Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№___

 

гр.Русе, 12.06.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публичното заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                    Председател: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря Г.Г. , като разгледа докладваното от СЪДИЯТА     

гр.д. № 690 по описа за 2012 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.220, ал.1 и  чл.224, ал.1 от КТ - обезщетения за неспазено предизвестие и неползван платен годишен отпуск.

            Ищецът Х.П.Х. твърди, че е работил като крупие в ответното дружество по безсрочен трудов договор, на пълно работно време от 8 часа. Със Заповед от 24.01.2012г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 и т.4 от КТ. В същата заповед работодателят изрично посочил, че на ищеца следва да бъдат изплатени обезщетения на основание чл.220, ал.1 КТ в размер на 321 лв. и на основание чл.224, ал.1 КТ от 307лв. Тъй като сумите не му били изплатени нито към момента на прекратяване на трудовия договор, нито към настоящия момент, претендира ответникът да бъде осъден да му изплати горните обезщетения, ведно със законната лихва от завеждане на делото, както и направените по делото разноски.

            Ответникът "СТРАЙК ЗОНА”ООД, гр.Русе, представлявано от управителя П. А. П., моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му се присъдят и деловодни разноски. Прави възражение за прихващане със сумата 1318.83 лв., представляваща надвзети трудови възнаграждения за периода м.05.2011г.-м.01.2012г. 

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен трудов договор от 01.11.2009г., от който е видно, че първоначално ищецът е изпълнявал длъжността “охранител” в ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение 285лв., при пълно работно време и право на платен годишен отпуск от 20 дни. Уговорено е и едномесечно предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. С допълнително споразумение от 01.10.2011г. Х.П.Х. е преназначен на длъжност “крупие”, с основно трудово възнаграждение 307лв.

Със Заповед от 24.01.2012г. на управителя на “Страйк Зона”ООД трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл.328, т.3 и т.4 от КТ. В същата е отразено, че на лицето следва да се изплатят и обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за остатъка от неспазения срок на уговореното в трудовия договор предизвестие от 321лв., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011г. в размер на 307лв.

Представени са дневни отчети /машинни броячи/, които документи съдържат записвания за суми срещу първото име на ищеца /Ицо/ за аванси и заплати. Приложени са и РКО за изплатени суми на Х.П.Х. срещу подпис също за аванс и заплата. Във връзка с направеното оспорване истинността на горните документи, по делото е назначена почеркова експертиза, от заключението на която е видно в кои РКО подписът за “получил сумата” не е положен от ищеца. 

 При така установените фактически положения, съдът приема от правна страна следното:

            Ищецът претендира заплащане на обезщетения за неспазен срок на предизвестие и неползван платен годишен отпуск, на основание чл.220 и чл.224 от КТ. Ответникът признава исковете по основание и размер, но твърди, че същите са били преждевременно предявени. Самата заповед за прекратяване трудовия договор на Х.Х. съдържа извънсъдебно признание на работодателя за дължимостта на претендираните суми и нареждане същите да му бъдат изплатени. Предвид изложеното, исковете за заплащане на горните обезщетения се явяват основателни и доказани по размер и следва да се уважат, ведно със законната лихва от предявяването им. Неоснователно е възражението на ответника за преждевременно завеждане на претенциите, тъй като уговорената периодичност на вземането на работника се отнася само за трудовото възнаграждение. Обезщетенията по чл.220 и чл.224 КТ се дължат от датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ установява принципа на личното пряко заплащане на трудовото възнаграждение, което се удостоверява с подписа на работника върху нарочна ведомост или разписка. Удостоверяването на плащането в друга форма, освен в писмената, е недопустимо. Депозираните по делото разчетно-платежни ведомости не съдържат подпис на ищеца за получил начислените суми за заплати. Приетата почеркова експертиза установява, че само пет от представените РКО носят подписа на ищеца за “получил сумата”. Същите обаче не са годно доказателствено средство за изплатени заплати или аванси, тъй като не е посочено за кой месец се отнасят. По отношение на  представените дневни отчети вещото лице не е изготвяло заключение кои от тях носят подписа на ищеца /като в нито едно не е изписано цялото име на ищеца Х., а фигурира само И./. Следователно, поради невъзможността да се установи какви суми в действителност са изплатени на ищеца за работни заплати през периода м.05.2011г.-м.01.2012г. и дали такива изобщо са изплащани по предвидените в КТ начини, направеното възражение за прихващане следва да се остави без уважение.

В тежест на ответника е държавната такса по делото в общ размер 100 лв., както и направените деловодни разноски за вещо лице от 120 лв.

Съобразно изхода на делото, ответникът следва да заплати  направените от ищеца деловодни разноски в размер на 200 лв.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И     :

 

            ОСЪЖДА "СТРАЙК ЗОНА”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”В.”., ет.., ап., представлявано от управителя П. А. П., да заплати на Х.П.Х.,***, сумите: 321лв. обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ и 307лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2011г. по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.02.2012г. до окончателното им изплащане, както и 200 лева деловодни разноски.

            ОСЪЖДА "СТРАЙК ЗОНА”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”В.”. ет.., ап.., представлявано от управителя П. А. П., да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 100 лева, както и 120 лева разноски за вещо лице.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             

 

Районен съдия: