О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
гр. София, 29.12.2020 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 с-в., в
закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маджев търг. дело № 2179 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. ГПК.
Образувано
е по повод упражнена искова молба с вх. № 286273/11.11.2020 г. от С.В.А., с ЕГН
**********, с която против К.на архитектите в България, с БУЛСТАТ ******е
предявен за разглеждане иск с правно основание по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за
отмяната на решение, което е взето от Общото събрание на ответното ЮЛ в рамките
на заседание провело се на 16 и 17 октомври 2020 г. и имащо за предмет избор на
Председател на Управителния съвет на К.на архитектите в България, поради
противоречието му със закона и Устава на Камарата.
В исковата молба от ищеца са наведени съображения за
незаконосъобразност на взетото решение за избор на Председател на Управителния
съвет на К.на архитектите в България по време на проведеното XX-то ОС на
Камарата. Сочи се, че на 11.09.2020 г. УС на ответната К.е приело нарочен
Регламент относно провеждането на XX-то общо отчетно-изборно събрание на
КАБ, като това било сторено на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 от действащият
Устав. В рамките на състоялото се на 16 и 17 октомври 2020 г. ОС същото излъчило
нарочна Комисия по избор на ръководство на КАБ. Относно изборът за Председател
на УС на ответната К.се състояли два тура. Общо кандидатите били 4-ма, като при
проведеното гласуване на първи тур най-много гласове получили ищецът – А. и конкурентът
му В. М.. С оглед на това, че не било постигнато нужното мнозинство разписано в
чл. 19, ал. 2 от ЗКАИИП бил проведен балотаж измежду двамата кандидати събрали
най-много гласове. Същият се състоял на 17.10.2020 г., когато кандидатът – Вл. М.
събрал подкрепата на 137 делегати, а кандидатурата на ищеца била подкрепена от
гласовете на 134 делегати. Общият брой на гласувалите в балотажа бил 277,
съответно действителните бюлетини били 271, а недействителните такива 6. Според
ищецът така произведеният избор несъответен на правилото установено в т. 10 от
приетия Регламент за работата на ОС, доколкото по отношение на Председателите
на УС и КС на КАБ е необходимо да се избират с гласовете на повече от
половината от гласувалите, а именно за избран се считал кандидат, получил
повече от половината от гласовете на общия брои гласували делегати. Тогава
когато при първото гласуване никой от кандидатите за председател на УС/КС не
получи необходимото мнозинство, се пристъпва към провеждането на втори тур на
изборите, в който участват двамата кандидати за съответни орган, получили
най-много гласове /балотаж/, като за избран се смята този получил повече от
половината от гласовете на гласувалите делегати. В случая с избора на В. М. за
председател на КАБ това условие не било изпълнено, защото той е получил 137
гласа, което правело 49,4584 % от общия брой на гласовете. В тези гласове
трябвало да се отчитат и 6-те недействителни бюлетини. Вместо да анулира така
произведения избор, като неуспешен Комисията приела, че същия е валидно
извършен и обявила взето от ОС решение за избор на Председател на УС на КАБ в
нарушение на правилата за работа на XX-то ОС на Камарата, което опорочавала
същото до степен, че то да бъде отменено. Ищецът настоява, че неправомерно са
засегнати интересът и правото му като член на КАБ да избира, да бъде избиран и
да участва в управлението на ръководните й органи. Застъпва се виждане, че той
е носител на правото на иск с предмет отмяна на взетото от ОС решение за избор
на нов Председател на УС на КАБ, като тази защита можела да се постигне по
процесуалния ред предвиден в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, защото този текст се прилагал
по аналогия и по отношение на професионалните съсловни организации, чиято
дейност е регулирана със специален закон.
В упражнен на 23.12.2020 г. писмен отговор
процесуалните представители на К.на архитектите в България възразяват по
допустимостта на предявения за разглеждане иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ,
поддържайки че подобен ред за защита не може да бъде прилаган по аналогия
спрямо професионална съсловна организация, която е учредена и функционира по
правилата на специален закон, в чието нормативно съдържание, нито има изричен
ред за атакуване решенията на ОС на КАБ, нито има препращане за субсидиарно
приложение към правилата на ЗЮЛНЦ. Наред с това са наведени и редица други
пречки, които според ответника осуетяват възможността ищецът да си служи с
подобна искова защита и правят предявения за разглеждане иск недопустим.
Сезираният съд, като анализира фактическите твърдения,
на които са основава иска на ищеца за отмяна на решение на ОС на ответната - К.на
архитектите в България
Еднозначно от фактическите твърдения формулирани в ИМ
се генерира извод, че предмет на делото е правен спор фокусиран върху
изследване законосъобразността на Решение на ОС на ответната - К.на архитектите
в България взето на 17.10.2020 г. отнасящо се до избор на Председател на УС на
ответното ЮЛ. Ищецът разполага с качеството на член на К.на архитектите в
България, както към датата на вземане на оспорваното решение, така и към
момента на упражняване на ИМ – 11.11.2020 г.
Нормата на
чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, регламентира реда за осъществяване на съдебна защита срещу
незаконосъобразните и противоуставни решения на общото събрание на сдруженията
с нестопанска цел, с конститутивен иск, предявим по реда и в сроковете по, ал.
6 на чл. 25 от ЗЮЛНЦ, с който надлежно легитимираните страни- членовете на
сдружението или на негов орган и прокурорът упражняват изрично признатото им от
закона потестативно право да искат неговата отмяна. Конститутивните искове са
предмет на изчерпателна законова регламентация (numerus clausus), доколкото с
тях се упражняват само такива преобразуващи права, чиято единствена форма на
съществуване е тази на исковата защита, и които се погасяват при тяхното
удовлетворяване със съдебното решение, от което произтича ex nunc търсената от
ищеца промяна в правната сфера на ответника. Затова, при тези искове
най-интензивно се проявява връзката между материалното право и правото на иск. Според настоящият съдебен състав
ищецът- А. в качеството му на член на К.на архитектите в България, доколкото
упражнява професията архитект, не разполага с правната възможност да иска и
постигне отмяна на решения на ОС на професионалната съсловна организация, в
която членува. В конкретния случай, в ЗКАБИИП не се съдържат разпоредби, които
да регламентират процесуалните и материални предпоставки за контрол върху решенията
на ОС на Камарата на архитектите в България, от страна на нейни членове
отсъстват и разпоредби, които да препращат към ЗЮЛНЦ /последният закон предшества
по приемането си, ЗКАБИИП/. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ не би могла
да се приложи по аналогия спрямо решенията вземани от върховния орган на КАБ,
какъвто е общото събрание, защото правоприлагането по аналогия на закона
изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки : нормативният акт да е
непълен и да е налице сходство между случаите. В случая предпоставките на
закона за правоприлагане по аналогия не са реализирани, тъй като отсъства
сходство между създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на
членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и
професионалната организация, създавана на съсловен принцип, по силата на
специален закон, в който членството е задължително. Трябва да се държи сметка и
за това, че на организации с подобна юридическа правосубектност от страна на
държавата са делегирани определени публични функции, което ги отличава
съществено от доброволните сдружения на частно-правни субекти ориентирани към
постигането на определена цел. В този контекст е и тълкуването на Конституционният
съд на Република България датиращо още от 1998 г., според което корпорации на
публичното право със задължително членуване в тях на лица с определена професия
се създават чрез нормативен акт, а не чрез доброволно съгласие на членуващите в
тях, така че свободата на сдружаване, прогласена в не важи за тях. Правото на
доброволно сдружаване на лицата, упражняващи тези професии по ЗЮЛНЦ не е
ограничено от специалния закон, поради което те могат да членуват в организации
с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ, но са задължени да членуват и в
конкретната браншова организация, за да могат да упражняват професията си.
Членството в юридическото лице подчинява интересите на члена на тези на самото
юридическо лице, прокламирани като самостоятелен обект на защита.
Задължителният характер на членството в случая не променя тази подчиненост.
Същият е съобразен с публично-правните последици на осъществяваните от
съсловните организации функции по отношение професионалната дейност на
членовете им и осигурява подчиняването на упражняващите една и съща професия
лица на едни и същи правила, вкл. в обществен интерес. Недопустимо и
застрашаващо именно публичния интерес е възприемането на неограничено
индивидуално право на защита на членовете на такива организации по отношение
решения, касаещи организацията и функционирането на самото юридическо лице.
Отражение на това е ясната воля изразена от законодателя чрез приемането на
ЗКАИИП, където е възприето като напълно достатъчна за реализацията на тази
защита възможността за иницииране на извънредно Общо събрание по волята на
най-малко една десета от членовете на съсловната организация, като такава
възможност е предвидена и в Устава на КАБ. Освен това законодателят е поставил
ясни граници по отношение на възможната индивидуална защита на членовете на КАБ
и тя се простира до оспорване на решения на УС, съгласно чл. 13, ал. 3, чл. 14,
ал. 5, чл.35, ал. 4 по реда на АПК. С оглед изложеното, несъстоятелно е
позоваването на директното приложение на чл. 25, ал. 4 и сл. ЗЮЛНЦ по отношение
защита срещу решения, касаещи правни последици за самото юридическо лице. В
този смисъл е формирана и неизгубила актуалност съдебна практика /определение № 302 от 18.04.2013 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1068/2013 г., I ТО., ТК на ВКС/.
Посоченото изключва наличието на правен интерес у
ищеца да търси заявената с исковата молба защита свързана с отмяна на цитираното
от него решение на ОС на ответната професионална съсловна организация, а оттам
формира у съда убеждение за отсъствие за задължителна процесуална предпоставка
за пораждане правото на иск, каквато е правния интерес, което пък означава, че
на основание чл. 130 ГПК следва да се заключи, че обсъждания конститувивен по
правната си природа иск е недопустим и производството инициирано във връзка с
упражняването му трябва да се прекрати.
По отговорността за разноски :
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответната страна разполага
с правото да получи разноски и в хипотеза на прекратяване на делото. Искане в
тази насока е формулирано от ответника в отговора на ИМ, като същото е
придружено с представяне на доказателство за направен разход за заплащане на
хонорар за предоставяне на адвокатска защита по процесуално представителство на
ответника в настоящото производство. Установява се, че хонорарът е бил реално
заплатен от ответника КАБ на 17.12.2020 г. в полза на предоставилото
адвокатската услуга адвокатско дружество, като същият възлиза на сумата от
3 600 лв. и кореспондира на уговорения размер по сключения договор за
правна защита и съдействие от 03.12.2020 г.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 286273/11.11.2020 г. подадена от С.В.А., с ЕГН **********, срещу К.на а. в
България, с БУЛСТАТ ******, с която е предявен за разглеждане иск с правно
основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяната на решение взето от Общото събрание на ответното ЮЛ в
рамките на заседание провело се на 16 и 17 октомври 2020 г. и имащо за предмет
избор на Председател на Управителния съвет на К.на а. в България, поради
противоречието му със закона и Устава на Камарата, и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2179 по описа за 2020 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
ОСЪЖДА С.В.А., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати в полза на К.на а. в България, с БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Средец“, ул. „*****на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер от 3 600,00 лв. –
представляваща направени съдебни разноски по делото под формата на уговорен и
заплатен адвокатски хонорар.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от
определението да се връчи на всяка една от страните.
СЪДИЯ: