№ 598
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100508389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение № 20131793 от 04.06.2021г., постановено по гр. д. № 12593/2021г. по
описа на СРС, 149 състав, е оставена без уважение молбата на К. АТ. В., ЕГН **********, за
издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие по ЗЗДН срещу В.
М. В., ЕГН **********. С посоченото решение съдът е отказал да издаде заповед за съдебна
защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН
като неоснователна, осъдил е на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката К. АТ. В. да
заплати на ответника сумата от 600 лв. сторени съдебни разноски, както и за заплати по
сметка на СРС държавна такса за производството в размер на 25 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от молителя К. АТ. В., чрез
пълномощника си адв. И.Ю. от САК, с която се обжалва изцяло посоченото съдебно
решение. В жалбата са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не е доказан
твърденият от молителката акт на домашно насилие. Сочи твърдения, че съдът не е
изследвал задълбочено усложнените отношения между страните. Анализира събраните по
делото гласни доказателства, от които несъмнено се установявал извършеният акт на
домашно насилие на 25.02.2021г. около 22ч. Твърди се, че неправилно
първоиинстанционният съд е приел, че между страните имало имуществен спор, който
молителката се опитвала да реши с депозираната молба за защита. Излагат се доводи в
подкрепа на жалбата. Не се сочат нови доказателства пред въззивната инстанция. Моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита
по ЗЗДН. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
1
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна В. М. В., ЕГН **********,
представлявана от процесуалния си представител адв. Р.А. от САК е подала отговор на
въззивната жалба. В него се изразяват доводи за неоснователност на същата и се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно. Претендира разноски за
въззивна инстанция.
В открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител адв.
Р.А. от САК, оспорва въззивната жалба. Не сочат нови доказателства пред въззивната
инстанция. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ищеца в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на К. АТ. В.,
действаща чрез процесуалния си представител адв. И.Ю. от САК, за защита от домашно
насилие. Тя твърди, че такова е извършено на 25.02.2021г., когато съпругът й - ответникът
В. В. по телефона отправил заплахи към молителката. Тя твърди, че ответникът се обадил
по телефона на дъщеря им - Д.В. В., която разговаряла с него на високоговорител и
отправил заплахи, че ще пребие молителката и я обиждал. Ответникът заплашил и
участващия в разговора съпруг на дъщеря им, че ще го изгони от апартамента когато се
върне в страната.
Ответникът В. М. В. е оспорил твърдението, че е извършил процесното домашно
насилие. Твърди че на посочената дата, докато е бил на работа като шофьор в Германия, е
разговарял с молителката и общата им дъщеря, но не е отправял закани и обиди към тях.
Твърди, че съпругата му искала развод, за което той не бил съгласен и затова е депозирала
молбата за защита.
С Решение № 20131793 от 04.06.2021г., постановено по гр. д. № 12593/2021г. по
описа на СРС, 149 състав, съдът е оставил без уважение молбата на К. АТ. В., за издаване
заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие по ЗЗДН срещу В. М. В. и е
отказал да издаде заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
Настоящият въззивен състав, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие следното:
2
Първоинстанционният съд правилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН е
неоснователна.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
По делото е представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В нея е описан следния
акт на домашно насилие:на 25.02.2021г. около 22 ч. ответникът, съпруг на молителката,се
обадил по телефона на общата им дъщеря, който бил включен на високоговорител и в хода
на разговора започнал да обижда молителката и да я заплашва, че що се прибере в България
ще я пребие и изхвърли на стълбището, ако я намери в семейното жилище.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелски показания е дала
дъщерята на страните – Д.В. В., която е присъствала на разговора. Свидетелката твърди, че
баща й не бил съгласен съпругът на свидетелката да живее в неговия апартамент и
заплашил майка й по телефона, че като се върне ще я изхвърли от жилището. Според
свидетелката майка й искала да се разведе, но баща й не бил съгласен и затова я заплашвал.
Майка й постоянно повтаряла, че е уплашена.
Свидетелят Л.А.К. също разказва, че е присъствал на телефонния разговор между
страните на 25.02.2021г. Той заедно с ответника се намирали в Австрия, където работили
като шофьори. Вечерта след като вечеряли заедно разговаряли с близките си по телефона.
Традиция било разговорите да се провеждат на високоговорител. В процесната вечер
ответникът В. разговарял първо с дъщеря си, след това със съпругата си общо около десет
минути. Помолил съпругата си да го изчака да се върне преди да депозира молба за развод,
но тя започнала да го заплашва. Свидетелят твърди,че друг разговор между страните не е
имало през посочената вечер.
При анализа на събраните по делото доказателства относно приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, настоящата съдебна инстанция намира за уместно да посочи
следното:
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се
доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава
материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти
(за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно
доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по
начина, по който в редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе.
Съдът няма право да указва на пострадалия да представи годна (пълна) декларация, защото
би нарушил своето безпристрастие – неговото задължение се простира само до там да укаже,
че не се сочат доказателства за процесния насилнически акт и неговото авторство. Когато
актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци ("на четири очи"), декларацията е
достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в
обективния мир има други доказателства за извършеното насилие /напр. очевидци/ и
носещата доказателствената тежест страна не е положила дължимата грижа за събирането
им, съдът не следва да уважава молбата за защита. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако
съдът намери доказателствата, кореспондиращи с декларацията, едва тогава следва да уважи
молбата за защита.
В конкретния случая в декларацията и в молбата за защита се твърди, че актът на
домашно насилие е заплаха, отправена от ответника в проведен телефонен разговор на
25.02.2021г. около 22.99ч. към молителката. Според не я съпругът й я заплашил, че ще я
3
пребие и ще я изхвърли от семейното им жилище когато се върне в страната и това
предизвикало в нея страх от осъществяване на заканите. Изслушаните по делото свидетели
дават противоречащи се показания. Според свидетелската В., дъщеря на страните, която
присъствала на телефонния разговор заедно с молителката баща й е отправил обиди и
закани. Според показанията на свидетеля К., който присъства на същия разговор, но заедно с
ответника в Австрия, заплахи отправяла молителката. Поради очевидното противоречие в
показанията на двамата свидетели съдът кредитира като по-достоверни показанията на св.
Кътов, който е лице извън семейния кръг на страните и не е предубеден, както дъщерята –
св. В.. По делото има твърдения, че ответникът В. е изразявал нежелание съпругът на
дъщеря му - свидетелката В., да живее в неговото жилище, което обстоятелство може да се
приеме като причина за недостоверност на свидетелските й показания.
Събраните в първата инстанция гласни доказателствени средства не установяват по
безспорен начин извършен акт на домашно насилие от въззиваемия В. М. В. по отношение
на молителката К. АТ. В.. По изложените съображения настоящият състав намира, че
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно
доказателствено средство за установяване на твърдения от молителя насилнически акт, тъй
като макар и да съдържа данни за извършителя на насилието, както и за мястото, времето и
начина на извършване на последното, тъй като същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е, че тя представлява доказателствено средство, което е изрично предвидено със закон
и може да служи за установяване на факти свързани с осъщественото домашно насилие,
само в хипотезата, ако не са налице други доказателства. Пред първата инстанция, са
събрани други писмени и гласни доказателства, които следва да бъдат преценени в тяхната
съвкупност. Т.е. неприложима е нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и съдът не следва да издава
заповед за защита въз основа на декларацията, тъй като са събрани и други доказателства от
които не се установи извършване от страна на ответника на актове на домашно насилие.
Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в доказателствена тежест
на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи твърдените актове на насилие,
а от съвкупната преценка на доказателства по делото не може да се обоснове извод за
извършването им така както са описани в молбата за защита и в приложената към нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Недоказаните факти са неосъществени за съда факти,
поради което и страната, която твърди фактите следва да понесе неблагоприятните
последици – оставяне без уважение на молбата за защита по ЗЗДН.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани пред
въззивна инстанция.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че въззивната
жалба на молителя К. АТ. В., действаща чрез процесуалния с представител адв. И.Ю. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Поради пълно съвпадане на правните
изводи на двете инстанции, въззивният съд потвърждава обжалваното решение като
правилно.
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и
не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от страните,
поради което съдът дължи произнасяне.
С оглед на изложеното на основание чл. 11, ал. 3, предл. 1 от ЗЗДН право на
разноски за настояща инстанция има въззивникът. Поради обстоятелството, че такива
претендирани, но не са представени доказателства за тяхното извършване, искането на
въззиваемата страна В. М. В. следва да оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен
състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20131793 от 04.06.2021г., постановено по гр. д. №
12593/2021г. по описа на СРС, 149 състав.
Оставя без уважение искането на В. М. В., ЕГН **********, с адрес с. Бистрица,
област София, ул. ******* за присъждане на разноски за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5