Решение по дело №676/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 268 ДОПК.

Образувано по жалба на „Генев К.“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника на дружеството адвокат К.Т., срещу решение № 49/06.03.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна, поправено с решение за поправка № 49-1/09.03.2023 г., с което на основание чл. 267 ал. 2 т. 5 ДОПК е оставена без уважение подадената от „Генев К.“ ООД чрез адвокат К.Т. жалба вх. № ВхК-1883/1/21.02.2023 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, срещу мълчалив отказ на старши публичния изпълнител в ТД на НАП – Варна по подаденото до него Възражение вх. № 1883/12.01.2023 г. за погасяване по давност на задълженията по изп. дело № *********/2016 г.

В жалбата са изложени съображения за противоречие на решението с приложимите материалноправни разпоредби за спиране и прекъсване на давността, като се твърди, че до момента на оспорването на жалбоподателя не са връчвани никакви съобщения по изпълнителното производство.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат К.Т. и се оспорва от директора на ТД на НАП – Варна, ответник в производството, чрез пълномощника му юрисконсулт И. Г.. И двете страни претендират при благоприятен за тях изход от делото да им се присъдят направените съдебни разноски.

Като съобрази процесуалната допустимост на оспорването, съдът намира следното по неговата основателност:

От доказателствата по представената в заверени копие от ответника административна преписка се установяват следните релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства:

През 2016 г. в ТД на НАП – Варна е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. за принудително събиране на установени в основанието и размера си публични вземания по чл. 162 ал. 2 т. 1 ДОПК срещу длъжника „Генев К.“ ООД. Изпълнителните основания за принудителното им събиране са от категорията на посочените в чл. 209 ал. 2 т. 2 ДОПК.

На 29.01.2016 г. старши публичен изпълнител от ТД на НАП – Варна е изготвил до длъжника Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160003-149-0002304/29.01.2016 г. Съгласно приложена по преписката извадка от Информационната система на НАП съобщението е изпратено до дружеството на адреса му за кореспонденция по чл. 28 ал. 1 т. 2 ДОПК в гр. Варна, ж. к. „Възраждане“ № 72, вх. А, ет. 3, ап. 7, но няма отбелязване да е получено и по какъв начин от адресата.

Отново през 2016 г. с издадено по изпълнителното дело Разпореждане изх. № С160003-125-0100794/25.07.2016 г. публичният изпълнител е извършил разпределение на постъпило на 18.07.2023 г. плащане от 500 лв.

През 2018 г. с издадено на основание чл. 217 ал. 2 ДОПК Разпореждане изх. № С180003-105-0315624/12.10.2018 г. публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за ликвидни и изискуеми публични вземания по чл. 162 ал. 2 т. 5 вр. т. 7 ДОПК по влезли в законна сила на 28.02.2017 г. наказателни постановления № 03-003426/20.08.2014 г. и № 03-003427/20.08.2014 г., и двете издадени от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна при Изпълнителна агенция „Главния инспекция по труда“, представляващи изпълнителни основания по чл. 209 ал. 2 т. 5 ДОПК. Според данните по преписката съобщение относно издаденото разпореждане за присъединяване е изпратено с писмо с обратна разписка до длъжника на адреса му за кореспонденция в гр. Варна, ж. к. „Възраждане“ № 72, вх. А, ет. 3, ап. 7, откъдето се е върнало като непотърсено.

През 2020 г. от упълномощения представител на дружеството адвокат К.Т. е подадено Възражение вх. № С200003-000-0046510/30.01.2020 г. за погасяване по давност на публичните задължения по изпълнителното дело, което е оставено без уважение от публичния изпълнител с Разпореждане изх. № С200003-137-0001839/02.03.2020 г. Според диспозитива на разпореждането събирането на публичните вземания по изпълнителното дело не се прекратява поради изтекла погасителна давност.

На същата дата 02.03.2020 г. публичният изпълнител е издал по изпълнителното дело Постановление изх. № С200003-022-0013615/02.03.2020 г. за налагане срещу длъжника „Генев К.“ ООД на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка, за сумата 10 549, 46 лв.

Според данните по преписката съобщението за издадените от публичния изпълнител Разпореждане изх. № С200003-137-0001839/02.03.2020 г. и Постановление изх. № С200003-022-0013615/02.03.2020 г. е изпратено по пощата до „Генев К.“ ООД с писмо с обратна разписка на адреса за кореспонденция на дружеството в гр. Варна, ж. к. „Възраждане“ № 72, вх. А, ет. 3, ап. 7, откъдето отново се е върнало в цялост, но този път с отбелязване за недостатъчен адрес.

Същевременно публичният изпълнител е изпратил до Първа инвестиционна банка Запорно съобщение изх. № С200003-003-0010689/02.03.2020 г. относно наложения по изпълнителното дело запор с Постановление изх. № С200003-022-0013615/02.03.2020 г. Изготвил е и Съобщение изх. № С200003-109-0012905/02.03.2020 г. до Централния регистър на особените залози с искане за вписването на запора в регистъра, но по преписката няма данни за изпращане на съобщението, респективно и за получаването му в Централния регистър.

Запорното съобщение до Първа инвестиционна банка е входирано в банката на 11.03.2020 г. под вх. № 3-21987, като на поставения от банковата институция печат върху него е отбелязано, че откритата към момента сметка на лицето е блокирана с посочения размер на бъдещи постъпления, като към момента по нея няма наличности.

На 12.01.2023 г. пълномощникът на „Генев К.“ ООД адвокат К.Т. е подала по електронен път в ТД на НАП – Варна ново Възражение по чл. 171 ал. 1 ДОПК за погасяване по давност на публичните задължения по изпълнително дело № *********/2016 г. и за отписването им от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, което е било входирано в ТД на НАП – Варна под вх. № 1883/12.01.2023 г.

Тъй като публичният изпълнител е формирал мълчалив отказ по възражението, той е бил оспорен по реда на чл. 266 ДОПК от длъжника в изпълнителното производство пред директора на ТД на НАП – Варна, който със свое Решение № 49/06.03.2022 г., поправено на основание чл. 62 ал. 2 АПК вр. § 2 ДР ДОПК с Решение № 49-1/09.03.2023 г., е оставил жалбата без уважение, приемайки в мотивите на Решение № 49/06.03.2022 г., че погасителната давност относно публичните вземания по изпълнителното дело не е изтекла, тъй като по отношение на всички вземания тя е била спряна с извършеното на 11.03.2020 г. връчване на Първа инвестиционна банка на Запорно съобщение изх. № С200003-003-0010689/02.03.2020 г.

Съгласно данните по преписката, по подаденото от длъжника в изпълнителното производство Възражение по чл. 171 ал. 1 ДОПК с вх. № 1883/12.01.2023 г. и мотивите на Решение № 49/06.03.2022 г. става въпрос за следните публични задължения на „Генев К.“ ООД по изпълнително дело № *********/2016 г.:

- 333, 39 лв. от наложена имуществена санкция по чл. 415б КТ по издадено от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ -Дирекция „Областна инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление № 03-003427/20.08.2014 г.;

- 333, 39 лв. от наложена имуществена санкция по чл. 415б КТ по издадено от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ -Дирекция „Областна инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление № 03-003426/20.08.2014 г.;

- 2 019, 45 лв. корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация вх. № 0300И0165538/29.03.2014 г. за данъчен период 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., със срок за доброволно плащане 31.03.2014 г.;

- 352, 59 лв. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по Декларация - образец 6 с вх. № 030021409954327/25.11.2014 г. за данъчен период 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г., със срок за доброволно плащане 25.11.2014 г.;

- 401, 42 лв. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, ЗО, УПФ по Декларация - образец 6 с вх. № 030021306049603/24.10.2013 г. за данъчен период 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г., със срок за доброволно плащане 25.10.2013 г.;

- 0, 96 лв. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по Декларация - образец 6 с вх. № 030021305019697/26.08.2013 г. за данъчен период 01.07.2013 г. - 31.07.2013 г., със срок за доброволно плащане 25.09.2013 г.;

- 404, 03 лв. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, ЗО, УПФ по Декларация - образец 6 с вх. № 030021305354701/20.09.2013 г. за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., със срок за доброволно плащане 25.10.2013 г.;

- 2 823, 16 лв. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, ЗО, УПФ по Декларация - образец 6 с вх. № 030021407921870/18.09.2014 г. за данъчен период 01.08.2014 г. - 31.08.2014 г., със срок за доброволно плащане 25.09.2014 г.;

- 1 481, 91 лв. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, ЗО, УПФ по Декларация - образец 6 с вх. № 030021406556045/24.07.2014 г. за данъчен период 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г., със срок за доброволно плащане 25.07.2014 г.;

- 2 735, 30 лв. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, ЗО, УПФ по Декларация - образец 6 с вх. № 030021407352600/22.08.2014 г. за данъчен период 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г., със срок за доброволно плащане 25.08.2014 г.;

- 428, 79 лв. ДОО, ЗО, УПФ по Декларация - образец 6 с вх. № 030021405696605/25.06.2014 г. за данъчен период 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г., със срок за доброволно плащане 25.06.2014 г.;

- 1 297, 51 лв. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, ЗО, УПФ по Декларация - образец 6 с вх. № 030021409140731/25.10.2014 г. за данъчен период 01.09.2014 г. - 30.09.2014 г., със срок за доброволно плащане 27.10.2014 г.

Така установените по делото факти обуславят следните правни изводи:

Относно публичните вземания по чл. 162 ал. 2 т. 1 ДОПК срещу длъжника „Генев К.“ ООД, изпълнителните основания за принудително събиране на които намират систематичното си място в чл. 209 ал. 2 т. 2 ДОПК /подадени от задълженото лице през 2013 г. и 2014 г. декларации-образец 6/:

Съгласно чл. 171 ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 173 ал. 1 ДОПК погасените по давност вземания се отписват, като от тълкуването в тяхната взаимовръзка на ал. 1 и ал. 2 на чл. 173 ДОПК се налага извод, че отписването се извършва служебно единствено в случаите на изтекла абсолютна 10-годишна погасителна давност по чл. 171 ал. 2 ДОПК. Прилагането на института на обикновената погасителна давност по чл. 171 ал. 1 ДОПК със следващото се от това отписване по чл. 173 ал. 1 ДОПК на погасените по давност публични вземания се извършва единствено по възражение, респективно искане на длъжника, каквото в случая е било отправено до публичния изпълнител, оправомощен да събере по принудителен ред държавните вземания.

Погасителната давност е юридически факт, свързан с изтичането на определен в закона период от време, след който за длъжника се поражда субективното непритезателно право да откаже изпълнение на паричното задължение, респективно за взискателя се погасява възможността да го събере принудително. С това си действие и правно значение давността е институт на материалното право и е нормативно установен способ за защита на длъжника.

Съгласно чл. 172 ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. На основание чл. 172 ал. 3 ДОПК от прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият вече срок и започва да тече нова давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладчик съдията Емилия Иванова, образуването на изпълнително дело и изпращането на основание чл. 221 ал. 1 ДОПК на съобщение за доброволно изпълнение до длъжника не представляват действия, прекъсващи погасителната давност, тъй като не могат да се квалифицират като такива по принудително изпълнение на задължението. Според мотивите на тълкувателното решение съобщението за доброволно изпълнение има три основни функции: да информира длъжника за такива съществени елементи като образуването на изпълнително дело срещу него, взискателя по изпълнителното дело, изпълнителното основание и размера на задължението; да му даде възможност да изпълни доброволно задължението и да му укаже, че ако не се възползва от тази възможност, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Поради това съобщението по чл. 221 ал. 1 ДОПК е относимо изцяло към първия, подготвителен стадий на изпълнителното производство, докато действията по принудително изпълнение на задължението, които по силата на чл. 172 ал. 2 ДОПК прекъсват давността, са изцяло във втория, същински стадий на изпълнителното производство. Такива действия на основание изричното предвиждане на чл. 221 ал. 4 ДОПК са налагането на запор и вписването на възбрана с постановление на публичния изпълнител, като се има предвид, че по силата на разпоредбата именно с тях започва принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи. Както обаче е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., тъй като погасителната давност е способ за защитата на длъжника, то всяко действие, с което се прекъсва давността, трябва да е доведено предварително до неговото знание. Съдиите от ВАС изрично сочат, че не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това, като приемат, че от тълкуването на чл. 172 ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника.

От данните по преписката се установява, че в случая по отношение на публичните вземания по чл. 162 ал. 2 т. 1 ДОПК действията по принудителното им изпълнение са били предприети чак на 02.03.2020 г. с издаденото от публичния изпълнител Постановление изх. № С200003-022-0013615/02.03.2020 г. за налагане до размера на публичното вземане срещу длъжника на запор върху наличните и постъпващи суми по банковите му сметки в Първа инвестиционна банка.

Към датата 02.03.2020 г. обаче погасителната давност за публичните вземания по чл. 162 ал. 2 т. 1 ДОПК, изпълнителни основания за принудителното събиране на които са подадените от задълженото лице през 2013 г. и 2014 г. данъчни декларации, е била вече изтекла, след като нито образуването на изпълнителното производство срещу длъжника, нито изпратеното до него съобщение за доброволно изпълнение са по естеството си действия, които прекъсват давността. Що се отнася до извършеното от публичния изпълнител с Разпореждане изх. № С180003-105-0315624/12.10.2018 г. присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство, то поначало не би могло да се обсъжда в контекста на въпроса за погасителната давност относно публичните вземания по чл. 162 ал. 2 т. 1 ДОПК, тъй като е без каквото и да било отношение към тях. Издаденото от публичния изпълнител Разпореждане № С160003-125-0100794/25.07.2016 г. за разпределение по изпълнителното дело на постъпило на 18.07.2013 г. плащане от 500 лв. също не е от порядъка на прекъсващите давността действия, тъй като е лишено от принудителен характер.

При това положение за публичните задължения на „Генев К.“ ООД по подадените през 2013 г. данъчни декларации, чийто срок за плащане е бил през 2013 г., по силата на чл. 171 ал. 1 ДОПК давността е започнала да тече от първи януари 2014 г. и след като не е била прекъсвана /за спиране по смисъла на чл. 172 ал. 1 ДОПК изобщо няма основания да се разсъждава в случая/, то е изтекла още към първи януари 2019 г., а що се отнася до публичните задължения на дружеството по подадените от него през 2014 г. данъчни декларации, чийто срок за плащане е бил през 2014 г., по силата на чл. 171 ал. 1 ДОПК давността е започнала да тече от първи януари 2015 г. и е изтекла още към първи януари 2020 г.

Относно публичните вземания по чл. 162 ал. 2 т. 5 вр. т. 7 ДОПК срещу длъжника „Генев К.“ ООД, изпълнителни основания за принудителното събиране на които са влезлите в законна сила на 28.02.2017 г. наказателни постановления № 03-003426/20.08.2014 г. и № 03-003427/20.08.2014 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна при Изпълнителна агенция „Главния инспекция по труда“:

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т.д. № 5/2013 г., ОСК, докладчик съдията Фани Найденова, за имуществената санкция по чл. 83 ЗАНН като вид публично вземане по смисъла на чл. 162 ал. 2 т. 5 вр. т. 7 ДОПК, давността е уредена в чл. 171 ДОПК. В мотивите на тълкувателното решение са развити съображения защо по отношение на наложената с влязло в законна сила наказателно постановление имуществена санкция са неприложими предвидените в чл. 82 ал. 1 б. "а" вр. ал. 2 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове за изпълнение на административното наказание "глоба".

След като относно наложените на длъжника имуществени санкции с влезлите в законна сила на 28.02.2017 г. наказателни постановления № 03-003426/20.08.2014 г. и № 03-003427/20.08.2014 г. са приложими изцяло давностните срокове по чл. 171 ДОПК, то и за тях, считано от 01.01.2023 г. е изтекла установената с чл. 171 ал. 1 ДОПК кратка 5-годишна погасителна давност, като се има предвид, че задълженията е следвало да се заплатят от „Генев К.“ ООД през 2017 г., когато наказателните постановления са влезли в законна сила, при което погасителната давност за двете публични държавни вземания е започнала да тече по правилото на чл. 171 ал. 1 ДОПК от първи януари 2018 г.

И тук от значение за преценката относно давността е обстоятелството, че извършеното от публичния изпълнител през 2018 г. присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство във връзка с вземанията по влезлите в сила две наказателни постановления не е юридически факт, прекъсващ давността. С разпореждането за присъединяване взискателят само е конституиран като страна във вече образуваното изпълнително производство, придобивайки в него права като тези на първоначалния взискател. Поради това разпореждането за присъединяване има значение единствено на действие по образуването на изпълнително производство за публичното вземане на присъединения взискател. А съгласно Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 ОСС, І и ІІ колегия, образуването на изпълнителното производство и изпращането на съобщение за доброволно изпълнение до длъжника са действия, изрично изключени от категорията на прекъсващите давността. Такива съгласно чл. 172 ал. 2 ДОПК и ТР № 7/15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г. са единствено действията по същинското принудително изпълнение на задължението и то само в случаите, когато те са достигнали до знанието на длъжника.

От данните по делото се установява, че длъжникът в изпълнителното производство „Генев К.“ ООД не е бил надлежно уведомен за издаденото от публичния изпълнител Постановление изх. № С200003-022-0013615/02.03.2020 г. за налагане на запор върху наличните и постъпващи суми по банковите му сметки в Първа инвестиционна банка. Еднократното изпращане по пощата на съобщение до дружеството за наложения запор с връщането му като неполучено не може да обуслови извод, че от страна на публичния изпълнител са предприети всички изискуеми от закона действия за редовността на съобщаването. Действително, възможността за връчване на съобщението чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор е изрично предвидена в чл. 29 ал. 1 ДОПК, който е приложим в изпълнителното производство на основание чл. 33 ДОПК. След като обаче съобщението е върнато в цялост от куриерската служба с отбелязване за непълен адрес, публичният изпълнител е трябвало да направи опит да връчи съобщението на електронната поща на дружеството, ако в ТРРЮЛНЦ са били налични данни за него. Възможност за съобщаване по този начин предвижда чл. 29 ал. 4 ДОПК, в който случай връчването би било удостоверено по някой от регламентираните в чл. 30 ал. 6 ДОПК способи. В случай, че и този начин на съобщаване не даде резултат, публичният изпълнител е следвало да пристъпи към връчване на съобщението чрез прилагането му към досието при спазване на реда за това по чл. 32 ал. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 ДОПК вр. чл. 33 ДОПК. Като не е направил всичко това, публичният изпълнител е оставил невръчено съобщението до длъжника за предприетите срещу него действия по налагане на запора, оставяйки го в пълно неведение за тях.

След като длъжникът не е бил уведомен по предвидените в ДОПК способи за наложения в изпълнителното производство запор на банковите му сметки, то обратно на приетото от директора на ТД на НАП – Варна в обжалваното по делото решение, този запор, макар принципно да е с характеристиките на действие по принудително изпълнение на задължението, не е бил в състояние да прекъсне погасителната давност относно публичните вземания по чл. 162 ал. 2 т. 5 вр. т. 7 ДОПК, предмет на изпълнението.

Съвкупно преценени, направените от съда фактически констатации със съпътстващите ги правни доводи сочат на краен извод, че като е оставил без уважение жалбата на „Генев К.“ ООД срещу мълчаливия отказ на старши публичния изпълнител в ТД на НАП – Варна по подаденото до него Възражение вх. № 1883/12.01.2023 г. за погасяване по давност на задълженията по изп. дело № *********/2016 г., директорът на ТД на НАП – Варна е постановил в качеството си на решаващ административен орган по чл. 266 и 267 ДОПК незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна от съда. Като закономерна последица от това следва да се отмени и потвърденият от директора на ТД на НАП – Варна с постановеното от него решение № 49/06.03.2023 г., поправено с решение за поправка на ОФГ № 49-1/09.03.2023 г., мълчалив отказ на публичния изпълнител по подаденото до него Възражение вх. № 1883/12.01.2023 г. и преписката следва да му се върне за ново произнасяне по основателността на искането при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

При този изход на спора е основателно и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждането в полза на доверителя му на направените в производството съдебни разноски, които съгласно приложените документи на л. 14 и л. 29 от делото възлизат общо на 1350 лв. /50 лв. заплатена държавна такса и 1300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за оказаната по делото процесуална защита и съдействие/. Тази сума НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, на основание чл. 161 ал. 1 изр. първо ДОПК вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК. Тъй като от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, съдът не следва да се занимава с въпроса доколко то кореспондира на предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, и доколко ако е в по-висок размер от нормативно установения минимум по наредбата, са налице предпоставки за редуцирането му.

Воден от изложеното, съдът

ОТМЕНЯ решение № 49/06.03.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 49-1/09.03.2023 г., с което на основание чл. 267 ал. 2 т. 5 ДОПК е оставена без уважение подадената от „Генев К.“ ООД чрез адвокат К.Т. жалба вх. № ВхК-1883/1/21.02.2023 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна срещу мълчалив отказ на старши публичния изпълнител в ТД на НАП – Варна по подаденото до него Възражение вх. № 1883/12.01.2023 г. за погасяване по давност на задълженията по изп. дело № *********/2016 г.

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на старши публичния изпълнител в ТД на НАП – Варна по подаденото до него Възражение вх. № 1883/12.01.2023 г. за погасяване по давност на задълженията по изп. дело № *********/2016 г.

ВРЪЩА на старши публичния изпълнител в ТД на НАП – Варна изп. дело № *********/2016 г. ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО СЪЩЕСТВО по подаденото от „Генев К.“ ООД чрез пълномощника на дружеството адвокат К.Т. Възражение вх. № 1883/12.01.2023 г. за погасяване по давност на задълженията по изпълнителното дело, при съобразяване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Генев К.“ ООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в общ размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева.

На основание чл. 268 ал. 2 ДОПК решението е окончателно.

	Председател: