РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр.Мадан, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно
наказателно дело № 20255430200019 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ******* АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. Л., ул. „*********“ **, против
Наказателно постановление № *******/****** г., издадено от Началник отдел
Оперативни дейности - П., Дирекция О****** в ГД „****, с което на
дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с Приложение № 1, раздел III б, т. 1, б. Е от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118, ал. 4, т. 2 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв.
В. Н.-В., моли да се отмени наказателното постановление, като навежда
конкретни аргументи за неправилност, незаконосъобразност и противоречие с
материалния и процесуалния закон, както й алтернативно иска да се приложи
чл. 28 от ЗАНН, като твърди, че нарушението представлява маловажен
случай.
Ответникът по жалбата ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. К., оспорва жалбата, като счита издаденото Наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна
1
и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На ****** г. с начален час **** ч. при извършена проверка на
търговски обект - бензиностанция ****** находящ се в гр. Р., ул. „******* №
**, стопанисван от „*****“ АД, било констатирано, че дружеството в
качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
МФ, е използвало ЕСФП което не подава регулярно по установената
дистанционна връзка данни от нивомерната измервателна система за
наличните количества горива, автоматично на всеки шест часа. В
проверявания търговски обект била налична ЕСФП модел ***** регистрирана
в НАП с номер ******, с индивидуален № на ******и индивидуален № на ФП
******и нивомерна измервателна система тип ******, тип ***. След справка в
информационните масиви на НАП било установено, че за ****** г. в периода
******* ч. - ****** ч., не са предавани данни от нивомерната измервателна
система за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест
часа, като последно предадените данни са от дата ******* г. в ***** ч., видно
от справка за регистрираните регулярни съобщения за налични количества
горива, измерени от НИС за ЕСФП с ******за периода ******* г. - ***** г..
Проверката в обекта била документирана с ПИП сер. **№ *****/***** г., с
който били изискани писмени обяснения и документи от ЗЛ. На ****** г.
дружеството жалбоподател представило писмено становище от сервизната
организация, съгласно което на дата ******* г. не са формирани и изпратени
съобщения в НАП на всеки шест часа, като това било документирано в
протокол обр. кд ** сер. ** № *****/*******г.. Така контролният орган
достига до извода за извършено нарушение от дружеството жалбоподател, че
не са изпращани данни от нивомерната измервателна система за наличните
количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа чрез фискалното
устройство по установената дистанционна връзка към НАП в съответствие с
нормативните разпоредби. За това нарушение е съставен АУАН на
дружеството на ***** г. в отсъствието на негов представител. Акта е предявен,
подписан и екземпляр е връчен на представител на дружеството. Прието е, че
констатираното нарушение е извършено на **** г.. Изпълнителните
директори на дружеството са подали възражение срещу АУАН. В АУАН
нарушението е квалифицирано по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с Приложение № 1 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ -
Функционални изисквания - раздел III б, точка 1, буква „Е“ във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 2 от ЗДДС.
Въз основа на акта за административно нарушение е издадено
обжалваното Наказателно постановление, в който е описано същото
нарушение и е приета същата правна квалификация.
Изложената в акта за административно нарушение фактическа
2
обстановка се потвърди от събраните в хода на настоящото производство
доказателствени материали - показанията на св. Д. А. С., св. А. П. Р. и св. А. Д.
Б., подкрепени от писмени доказателства, между които няма противоречия и
по идентичен начин възпроизвеждат фактите от значение за делото. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са еднопосочни и
непротиворечиви, а и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Приложено е заверено копие на становище от ***** ЕООД видно от
което, на дати: ******г. в ***** ч., на ***** г. в ******* ч. и на ****** г. в
**** ч., поради технически комуникационен проблем в часа, в който е
трябвало да се генерират съобщения подавани на всеки шест часа с данни от
НИС, такива не са формирани и съответно изпратени към НАП. Всички други
съобщения са изпратени от Данъчния терминал на ЕСФП при наличие на
стабилна комуникационна връзка със сървъра на НАП. Няма следи от
злоумишлени действия и манипулации при работата на ЕСФП.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства към датата на нарушението - чл. 3, ал. (2)
(Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в
сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 80 от
2018 г.) Лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни
горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за
платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за
извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване.
Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на
отложено плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" - "отложено
плащане".
ал. (3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 76
от 2017 г.) Всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен
тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 2 от ЗДДС - чл. 118. (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила
от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) ал.
(4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: т. 2.
сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях.
3
По силата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС действаща към датата на
нарушението - чл. 185, ал. (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.
1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200
до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
ал. (2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му. При съставяне на
АУАН са спазени преклузивните срокове за съставяне.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено в рамките на преклузивния срок по ЗАНН, от компетентен орган, а
по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити. И в двата акта са посочени мястото на
нарушението, датата на извършването му и обстоятелствата при които е
извършено нарушението. При отпочване на административно наказателното
производство и повдигането на административно наказателното обвинение
със съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е
допуснато процесуално нарушение, което да може да се квалифицира като
съществено, поради това, че в резултат на допускането му е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за
какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ.
препятства се съдебният контрол, поради което възраженията на
жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.
От материално правна страна, предвид събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства съдът намира, че по безспорен
начин се доказа, че в процесният търговски обект бензиностанция, при
проверката на място, в обекта е била налична ЕСФП, която е регистрирана в
НАП. Безспорно е доказано при проверка на 14.03.2024 г. в информационните
масиви на НАП, че последно предадените данни от НИС за наличните
количества горива в обекта, автоматично подавани на всеки шест часа, от дата
08.03.2024 г. са в 02:32 часа. От доказателствата по делото безспорно е
установено също, че за периода от 08.03.2024 г. до датата на проверката в
търговския обект са извършвани продажби на гориво. Не се потвърждават
обаче, констатациите на органите, че за периода от 08.03.2024 г. до 11.03.2024
г. неточността в отчитането на данните за наличните количества горива от
обекта, да се дължи на неправомерно поведение от страна на жалбоподателя.
В случая се установи, че същите са в резултат на възникнал технически
проблем. В съставения протокол за извършена проверка в обект от 14.03.2024
г. е посочено, че ФУ не предоставя нужната информация на всеки 6 часа за
4
определяне на наличното количество гориво. Прието е, че този недостатък на
ФУ се дължи в резултат неправомерно поведение на жалбоподателя, като не са
изследвани всички обстоятелства с функционирането на устройството. По
отношение на нередности при функциониране на ФУ от приетото като
писмено доказателство становище от сервизната фирма и от показанията на
свидетелите се установява, че при работа на системата не е предвидена
функционалност, която да предупреди сервиза или оператора на ЕСФП, че
автоматично предаване на данни не се извършва. Следователно нередностите
са били неизвестни както на оператора, така и на сервиза. Следва да се има
предвид и че от страна на НАП служителите са констатирали пропуска по-
късно, не на място при посещение на обекта, а при направена справка в
информационните масиви на НАП, което отново води до извод, че на място
пропускът не е могъл да бъде установен и от самите проверяващи. При това
положение неправилно в констатациите от проверката проверяващите са
приели, че непредаването на данни от нивомерната измервателна система за
наличните количества горива е следствие от неспазване на реда или начина на
подаване на данни към НАП, тъй като очевидно причината за подаваните от
ЕСФП некоректни данни по чл.118 от ЗДДС в НАП не се свързва с
неправомерно поведение на търговеца, а е от обективен характер. Поради
техническия комуникационен проблем в часа, в който е трябвало да се
генерират съобщения подавани на всеки шест часа с данни от НИС, такива
съобщения не са формирани и съответно изпратени, което се потвърждава и от
това че всички други съобщения са изпратени от данъчния терминал на ЕСФП
при наличието на стабилна комуникационна връзка с НАП. По тази причина
необосновани, неподкрепени с каквито и да е било конкретни фактически
установявания са и приетите със съставения акт за установяване на
административно нарушение мотиви, че се касае за констатирана
противозаконна практика в дейността на проверяваното лице, насочена срещу
установената фискална дисциплина и нарушаваща данъчното
законодателство.
С оглед изложеното съдът намира, че от страна на търговеца не е
извършено вмененото му нарушение на данъчното законодателство на чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с Приложение № 1,
раздел III б, 1 б. Е от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл 118, ал. 4, т.
2 от Закона за данък върху добавената стойност. По тези съображения следва
наказателното постановление като необосновано и неправилно издадено да
бъде отменено.
С жалбата се излагат съображения и за евентуално приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като нарушението по степен на обществена опасност се
отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
С оглед изложените по-горе съображения за несъставомерност на
нарушението, съдът не следва да обсъжда въпроса за приложението на
посочената разпоредба, тъй като преценката дали случаят е маловажен или не,
следва да се направи едва ако се установи нарушение на законовите
разпоредби, свързани с данъчното законодателство.
При този изход на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя в негова полза следва да се присъдят и сторените по делото
разноски. От страна на жалбоподателя доказателства, че такива са сторени не
5
са представени, поради което и такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *******-
******/********** г., издадено от Началник отдел ******* - П., Дирекция
***********в ГД „*******“, с което на „******“ АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление гр. Л., ул. „*****“ **, за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с Приложение № 1, раздел III б, т.
1, б. Е от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване през С.
административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6