Решение по дело №1816/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1466
Дата: 3 октомври 2018 г. (в сила от 17 октомври 2018 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20184430101816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 03.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд ІІ  гр. състав, в публично заседание, проведено на трети септември през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ДИЛОВА

при секретар Анета Х.,  като разгледа докладваното от съдията Дилова, гр.д. № 1816  по описа на съда за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното

Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът ***е подал искова молба против против    И.Х.И., в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч.гр.д. 533/18г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.  Твърди се, че ответникът  е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че  ответникът дължи сумата 327,14лв, от която 276,14 лв главница за периода 01.12.2014г-30.11.2017г. и сумата  102,01лв лихва за забава за периода 03.02.2015- 17.01.2018г, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор чрез назначения от съда особен представител адв. Ч., която оспорва предявения иск. Твърди, че в този имот е живял ***, който е и потребител на топлинна енергия и е задължено лице по смисъла на чл. 153 от ЗЕ.

Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства, намери за установено следното:            По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,  с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.

 Не се спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. №  533/18 по описа на ПлРС .

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***на потребители в ***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от 15.04.2005г на Съвета на директорите на ***и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване  на имот в топлоснабдена сграда.

По делото е представено съобщение от Община ***до ответницата, от което е видно, че тя дължи данък сгради и такса смет за собствения си недвижим имот находящ се в ***Видно от приложеното по делото съобщение е, че за същия имот такса смет и данък сгради дължи и ***.

По делото е представено удостоверение за наследници, от което е видно че ***. е починала на 26.10.2011г. и е оставила за наследник ***.  По делото е представено удостоверение от Агенция по вписванията, от което е видно че по името на лицето И.Х.И. няма вписвания и отбелязвания .Видно от представеното по делото удостоверение за адрес, копие от лична карта е, че ответницата живее в ***По делото  във връзка с искането на ответника за назначаване на особен представител е приложена декларация, от която е видно че ответницата  притежава 1/6 ид.ч. от апартамент в ***

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в Т.П. ЕАД на аб.№ ***и потребител И.Х.И. и ***начислено за имот на адрес ***е в размер на 820,50лв и е начислено за периода от 01.11.2013г.0 30.11.2017г., а неплатеното задължение за периода 01.12.2014г.- 30.11.2017г. е в размер 552,27 лв. ВЛ е установило, че задължението е формирано от топлинна енергия за отопление в размер на 288,73 лв, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация 265,65 лв, топлинна енергия за БГВ не е ползвана, такса за дялово разпределение в размер на 6, 89 лв. Фактурите са издавани на потребител наследници на ***., а по партидата има двама наследника И.И. и ***.Задължението към ***на И.И. за периода 01.12.2014г.- 30.11.2017г. е в размер на 276,14 лвформирана от топлинна енергия за отопление за периода 01.12.2014г-0 30.11.2017г.  в размер на 144,37 лв, топлинна енергия за сградна инсталация  в размер на 128, 32 лв и такса за дялово разпределение 3,43 лв.  ВЛ е посочило, че размерът на лихвата за забава е 51, 47 лв. Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.

  Съдът намира, че въпреки дадените указания ищецът не е доказал, че ответницата е собственик или ползвател на недвижимия имот , за който е открита  партида в дружеството и поради това няма качеството на потребител на топлинна енергия.  От представената справка от Агенцията по вписванията се установява, че на името на ответницата няма вписвания в имотния регистър. По делото не става ясно на какво основание е открита партида на името на ответницата. Приложеното съобщение за заплащане на данък изпратено от Община ***не представлява  доказателство за правото на собственост на едно лице- такива са нотариален акт, съдебно спогодба, договор за делба и др. По делото не се навеждат доводи, че имотът е придобит по наследство от ответницата, а дори да се приеме че е придобит по наследство, то видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че наследник на ***. е ***.  Видно от приложеното удостоверение за постоянен адрес и приложено копие от лична карта на ответницата е, че тя живее в друго населено място и на друг адрес, следователно не е потребител на топлинна енергия и на основание ползвател на недвижимия имот. След като не е безспорно установено, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, съдът намира че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК  е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

      

           По изложените съображения съдът

      

                          Р        Е       Ш        И:

      

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ***, представлявано от ***против  И.Х.И. с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК с петитум да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата  327,14лв, от която 276,14 лв главница за периода 01.12.2014г-30.11.2017г. и сумата  102,01лв лихва за забава за периода 03.02.2015- 17.01.2018г, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.533/2018г. по описа на ПлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от днес с въззивна жалба.

 

                                     

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: