Р Е
Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 24.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11084 по описа на
ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
предявен от Г. ф. – юридическо лице със седалище ***, представлявано от Б. М. и
С. С., иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.) за осъждане на С.М.Ж., ЕГН**********,
за сумата 588.56лв. – платено
обезщетение за причинени имуществени вреди, които се изразяват в увреждане
на: облицовка предна броня; решетка
предна броня; лайсна предна броня дясна; преден капак; преден калник десен;
греда радиатор; основа десен фар; основа преден калник десен; корпус фар десен;
въздуховод на интеркулер;
мигач преден десен (в т.ч. за материали и за труд), по
собствения на В. Т. И. лек автомобил „*”, ДК №*, които вреди са в резултат на
настъпило на 25.02.2014г. около 17.40 часа в гр. Варна, на платното по ул.
„*“ до №* на улицата, ПТП по вина на ответника, който, като водач на мотопед „*“,
ДКН №*, е нарушил правилата за движение – навлязъл в насрещната пътна летна и ударил движещия се в нея л.а. „*”, ДК №* в предната
дясна част, като деликвентът към момента на
произшествието управлявал автомобила си без
застраховка „гражданска отговорност”, ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 16.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на дата 25.02.2014г. около 17.40 часа в гр. Варна, на платното
по ул. „*“ до №* на улицата,
ответникът, като водач на мотопед „*“, ДКН №*, е нарушил правилата
за движение – навлязъл в насрещната
пътна летна и ударил движещия се в нея л.а. „*”, ДК №* в предната дясна част,
причинявайки му щети. При реализиране на произшествието деликвентът
е управлявал своето МПС без задължителната застраховка „гражданска
отговорност”.
В резултат на удара били нанесени
имуществени вреди на автомобила на пострадалия – облицовка предна броня;
решетка предна броня; лайсна предна броня дясна; преден капак; преден калник
десен; греда радиатор; основа десен фар; основа преден калник десен; корпус фар
десен; въздуховод на интеркулер;
мигач преден десен, в т.ч. материали, труд и бояджийски услуги. Г. Ф. платил на
пострадалия обезщетение за тях на 18.08.2014г.
По
същество моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор. В него той не оспорва самото твърдяно от ищеца ПТП, като
настъпване и механизъм. Не спори и че към момента на ПТП управляваното от него
МПС е нямало задължителната застраховка „гражданска отговорност”.
Искът обаче оспорва
изцяло по основателност. Твърди разлика в рамата на увредения автомобил в
претенцията по щетата и в протокола за ПТП. Оспорва да да
са настъпили изобщо всички или поне част от сочените от ищеца щети, както и
причинната връзка между всички или поне част от сочените щети, с ПТП. Още
оспорва своята вина и твърдението, че е управлявал своето МПС с несъобразена
скоро. Твърди съпричиняване от увредения, поради
това, че именно той е бил с несъобразена скорост при инцидента и така е
допринесъл за него. Оспорва също и размера на обезщетението, като прекомерен и
несъобразен с характера и вида на щетите. По
същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От
представения протокол за ПТП №511/25.02.2014г. се установява, че на на 25.02.2014г.
около 17.40 часа в гр. Варна, на платното по ул. „*“
до №* на улицата, ответникът и водач на мотопед „*“, ДКН №*, е нарушил правилата за движение – навлязъл
в насрещната пътна летна и ударил движещия се в нея л.а. „*”, ДК №* в предната дясна част, като
причинил щети на последния. При реализиране на
произшествието деликвентът е управлявал МПС без
задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.
Протоколът е изготвен на самото място на ПТП от служител на МВР, който го е
посетил в кръга на служебните си задължения.
В приетите по делото АУАН
№285814/25.02.2014г.,подписан от ответника – деликвент
без възражения, както и НП№973/10.05.2014г., влязло в законна сила, се съдържат
наплно идентични данни за датата, участниците и
условията на настъпване на горепосоченото ПТП,за което спрямо деликвента е реализирана административната му отговорност
по ЗДвП за причиняването на инцидента.
Видно и от
приложеното платежно нареждане, на дата 18.08.2014г. е била наредена от Г. ф. и
получена от собственика на увредения автомобил сумата 588.56лв., като
обезщетение по образуваната при ищеца щета (преписка) №110347/2014г. за
настъпилото гореописано произшествие.
Обезщетението е било заплатено във връзка с
приложените по делото заявление, доклад, опис, частна експертиза по щета,
заключение, снимки и други
приети
документи от преписката по случая (щета
№110347/2014г.) за увредения автомобил, в които са
подробно описани по вид, количество, характеристики и цена, отделните щети и
дейности по отстраняване на щетите.
От заключението по приобщената по
делото САТЕ, което съдът цени като обективно, обосновано и неоспорено от
страните се установява, че механизмът на реализиране на процесното ПТП и на
причиняване на щетите по увреденото МПС, съответства на описания в приложените
протокол за ПТП, АУАН и НП. Твърдяните по вид и обем
щети е напълно вероятно да са настъпили при такъв механизъм на произшествието и
да са в пряка причинна връзка с инцидента. Стойността за отстраняване на щетие възлиза на 588.56лв. – материали и труд, според марката,
модела, годината на производство и състоянието на увредения автомобил. В случая няма данни дали щетите реално са отремонтирани.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.288 от КЗ
(отм.) се свързват с пълното и главно доказване от ищеца на: настъпването на твърдяното ПТП; по
вина на ответника; претърпяните в резулатат
на последното щети – по вид и размер; причинната връзка между последните и
поведението на ответника; заплащането на застрахователното обезщетение в полза
на пострадалия; сочения приложим за случая начин за оценяване на щетите; и
размера на иска.
В процесуална тежест на
ответника е да докаже плащането на процесното регресно
задължение или положителните факти, на които основава възраженията си –
разминаване в рамата и ДК номера на увреденото МПС, които да са съществени; съпричиняване от пострадалия чрез движението му с
несъобразена скорост; евентуално сочения от него начин за оценяването на щетите
в случая.
Относно произшествието: Като начало следва да се посочи, че
в случая не се оспорва от ответника
твърдяното от ищеца ПТП, по настъпване и механизъм.
Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице на МВР
в кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което той
притежава обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното (чл.189, ал.2 ЗДвП),относно лично възприетите от
съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства – факта на настъпилото ПТП,
състоянието на пътя, уврежданията по увреденото МПС, местоположението на
автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на възприемане на посочените
факти. Описаните
в протокола констатации в случая не колидират с
останалите доказателства по делото, поради което и обвързващата доказателствена сила на протокола се кредитира изцяло.
Нещо
повече – описаните в протокола констатации
кореспондират изцяло с приложените АУАН и НП, първият от тях – също подписан от
деликвента без възражения, тоест при съгласие с
установеното, а вторият – стабилен и влязъл в законна сила наказващ ответника
за деянието акт. Данните от тези документи на
следващо място съответстват и на данните от приобщените по делото заявление, декларация, доклад, опис,
частна експертиза и заключение по процесната щета, в които
са описани по количество, характер, вид и цена, отделните дейности за
отстраняване щетите по пострадлия автомобил. Ето защо и съдът
констатира за установени по делото факта на настъпване на твърдяното ПТП, при
сочените условия, както и твърдяните щети по
увредения от него автомобил.
Във връзка с причинната връзка между инцидента и
настъпилите щети е приета неоспорена автотехническа
експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и неоспорено. В
заключението е описан механизмът на произшествието и повреждането на частите на
лекия автомобил при настъпване на процесното произшествие, като е посочено, че
същият напълно отговаря на описания в протокола за ПТП и потвърден от
останалите материали по делото такъв. Нещо повече – в случая и протоколът за ПТП и
издадените впоследствие АУАН и НП са подписани без възражения от ответника,
поради което се ползват с доказателствена сила и
относно признатите от деликвента неизгодни за него
обстоятелства, в т.ч. за механизма на ПТП и поведението на ответника при него.
При съвкупния анализ на експертното заключението с
кореспондиращите му обсъдени писмени доказателства, както и при липсата на
каквито и да било други данни в обратния смисъл, се достига до обоснования по
делото извод за реализиране на процесното ПТП при твърдяните
от ищеца условия и механизъм, в резултат на което са настъпили констатираните и
приети за последица именно от инцидента щети, съгласно заключението по САТЕ.
При горните установени по делото обстоятелства няма
съмнение и за това, че действията на деликвента при инцидента
са противоправни (след като той е нарушил правилата
на ЗДвП, описани в обсъдените КП, АУАН и НП).
Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД
вината на деликвента се презюмира,
поради което при липсата на насрещно доказване и тя е налице в случая.
По размера на отговорността на ответника: По изложените съображения съдът констатира за
доказан заявения в случая деликтен състав. С
плащането на застрахователното обезщетение, което според САТЕ съответства с
необходимите средства за отстраняване на щетите, ищецът встъпва в правата на
пострадалия в правото му на компенсаторно парично вземане от деликвента. Така ищцовото учреждение се явява надлежно легитимирано.
Отговорността на ответника се съизмерява с действителната стойност на
вредата, а тя съответства на разходите, необходими за възстановяването на
увреденото имущество, по средни пазани цени, тоест по
такива цени, за
които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
или увреденото такова да се отремонтира до
състоянието му при събитието. При това правно положение и съответстващото
именно на него заключение по САТЕ, дадено според средните пазарни цени на труда
и материалите, следва последното да се зачете и като определящо за размера на
предявения иск.
По възраженията на ответника: С оглед гореизложените съображения не могат да се
споделят оспорванията на предпоставките на предявения
иск.
Възражението за липса на пълно съответствие
между рамата на увредения автомобил в претенцията по щетата и същата в
протокола за ПТП също не може да послужи като основание за отхвърляне на иска,
защото спорът е деликтен и облигационен, а не вещен.
Наистина рамата и двигателя на МПС са отличителни и уникални за всяко МПС данни
и пълната му индивидуализация налага същите да са надлежни – но ако самото МПС
се разглежда в качеството му на вещ. Ако чрез превозното средство се разглежда деликтната отговорност на водача му за неспазване на ЗДвП с
причиняване на щети то е достатъчно да се установи само самоличността на водача
и ДК номера на управляваното от него МПС, впрочем също единствено, а тези две
неща в случая са безспорни и доказани.
А възражението за съпричиняване
остана напълно недоказано по делото, което е обяснимо с оглед въвеждането му от
особения представител по делото, обективно разполагащ с лимитирани
способи за защита в процеса.
В заключение по изложените групи съображения
съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в предявения
размер, като на осн. чл.86 ЗЗД – ведно със законната
лихва от исковата молба.
По разноските: Предвид изхода по спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят сторените от
него разноски по делото: 50.00лв.
държавна такса; 150.00лв. депозит особен представител и 120.00лв. депозит САТЕ,
или сумата от общо 320.00лв.
Предвид изхода по спора и
на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще следва да
заплати на ВРС и сумата 60.00лв. допълнителна част от хонорара по САТЕ, за
която на вещото лице е заплатено от Бюджета на съдебната власт.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.М.Ж., ЕГН**********, да заплати на Г. ф. –
юридическо лице със седалище ***, сума в размер на 588.56лв. – платено обезщетение за причинени имуществени вреди, които се
изразяват в увреждане на: облицовка
предна броня; решетка предна броня; лайсна предна броня дясна; преден капак;
преден калник десен; греда радиатор; основа десен фар; основа преден калник
десен; корпус фар десен; въздуховод на интеркулер; мигач преден десен (в т.ч. за материали и за
труд), по собствения на В. Т. И. лек автомобил „*”,
ДК №*, които вреди са в резултат на настъпило на 25.02.2014г. около 17.40
часа в гр. Варна, на платното по ул. „*“ до №* на улицата, ПТП по вина на
ответника, който, като водач на мотопед „*“, ДКН №*, е нарушил правилата за
движение – навлязъл в насрещната пътна летна и ударил
движещия се в нея л.а. „*”, ДК №* в предната дясна част на последния, като деликвентът към момента на произшествието управлявал
автомобила си без застраховка „гражданска
отговорност”, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 16.07.2019г. до окончателното й
изплащане, на осн.
чл.288, ал.12 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.М.Ж., ЕГН**********, да заплати на Г. ф. –
юридическо лице със седалище ***, сумата 320.00лв.
– разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………