Решение по дело №186/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260024
Дата: 10 септември 2020 г.
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20205200500186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 260024            10.09.2020г., гр. Пазарджик

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                      Председател:         Мина Трънджиева

            Членове:  Венцислав Маратилов

                                     Д. Бозаджиев

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№186 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

 

            Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Същото е образувано по молба на „И.А.М.“ АД, представлявано от С.К.- Изпълнителен директор, представлявано от Адвокатско дружество „А. и Ш.“, с искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановено съдебно решение, на основание чл.247 от ГПК.

В тази насока се излагат подробни съображения.

Формулирани са конкретно следните искания, а именно:

-Да се допусне на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №206/17.07.2020г. по в.гр.д.№186/2020г. по описа ОС- Пазарджик, като присъдената в полза на И.Г.М. сума за неоснователно обогатяване бъде намалена до 310,26лв., а в останалата част, исковата претенция бъде отхвърлена;

-С оглед изхода на делото, де се присъди в полза на „И.А.М.“ АД, да бъдат присъдени сторените пред въззивния и първоинстанционни съд разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, като се измени постановеното Решение №206/17.07.2020г. по в.гр.д.№186/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, в частта за разноските;

- Да се измени Решение №206/17.07.2020г. по в.гр.д.№186/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, в частта относно присъдените в полза на И. Г.М. разноски по делото, като се намали присъдената сума додължимия се размер, съразмерно уважената част от исковете.

В едноседмичния срок по чл.247, ал.2 от ГПК от другата страна в процеса- И.Г.М., чрез  пълномощника му адв.Б. *** е постъпил писмен отговор.

В същият са изложени доводи в насока неоснователност на направените искания в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.

С оглед характера на искането, на твърдяната очевидна фактическа грешка, съдът намира, че не е необходимо разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.

Съдът, като обсъди твърденията изложени в молбата и конкретните данни по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

В конкретният казус, с постановеното си съдебно решение под №206/17.07.2020г. по в.гр.д.№186/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, въззивната инстанция е отменил изцяло Решение №1051 от 17.07.2019г., постановено по гр.д.№4066/2018г. по описа на РС- Пазарджик и Определение №282/29.01.2020г., постановено по гр.д.№1692/2018г. по описа на РС- Пазарджик, вместо което е постановил:

„ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г. ***, с ЕГН ********** срещу „И.А.М.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д.Н.“ №28, С.Ц., ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К. искове, за признаване на договора за паричен заем сключен между страните по делото под №1947442 от 06.11.2013г. за недействителен, поради противоречието му на закона- чл.11, ал.1, т.9, т.10., т.11, т.12 и т.20 от ЗПК и във вр. с чл.20 от ЗПК, както и осъждане на „И.А.М.“ АД, да заплати на ищеца М. сумата получена без основание по процесния недействителен договор в размер на 363,69лв., ведно със законната лихва, като неоснователни.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Г.М. и „И.А.М.” АД, че възнаградителната лихва, предвидена в Договор за паричен заем №1947442 от 06.11.2013г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, да ЗАПЛАТИ на И.Г.М., сумата от 363,69лв., представляваща недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва в Договор за паричен заем №1947442 от 06.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

  ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 100лв., както и разноски за вещо лице в размер на 100лв.

  ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, да ЗАПЛАТИ на адв.Б. ***, за процесуално представителство и защита в общ размер от 1200лв., по 600лв.- за всяка една от инстанциите- РС и ОС.“.

 В конкретният казус, молбата с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК е процесуално допустима, но разгледана по същество си е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.247 от ГПК, искането за допускане на явна фактическа грешка може да бъде направено от всяка от страните по делото или по почин на съда, като това искане не е ограничено във времето и е без значение дали същото се прави преди или след влизане в сила на решението, чиято поправка се иска. По съществото си очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

В случая, настоящата инстанция не намира, с оглед на изложените оплаквания в подадената молба на „И.А.М.“ АД, че е  налице очевидна фактическа грешка, допусната от съда в постановеното от него решение. Такава ще е налице когато има размиване между формираната от съда воля и нейното обективно отразяване в текста на решението.

На практика следва да се отбележи, че възраженията не са в насока на допуснати технически грешки, а са свързани с несъгласие с диспозитива на съдебното решение, в частта с което е осъден молителя да заплати на М. сумата от 363,69лв., вместо осъждане за сумата от 310,26лв.

Реално същите са свързани с твърдения за нарушение на материалния закон, а не за допусната от съда техническа грешка каквато в случая не е налице.

В мотивите си, настоящата инстанция ясно е посочила, че съгласно заключението, ищецът е платил възнаградителна лихва в размер на 363,69лв., която в случая подлежи на връщане, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончтелното изплащане на сумата.

Този му извод е обективиран и в диспозитива на съдебното решение, с оглед на което не може да се приема, че е налице очевидна фактическа грешка и в последица от това да се изменя решението и в частта за разноските по делото.

Постановеното от въззивният съд решение не подлежи на обжалване на по- горна инстанция, с оглед на което исканото изменение не може да се реализира, дори и хипотетично да се приеме, че то има основание.

По изложените съображения и на основание чл.247, ал.1, във връзка с ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „И.А.М.“ АД, представлявано от С.К.- Изпълнителен директор, представлявано от Адвокатско дружество „А. и Ш.“ с искане да се допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №206/17.07.2020г. постановено по в.гр.д.№186/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, на основание чл.247 от ГПК.

Решението не подлежи обжалване.

 

 

         Председател:                         Членове:   1.                        2.