РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500442 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 262/ 14.06.2024г. по гр. д. №426/23г. ОС- Плевен е признал
за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ответницата М.
В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Червен бряг, Плевенска
област, ж.к.“Победа“ **********, че дължи на ищеца „ФИНАНСОВА
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Перник, ул.“Отец Паисий“ № 47А, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, представлявано от М. С. Г. и И. Н. В.-изпълнителни директори,
следните суми: 15 186,77 евро- главница по Договор за кредит №186-56 от
10.06.2008г. сключен с „Алфа банка клон България“ АД; 2 969,66 евро
договорна лихва за периода от 17.08.2016г. до 26.06.2019г.; 643,69 евро
наказателна лихва за периода от 17.08.2016г. до 17.07.2019г., 253,85 евро такси
от за период от 17.01.2017г. до 17.07.2019г.; 19,21 евро застраховки от за
период от 20.09.2017г. до 17.07.2019г.; 78,00 лева нотариални такси от за
период от 15.02.2019г. до 17.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2019г. до окончателното заплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д.№ 730/2019г. на Районен сьд- Червен бряг. На основание чл.78,
ал.1 ГПК М. В. П., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ФИНАНСОВА
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 5709.64лв.
разноски по делото, както и сумата 2056.52лв. разноски за заповедното
производство.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от
1
особения представител на М. В. П.- адв. В. от АК- Плевен, като неправилно
поради нарушение на материалния закон и допуснати при постановяването му
нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно приложил
материалния закон, като приел, че длъжника е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита. Не били налице данни длъжника да се е укривал и да
е търсил вариант за избягване получаването на уведомлението. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не съставлявало надлежно уведомление до
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга, както и
връчването на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Неправилно било прието, че на длъжника е съобщено за извършената цесия на
основание чл.99, ал.З и ал.4 ЗЗД, тъй като уведомлението било получено от
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Длъжникът не се
представлявал от упълномощен представител, който да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието
за извършената цесия. Връчването на особен представител не можело да се
приравни, нито на връчване на ответника (поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Поради това неправилно съдът приел, че
неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение само ако
след прехвърляне на вземането длъжникът е платил, поради незнание, на
предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други плащания, които
не са съобразени.
Претендира се обжалваното решение за де отмени и предявеният иск да
се отхвърли.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото,
възраженията във въззивната жалба и съобразно правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред ОС- Плевен е предявен положителен установителен иск за
установяване вземания на ищеца, за които е била издадена Заповед за
изпълнение № 402/22.07.2019г. по чл.417 ГПК, по ч.гр.д. № 730/2019г. на РС-
Червен бряг, връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С
разпореждане № 260002 от 26.04.2023г. е указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 ГПК. Същият е
предявен в законоустановения едномесечен срок, който е започнал да тече на
15.05.2023г. и касае сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение.
Безспорно по делото е, че въз основа на договор за кредит № 186-
56/2008г., сключен на 10.06.2008г. и Анекс №1 от 20.12.2010г., на 17.06.2008г.
М. П. е получила кредит в размер на 20 500 евро, от който е погасила само
част от дължимите суми, като е изпаднала в забава на 17.06.2016г. Настъпили
са предвидените в чл.28, т.1 от Общите условия предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и банката- кредитор е упражнила правото си
да обяви целия размер на отпуснатия кредит за предсрочно и незабавно
изискуем, като е уведомила длъжника за настъпилата незабавна изискуемост
в съответствие с приетото в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба на особения
представител на длъжника, че кредитополучателката не е уведомена за
предсрочната изискуемост на кредита. Както правилно е посочил и
първоинстанционният съд, позовавайки се на приложените писмени
2
доказателства по делото, наличието на надлежно уведомяване на ответника за
предсрочната изискуемост на кредита се установява от представената по
делото нотариална покана /л. 28 от заповедното производство/, изпратена на
посочения в договора адрес на ответницата, действаща в отношенията си с
банката чрез пълномощник А. Т. Ц. и получена на 26.06.2019г. чрез сестра й Х.
Ц. , с посочено ЕГН, която е поела задължението да я предаде на адресата.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция споделя извода на ОС-
Плевен, че изявлението на банката, с което е уведомила длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, е достигнало до него
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Безспорно е установено по делото, че длъжницата не е заплащала суми в
изпълнение на задължението си нито след издаване на изпълнителен лист и
образуване на изпълнително дело № 2104/2019г. по описа на ЧСИ Т. К. от
„Юробанк България“ ЕАД, нито след договора за цесия от 30.06.2021г., с
който банката е прехвърлила вземането си на „С.Г.Груп” ЕАД "/цесионер/.
Съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор
(цедента). Установеното в чл.99 ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното
уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по
договора за кредит. В случая, както е посочил и първоинстанционният съд, не
се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в
който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало
значение.
Освен това следва да се вземе предвид, че съгласно съдебната практика
/решение №3/ 16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, І т. о., решение
№78/09.07.2014г., постановено по т. д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение №198/18.01.2019г. по т. д. № 193/2018г. на ВКС, I т. о. и др./ самата
искова молба от цесионера, който е упълномощен да уведоми длъжника, ведно
с договора за цесия, съставлява надлежно съобщаване за цесията и като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед
чл.235 ал.3 ГПК. Уведомяването с исковата молба на особения представител
на длъжника е приравнено на лично такова. Приемането от особения
представител на материалноправно изявление по чл.99 ал.3 ЗЗД, адресирано
до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на
длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /Р №
139/05.11.2014г. по т. д. № 57/2012г., ВКС, І т. о.; решение №6/04.04.2019г. по
т. д. № 917/2018г., ВКС, І т. о. и др/. От изложеното следва да се приеме, че
длъжникът е уведомен за цесията.
Следователно цесията на осн. чл.99 ал.4 ЗЗД е породила своето действие
спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо
ответника, с оглед на което възраженията на жалбоподателя в посочения
смисъл се явяват неоснователни. Посочената от особения представител във
въззивната жалба практика на СЕС, за да обоснове тезата си, че
уведомлението за цесията с исковата молба, връчена на особения
представител, няма правните последици на чл.99 ал.4 ГПК- дело С-327/10г. на
3
СЕС, не отговаря на фактите по настоящия спор. Същото касае установяване
на международната компетентност на сезиран със спора съд и значението на
липсата на възражение за това от страна на назначения особен представител
на ответник с неизвестно пребиваване.
Предвид гореизложеното подадената въззивна жалба от особения
представител на М. П., е неоснователна досежно и двете направени в същата
възражения, които настоящият съд следва да разгледа съобразно разпоредбата
на чл. 269 ГПК.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателката не се дължат
разноски. Другата страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Неоснователно е искането на особения представител- адв.В., да се
увеличи определеното й и изплатено възнаграждение за въззивното
производство от 1000 лева на 3 812 лева, съобразно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е определено от
първата инстанция. Наредба №1/2004г., с които се настоява съдът да се
съобрази, съгласно дело C‑438/22 нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба. Възнаграждението за въззивната инстанция е
определено съобразно извършените процесуални действия, броя на съдебните
заседяния и фактическата и правна сложност на производството, предвид
подадената въззивна жалба, с която са направени две възражения и
неоснователността на същите.
М. П. следва да бъде осъдена да заплати ДТ за въззивното производство
747,64 лева, чрез ВТАС.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262/ 14.06.2024г. по гр. д. №426/23г. на
ОС- Плевен.
Осъжда М. В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Червен бряг,
Плевенска област, ж.к.“Победа“ **********, да заплати сумата 747,64 лева,
представляваща ДТ за въззивното обжалване, по сметка на ВТАС.
Оставя без уважение искането на особения представител- адв. В., да се
увеличи определеното й възнаграждение със сумата 2 812 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок,
считано от връчване на препис от него на страните, при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4