№ 12617
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110148505
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „ФИРМА” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо И. С. З. съществуването на вземане в размер на сумата
от 144,81 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 30.10.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 21,48 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 15.10.2020 г., сумата от 11,68 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2017 г.
до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2,30 лв. за периода от 31.10.2017 г.
до 15.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. г. по ч.гр.дело №
53211/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Сумите предмет на делото са половината по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. г. по
ч.гр.дело № 53211/2020 г. по описа на СРС, 166 състав, тъй като по отношение
на длъжника е. З.а заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен
лист.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
1
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. С. З. подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
след 2009 г. не е собственик на процесния имот, който по силата на
бракоразводно решение е бил възложен в дял и изключителна собственост на
бившата съпруга е. З.а. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД заема
становище за основателност на предявените исковете. Счита, че изготвянето
на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесният
апартамент в съответствие с действащите за съответния период нормативни
разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
2
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От приложеното към отговора на исковата молба съдебно Решение от
26.05.2009 г. постановено по гр.д. № 269/2009 г. по описа на на СРС, 92 с-в,
влязло в сила на 26.05.2009 г. се установява, че процесният имот, придобит по
време на брака и находящ се на адрес: /населено място/ след прекратяване на
брака остава в дял на бившата съпруга е. З.а. Ето защо съдът намира, че за
процесния период между страните не е било налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, доколкото не
се установява по несъмнен начин ответникът да е бил собственик или
ползвател на топлоснабдения имот. Предвид изложеното исковете за
заплащане на стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия и за
заплащане на такса за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главница
следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенциите за заплащане на
обезщетение за забава.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. В представения по делото договор за
правна защита и съдействие не е посочена хипотезата по чл. 38 ЗА, при която
ответникът не е заплатил дължимото на процесуалния представител
адвокатско възнаграждение – дали е лице с право на издръжка, материално
затруднено лице, роднина, близък или друг юрист. Съгласно трайно
установената практика на ВКС, за да се присъди адвокатско възнаграждение
на представител, оказал безплатна правна помощ, следва да е посочено
основанието, на което такава е била предоставена. В този смисъл са решение
№ 97/6.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., II т. о. на ВКС, решение №
111/1.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., II т. о. на ВКС, решение №
1499/14.07.2016 г. по в.гр. д. № 2349/2016 г. на САС и др. Поради това на адв.
А. Я. не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ........... със
седалище и адрес на управление: /населено място/ срещу ответника И. С. З.,
ЕГН ********** с адрес /населено място/ искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на сумата 144,81 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до
30.4.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: /населено място/,
3
ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 21,48 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
15.10.2020 г., сумата от 11,68 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със
законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 2,30 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 24.11.2020 г. г. по ч.гр.дело № 53211/2020 г. по описа на СРС, 166
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД – „фирма” ЕООД, ЕИК ..........
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4