
пълномощник адвокат М.Г. Т., срещу решение №261019 от 22.03.2021г. на Варненски
районен съд, 25-ти състав, постановено по гр.д. №9017/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от
дружеството – ищец осъдителни искове спрямо ответника П. И. В., ЕГН **********, с адрес
в гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за връщане на сумата
15 000 лева, представляваща общия размер на подлежащ на връщане заем, предоставен по
сключен между страните договор за заем от 16.06.2015г.; за заплащане на сумата 7 660,51
лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху заетата сума от 15 000 лв. за периода от 17.07.2015г. до 27.07.2020г.,
вкл.; за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 15 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2020г., до
окончателното й плащане. Отхвърлен като неоснователен е и предявения в условие на
евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща платена без основание сума, като на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 200 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
1
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Внесена е и
дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 153,21 лева.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – ответника П.В., гр.
Варна. В срока по чл.263 от ГПК чрез пълномощника си по делото адвокат С.Г.-Т. същият е
подал писмен отговор вх. №286910/13.05.2021г.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
Във въззивната жалба са обосновани оплаквания за неправилност поради нарушение
на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението.
Оспорват се изводите на съда, че представените по делото разписки за получени от
ответника суми не установяват наличието на облигационна връзка между страните по
сключен договор за заем от 16.06.2015г., съответно за невъзможност за установяване на
уговорения падеж от представените 2 бр. записи на заповед. Сочи се в тази връзка допуснато
нарушение на процесуалните правила, свързано с липса на дадени указания с доклада по
делото, че посочените и представени с исковата молба доказателства не са достатъчни за
установяване на твърдените в исковата молба факти относно сключване на процесния
договор и съществените му елементи (в т.ч. и уговорения падеж за връщане на заетата
сума). Изложените твърдения за неговото обосноваване, обаче, сочат по-скоро на
неправилен анализ на доказателствата, а не на препятстване представянето на такива
вследствие на липса на дадени указания по чл.146, ал.2 ГПК.
Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд както относно началния момент
на давността, така и по отношение на крайния момент, към който вземането следва да се
счита за погасено по давност, позовавайки се в тази връзка и на чл.3, т.2 от Закона за
2
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, и §13 от ПЗР на
Закона за здравето.
При тези основни оплаквания и като обосновава подробно съображенията си за
недоказаност на насрещните твърдения на ответника за причините за подписване на
разписките за получаване на заемната сума и за издаване на записите на заповед,
обезпечаващи нейното връщане, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което искова претенция да
бъде уважена. Претендира присъждане и на разноски за производството по делото.
В подадения отговор на въззивната жалба ответникът – въззиваема страна излага
аргументи за нейната неоснователност и моли обжалваното решение в частта му относно
отхвърления главен иск да бъде потвърдено. Като поддържа обоснованото в хода на
първоинстанционното производство възражение, че добавянето ново основание в условия
на евентуалност, водещо и до промяна в петитума в първото по делото открито съдебно
заседание съставлява предявяване на нов иск, което е недопустимо, счита че произнасянето
на съда по евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД е недопустимо и решението в тази му част
следва да бъде обезсилено.
Обоснованите във въззивната жалба оплаквания не сочат на допуснати съществени
процесуални нарушения, в т.ч. и по отношение на направения от първоинстанционния съд
устен доклад по делото. С оглед на това и доколкото съдът е ограничен в проверката си от
посоченото в жалбата (чл.267 от ГПК) въззивния съдебен състав приема, че не се налага
повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция.
За изслушване на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание.
Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските,
сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че при
поддържане на такова искане следва да се представи списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №283854 от 16.04.2021г. по
описа на ВРС, на „Изток Инвест 96” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
подадена чрез пълномощник адвокат М.Г. Т., срещу решение №261019 от 22.03.2021г. на
Варненски районен съд, 25-ти състав, постановено по гр.д. №9017/2020г. по описа на ВРС.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06.2019г. от 14,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните чрез пълномощници на посочените по делото съдебни адреси,
имейли/телефони, като се връчи и препис от настоящото определение.
На въззивника ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4