О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
260182 08.02.2021
г.
гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като
разгледа докладваното от съдия
МАВРОДИЕВА
въззивно гр.
дело № 1058 по описа за 2021
година.
Производството е образувано по частна
жалба от П.М.П. против определение № 260853 от 10.11.2020г., постановено по ч. гр.д.№
4643/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се допуска обезпечение на осн. чл.390 и сл. от ГПК на бъдещите искове от Д.К.Д. срещу П.М.П. за заплащане на основание неоснователно обогатяване на сумата от 19 450 лв., представляваща
преведена без основание сума по банков път от 01.04.2016г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба чрез налагане на запор върху всички вземания настоящи и бъдещи на
ответника П.М.П. до размера на исковете – 19 450 лева във всички
банки и клонове на чуждестранни банки на територията на страната; определен е срок за предявяване на иска - едномесечен
срок от датата на постановяване на настоящото определение; Постановено е
издаване на обезпечителна заповед след внасяне на гаранция 1000 лв.
Частният жалбоподател твърди, че на
02.12.2020г. получил съобщение от ЧСИ за налагане на обезпечение. Счита, че изложените
в молбата факти и обстоятелства, че длъжникът бил в лошо финансово състояние,
имал кредити към банки, които спрял да обслужва или обслужвал със закъснение,
имал просрочени задължения към различни кредитори и реална опасност до
приключване на съдебните спорове, да се
разпореди с недвижимото си и движимо имущество и парични средства са неверни.
Сочи, че е подал жалба до РП- Стара Загора от 23.11.2020г. Счита, че наложената
обезпечителна заповед спрямо него е неоснователна и моли да бъде отменена.
Представя жалба до РП от 23.11.2020г. и Удостоверение от ЦКР по ЕГН на
частния жалбоподател, от което се установява, че няма информация за кредити и
други писмени документи.
Ответникът по частната жалба Д.К.Д., чрез пълномощника си адв. П.К. оспорва
частната жалба като неоснователна. Излага съображения, че съдът правилно приел,
че е налице обезпечителна нужда. Счита, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно досежно обезпечителната нужда и вероятната основателност на
бъдещия иск. Обезпечителната мярка била адекватна на притезанието. Посочва, че
е предявил осъдителен иск съобразно указанията на съда и е образувано гр.д.№
4835/2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
Моли частната жалба да се остави без уважение и да се потвърди
определението на Старозагорския районен съд. Претендира разноски за
производството, като прилага договор за правна защита и съдействие от 22.01.2021г.,
Фактура № 126 от 22.01.2021г. и списък с разноски.
Окръжният съд като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По молбата на Д.К.Д. за допускане на
обезпечение на бъдещ иск против П.М.П. за неоснователно обогатяване в размер на
19450 лв., с определение № 260853 от 10.11.2020г. постановено
по гр.д.№ 4643/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът се е произнесъл като е допуснал на основание чл. 390, ал. 1 ГПК обезпечение на иска на Д.К.Д. срещу П.М.П. за присъждане на сума,
дадена без основание до размера на сумата от 19450 лв., чрез налагане на запор
върху вземанията на П.П. към всички банки на територията на страната. Съдът е предоставил
месечен срок на молителя за предявяване на иск. Постановил е издаване на
обезпечителна заповед след внасяне на гаранция 1000 лв.
За да се допусне обезпечение на иска, следва да са налице следните
предпоставки: Бъдещият иск да е допустим, да е вероятно основателен, с оглед
представените доказателства и за ищеца да е налице обезпечителна нужда, както и
поисканата обезпечителна мярка да е адекватна и подходяща на търсената правна
защита.
Окръжният съд намира, че бъдещият иск е допустим. За ищеца е налице
обезпечителна нужда, доколкото са налице твърдения за такава в молбата.
Поисканата обезпечителна мярка – запор на вземания на ответника към банки до
размера на исковата претенция е адекватна на търсената правна защита, тъй като
става дума за парично задължение.
Молителят не е длъжен да доказва, че без допускане на обезпечението ще
бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него
осъдително решение за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този
случай съществува по презумпция. Нуждата от налагането на избраната от ищеца по
иска обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника
към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да
намалеят в хода на исковото производство, поради действия на разпореждане от
негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи
на неговото поведение. Тази преценка е винаги конкретна, с оглед специфичните
за делото факти, но при липса на данни, които да я опровергават, нуждата се
предполага. Обезпечителната нужда се презумира, когато предмет на обезпечавания
иск е парично вземане, включително и независимо от неговия размер, при липса на
явни данни, които да я опровергават. В настоящия случай такива данни не са
налице.
Окръжният съд счита, че от представените към ИМ писмени доказателства може да се направи обоснован извод за
вероятна основателност на предявените искове, доколкото твърденията, на ищеца
за настъпило неоснователно разместване на блага се установяват от приложените
писмени документи.
В жалбата на частния жалбоподател не са изложени никакви твърдения
относно наличие на други обстоятелства и отношения между страните, които да
изключват неоснователно обогатяване. Единственото оплакване, изложено в жалбата
е за неистинност на твърденията на молителя, че ответникът по молбата бил в
лошо финансово състояние, имал кредити към банки, които спрял да обслужва или
обслужвал със закъснение, имал просрочени задължения към различни кредитори и
реална опасност до приключване на съдебните спорове, да се разпореди с
недвижимото си и движимо имущество и парични средства. В подкрепа на
твърденията си частният жалбоподател е представил документ от ЦКР, в който се
съдържа информация за кредитната задлъжнялост на
клиентите към банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата
за електронни пари. Видно от представената справка за ЕГН на ответника не са
налице данни за наличие на задължения към горните институции. Това обаче не
изключва наличието на задължения на ответника към други кредитори – физически
или юридически лица, които не се са длъжни да подават информация в ЦКР.
С оглед изложеното съдът приема, че молбата на ищеца за допускане на
обезпечение на бъдещия иск е неоснователна. Определението на Старозагорския
районен съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Съгласно съображенията
в т. 5 от ТР на ОСГТК № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. направените от
страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното
съдебно решение, с оглед крайния му изход.
Водим от горното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260853 от 10.11.2020г., постановено по
ч.гр.д.№ 4643/2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: