МОТИВИ към присъда №105/17.12.2015г. постановена по НОХД №666/2015г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия К.И.С. ***, е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от
НК- за това, че през месец май 2014г. в гр.Димитровград, Хасковска Област, в
дом находящ се на ул."хххх, като пълнолетно
лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14-годишна възраст- А.С.Д. с ЕГН **********, както и за извършено
престъпление по чл.151, ал.1 от НК- за това, че през месец май 2014г. в
гр.Димитровград, Хасковска Област се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило
14 годишна възраст- с малолетната А.С.Д. с ЕГН **********, като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Подсъдимият К.С. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен, прави описание на станалото по време, място и начин. Пледира за минимално по размер наказание, тъй
като работел и искал да изхранва семейството си.
Прокурора при РП–Димитровград поддържа обвинението във
вида, в който е повдигнато. Пледира се за признаване на подсъдимия за виновен и
налагане на предвиденото в закона наказание в размер- близък до минималния за
всяко едно от престъпленията, като се приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК
и се определи едно общо наказание, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
постановено с отложено изпълнение с изпитателен срок.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
През
пролетта на 2014 година, подсъдимия К.С. е на 20 години и живее в
гр.Димитровград. Същият започнал приятелска връзка с малолетната св.А.С.Д.,
която живеела в съседство с тяхното семейство. През месец април същата година,
тяхното приятелство прераснало в интимна връзка. В началото на месец май 2014г.
подс.С. завел малолетната А.Д. в жилището в което той
живее с родителите си в гр.Димитровград, ул.„хххх и предвид взаимното
привличане помежду им, със съгласието на Д. извършил с нея полов акт. Срещите
между двамата започнали да стават ежедневни и през средата на месец май 2014
година подсъдимия предложил на малолетната А.Д. да заживеят заедно на
съпружески начала в дома където той живее. Обявили на родителите си за
намерението си и въпреки първоначалното несъгласие на родителите на А., за
това, че тя е още малка, със съгласието на св.Г. и И. С. те започнали да живеят
заедно на семейни начала, без да са сключили брак - в жилището на подс.С.,***. Вследствие на общото си съжителство с подсъдимия,
през месец януари 2015г. св. Д. родила дете.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от показанията на свидетелите А.Н., Д.М., Г.С., И.С. и А.Д.; от
писмените доказателства - социален доклад, писма, декларация, свидетелство за
съдимост, характеристични данни, съдебно-медицинска експертиза - приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НК, както и
от обясненията на подсъдимия С..
Показанията на свидетелите са логични, пълни,
последователни и безпротиворечиви, поради което съдът
ги възприема изцяло. Като цяло няма оспорване на фактическата обстановка,
същата се установи по безспорен начин, без да се констатират противоречия в
събраните доказателства.
Безспорно е, че подс.К.С. е
заживял съпружески с ненавършило 14-годишна възраст лице от женски пол, без да
е сключил граждански брак. Опосредствено потвърждение
на този факт е и роденото от съжителството им дете.
Така, съдът прие, че по безспорен начин се доказа
извършването на престъпление по чл.191, ал.3, вр.
ал.1 от НК, както и по чл.151, ал.1 от НК и участието на подсъдимия К.С. в тях- като извършител.
Единственият
спорен момент в случая е има ли поглъщане на единият престъпен състав от другия
и всъщност какво по-точно престъпление е извършил подс.К.С..
Според настоящият съдебен състав, поглъщане няма. Не може и да бъде
предпоставяно задължително съвкупление
при съпружеското съжителство. Да, логично е да се предполага, че след
като има такова съжителство, то е налице и съвкупление. Но нито СК, нито НК
предпоставят такова обстоятелство. Чисто хипотетично е възможно двама души от
различен пол да съжителстват в едно домакинство, да спят в едно легло дори, но
да не осъществяват съвкупление- поради най-различни причини. Т.е. съвкуплението
не се явява основната предпоставка, за да се приеме, че две лица живеят като
съпрузи, нито пък важи обратната зависимост. Ето защо, съдът намира, че
престъпните състави на чл.191 и чл.151 от НК могат да бъдат осъществени по
отделно, без единия да поглъща другия.
Така
съдът го призна за виновен в извършването на престъплението както по чл.191,
ал.3, вр. ал.1 от НК, така и по чл.151, ал.1 от НК, а
именно- че през месец май 2014г. в
гр.Димитровград, Хасковска Област, в дом находящ се
на ул."хххх, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст- А.С.Д. с ЕГН **********,
както и за извършено престъпление по чл.151, ал.1 от НК- за това, че през месец
май 2014г. в гр.Димитровград, Хасковска Област се съвкупил с лице от женски
пол, ненавършило 14 годишна възраст- с малолетната А.С.Д. с ЕГН **********,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
От субективна страна всяко едно от деянията е
осъществено с пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
При
определяне размера на предвиденото наказание, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства положителното отношение на подсъдимия към детето
си- родено от непълнолетната А.Д., направените самопризнания, добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало. В случая не се откриха
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради
което Съдът даде приоритет на смекчаващите такива и прие техният значителен
превес, както и тяхната многобройност или изключителност- водещи до
приложението на чл.55 от НК.
Подсъдимия
К.И.С. е роден ***г***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, неосъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни не са добри.
Съдът
счете, че на подс.К.С. за извършеното престъпление по
чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК следва да бъде наложено предвиденото
в закона наказание „Лишаване от свобода” в размер- под минималния предвиден, с
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно в размер на 6(шест) месеца.
Съдът прие този размер като най-адекватен и съответстващ на тежестта на
извършване на престъплението и на самия деец, като прецени, че именно това
наказание в най-пълна степен ще постигне целите на наказанието- а именно
поправянето на дееца. Именно и заради поправянето му, съдът прие, че не е
наложително така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, като с
приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане на изпълнението с изпитателен срок
от 3 години, също ще се постигнат целите на наказанието.
За
престъплението по чл.151, ал.1 от НК, съдът също приложи разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, като определи размера на 9(девет) месеца „лишаване от
свобода”, като и тук прие, че този размер е най-адекватен на извършеното
престъпление, съобразно личността не само на дееца, но и на пострадалата,
имайки предвид, че и към момента те живеят като семейство. Заради поправянето
на дееца, съдът и тук прие, че не е наложително така определеното наказание да
бъде изтърпяно ефективно, като с приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане
на изпълнението с изпитателен срок от 3 години.
С оглед наличието на предпоставките за задължителното
приложение на чл.23, ал.1 от НК, Съдът определи на подс.К.С.
едно общо наказание – във вида и размера на най-тежкото от тях- „Лишаване от
свобода” за срок от 9(девет) месеца, като не приложи разпоредбата на чл.24 от НК. Последната е необходима при множество наказания, след като бъде преценено,
че най-тежкото наказание като размер няма да изиграе търсената роля за
поправянето на дееца. Но в случая преценката на съда е, че така определеното
общо наказание е с размер- достатъчен за постигане целите на индивидуалната
превенция.
Поради гореописаните основание, на основание чл.66,
ал.1 НК Съдът отложи изпълнението на така определеното общо наказание „Лишаване
от свобода” с изпитателен срок от 3 (три) години.
След като го призна за виновен и му наложи съответните
наказания, съдът постанови подс.К.С. да заплати
направените по делото разноски в размер на 52,44 лева (петдесет и два лева и 44
стотинки) - произтичащи от възнаграждения на вещо лице за изготвената
експертиза, която сума да внесе по сметка на Районен Съд-Димитровград.
Съдът счете, че с така наложените наказания ще се
постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
