РЕШЕНИЕ
№ 1040
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330106238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес в ****************, да се осъди ответното
дружество „Бест Файненс„ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в
София, ЖК „Манастирски ливади”, комплекс „Бокар” бл. 35, партер, да се прогласи
недействителност ( нищожност ) на клаузата на т. 4 от раздел 4 от договор между страните за
потребителски кредит между страните „Бест кредит на вноски„ № ****************г. и да
се осъди ответното дружество да заплати на ищеца 50 лева, представляващи недължимо
платена като неустойка сума по договора, ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора.
Според казаното, между страните бил сключен на 13.08.2018г. договор за потребителски
кредит № *******, по силата на който М. получил в заем сума от 600 лева ,която се
задължил да върне заедно с кредиторово възнаграждение. Договорено било и задължение на
М. да представи обезпечение на вземането на кредитора по договора , като при
неизпълнение на това си задължение , той дължи неустойка в размер от 378 лева,
разсрочени като част от главното задължение – на 9 равни месечни вноски от по 42 лева
всяка. Изложени са доводи, че е нищожна клаузата на чл. 4 от раздел 4 от договора, която
предвижда задължение за неустойка при непредставено обезпечение; че тази клауза
противорече на закона , в частност на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, тъй
като размера на неустойката не бил включен в годишния процент на разходите; че е
недействителна на основанието по чл. 26 ал. 1 предл. последно от ЗЗД клаузата , която
1
определя размера на кредиторовото възнаграждение, тъй като този размер надхвърлял
повече от три пъти размера на законната за периода лихва, и се иска съдът да прогласи тази
нищожност . Отделно са изложени твърдения , че по клаузата за неустойка за непредставено,
М. платил на кредитора си 50 лева , и се иска от съдът да осъди ответното дружество да му
ги заплати, ведно с лихва от датата на исковата молба и разноските по спора.
Искове с правно основание в чл. 146 от Закона за защита на потребителя , чл. 26 от ЗЗД,
чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 55 от Закона за задължениета и договорите .
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни. Признава факта на
плащането на сума от 50 лева, представляваща неустойка по договора, но отрича пороци на
същия или отделни негови клаузи, и се позовава на него в качеството му на годно
основание за имуществено разместване между страните.
По същество, съдът съобрази следното:
Копие от договора е представено на л. 12 от делото ; между страните не се спори по
сключването му , включително изпълнение на задължението на кредитодателя да плати в
полза на М. сума от 600 лева. Личи от договора , че е договорена възнаградителна лихва от
41 % годишно, и годишен процент на разходите от 49.65 процента, като вземанията на
кредитора следвало да бъдат върнати на девет равни месечни вноски от по 114.09 лева;
освен главницата и лихвата, този размер на вноската включвал и 42 лева – 1/9 част от общо
договорена неустойка при непредставено обезпечение на кредитора по договора.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от
29.07.2016 г.; договорът е сключен на дата 13.08.2018г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля
повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона
няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ), договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
2
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Недействителна е обаче - нищожна – клаузата на т. 4 от раздел 4 от договора, която
предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по
договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е
безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си
функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да
настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи
обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а
прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност. Изводът на съда е, че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на
добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Оттам ,
основателен е и иска да се върне платеното съобразно тази договорка ( доколкото ответника
е признал факта на плащането ) , до размера на имущественото разместване.
Не е недействителна клаузата, определяща размера на договореното кредиторово
възнаграждение в размер на 41 % годишно ( върху непогасената част от главницата ). Тя не е
в противоречие с добрите нрави, тъй като е нормативно регулирана. Договорната лихва е
част от методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на
годишния процент на разходите, който на свой ред е лимитиран императивно по размера си.
Тоест, възможния максимален размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар
3
и опосредено, при което довода за противоречие на размера на кредиторовото
възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е запознат с практиката
на съдилищата , според която противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, (решение №
61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014г. на I т. о. на ВКС и др. ), но тази практика е формирана и
следвана преди въвеждането на максимален размер на ГПР в позитивното право.
По плащането на сумата от 50 лева – факт от значение за изхода на спора по чл. 55 от ЗЗД
– спор не е формиран.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника, който следва да заплати и
допълнителна държавна такса от 50 лева ( доколкото по делото такса е събрана само за един
от исковете ). На адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 600 лева по двата
иска, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за
имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение
за липса на средства).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иска на М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес в
*****************, че в отношенията му с ответника „Бест Файненс„ ООД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление в София, ЖК „Манастирски ливади”,
комплекс „Бокар” бл. 35, партер, е нищожна клаузата на т. 4 от раздел 4 от договор между
страните за потребителски кредит между страните „Бест кредит на вноски „ №
****************г. , като неравноправна по смисъла на чл. 146 във връзка с чл. 143 от
Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Бест Файненс„ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в
София, ЖК „Манастирски ливади”, комплекс „Бокар” бл. 35, партер, да заплати на М. Ж. М.,
ЕГН **********, с адрес в ****************, сумата от 50 лева недължимо платена по
договора неустойка за непредставено обезпечение , ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба- 15.04.2021г. до окончателното изплащане на спора.
Осъжда „Бест Файненс„ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в
София, ЖК „Манастирски ливади”, комплекс „Бокар” бл. 35, партер, да заплати на М. Ж.
М., ЕГН **********, с адрес в *********************, сумата от 170 лева разноски по
делото.
Осъжда „Бест Файненс„ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в
София, ЖК „Манастирски ливади”, комплекс „Бокар” бл. 35, партер, да заплати по бюджета
на съдебната власт, чрез сметката на РС Пловдив за таксите, сумата от 50 лева държавна
такса .
Осъжда „Бест Файненс„ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в
4
София, ЖК „Манастирски ливади”, комплекс „Бокар” бл. 35, партер, да заплати на адвокат
Е.Г. И., личен номер **********, адрес на дейност ********************, сума от 600 лева
хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5