Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 553 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 18.10.2018год., постановено по гр.дело № 21443/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 76 с-в, в частта за отхвърляне на предявените от жалбоподателя срещу Г.М.Л.
искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ за установяване
дължимост на вземане за главница за разликата над сумата 5608. 98 лв. до пълния
предявен размер от 6100. 21 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за
периода м. 05.2014г. – 23.10.2014г., като частично неоснователен и погасен по
давност; за разликата над сумата 588. 82 лв. до пълния предявен размер от 688. 28 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 16.09.2015г. – 17.10.2017г. С решението са присъдени
разноски съобразно изхода от спора.
Въззивникът - ищец поддържа, че решението е неправилно,
като пстановено в нарушение на материалния закон в атакуваната част за
отхвърляне на исковете. Поддържа, че съдът неправилно е приел погасяване на
вземанията по давност за периода 01.05.2014г. – 24.10.2014г., тъй като
давността за вземанията по фактура № **********/07.2015г. , издадена със срок
за плащане 15.09.2015г., започва да тече от този момент и към момента на
подаване на заявлението на 24.10.2017г. не е изтекла. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
ново, с което да уважи предявените искове до пълните предявени размери, с
присъждане на разноски.
Въззиваемата – ответник Г.М.Л. и третото
лице помагач „Т.С.“ ЕООД не заявяват становище по жалбата.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
атакуваната част.
С оглед влязлото
в сила решение в частта за уважаване на исковете за главница и лихва, предмет
на въззивното производство е единствено размерът на претендираните лавница и
лихва за забава за разликата над присъдените до пълните предявени.
Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно
действалите през исковия период Общи условия, когато при изравнителната сметка
се установи, че начислената на купувача сума е по-голяма от сумата за реално
потребената от него енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за
следващия период, или по желание на купувача се възстановява от продавача; при
просрочени от купувача задължения, със сумата в повече се погасяват най-старите
задължения, ведно с дължимите лихви. Настоящият съдебен състав приема, че под
"най-стари задължения" по смисъла на посочената клауза следва да имат
предвид тези най-стари задължения, които се отнасят за съответния отчетен период, тъй като в
противен случай би се стигнало до хипотеза на предварителен отказ от давност,
който е недействителен - арг. от чл. 113 ЗЗД.
Съгласно чл. 33,
ал.1 от приложимите ОУ, одобрени с Решение ОУ -02/03.02.2014г., задължението на
потребителя за заплащане на топлинна енергия следва да бъде изпълнено в 30
–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие, което по своята същност представлява покана към
длъжника от кредитор. Ето защо и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността
започва да тече от възникването на вземането. Поради това вземанията за периода
3 - години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 24.10.2017г., са
погасени по давност, както правилно е приел СРС.
Противно на
твърденията в жалбата, издаването на обща фактура не променя падежа на общото
задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, респ.
от изтичане на 30 - дневния срок от публикуването й /чл. 33, ал. 2 ОУ/.Съгласно
чл. 32 , ал. 2 от ОУ, общата фактура обективира месечните задължения за съответния отчетен период, след изготвяне
на изравнителните сметки. Следователно,
в случая ищецът следва да установи, че процесната обща фактура
обективира възникнало ново вземане след изравняване /резултат за доплащане от
потребителя/ , за да се приеме, че за него тече давност от издаването на общата
фактура. В случая такова доказване липсва по делото.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
трябва да бъде потвърдено в атакуваната част, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
При този изход на правния спор, право на разноски пред въззивната инстанция
има въззиваемата страна. Същата не е направила искане за присъждане на такива,
поради което съдът намира, че разноски не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.10.2018год.,
постановено по гр.дело № 21443/2018 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, в обжалваната част за
отхвърляне на исковете.
Решението
в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1 –месечен срок от
съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.