Определение по дело №2179/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262212
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20201100902179
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………

гр. София,  29.12.2020 г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 с-в., в закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Маджев търг. дело № 2179 по описа за 2020 г., за  да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

            Образувано е по повод упражнена искова молба с вх. № 286273/11.11.2020 г. от С.В.А., с ЕГН **********, с която против К.на архитектите в България, с БУЛСТАТ ******е предявен за разглеждане иск с правно основание по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяната на решение, което е взето от Общото събрание на ответното ЮЛ в рамките на заседание провело се на 16 и 17 октомври 2020 г. и имащо за предмет избор на Председател на Управителния съвет на К.на архитектите в България, поради противоречието му със закона и Устава на Камарата.

В исковата молба от ищеца са наведени съображения за незаконосъобразност на взетото решение за избор на Председател на Управителния съвет на К.на архитектите в България по време на проведеното XX-то ОС на Камарата. Сочи се, че на 11.09.2020 г. УС на ответната К.е приело нарочен Регламент относно провеждането на   XX-то общо отчетно-изборно събрание на КАБ, като това било сторено на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 от действащият Устав. В рамките на състоялото се на 16 и 17 октомври 2020 г. ОС същото излъчило нарочна Комисия по избор на ръководство на КАБ. Относно изборът за Председател на УС на ответната К.се състояли два тура. Общо кандидатите били 4-ма, като при проведеното гласуване на първи тур най-много гласове получили ищецът – А. и конкурентът му В. М.. С оглед на това, че не било постигнато нужното мнозинство разписано в чл. 19, ал. 2 от ЗКАИИП бил проведен балотаж измежду двамата кандидати събрали най-много гласове. Същият се състоял на 17.10.2020 г., когато кандидатът – Вл. М. събрал подкрепата на 137 делегати, а кандидатурата на ищеца била подкрепена от гласовете на 134 делегати. Общият брой на гласувалите в балотажа бил 277, съответно действителните бюлетини били 271, а недействителните такива 6. Според ищецът така произведеният избор несъответен на правилото установено в т. 10 от приетия Регламент за работата на ОС, доколкото по отношение на Председателите на УС и КС на КАБ е необходимо да се избират с гласовете на повече от половината от гласувалите, а именно за избран се считал кандидат, получил повече от половината от гласовете на общия брои гласували делегати. Тогава когато при първото гласуване никой от кандидатите за председател на УС/КС не получи необходимото мнозинство, се пристъпва към провеждането на втори тур на изборите, в който участват двамата кандидати за съответни орган, получили най-много гласове /балотаж/, като за избран се смята този получил повече от половината от гласовете на гласувалите делегати. В случая с избора на В. М. за председател на КАБ това условие не било изпълнено, защото той е получил 137 гласа, което правело 49,4584 % от общия брой на гласовете. В тези гласове трябвало да се отчитат и 6-те недействителни бюлетини. Вместо да анулира така произведения избор, като неуспешен Комисията приела, че същия е валидно извършен и обявила взето от ОС решение за избор на Председател на УС на КАБ в нарушение на правилата за работа на XX-то ОС на Камарата, което опорочавала същото до степен, че то да бъде отменено. Ищецът настоява, че неправомерно са засегнати интересът и правото му като член на КАБ да избира, да бъде избиран и да участва в управлението на ръководните й органи. Застъпва се виждане, че той е носител на правото на иск с предмет отмяна на взетото от ОС решение за избор на нов Председател на УС на КАБ, като тази защита можела да се постигне по процесуалния ред предвиден в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, защото този текст се прилагал по аналогия и по отношение на професионалните съсловни организации, чиято дейност е регулирана със специален закон.      

В упражнен на 23.12.2020 г. писмен отговор процесуалните представители на К.на архитектите в България възразяват по допустимостта на предявения за разглеждане иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, поддържайки че подобен ред за защита не може да бъде прилаган по аналогия спрямо професионална съсловна организация, която е учредена и функционира по правилата на специален закон, в чието нормативно съдържание, нито има изричен ред за атакуване решенията на ОС на КАБ, нито има препращане за субсидиарно приложение към правилата на ЗЮЛНЦ. Наред с това са наведени и редица други пречки, които според ответника осуетяват възможността ищецът да си служи с подобна искова защита и правят предявения за разглеждане иск недопустим.                     

Сезираният съд, като анализира фактическите твърдения, на които са основава иска на ищеца за отмяна на решение на ОС на ответната - К.на архитектите в България

Еднозначно от фактическите твърдения формулирани в ИМ се генерира извод, че предмет на делото е правен спор фокусиран върху изследване законосъобразността на Решение на ОС на ответната - К.на архитектите в България взето на 17.10.2020 г. отнасящо се до избор на Председател на УС на ответното ЮЛ. Ищецът разполага с качеството на член на К.на архитектите в България, както към датата на вземане на оспорваното решение, така и към момента на упражняване на ИМ – 11.11.2020 г.

Нормата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, регламентира реда за осъществяване на съдебна защита срещу незаконосъобразните и противоуставни решения на общото събрание на сдруженията с нестопанска цел, с конститутивен иск, предявим по реда и в сроковете по, ал. 6 на чл. 25 от ЗЮЛНЦ, с който надлежно легитимираните страни- членовете на сдружението или на негов орган и прокурорът упражняват изрично признатото им от закона потестативно право да искат неговата отмяна. Конститутивните искове са предмет на изчерпателна законова регламентация (numerus clausus), доколкото с тях се упражняват само такива преобразуващи права, чиято единствена форма на съществуване е тази на исковата защита, и които се погасяват при тяхното удовлетворяване със съдебното решение, от което произтича ex nunc търсената от ищеца промяна в правната сфера на ответника. Затова, при тези искове най-интензивно се проявява връзката между материалното право и правото на иск. Според настоящият съдебен състав ищецът- А. в качеството му на член на К.на архитектите в България, доколкото упражнява професията архитект, не разполага с правната възможност да иска и постигне отмяна на решения на ОС на професионалната съсловна организация, в която членува. В конкретния случай, в ЗКАБИИП не се съдържат разпоредби, които да регламентират процесуалните и материални предпоставки за контрол върху решенията на ОС на Камарата на архитектите в България, от страна на нейни членове отсъстват и разпоредби, които да препращат към ЗЮЛНЦ /последният закон предшества по приемането си, ЗКАБИИП/. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ не би могла да се приложи по аналогия спрямо решенията вземани от върховния орган на КАБ, какъвто е общото събрание, защото правоприлагането по аналогия на закона изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки : нормативният акт да е непълен и да е налице сходство между случаите. В случая предпоставките на закона за правоприлагане по аналогия не са реализирани, тъй като отсъства сходство между създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и професионалната организация, създавана на съсловен принцип, по силата на специален закон, в който членството е задължително. Трябва да се държи сметка и за това, че на организации с подобна юридическа правосубектност от страна на държавата са делегирани определени публични функции, което ги отличава съществено от доброволните сдружения на частно-правни субекти ориентирани към постигането на определена цел. В този контекст е и тълкуването на Конституционният съд на Република България датиращо още от 1998 г., според което корпорации на публичното право със задължително членуване в тях на лица с определена професия се създават чрез нормативен акт, а не чрез доброволно съгласие на членуващите в тях, така че свободата на сдружаване, прогласена в не важи за тях. Правото на доброволно сдружаване на лицата, упражняващи тези професии по ЗЮЛНЦ не е ограничено от специалния закон, поради което те могат да членуват в организации с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ, но са задължени да членуват и в конкретната браншова организация, за да могат да упражняват професията си. Членството в юридическото лице подчинява интересите на члена на тези на самото юридическо лице, прокламирани като самостоятелен обект на защита. Задължителният характер на членството в случая не променя тази подчиненост. Същият е съобразен с публично-правните последици на осъществяваните от съсловните организации функции по отношение професионалната дейност на членовете им и осигурява подчиняването на упражняващите една и съща професия лица на едни и същи правила, вкл. в обществен интерес. Недопустимо и застрашаващо именно публичния интерес е възприемането на неограничено индивидуално право на защита на членовете на такива организации по отношение решения, касаещи организацията и функционирането на самото юридическо лице. Отражение на това е ясната воля изразена от законодателя чрез приемането на ЗКАИИП, където е възприето като напълно достатъчна за реализацията на тази защита възможността за иницииране на извънредно Общо събрание по волята на най-малко една десета от членовете на съсловната организация, като такава възможност е предвидена и в Устава на КАБ. Освен това законодателят е поставил ясни граници по отношение на възможната индивидуална защита на членовете на КАБ и тя се простира до оспорване на решения на УС, съгласно чл. 13, ал. 3, чл. 14, ал. 5, чл.35, ал. 4 по реда на АПК. С оглед изложеното, несъстоятелно е позоваването на директното приложение на чл. 25, ал. 4 и сл. ЗЮЛНЦ по отношение защита срещу решения, касаещи правни последици за самото юридическо лице. В този смисъл е формирана и неизгубила актуалност съдебна практика  /определение № 302 от 18.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1068/2013 г., I ТО., ТК на ВКС/.

Посоченото изключва наличието на правен интерес у ищеца да търси заявената с исковата молба защита свързана с отмяна на цитираното от него решение на ОС на ответната професионална съсловна организация, а оттам формира у съда убеждение за отсъствие за задължителна процесуална предпоставка за пораждане правото на иск, каквато е правния интерес, което пък означава, че на основание чл. 130 ГПК следва да се заключи, че обсъждания конститувивен по правната си природа иск е недопустим и производството инициирано във връзка с упражняването му трябва да се прекрати.

По отговорността за разноски :

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответната страна разполага с правото да получи разноски и в хипотеза на прекратяване на делото. Искане в тази насока е формулирано от ответника в отговора на ИМ, като същото е придружено с представяне на доказателство за направен разход за заплащане на хонорар за предоставяне на адвокатска защита по процесуално представителство на ответника в настоящото производство. Установява се, че хонорарът е бил реално заплатен от ответника КАБ на 17.12.2020 г. в полза на предоставилото адвокатската услуга адвокатско дружество, като същият възлиза на сумата от 3 600 лв. и кореспондира на уговорения размер по сключения договор за правна защита и съдействие от 03.12.2020 г.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

             ВРЪЩА искова молба с вх. № 286273/11.11.2020 г. подадена от  С.В.А., с ЕГН **********, срещу К.на а. в България, с БУЛСТАТ ******, с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяната на решение  взето от Общото събрание на ответното ЮЛ в рамките на заседание провело се на 16 и 17 октомври 2020 г. и имащо за предмет избор на Председател на Управителния съвет на К.на а. в България, поради противоречието му със закона и Устава на Камарата, и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2179 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.

            ОСЪЖДА С.В.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на К.на а. в България, с БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Средец“, ул. „*****на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер от 3 600,00 лв. – представляваща направени съдебни разноски по делото под формата на уговорен и заплатен адвокатски хонорар.  

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на всяка една от страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: